Жената си е преценила негативите и позитивите без да съгласува нещата с другите. На това му се казва "сметка без кръчмар"...
П.п. Аз на моя също не мога да разчитам. Драми не правя. Случва се. Родителите не си ги избираме.
- Публикувана: 19 апр. 2007, 18:58 ч.
- Последно мнение: 27 апр. 2007, 12:37 ч.
Баща ми ни отказа дома си
Съгласувала съм всичко, но със съпруга си. С кой още според теб трябва да го съгласувам, с целия свят ли? Не мога да ви обяснявам подробно за работата си, работя като прокурор и трябва да съм там. Не е точно командировка, просто назначение и трябва да работя там до края на септември. Както и да е, не виждам какво значение има, за мен това не е проблема.
П.п. Аз на моя също не мога да разчитам. Драми не правя. Случва се. Родителите не си ги избираме.
"Бащата" вече е създал семейство и е длъжен да се съобразява с човека с който съжителства.
И не е трябвало да приемаш "бащината си къща" като даденост в случая.
Началниците на служители си в правораздавателната система не четат ли закони? Върнала си се на работа. Хубаво. Но за да заминеш в друг град да си изпълняваш служебните задължения с дете до 3 години трябва и твоето съгласие.
Бих говорила с началството.
И не е трябвало да приемаш "бащината си къща" като даденост в случая.
Началниците на служители си в правораздавателната система не четат ли закони? Върнала си се на работа. Хубаво. Но за да заминеш в друг град да си изпълняваш служебните задължения с дете до 3 години трябва и твоето съгласие.
Бих говорила с началството.
На Кронки жена му - донякъде си права, но не си. Най-нормалното нещо на света е като отиваш в командировка в града, в който живее баща ти и другите му деца, да искаш да отседнеш при тях, вместо да търсиш квартира.
Не съм чела темата, само първия постинг и тук там на тази страница, но доколкото разбрах той не й е предложил съдействие за осигуряване на квартира. Можеше да каже - ето - брат ти ще ти съдейства, ще намерите жилище, всичко ще е ОК, само не можеш там да останеш, защото еди си какво - основателна причина.
А при тях е от лошотия. Или от некадърност.
В такъв случай - по-добре далеч от такива. Няма обективна причина да не я искат. Просто няма. Айде по пързалката тогава.
Което не значи да прекъсваш отношения с тях. Но мисля, че доверие повече няма защо да им имаш. Повярвай ми - от два дни нямам доверие нито на майка си, нито на баща си. Страшно е, но се случва. Не пречи обаче да ги използваш колкото може - докато се дават.
Накарай ги да ти намерят квартира предварително. Да смеят тогава да откажат. 
Не съм чела темата, само първия постинг и тук там на тази страница, но доколкото разбрах той не й е предложил съдействие за осигуряване на квартира. Можеше да каже - ето - брат ти ще ти съдейства, ще намерите жилище, всичко ще е ОК, само не можеш там да останеш, защото еди си какво - основателна причина.
А при тях е от лошотия. Или от некадърност.
В такъв случай - по-добре далеч от такива. Няма обективна причина да не я искат. Просто няма. Айде по пързалката тогава.
Което не значи да прекъсваш отношения с тях. Но мисля, че доверие повече няма защо да им имаш. Повярвай ми - от два дни нямам доверие нито на майка си, нито на баща си. Страшно е, но се случва. Не пречи обаче да ги използваш колкото може - докато се дават.
Накарай ги да ти намерят квартира предварително. Да смеят тогава да откажат. Бих говорила с началството.
Изумена съм.........
Авторката, не им се давай.
Ще се справите. Отиваш там и това е. Никой няма да те спре. И квартира ще си намериш - спокойно. А какво - да останеш без работа и кариера заради някой си ли. Айдееее - улево...
