Голяма грижа полагат, докато 9 месеца е сам на село.
- Публикувана: 25 фев. 2024, 15:37 ч.
- Последно мнение: 14 март 2024, 12:16 ч.
С какво ви дразнят свекървите? – 154
Opossum, ти единствена си разбрала къде е драмата и съм ти много благодарна за разбирането! 
И понеже тази история беше доукрасена до най-абсурдни висоти, искам да направя някои уточнения,
Аз съм на малко след 40 г., с образование, професия и със сигурност имам къде да живея. Мога да се изнеса от апартамента на гаджето ми и баща му във всеки един момент. Така че приказките, че са ме приютили едва ли не по милост изобщо не са верни. Искам да направя важно уточнение – майка ми почина преди почти 8 години, на практика съм живяла без баща си и тъй като той е чужденец – никога не съм познавала семейството му. Така че отношенията свекъри-снаха ми бяха съвсем непознати. Преди да се съберем с гаджето ми живях няколко години напълно сама, буквално бях сама и на празници, видяла съм 2 и 200, изпадала съм в такива финансови затруднения, че съм си брояла стотинките за хляб, но никога не съм си позволила да моля някого за помощ. Всичко това ме направи изключително силна и независима и знам, че мога да се справя със всичко. Възпитан и културен човек съм и не обичам да правя скандали и около мен да има караници. Винаги съм склонна да премълча на момента, за да не се стига до грозни конфликти и точно това ми качество е използвано срещу мен вече повече от една година.
Гаджето ми е току-що прехвърлил 45 г. Умен, образован, с професия, изключително добър човек и допреди да се сблъскам челно с живота с баща му, си мислех, че можем да бъдем страхотно семейство. Точно той е причината да живеем при баща му, беше ми дал ясно да разбера още докато бяхме приятели, че няма да се изнесе от там. Иначе аз съм готова и наем да плащам, за да сме самостоятелни, но той не ще и да чуе.
Бащата е на почти 90 г. и го познавах още докато със сина му бяхме само приятели. Изглеждаше изключително мил и приветлив дядо, спокоен и разумен. Каква илюзия! Той много искаше сина му да си има семейство, много ме харесваше за снаха и когато със сина му се сгаджосахме, той искаше веднага да отида да живея при тях. Така че аз в никакъв случай не съм се „натресла“ и не съм някакъв навлек, най-малкото имам достатъчно достойнство, за да не го направя, а както вече писах – имам си къде да живея. Престоят на село на бащата – в никакъв случай не е там за ¾ от годината, а за по няколко месеца, максимум – половин година. Също така той и в града има с кого да си говори, може да излиза да се вижда с негови бивши колеги и приятели, но сам казва, че не иска да се вижда с никого. И това е защото с довода „аз съм цял ден сам“ има оправдание по цяла вечер да ни занимава със себе си. И да, грижим се за него, защото мие пазаруваме, ние чистим и ние му правим компания да не седи сам по цял ден. И защото ако се изнесем и на него му се случи нещо - няма да си го простим, докато сме живи.
Относно това кой къде обитава – дядото е в хола, където спи и където аз не влизам и през останалото време на годината. Така че когато е при нас в кухнята, никак не ни е освободил хола, ами точно обратното – холът е изцяло негова територия. Както се надявам, че става ясно – в никакъв случай „младите“ не се ширим в целия апартамент, а него да сме го натирили в някоя стая.
Закуската – много хора се хванаха за това колко е здравословна майонезата, обаче тук не става въпрос за това каква точно е закуската, а за липсата на избор. Всяка неделя ставам рано, за да отида на църква и не закусвам. Прибирам се към обяд, защото след литургия пия кафе с останалите енориаши и хапвам нещо. И всяка неделя съм се прибирала и тъпата филия ме е чакала изстинала, даже ми се е напомняло, че я има и при отговор, че съм яла е следвало цупене. Една седмица преди миналия Великден с гаджето ми се опитахме да постим и съответно – нямаше как да ядем въпросните филии. Всяка сутрин, когато ядях филия с олио и шарена сол (защото възможностите точно за закуска са много ограничени) съм слушала коментари как мога да закусвам такова нещо, колко ще ме нахрани и тн. Никакво разбиране, че постим, още по-малко, че е наш избор какво ще закусваме. Да, много е симпатично да ти правят закуска всяка сутрин, но в момента, в който ти си ДЛЪЖЕН да изядеш каквото са ти приготвили без да те питат дали искаш или не, това вече не е грижа, а власт. В България сме свикнали с прекрачването на границите на налагането, но аз не съм човек, който приема това за нормално.
