Изплувам.
Цял ден ви чета, от няколко часа ви пиша и...едно неволно кликване с мишката ми запрати писанията в небитието! Така е то с технологиите - докато нямах интернет и преосмислях дните си върху белия лист със старомодната си химикалка нямаше поне тая опасност да ми се затрие някоя мисъл безвъзвратно...
Липсвахте ми.
Честито бебенце на dream-wish! Спокойствие и усмивки в пълната ви къща, и гушкане до дупка - много е здравословно!
Честит рожден ден на Верен - какво да му пожелая - то името му е цяло пожелание!
Познати са ми тия дупки, житейски завъртания, колела и теготи, но те са временни - днес ги има, утре - само си ги спомняме...
Там, обаче, в дълбокото на душата ни грее едно пламъче и ни парва, едно синапено семенце вяра все ни изправя на крака, един тих гласец все ни утешава...там Онзи, дето ненапразно е възкръснал, е оставил една частица вечност и един копнеж по нея...да не забравяме, че ние сме най-важното за Него, иначе не би понесъл всичката ни вина и не би слизал по нашите "дупки" да носи нашите тежести...
Да, Велик ден отмина, изпотрошихме нашарените яйца, изядохме козунаците, впуснахме се в делника...но Тоя, заради когото празнувахме не ни е забравил...още чуваме тихия му глас - и през градската шумотевица, и през глъчката на пълните си къщи, и през хилядите мисли и грижи, които препускат през главите ни...едно тихо :обичам те! ни се забива право в сърцето, въпреки че не му вярваме още....като децата, на които ние самите толкова често го казваме, дори когато ги наказваме, дори когато се опитваме да преглътнем несъвършенствата им, дори, когато сме горди с тях...
Ние ги обичаме многото си деца, заради самите тях.
Обичаме ги преди да са заслужили по някакъв начин любовта ни.
Обичаме ги всеки ден, по много начини, с думи, без думи, с жестове, с времето си, с всичко.....
И ако ние, дето днес ни има, а утре се връщаме в пръстта сме способни на такава любов, то без съмнение Този Христос, дето възкръсна ще да ни обича доста повече, по-съвършено и по-дълготрайно ...
Това трябваше да е празничен поздрав, ама така става като няма човек по-дълго интернет - вземе, че почне да мисли , па и време да се помоли вземе да намери и сърдечно да си похортува с Възкръсналия , а и пръстите не го слушат и си танцуват по клавиатурата без да им пука кое време е ...
В тъмното навън вали...А аз си спомням как се вглеждах в очите на дъщеря ми днес и се удивих колко много неща мога да открия там...
И нещо за финал - от смешната страна на семейния ни живот.
Напоследък щерката постоянно повтаря :"Куко е тоа?"(Какво е това?) и неспирно пита. И понеже, освен за околните с нашето кърмене сме си и собствена атракция, по време на това ни занимание сме се излегнали на спалнята - аз, татко й и тя между нас, сучеща и щастлива. И татенцето решава да се пробва с бебешкия език и сочейки гърдите ми я пита :"Куко е тоа?", а малката най-делово му отговаря :"А, МАКО КАКАО!" (Мляко с какао!) и кротко и делово продължава да си суче ......Ееееееее, че е мляко, мляко е, ама не знаех, че и какао произвеждам! То ясно, че съм специална, ама то и детето имало специални нужди - другата седмица може да пусна я боза, я бабанов шейк
Е, до скоро! Много гуш, особено ако е дъждовно - тъкмо да се поработи по запълването на пълните къщи - има още място!