Пешовска, егоизмът в хората е нещо, което е крайно време да приемем за даденост и да не се опитваме да се борим с него, ами дори да го извъртаме в наша полза. И аз бях наивна навремето.. толкова много ме нараниха, че няма да се дам вече, ако ще и последния човек на тоя свят да остана. НО - трудно е - но не си сама - много хора имат проблеми с роднините си - радвай се че поне имаш семейство...
casiopea, извадила си нещо от цялото. Както и да е.
Тя е на държавна работа.
Предчувствам, че става нещо на което съм била свидетел преди години - да не я мачка някоя мижитурка-скатавка /мъж най-вероятно/, която се чуди кой да натресе работата, за да не стои на неговото/нейното бюро и да си е измил/а ръцете. Работата съм повече от сигурна, че няма да си загуби.
Тя е на държавна работа.
Предчувствам, че става нещо на което съм била свидетел преди години - да не я мачка някоя мижитурка-скатавка /мъж най-вероятно/, която се чуди кой да натресе работата, за да не стои на неговото/нейното бюро и да си е измил/а ръцете. Работата съм повече от сигурна, че няма да си загуби.
лулу!
Опитвам се да си представя ситуацията, затова се зачудих и за детето. А ти опита ли се да си представиш цялата ситуация, а не само това, което авторката е представила?
Абе аз се мислех за лековерна, ама вие май ме надминавате...
Опитвам се да си представя ситуацията, затова се зачудих и за детето. А ти опита ли се да си представиш цялата ситуация, а не само това, което авторката е представила?
Абе аз се мислех за лековерна, ама вие май ме надминавате...
Чудесно и аз се зачудих за детето, представих си иситуацията, обаче не е моя работа и не ме питат, нали така?! Всъщност дори не ми се налага да си я представям, а само да си припомням. И не заминах в друг град, ами си нарамих детето и заминах за почти година в друга държва. И да ти кажа оцелях, та даже ми беше добре. Ама и това не е обект на тази тема. Темата до колкото си спомням е за човешките взаимоотношения, а не затова защо е тръгнала с детето? И ми е много интересно какво влагаш в понятие "лековерен", че го използваш с такъв размах? От това колко съм повярвала на Ноел, зависи нещо в живота ми ли, та реши че съм лековерна?
Хайде стига сме коментирали защо и как жената заминава. Заминава и толкова! Така е преценила, така е сметнала за редно, такива са обстоятелствата! Подозирам, че като прокурор е наясно какви са и правата и е достатъчно интелигента да си преценява ситуациите и без дружната съфорумска подкрепа
Лулу, браво на теб че си имала смелост да направиш всичко това. И че си се справила също!
Това доколко си повярвала в писаните неща дотук, би трябвало да е отражение на мирогледа ти. Но виждам основните разлики между написаното от теб и Пешовка, с написаното тук...
Радост, това е относно "разбиранията и възгледите". Просто моите родители са се постарали да ми втълпят да не разчитам на тях а да се оправям сама. Длъжни са ми до 18 годишна възраст. След това се оправям както мога и всяка тяхна помощ е тяхно благоволение. Човек си живее сам живота и има отговорността да научи децата си да се справят сами с него.
Айде че ще отплесна пак за къпането на 8 годишните момчета, гледането на децата от бабите и т.н.
Лек ви петъчен ден!!!
Това доколко си повярвала в писаните неща дотук, би трябвало да е отражение на мирогледа ти. Но виждам основните разлики между написаното от теб и Пешовка, с написаното тук...
Радост, това е относно "разбиранията и възгледите". Просто моите родители са се постарали да ми втълпят да не разчитам на тях а да се оправям сама. Длъжни са ми до 18 годишна възраст. След това се оправям както мога и всяка тяхна помощ е тяхно благоволение. Човек си живее сам живота и има отговорността да научи децата си да се справят сами с него.
Айде че ще отплесна пак за къпането на 8 годишните момчета, гледането на децата от бабите и т.н.
