Детето ми не иска да говори български!

  • 3 329
  • 66
  •   1
Отговори
# 45
  • SF
  • Мнения: 21 172
Всичко това е период, който ще премине. Ще дойде следващ, в който говоренето на екзотичен език като нашия, ще й донесе само плюсове. Ще бъде по-интересна на гаджетата и дори срамежливите, ще имат повод да я заговорят с "верно ли говориш румънски!?, я кажи нещо!" Simple Smile
Ако въобще това е причината. Може да е инат, упорство, придаване на важност или обърканост.

# 46
  • Мнения: 24
Ако детето не иска да говори български, вината е единствено и само на родителите. Моите внуци говорят перфектен български и немски, според обстоятелствата. В Германия ходят на българско училище, пишат и четат. Вярно, че е ангажимент на родителя да ги придружава и чака. Не е лесно, но си заслужава.

# 47
  • Мнения: 1 726
А защо трябва да се ходи на българско училище? Защо им е да знаят да четат добре на български? При нас са нещо като 4-5ч занимания в събота на бг училището. Според мен е по-полезно спорт или физическо занимание. Повече от 5 дни учене означава никакво време за почивка. Предостатъчен е разговорен български.

# 48
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 258
Да познаваш и ползваш друга азбука може само да те обогати. Най- малкото гарантира самочувствие при престой в България и няма да кара детето или младежът да се чувстват тъпо, че не могат да разберат какво пише тук и там и да трябва да се допитват за всяко нещо. Освен това в българските училища не се учи само език, набляга се на традиции и обичаи, народни танци, песни и т.н. Не мисля, че това е загубено време, нито, че е съпоставимо с какъвто и да е спорт, но това си е лично мое мнение и не ангажирам никого с него. Синът ми ходи и на спорт, и на състезания, а ето че и на българско училище, значи може да се съчетават тези неща.
А и нека не забравяме, че животът е непредвидим. Днес си в държавата Х, утре нещо се случва и се прибираш в България. Много по- добре е децата да имат някакво, макар и базисно писмено ниво.
Сега, смесените бракове вероятно са друг случай, не говоря за тях, макар че вече не е рядкост смесени семейства да се установят в България.

# 49
  • Мнения: 253
Абе, зависи от бг училището. Моите чаавета ходиха до едно време. После щерката отказа да ходи повече. Доводите й бяха, че дисциплина няма, всички крещят в час и: "Повечето неща, за които говорим в час ги знам, а тези, които не знам и ми е интересно да науча, не ги чувам от крясъците на другите деца".
Така и не успяха да оправят дисциплината и в един момент ние спряхме да си водим децата. Детето на една от учителките беше невероятно леке, което всички толерираха, неясно защо. Например, влизаше в час с  електронна игра, на която не спираше да цъка. Подиграваше се на по-малките, лензеше се по време на час. На няколко пъти, като прибирах децата щерката беше ужасно фрустрирана. Ми, мерси, ама полза от това училище нямаше. Та, не е само до желанието на родителите да си водят децата на бг училище.

Последна редакция: сб, 23 мар 2024, 03:52 от 1000 islands

# 50
  • Мнения: 296
Абе, зависи от бг училището. Моите чаавета ходиха до едно време. После щерката отказа да ходи повече. Доводите й бяха, че дисциплина няма, всички крещят в час и: "Повечето неща, за които говорим в час ги знам, а тези, които не знам и ми е интересно да науча, не ги чувам от крясъците на другите деца".
Така и не успяха да оправят дисциплината и в един момент ние спряхме да си водим децата. Детето на една от учителките беше невероятно леке, което всички толерираха, неясно защо. Например, влизаше в час с  електронна игра, на която не спираше да цъка. Подиграваше се на по-малките, лензеше се по време на час. На няколко пъти, като прибирах децата щерката беше ужасно фрустрирана. Ми, мерси, ама полза от това училище нямаше. Та, не е само до желанието на родителите да си водят децата на бг училище.

Ако карат И в такава атмосфера да четеш поезия "Аз съм българче".. 🙂

# 51
  • Мнения: 3 392
Всеки сам решава какво иска децата му да знаят и като всичко иска усилие.
Съседско бългърче рода в БГ на двама родители бг отказва да говори на бг абсолютно. На 10г е.

Моите деца го говорят непраилно и мен ме устройва докато могат да се разберат с хората когато сме в БГ.

И тук има бг у-ще но няма да им причиня това събота.. седмицата им е прекалено натоварена и никога няма да им трябва да пишат на бг..

