Връщат ли се мъжете и осъзнават ли че са направили грешка?

Моята баба, нейната баба и майката на най-добрата ми приятелка имат (са имали) само една-единствена връзка. Не знам бабата на баба ми дали е била щастлива и удовлетворена във връзката си. Майката на моята приятелка споделя, че има много спадове в отношенията им, но някак успяват да ги оправят и изгладят. Понякога е много огорчена от мъжа си, но са си заедно и си се търсят и разчитат един на друг.
Какво говорят връзките за тях? - Високи ли са им критериите, спрямо техните възможности?
И бива ли така да обобщаваме?
Ако един мъж е мухльо и не ни харесва, и не ни се получи връзката и със следващия поради същите или някакви други причини, значи сме си завишили критериите?
А да не би да сме си ги занижили? Щото това по-често се случва май. Човек си избира партньор по занижени критерии, не обръща достатъчно внимание на собствените си качества и после има олеле! Защо аз съм с дълги крака и гъста коса, а кюфтето до мене не спира да се цупи за всичко и да ревнува дори и ако се пусна сам с колелото в парка.... (само пример. Дългите и късите крака могат да се заменят с професии, образование, сексапил, обща култура, умения - музикални, танцувални, кулинарни, други....)

За 18ти път ще цитирам Мишел Обама:
Marry your equal.
Нито по-ниско, нито по-високо. Включително и на възраст. В смисъл да не сте на различни етапи от живота.

Именно!
А не някой да ми преценява, че понеже нямам гадже, трябва да си занижа критериите и да бъда с това, което ми се е навило за момента. Щото му е скучно, щото му е тъпо, щото миналата седмица са го зарязали и има нужда да се оплаква на някого...
Висок човек съм, с високи критерии, покривам си ги всичките, защото си ги гледам отвисоко и ако някой е по-висок от мене, ще види същото, каквото и аз. Нека да не ме кара да клякам, за да може да стъпи отгоре ми. Аз от такива бягам - дето все много ги е страх някой с претенции да не застане в близост до тях и те да трябва да му ги кастрят.

Тези, които очакват да клекнеш, са тези с прекалено високите критерии И обикновено все те търсят грешката някъде другаде. Разбира се, много по-лесно е човек да каже, че той е прекалено велик за тоя свят, а не, че просто няма кой да му върже срещу това, което предлага

Мен пък ме вълнува момента на тръгването на един мъж. Как престават да полагат усилия, да излизат с теб, как усещаш че нещата се влачат, ама оня хем не иска да е с теб, хем не си тръгва окончателно и е една мъка неземна.

Моят бивш си тръгна чак като се "хвана за друг клон". Чудно е как мъжете обаче обичат да приписват подобни мерзости само на жените.

Забелязвам една тенденция да се държат като дебили и да чакат ти да ги зарежеш, че да не са те "лошите" случи ми се няколко пъти... Просто не искат те да стартират кофти разговора, пък и някак си е по-лесно после да са зарязани жертви отколкото този дето е казал "край".

Не разбирам написаното. Какво има да предлагаме? Или да си предлагаме.
Когато видя някой и ми хареса, последното нещо, което мисля, е какво би ми предложил. Предпочитам нищо да не ми предлага.
И да си има самочувствие, защото иначе - лошо! Не ми е интересно с хора, които са убедени, че грешат, че все на тях нещо им се случва, вечно да ги успокоявам, да ги надъхвам.

Е тези, които все си мислят, че те грешат, пък са другата крайност. Също кофти за партньори.

Самочувствието също е нещо, което се "предлага" А от него пък следват други положителни качества, и липсата на отрицателни, които идват от липсата на самочувствие.

"Предлагането" най-общо е сбор от качества. Някои търсят голям сбор, но техният собствен е малък. И там се получава разминаването. Критериите са нещо много хубаво, но отсрещният човек също ги има. Затова трябва да съвпадат, иначе лошо.

Лъвица, хайде да не си срещала разни с нереално високи изисквания. Имам пред себе си светлия пример на един далечен роднина, на 40, без висше, без перспективи, на външност нищо особено и го гледам как е лапнал по едно момиче на 25, от заможно семейство, тъкмо завърши висше. Че как да му се получи?!?! И после - всички жени са меркантилни кучки. И аз като се изсмях, нали съм си цапната в устата, и се изказах по въпроса станах много лоша. То съм лоша де, ама все пак да вземе да се приземи малко.