Лек ви петъчен ден!!!
В подобна ситуация, най-нормално ми се струва да отседнеш в бащината къща и не смятам това за натрисане!
Бих се натъжила безкрайно, ако баща ми ми откаже подслон, така че просто ти съчувствам. Жалко, че е решил така да постъпи.
Бих се натъжила безкрайно, ако баща ми ми откаже подслон, така че просто ти съчувствам. Жалко, че е решил така да постъпи.
Офф. Като го видя тоя Бирлибан все се сещам колко любима кнежка ми беше и ме е яд, че зачезна някъде. Толкова беше четена, че баба ми я заши с конец.
Хайде стига сме коментирали защо и как жената заминава. Заминава и толкова! Така е преценила, така е сметнала за редно, такива са обстоятелствата! Подозирам, че като прокурор е наясно какви са и правата и е достатъчно интелигента да си преценява ситуациите и без дружната съфорумска подкрепа
Просто моите родители са се постарали да ми втълпят да не разчитам на тях а да се оправям сама. Длъжни са ми до 18 годишна възраст. След това се оправям както мога и всяка тяхна помощ е тяхно благоволение. Човек си живее сам живота и има отговорността да научи децата си да се справят сами с него.
...
...
Това, че никой на никого не е длъжен, си е вярно.
Това, че тя ще се оправи и сама - също.
Въпроса е на човещинка.
Всеки човек има трудни моменти в живота си. И ако на самия теб не ти е трудно в момента, нищо не ти струва да помогнеш. Да не говорим, че и да ти е трудно, пак можеш да помогнеш.
Някъде все пак съм чела че същия този човек е изоставил авторката и майка й когато авторката е била на невръстна възраст... така че все пак не виждам какво се очаква от него -т ой си е показал отношението навремето.
....Не ми пука, че ще живеем на квартира, а че всичко ми се срина, че се почувствах ужасно обидена и огорчена. Мъжа ми го уважаваше ужасно много, а сега дори не може да го гледа.
Не ми се сърдете, аз съм от другата страна. Моето дете е изоставеното.. само като си представя как ще гледа на баща си след 20 години и как ще разчита отново и отново на него и ще му се иска да му помага.. как ще трябва да му обяснявам, че няма да му помага... коси ми се изправят.
Ноел, майка ти какво казва по въпроса?
Радост, това е относно "разбиранията и възгледите". Просто моите родители са се постарали да ми втълпят да не разчитам на тях а да се оправям сама. Длъжни са ми до 18 годишна възраст. След това се оправям както мога и всяка тяхна помощ е тяхно благоволение. Човек си живее сам живота и има отговорността да научи децата си да се справят сами с него.
Айде че ще отплесна пак за къпането на 8 годишните момчета, гледането на децата от бабите и т.н.
Абе те и моите така направиха, но когато съм била в трудна ситуация те веднага са се оказвали до мен, без да ги моля за каквото и да било. И друг път съм писала във форума - след развода останах на улицата с хлапето. И през ум не ми мина да се върна при нашите. Те също не ми предложиха да се върна при тях - предложиха си помощта да си купя собствено жилище
Не приех пари, но факта, че предложиха беше от огромно значение за мен! Да прекрасно е децата да знаят, че след определена възраст трябва да се вземат в ръце и да си жвеят живота без мама и тате, но това далеч не означава мама и тате трябва да се правят, че не ги познават
Нещо като сирачетата - държавата ги гледа до 18 и после шут отзад 
Сори, може би наистина нещата опират до разбирания. Моите са такива, че близките ти са до теб, когато имаш нужда от подкрепа. Ако точно тогава се покрият, значи просто не са ти близки и старателно ги игнорирам.
Длъжни са ми до 18 годишна възраст. След това се оправям както мога и всяка тяхна помощ е тяхно благоволение.
[/quote]
Не е въпрос на дълг, а на човещинка, както някой написа.