# 52
  • Мнения: 296
Кой знае дали авторката следи още темата - има само 2 постинга  първия ден.
Всяко дете е уникално, но няма причина да не се научи един език.
Направиха ми впечатление някои детайли, по думите на майката: на 1 год. когато е било са се преместили в Германия, на 2 г. детето е постъпило  в ясла и е отказало да комуникира на български, често дори плаче, щом се опитат да говорят на български, смятат, че причината са честите обиди от страна на връстниците й, заради "българската й етнос".
Казва също: "Обръщам се към вас с този въпрос КАТО ПОСЛЕДЕН ШАНС. Ходили сме на психолози."

Че е трудно в друга страна, няма спор.
Че е трудно не само за родителите, но и за децата, също е известно.
Детенцето обаче не е нямо, говори на немски, посещава 1-ви клас.

Ключа към загадката може да се търси другаде, а именно, че езикът е средство за изразяване, а за едно дете изразяването е тясно свързано със спокойствието и радостта от това.
Спокойно ли е това детенце? Дали нещо не го тревожи, изпитва ли радост в ежедневието си, играе ли си непринудено с други деца или е по-скоро самичко.

Не е нужно майката да ни отговаря, нито пък да прекрачва дискретността. Ако се замисли и разгледа нещата по най-простия начин, може да намери много по-лесен отговор.

# 53
  • SF
  • Мнения: 21 172
А защо трябва да се ходи на българско училище? Защо им е да знаят да четат добре на български? При нас са нещо като 4-5ч занимания в събота на бг училището. Според мен е по-полезно спорт или физическо занимание. Повече от 5 дни учене означава никакво време за почивка. Предостатъчен е разговорен български.

Точно това се опитвах да споделя в постовете си по-нагоре. Всяко дете, възрастен, ако полага усилия в дадена посока, ще проговори езика или ще пробяга 100 м с препятствия, ако се упражнява редовно. Ако реши, че е по-важно да се научи да рисува кон, ще нарисува някакъв кон. Талантливите ще се справят по-бързо, тези, които са програмирани за спортисти, а са се хванали с рисуване, ще успеят, но с повече упражнения.
Ако поне единият родител е българин, детето има с 50% повече шанс да научи български, отколкото приятелчетата си, с които общува целодневно. Въпросът е дали и семейството ще има желание за това. Защото да му връчиш един буквар и една книжка с приказки за феи, а то момче на 14, без практика вкъщи, някак.... трудна работа. Интересът ще е повече в телефона, то е ясно.

# 54
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 10 669
Е то и с телефон може да се научи много Simple Smile Стига да има желание. Желание от страна на родителите, от страна на детето... С желание всичко става.

# 55
  • SF
  • Мнения: 21 172
Имах предвид цъкането в тик-ток и гледането на клипчета, често и без звук, лайкването на снимки в инстаграм и скролването по екрана, докато не се появи сладко кученце, което носи чорапче. Така не се учи език, така се губи време, докато не те наблюдават вашите. Или шефовете. Simple Smile

# 56
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 10 669
Затова и написах, всичко е до желание. Моите са си инсталирали коректор, за да може като ми пишат съобщения, или на баба си и братовчедките, да не са грешни. Желанието е важно!

# 57
  • Манчестър
  • Мнения: 2 484
Всички българчета в чужбина рано или късно спират да говорят майчиния език (ако изобщо са започвали де). Това е положението за съжаление. Можеш да забавиш малко процеса, но няма да го спреш.

Изобщо не съм съгласна с това твърдение. Имам личен пример. Моето дете родено и живеещо в чужбина , вече тийн говори само на български с нас…И хич няма намерение да спира…

# 58
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 258
А аз дори познавам "деца", които са родени, расли и учили в чужбина и след завършването си казаха на техните, че си заминават за България и хич нямат намерението да стоят повече във въпросната държава. В България им харесвало повече. Към момента са се устроили, работят си и така.

# 59
  • SF
  • Мнения: 21 172
Аз имам роднини и приятели, които се върнаха тук, но повечето останаха в чужбина. Там са учили, там е средата им, там караха стажове и получиха оферти за работа, там срещнаха партньорите си. Иска им се да се върнат в България, но не става, защото вече не са сами. Имам позната, която изтегли родителите си в чужбина, взеха паспорти, а тя се върна тук. Сега и те ще се връщат, защото там се чувстват сами. Така и не успяха да се интегрират. Тук приятелите им започват да се пенсионират, да имат време за разходки,  за общуване и по цял ден висят с тях на телефона.

Общи условия

Активация на акаунт