Агресия

  • 5 476
  • 58
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 4 762
Ако за едно мрънкане или едни уроци бие детето, не знам какво ще се случи при някое по-лошо провинение. Шамарите и ударите по главата могат да бъдат опасни за детето и да го осакатят. Не бива да ги допускате, без значение от кого идват. Дърпането на уши също.

Когато усетите, че нещата ще ескалират, намесете се и изкарайте единия от стаята. Аз така правя. Когато усетя, че синът ми прекрачва границата на търпението ми, мрънка, тръшка се, мята тетрадки (и при нас все за училището са караниците), просто излизам от стаята. Така и така няма да седне да учи, докато е в това състояние. Ако го ударя, нещата ще се влошат, така че от боя няма полза. Явно и при вас няма и детето продължава да мрънка, след като се случва многократно.

# 31
  • Мнения: 1 078
Напоследък всеки ден се коментира случаят с малтретираното 5-годишно дете, живяло с майка си и приятелят й.
Нямам думи да опиша отвращението си от "майката" и съществото, с което е партньор.
Мисли, авторке.

# 32
  • Мнения: 8 808
Така наречената майка на 5-годишното малтретирано дете може никога повече да не си види детото. Бащата е  тук и иска да го отведе в Германия. Този път мисля, че ще го дадат на бащата. Това заслужава майката на детето, както и всяка подобна кукувица. Дано историята на това дете също да намери добро разрешение, ако това не е бащата и ББ да е читав.

# 33
  • El Paso/Los Angeles
  • Мнения: 2 100
Струва ми се, че детето се намира в неблагоприятна среда и ще го побъркате горкото. Не се ли замисляш, че имаш не по малко вина от мъж ти?

# 34
  • Мнения: 1 259
Сега разбирам, че твоят партньор не му е роден баща, което всъщност няма кой знае какво значение и оправдание за насилие, но при тази ситуация, отговорност си ти.  Не бягай, той е никой, не поставяш граници и правила. Не можеш да позволиш някой да малтлетира детето ти.

# 35
  • София
  • Мнения: 4 303
Ооооо, как да няма, има ОГРОМНО значение.
Пак казвам, не толерирам насилието, но едно е баща ѝ (с когото дори не живеем заедно), при когото е да ѝ отпери един задвратник, ако нещо го ядоса, друго е някакъв си мой партньор, добре, живея с него, ама да удря детето ми. Няма да се получи.

# 36
  • Мнения: X
Ооооо, как да няма, има ОГРОМНО значение.
Пак казвам, не толерирам насилието, но едно е баща ѝ (с когото дори не живеем заедно), при когото е да ѝ отпери един задвратник, ако нещо го ядоса, друго е някакъв си мой партньор, добре, живея с него, ама да удря детето ми. Няма да се получи.


И в двата случая говрим за агресия. Без значение, дали бащата е биологичен или не.

Много първобитно ми е възпитанието с шамари, без значение кой ги раздава.

# 37
  • Мнения: 40 931
Да, обаче задвратникът най-често е символичен жест, по-малко болезнен от сутрешното ресано например, съвсем не нанесен с цел болка. И от баща се приема по един начин, но по съвсем друг от доведеното гадже на мама.

# 38
  • София
  • Мнения: 4 303
Виж, за почти 15 години съм ударила дъщеря си 3 пъти. И си имаше защо - повече не постъпи така. Като не съм я смазала от бой, просто я шамаросах. В интерес на истината обясненията, които дадох не свършиха работа, та затова. Не казвам, че съм велика, но така постъпих и според мен тогава беше правилно. Защото, ако 2рия път не я бях ошамарила и прибрала можеше и да я няма вече. Кой знае. Та, така.
Искам да кажа, че също не одобрявам насилието, и да насилието си е насилие, но има един нюанс, който е една идея по-приемлив. Или поне аз така мисля. Никого не задължавам.

