Жена ми е бременна

Както споменах всеки месец ходим при лекуващия и лекар. А, защо има такава диагноза е поради миналото и минала е не малки неща. И защо пък да не искаме да имаме дете. Всеки би искал да има, а ние много искахме и го имаме. За сега бебето е добре всичко е наред, а дали ще го предаде на него незнам. Гинеколожката каза, че няма такава опасност

Здравейте нов съм. Искам да ви споделя следната ситуация. Жена ми е Бременна и е със генелизирано тревожно разстройство. Виждам я доста нервна избухлива и така нататък. Имам чувството, че си търси буквално от нищото скандали и да се заяде с мене. Прави ме на нищо обижда крещи хвърля. Гледам да остъпвам и да не си слагам главата с нея, но незнам дали ще мога с една дума търпя, но е неприятно. Няма разбиратество между нас всяка моя дума е дразни и нервира. Спря лекарствата поради Бременността си. Взема хедонин и золофт, скоро ще спре хедонина влиза в 5месец. Та чудя се какво да направя за да бъде по спокойно постоянно е напрегната и нервна. Дали след, като роди ще се оправи поне малко или ще стане още по зле. Не искам да се разделям с нея заради състоянието и обичам я твърде много търпя много , гледам да съм винаги добре по най добрия начин с нея, но не се получава. Явно лекарствата, които е вземала преди и рязкото спиране може и това да е проблема, но винаги аз съм лошия черната офца аз го отнасям за едното нищо дет се казва. Но, ако продължава или стане по зле не бих могъл да издържа на това всичко. И да ходим на прегледи бебчето е добре ходим и на психолог всеки месец. Но промяна в нея няма, а съм чувал че има след родилна депресия, което не ми звучи доста добре. Обичаме се, но в крайна сметка не показва любовта си, а само аз. Понякога е топла и сладка а понякога ледена, като скала. Разбирам, че е бременна хормоните и бошуват също и тази тревожност дето я има и това всичко се събира и не е окей. За това търпя отстъпвам давам и само любов, защото знам, че любовта побеждава всичко. Дано се окажат прав. Благодаря за отделеното време и се извинявам, ако има правописни грешки.

Болднала съм важните точки. Никой не казва да не искате или да се откажете, но трябваше повече информираност и отговорност, можеше да отложите.  Бременността и после майчинство е предизвикателство и за здрав човек, камо ли за нейното състояние. 1 към 1 мисля и написаното преди мен от Фрау К. Самата тема е индикатор, че сте подценили състоянието й, играли сте на тото. Сега въпреки смяна на терапията няма промяна, хормоните допълнително усложняват нещата. Не правите и разлика между специалистите. Нея явно я следи и лекува психиатър, не психолог. 

Генерализирана тревожност не е нелечима диагноза доживот, не е шизофрения. Това, че лекарствата са единствен вариант и завинаги, не е задължително вярно, те действат по определен начин на симптомите.  Може да се потърси и психолог/психотерапевт, да търси работи И върху причините за проблема на психологическо ниво, защото такъв твърде вероятно има.  Така може да се работи комбинирано, при добри резултати има шанс за намаляване или спиране на медикаментозната част /ако е възможно и по преценка на специалиста естествено/. Много психиатри лекуват само с лекарства, но има и такива, които препоръчват и психолог /или самите те работят комбинирано с психотерапия/. Това ви препоръчвам да проучите. Успех.

Клиничната депресия няма нищо общо със слушането на черни хроники по телевизията, или това, че от нечий коментар излиза, че си дебела. Това е състояние, което трябва да се лекува от психиатър, а те явно са посетили такъв, щом има изписани хапчета. Психолозите не изписват лекарства.

Не знам, Елунария, боб не хвърлям, пише психолог. Освен това е написал щ, че е спряла рязко досегашните, което е много грешно.

Ем, хубаво да си помисли и да уточни в крайна сметка откъде идват тези лекарства. Единствено психиатрите имат право да изписват медикаменти. Психолозите могат да препоръчат някакви билкови добавки, но до там.