За разказването на спомени. Гаджето и аз сме с различно работно време. Аз работя в офис и сутрин редовно излизам преди той да е станал. Той през деня си е вкъщи и излиза за работа, когато моето работно време приключва. И като се прибере в 11 ч. Вечерта, реално имаме един час, докато вечеряме, за да се видим. Как ви се струва, докато аз се опитвам да проведя някакъв нормален разговор с него, баща му да се меси в разговорите ни, за да разказва някакви случки? А как ви се струва да се прави караница, защото ме е видял да погаля гаджето по бузата и да ревнува, че синчето му явно му се изплъзва?
Прословутият ремонт. Не е моя идея. Беше идея на двамата с гаджето ми и докато баща му не се намеси по този грозен начин, сме прекарвали часове в мерене на кухнята и разговори какво ще направим – каква настилка ще сложим, какъв цвят ще са шкафовете, как ще имаме гранитни плотове и лед осветление. И всичко това приключи, когато стана ясно, че дядото не иска този ремонт, не защото някой ще му иска пари, а просто защото не му харесва, че се държим като независими хора.
В заключение мога да кажа, че отстрани нещата изглеждат по един начин, но ако някоя от вас дойде да живее в такава обстановка, както каза моя приятелка „ще се завъртя една седмица и ще си ходя“.
И да, оплаках се в група за оплаквания. Какво нечувано нахалство!
Повече няма да пиша, мислете и коментирайте каквото си искате, повече няма да се обяснявам. Аз скоро се махам от тази връзка, така че вече няма значение.
И понеже тази история беше доукрасена до най-абсурдни висоти, искам да направя някои уточнения,
Аз съм на малко след 40 г., с образование, професия и със сигурност имам къде да живея. Мога да се изнеса от апартамента на гаджето ми и баща му във всеки един момент. Така че приказките, че са ме приютили едва ли не по милост изобщо не са верни. Искам да направя важно уточнение – майка ми почина преди почти 8 години, на практика съм живяла без баща си и тъй като той е чужденец – никога не съм познавала семейството му. Така че отношенията свекъри-снаха ми бяха съвсем непознати. Преди да се съберем с гаджето ми живях няколко години напълно сама, буквално бях сама и на празници, видяла съм 2 и 200, изпадала съм в такива финансови затруднения, че съм си брояла стотинките за хляб, но никога не съм си позволила да моля някого за помощ. Всичко това ме направи изключително силна и независима и знам, че мога да се справя със всичко. Възпитан и културен човек съм и не обичам да правя скандали и около мен да има караници. Винаги съм склонна да премълча на момента, за да не се стига до грозни конфликти и точно това ми качество е използвано срещу мен вече повече от една година.
Гаджето ми е току-що прехвърлил 45 г. Умен, образован, с професия, изключително добър човек и допреди да се сблъскам челно с живота с баща му, си мислех, че можем да бъдем страхотно семейство. Точно той е причината да живеем при баща му, беше ми дал ясно да разбера още докато бяхме приятели, че няма да се изнесе от там. Иначе аз съм готова и наем да плащам, за да сме самостоятелни, но той не ще и да чуе.
Бащата е на почти 90 г. и го познавах още докато със сина му бяхме само приятели. Изглеждаше изключително мил и приветлив дядо, спокоен и разумен. Каква илюзия! Той много искаше сина му да си има семейство, много ме харесваше за снаха и когато със сина му се сгаджосахме, той искаше веднага да отида да живея при тях. Така че аз в никакъв случай не съм се „натресла“ и не съм някакъв навлек, най-малкото имам достатъчно достойнство, за да не го направя, а както вече писах – имам си къде да живея. Престоят на село на бащата – в никакъв случай не е там за ¾ от годината, а за по няколко месеца, максимум – половин година. Също така той и в града има с кого да си говори, може да излиза да се вижда с негови бивши колеги и приятели, но сам казва, че не иска да се вижда с никого. И това е защото с довода „аз съм цял ден сам“ има оправдание по цяла вечер да ни занимава със себе си. И да, грижим се за него, защото мие пазаруваме, ние чистим и ние му правим компания да не седи сам по цял ден. И защото ако се изнесем и на него му се случи нещо - няма да си го простим, докато сме живи.
Относно това кой къде обитава – дядото е в хола, където спи и където аз не влизам и през останалото време на годината. Така че когато е при нас в кухнята, никак не ни е освободил хола, ами точно обратното – холът е изцяло негова територия. Както се надявам, че става ясно – в никакъв случай „младите“ не се ширим в целия апартамент, а него да сме го натирили в някоя стая.
