бихте ли родили дете от........?

 За мен не мога да кажа - просто не съм била в такава ситуация.
Но има братовчедка, която точно това направи - роди си детето(на 38 г.беше) и в момента си го гледа сама.
 Не виждам нищо лошо - иска да бъде майка, гледа си детето с любов, защо трябва да остане без дете(при условие, че го иска) само, защото не е срещнала Мъжа в живота си.
 

Мисля, че мъжът, с който живееш трябва да е наясно с твоята позиция и ако е съгласен не виждам проблем.

С риск да прозвуча "практично", ще кажа, че ако една жена разглежда мъжа до себе си като потенциален баща на децата си, със всички плюсове и минуси, последното нещо, което ще ми мине през ум е, че тя е с "детско" мислене. По скоро бих подкрепила подобен род разсъждения, отколкото безумия от сорта "аз го обичам, нищо, че е пияница/наркоман/хулиган/мързеливец и прочие убийствени за семейство и брак качества.
Любовта безспорно е важна, но да не забравяме, че тя минава през грижата, уважението, вниманието и търпението, най-вече.
Никой не може да ти даде отговор, мила, но фактът, че се чувстваш млада и безгрижна до голяма степен е отражение на грижата на този мъж към теб, ако искаш можеш да влезеш в "Родители, отглеждащи сами децата си" и ще видиш как момиченца на по двадесет и две-три години, вместо да си живеят живота, носят отговорности бая тежки за крахките им плещи.

Изобщо не бих забременяла, от мъж, който не ме вълнува...

Да, бих. Защото смятам, че една жена може да бъде щастлива и без мъж, но не и ако няма деца.
Но на този вариант бих се спряла на малко по-късен етап. Например след 35. Даже и малко по-късно.
Мисля, че ти имаш доста време да срещнеш и някой друг.
Макар че си мисля, че ти също го обичаш. Просто не ти се е налагало да страдаш за любовта си и не си я осъзнала.

pipilota efraimofa, въпросът ти всъщност не е какво ние бихме направили, а какво ти да направиш.
Възможно е да имаш прекалено романтична представа за любовта, да смяташ, че тя трябва да бъде като по филмите, като на Ромео и Жулиета... Възможно е да съжаляваш, че не си изпитвала такава любов (в случай, че не си) и да искаш това да ти предстои.
Но истината е, най-драматичната и романтична любов е невъзможната и именно невъзможността й я прави такава - основа на песни и романи. А не всяка жена може да изпита такива чувства, нито пък точно човека, към когото ги изпитва става за баща на децата й. Особено последното.
Така че помисли си какво изпитваш към твоя човек. Може би те задушава с грижите си. Иди някъде за известно време сама, без него. Замисли се дали усещаш липсата му, дали споделяш мислено с него нещата, които ти се случват, когато не сте заедно. Опитай се да определиш колко е важен за теб.
Не винаги любовта е вулкан от страсти.
Не винаги вулканите от страсти са подходящи за бащи на деца.

Ще ти споделя нещо лично, което не касае пряко темата, но все пак има общо, за да си изясниш чувствата към мъжа до себе си.Аз харесвах един мъж, който ме привличаше физически и със сходен на моя темперамент, а и със сходни интереси...В същото време разбрах, че мен ме харесва друг мъж, който познавах, макар и от скоро, но бях усетила в него невероятна доброта.
Привличане и тръпка обаче нямяше....А аз бях на такъв един кръстопът, защото хем започвах да се надявам, че ще се получи нещо с първия мъж, хем се страхувах, че ако не се получи може да си остана стара мома, а на всичкото отгоре се появява някой, който ме харесва...Нещата се развиха много неочаквано - първият хлътна по моя приятелка(предишният и приятел беше я изоставил) и между тях много бързо се развиха събитията.А аз направо подивях от яд...Въобще пък не исках да имам нещо обвързващо с втория мъж - добър приятел -да, но нещо повече -не.Но стана нещо което въбще не очаквах.Този, вторият бе така търпелив и деликатен да не насилва нещата, но с времето започна да ми става симпатичен.Покрай него чувствах невероятно спокойствие - като при истински приятел.Толкова ми беше хубаво с него, а не изпитвах някакви дълбоки чувства(бурна страст и огън, каквато всички търсят).Неочаквано за мен, той ми предложи брак - даде ми годежен пръстен и аз трябваше да си помисля....Мислих три седмици и реших да се омъжа за него - вече сме 4 години заедно и осъзнавам, че той е наистина подходящия за мен човек и с времето все повече го обиквам...Това е дълбока любов, която с времето узрява.За мен това е по-добро от Бурна страст и тръпки, които и бързо всичко опустошават....С другия мъж и съпругата му(приятелката ми) сме приятели, но колкото повече опознавам характера му с времето си казвам - това нямаше да е моят човек...Просто Господ си знае работата.Така, че си помисли да не загубиш човека, който е единствено за тебе.И който ще те прави щастлива и спокойна.Пък детето ще си дойде с времето!
Стана много дълго, за което извинявай, но дано ти помогне да вземеш правилното решение!Пожелавам ти успех, мила!

Обмисли точно какво искаш от този човек, за да не бъдеш изненадана. Само ти можеш да си направиш " ревизия" на чувствата. Аз лично не бих се наела да раждам, ако не съм наясно. Детето има нужда и от майка и от баща . За възрастта- не е късно изобщо.

Съгласна съм с теб

Тя може да го е обичала страстно в началото, но сега страстта е поутихнала, което е нормално, за по-дълги връзки. Това не пречи да бъдат заедно и пак да се уважават и обичат, но по по-улегнал начин. Освен това, тя казва, че той е добър, грижовен и много внимателен към нея, което е хубаво, сигурно ще бъде и добър баща. Ако чакаш страстната, изпепеляваща любов, може да се разочароваш, пък и после да бъде късно за всичко което искаш. Така че, действай, може след като имате дете, чувствата ти към мъжа ти да се променят, пък и ще ти е много лесно защото той много ще ти помага и с времето ще разбереш, че е ценен!

МИЛИЧКА, НЕ ГО ПРАВИ!!! Аз го направих и сега съжалявам. Бях на 29, имах сериозна връзка с човек от 6 години. Той беше по-малък от мен 3 години и не беше готов за дете. Аз се притеснявах, че става късно и го оставих. Срещнах другия, също с 3 години по-малък, но готов за това. Набързо забременях. Той много ме обича, много ме глези и т.н., но аз още не мога да забравя голямата ми любов. Никога няма да го забравя.
Осъзнах, че любовта трябва да бъде взаимна. Е, сега имам прекрасна дъщеря, уважавам човека до мен, но не е същото....
Не бързай, за да не съжаляваш. Послушай ме.

Подкрепям.Осъзнай се и помисли трезво.

Идеален баща 

Скъпа,ще дойде един прекрасен ден,ще срещнеш истинският и тогава....много ще плачеш!!! Я се осъзнай!!! животът да не ти е приказка или блудкав филм?!
Децата са прекрасно нещо,не че няма да обичаш детето си,но когато го искате и двамата,когато сте заедно....абе я не прави глупости!!!
Това не е игра!