Съгласувала съм всичко, но със съпруга си. С кой още според теб трябва да го съгласувам, с целия свят ли?
Ако не си - тогава няма причина да се сърдиш. Има право да си обидена от ситуацията, но това не променя нещата.
Може ли прокурор, който трябва да е наясно с човешката природа да разсъждава толкова детински, или това, че ти е болна тема от детинтво те кара да възприемаш нещата по този начин?
Да, съчувствам и, но с това се изчерпват нещата. Да си прецени кое и е важното в живота - работата (да ходи 6 месечна командировка с малко дете - всъщност кой ще го гледа докато тя работи) или личния живот. Вярно е, че трябва да се търси компромисен вариянт, но простата логика ме навежда на мисълта, че има нещо, което не е така съвсем.
АЗ отдавна съм се дистанцирала от семейството на родителите ми, и главната причина затова е, че си имам собствено семейство, и заради това се занимавам само с проблемите в него, а не с проблемите на родителите ми и роднините ми. Когато ми се оплакват изслушвам ги за да им олекне, но решенията си ги взимат сами и не търсят моето мнение за неща, които не ме засягат пряко.
Нямам претенции към имоти, нямам претенци и да живея при тях. Въпреки че са ми родители.
В спора се раждала истината, казват. Ама тя истината да не е една за всички я? Затуй, не се напушвайте много 
Случайно да е питала "кой ще ми гледа детето като е болно, защото тате отказа" и "редно ли е да си зарежа мъжа в София а аз да замина за 6 месеца" ????? Никъде не ги прочетах тези въпроси. Ти що се буташ да да ги нищиш? Нейния живот ли живееш, нейното дете ли гледаш, нейната работа ли работиш, в нейната ситуация ли си та прецени така нещата или какво????