Закуската – много хора се хванаха за това колко е здравословна майонезата, обаче тук не става въпрос за това каква точно е закуската, а за липсата на избор. Всяка неделя ставам рано, за да отида на църква и не закусвам. Прибирам се към обяд, защото след литургия пия кафе с останалите енориаши и хапвам нещо. И всяка неделя съм се прибирала и тъпата филия ме е чакала изстинала, даже ми се е напомняло, че я има и при отговор, че съм яла е следвало цупене. Една седмица преди миналия Великден с гаджето ми се опитахме да постим и съответно – нямаше как да ядем въпросните филии. Всяка сутрин, когато ядях филия с олио и шарена сол (защото възможностите точно за закуска са много ограничени) съм слушала коментари как мога да закусвам такова нещо, колко ще ме нахрани и тн. Никакво разбиране, че постим, още по-малко, че е наш избор какво ще закусваме. Да, много е симпатично да ти правят закуска всяка сутрин, но в момента, в който ти си ДЛЪЖЕН да изядеш каквото са ти приготвили без да те питат дали искаш или не, това вече не е грижа, а власт. В България сме свикнали с прекрачването на границите на налагането, но аз не съм човек, който приема това за нормално.
За разказването на спомени. Гаджето и аз сме с различно работно време. Аз работя в офис и сутрин редовно излизам преди той да е станал. Той през деня си е вкъщи и излиза за работа, когато моето работно време приключва. И като се прибере в 11 ч. Вечерта, реално имаме един час, докато вечеряме, за да се видим. Как ви се струва, докато аз се опитвам да проведя някакъв нормален разговор с него, баща му да се меси в разговорите ни, за да разказва някакви случки? А как ви се струва да се прави караница, защото ме е видял да погаля гаджето по бузата и да ревнува, че синчето му явно му се изплъзва?
Прословутият ремонт. Не е моя идея. Беше идея на двамата с гаджето ми и докато баща му не се намеси по този грозен начин, сме прекарвали часове в мерене на кухнята и разговори какво ще направим – каква настилка ще сложим, какъв цвят ще са шкафовете, как ще имаме гранитни плотове и лед осветление. И всичко това приключи, когато стана ясно, че дядото не иска този ремонт, не защото някой ще му иска пари, а просто защото не му харесва, че се държим като независими хора.
В заключение мога да кажа, че отстрани нещата изглеждат по един начин, но ако някоя от вас дойде да живее в такава обстановка, както каза моя приятелка „ще се завъртя една седмица и ще си ходя“.
И да, оплаках се в група за оплаквания. Какво нечувано нахалство!
Повече няма да пиша, мислете и коментирайте каквото си искате, повече няма да се обяснявам. Аз скоро се махам от тази връзка, така че вече няма значение.
Пропусна един от основните въпроси. Защо умни, интелигентни, силни, самостоятелни и прочие хора с кариери не живеят отделно от “стареца”?
Този чаршаф е някакъв абсурд просто.
Дядото бил искал да отидеш да живееш при него и ти се метна там, при положение, че имаш къде да живееш? Сериозно ли?
За другото изобщо няма какво да кажа. Явно ще си живеете така.
Дядото бил искал да отидеш да живееш при него и ти се метна там, при положение, че имаш къде да живееш? Сериозно ли?
За другото изобщо няма какво да кажа. Явно ще си живеете така.
Пропусна един от основните въпроси. Защо умни, интелигентни, силни, самостоятелни и прочие хора с кариери не живеят отделно от “стареца”?
Допълних си коментара с няколко уточнения, но ще ги напиша и тук.
1. Гаджето не иска да остави баща си. Знаех го още докато бяхме само приятели. Защо - може много да се спекулира по този въпрос, но за мен истината е, че толкова му е набивано в главата, че е длъжен и че не може сам, че накрая сам е повярвал.
2. Ако се изнесем и той започне да живеем сам, както не се вижда с други хора, ако му се случи нещо, ние няма да си го простим. Пример - ако този човек получи инсулт, а ние не сме около него, за да извикаме Бърза помощ и той почине, цял живот ще ни тежи на съвестта. Знам какво ще се каже, че ходи на село. Само че на село има други хора, които той вижда всеки ден и които биха реагирали ако не го видят. А и той сам иска да ходи на село, никой не го гони от апартамента.
А, отговори- синът му не искал.
И това гаджета на 45г ми идва странно.
До сега имала ли сте сериозна връзка?
И това гаджета на 45г ми идва странно.
До сега имала ли сте сериозна връзка?
Пропусна един от основните въпроси. Защо умни, интелигентни, силни, самостоятелни и прочие хора с кариери не живеят отделно от “стареца”?
Взе ми го от клавиатурата
Ще допълня само, че започвам да се моля тази история наистина да е измислена.... Прави, здрави, образовани възрастни хора на по 45г се натикали в на дядото апартамента и недоволни кой къде стоял, какво ще се яде за закуска и тн....... Аз разсъждения на възрастни хора не виждам в тия чаршафи на снахата.
Това измислено оплакване повече няма да коментирам.
Нова тема – https://www.bg-mamma.com/?topic=1638036
Нова тема – https://www.bg-mamma.com/?topic=1638036