Хайде на театър - 11

Здравейте. Отново ще помоля за отзиви, този път за " Всички страхотни неща" с Милко Йовчев.

Отзивите са страхотни, още от времето, когато го играеше в Yalta Art Room. На мен ми предстои да го гледам.

Приятен спектакъл, и Милко Йовчев е наистина миличък и естествен. На широката публика не е много известен този актьор, но аз съм го гледала в чудесни спектакли на някогашната група Реплика, създадена от Ованес Торосян. Относно Всички страхотни неща - има два варианта, които се играят в София на Бойко Кръстанов и на Йовчев. Специално на мен повече ми допадна варианта на Кръстанов. По - мощно послание, по - комплексно представление. При Милко е някак разлято и по - дълго като времетраене без да има защо. Като че ли актьорът се загубва във времето. Но в никакъв случай няма да съжалявате ако си купите билети защото усилията на Йовчев са искренни и за уважение

Здравейте, в постановката "Всички страхотни неща", по какъв начин участва публиката? Това е единственото нещо, което ме спира да я гледам😅

Мисля и че в двете версии, по - основното участие на публиката е изпълнено от неслучайни зрители. Останалите и то някои  от тях просто изтеглят номерче и го казват. В никакъв случай не е притеснително или некомфортно.

За представлението с Бойко Кръстанов мога 100% да кажа, че участниците са напълно случайни. Дъщеря ми ходи повече от 2 пъти 😁 с приятели и участваха. Единия път си беше избрал момиче от компанията за неговата приятелка. Дъщерята беше психоаналитик. Книги му носиха.
Четенето от листчетата не е притеснително. Минаваше и ги раздаваше из залата. След представлението и ние ходихме да пускаме.

Давам отзив за Поп-фолк хроники- бели нощи и куршуми в МГТ. Много отдавна искам да гледам тази постановка и много ми хареса. Пресъздава много умело 90те години и случващото се по това време, реалността между зараждащата се чалга и появата на мутрите. Това е документален театър, в който през цялото време актьорите имат слушалки в ушите и слушат интервюта, взети от реални хора, и ги пресзъдават. Не липсваше и чалга, която да звучи и да напомня на онези мътни години, имаше и малко вулгаризми, но не беше постоянно и не беше натрапчиво. Изобщо много ми хареса и препоръчвам. Аз, като родена през втората половина на 80те години, се врънах наистина в зората на едни времена, които реално до днес са оставили отпечатък, а и в много отношения са живи все още.

Значи и заради този факт със случайните участници, още повече ми харесва варианта на Кръстанов. Просто неговия спектакъл мина за мен като миг - наситен и вълнуващ, докато при Милко в някои моменти си гледах часовника.
Минавам и да споделя впечатленията ми от Луцифер в Сатиричния. За мен само заради Боян Арсов трябва да се гледа спектакъла. Високо ниво на енергия има това момче, макар не на всякъде да съм била във възторг от него. Иначе пиесата, като пиеса според мен е доста повърхностна, да не кажа зле написана, остаряла, с щампосани послания. Ако не е Арсов като изпълнител, а някой друг би била огромен провал. Но в случая актьора е направил всичко възможно да я спаси. Само заради него гледайте. Лична оценка 6.5/ 10

Много готина и забавна комедия, Врачански е страхотен.

Снощи бях на "Перфектни непознати" - театър Сълза и смях. Страшно много ми хареса. Засяга актуални проблеми с чувство за хумор и изобщо не усетих кога мина времето. Препоръчвам!

Когато ходя на театър обикновено разпитвам разни познати и чета из Интернет мнения за представлението, което ще гледам и вероятно за това рядко има такова, което не ми е харесало. Случва се и да има постановки, за които си казвам и да не бях отишла нямаше да ме е яд, но пък не е и зле. Често ми харесват, но изключително рядко ме вълнуват толкова силно, че нямам проблем да ги гледам още и още.
 Днес бях на едно от тези, които много ме развълнуваха - Prima facie. Много актуална тема и е много ужасно, че от толкова време е актуална, още по - ужасно е, че няма надежда скоро да не е. За тези неща трябва да се говори и за мен е много хубаво, че и през изкуството се говори за тях.
 
Елена Телбис е нечовек. За час и половина мина през какви ли не емоции. Безкрайно възхищение към нея. Истинско удоволствие е де я гледам. Такава енергия, така те въвлича в историята на героинята ѝ, че не можеш да останеш равнодушен и да не преживееш всичко с нея.
С изненада открих, че представлението няма режисьор. Тя го е правила със Светлана Янчева като консултант. И сама си го е избрала и е решила да го прави.

Не я познавам лично и това са наблюдения от малкото интервюта, които е давала и страшно много я харесвам освен като актриса, и като човек. За мен не са много хората, които биха се лишили от сигурна работа заради морала си. Също не играе в постановки, само за да прави нещо. Играе текстове, които я вълнуват вероятно за това и нас вълнува. Като цяло май стигнах до извода, че ако ще участва в нещо има много голяма вероятност то да е смислено и хубаво.

Предстои ми Пистолет в торнадо. И Весела Бабинова страшно харесвам и чакам с нетърпение.

Аз пък се влюбих в Петър Антонов. В тази връзка някой може ли да даде отзиви за "Място, наречено другаде"?

За мен лично беше добро представление, забавно на моменти, с хубав синхрон между него и актрисата. Не е толкова добро, колкото по-старите текстове на Яна Борисова, но прекарваш 2 приятни часа в залата.

Телбис е страхотна! Пак бих гледала Prima facie.

Много свежа тема ☺ Мнение за Ревност с Мария Сапунджиева и Асен Блатечки 😊