Точно! Да се напаснат и да се харесат.
Иначе... хора сме. Днес предлагаме добро настроение, добър доход от вървежен бизнес, мераци за екскурзии, алибали. Утре се събуждаме уморени, недобри за разговор, кафето е свършило, точно днес ли, и онези тъпаци в офиса пак всичко са омазали, стой далече от мене!
И това е ежедневие. Да, добрите хора си личат. Но точно пък с такива качества да се появиш на първа среща и да предложиш доброта, кротко поведение, премерено, леко смъкнато самочувствие, не знам дали ще впечатлиш партньора, който търси блясъка ти, сексапила ти, смеха ти, увереността ти, че си готова да го радваш до живот.

За теб , ти си идеалната за него. За него бившата е идеална за него ,щом те е оставил и се е събрал отново с нея .
Млади сте да ,но това се случва дори по вече и малко по възрастните . Аз лично бях свидетел на една уж прекрасна връзка между една моя позната и мъж ,който беше разведен плюс има и дете от бившата . Сигурно 5 години бяха заедно с моята позната и накрая мъжленцето реши да се събере с бившата си . В което като цяло лошо няма ,но за моята позната има . Ето изгубила е едно 5 години от живота си..
Да речем ,че този мъж утре нещо пак не му харесва в жена му и я остави и потърси моята позната  .. така както го обясних според теб познатата трябва ли да се съгласи да са отново във връзка ??
Имай самочувствие и си продължавай напред ! Точния мъж за тебе никога няма да те остави заради бивша или просто заради друга . 😘

Не знаеш какви травми има и както сама казваш, може да има трудности с обвързването и да предпочита по-неангажираща връзка. Най-доброто, което можеш да направиш е да работиш по себе си, да опознаеш емоциите, откъде идват, каква информация ти носят, да ги приемеш. И да бъдеш най-добрата версия на себе си, а истинската любов ще дойде

Според мен разликата в годините, не е толкова фактор, колкото до това, какво целите от и в живота. Да, реално, ако е на 20 г жената или мъжа, а другия да е на 40+ вероятността да има детски истории е голяма, но ако единият е в късните 20 към 30-те, а другия е на 40г има повече бъдеще. Реално, не самите години определят нещата, а това дали по възрастният ще приеме ролята на родител или не. За мен това е табу за възрастта, както е табу това, че мъжа да е по-голям е наред, но ако е по малък е неприемливо. Реално аз съм в подобна ситуация. Излизах в компанята на 40-43 годишна жена, аз съм на 26-27г, да разлика има и да не е малка, но пък майка ми и баща ми са със 16 г разлика и проблемите, които имат далеч не са свързани с единият да е по възрастен от другия. Всичко си е до хора и до това дали правят компромиси дали уважават, държат на половинката си или не. Ако мъжа ви се прибере и не ви помага вкъщи и не ви е опора, а е на вашите години добре ли ще ви е, но пък този с 10г по малък да ви помага и подкрепя има разбиране и т.н няма ли да ви е много по-добре? Както има един лаф: "Щастието и това, което търсим може да е там, където най-малко очакваме" Аз поне съм на мнение, че ако има възможност някои, да не се води от подобни принципи - редно и нередно. От това, какво ще кажат другите или техните близки, ако харесваш човека давай.

П.С Не, не ходя с 40 годишната и не защото не исках, а защото е от тези хора, които не приемат разликата във възрастта. Може да си мисли, че връзката няма да е сериозна, а само за единия секс. Вероятно си мисли, че на 30 ще искам дете или деца, а тя не може или ще си хвана по млада, когато тя е на 50-60 или просто сме на различни етапи от живота, каквато и да е причината тя си я знае. Аз преди да я попитам си представях живота с години, а не как сме в кревата. Даже и не можех да си представя секса с нея, а просто романтиката, която искам да споделя с нея ме побърква. Характера ме грабна не външността.

Връщат се и си осъзнават грешката, ама няма кой да ги приеме. Веднъж счупи ли се, това е края. Имаше една много хубава поговорка "Късно е, либе, за китка." И те така...