# 39
  • Мнения: X
Да, обаче задвратникът най-често е символичен жест, по-малко болезнен от сутрешното ресано например, съвсем не нанесен с цел болка. И от баща се приема по един начин, но по съвсем друг от доведеното гадже на мама.

Да, но в съзнанието на детето се запаметява, че е ударено, а не самата сила на шамара. Последното много бързо се забравя, докато спомена за удара може и да остави дълбок отпечатък, резултатът от който да се прояви години по-късно.

# 40
  • Мнения: 40 931
Да, но в съзнанието на детето се запаметява, че е ударено, а не самата сила на шамара. Последното много бързо се забравя, докато спомена за удара може и да остави дълбок отпечатък, резултатът от който да се прояви години по-късно.

Там е разликата - какво се запаметява зависи от това как е възприет ударът. Пак да кажа - ако мъжът ти те плесне по дупето запомняш ли това като агресия, сексуален тормоз или посегателство над личността ти? Но ако те плесне съседът или някой в трамвая?

# 41
  • Варна
  • Мнения: 1 783
Целта на задвратника е да бъде запомнен - не ли? Нали с него ти се обръща внимание да не допускаш грешката, която го е предизвикала. Кое как ще се запомни, зависи не от едно действие, а от цялостното отношение. Като ви чете човек ще рече, че всяка дума и действие трябва да е галене по главицата, че евентуално да не се травмира бъдещия голям човек. И после що подрастващите не се справят с реалността.
Няма да биеш, да викаш кат изоглавен, но твърдост трябва да се проявява - ама кое е твърдост, пак зависи от възприятието на отделния индивид, съответно има недоволни.

# 42
  • Мнения: 18 560
Бий дупе да не биеш дупище...добавям от мени  главата си да биеш в стената.
 Колко може да удариш малко дете, символично  е и навреме, бебешка възраст, първите седем - все неща ,дето народът  е запаметил. Удариш  е символично. По-скоро удряш въздуха наоколо. То има ефект един-два пъти, повече е излишно. И е белег на родителска безпомощност,  и те са хора, изпускат нерви.
Повече ме плашат вече новите норми, че детето е цар и  масово родители гледат екрана и се оправдават  с новите методи на възпитание, свободата детето да решава и се развива самостоятелно. Но днешните деца задържат внимание  и те върху екрана, той ги възпитава.
 Не  е за пример този от темата. Но и разбирането пастрок да няма думата   е опасно. За какво  е там тогава, за нощем при мама? Нали замества мъжката фигура.
 Да говориш с детето си , от бебе до пълнолетие поне, че и после, е задължение, това е възпитанието, това е родителството. Общуване и доверие.

# 43
  • Мнения: X
Целта на задвратника е да бъде запомнен - не ли? Нали с него ти се обръща внимание да не допускаш грешката, която го е предизвикала. Кое как ще се запомни, зависи не от едно действие, а от цялостното отношение. Като ви чете човек ще рече, че всяка дума и действие трябва да е галене по главицата, че евентуално да не се травмира бъдещия голям човек. И после що подрастващите не се справят с реалността.
Няма да биеш, да викаш кат изоглавен, но твърдост трябва да се проявява - ама кое е твърдост, пак зависи от възприятието на отделния индивид, съответно има недоволни.

За пореден път се убеждавам, тук във форума се залита в крайности.

Значи много задвратника трябва да запомни едно дете следвайки тази логика.

Децата допускат много грешки всекидневно и това, ако е метода на възпитание, то къде ще му излезе края?

Тук никой не говори за галене по главицата, а за това, че с правилната комуникация и подход към детето може да се постигне същия ефект, както и с удрянето на детето. Дали имат желанието, търпението и нужния капацитет родителите, това е отделен въпрос.

# 44
  • София
  • Мнения: 13 155
Да има думата гаджето на мама е много различно от това да бие. Пък при жив баща пастрокът не е този, който трябва да замества мъжката фигура. Дори и пастрок не е, защото бащата надали е лишен от родителски права. В случая думата явно се замества от по-лесното. И да не биеш далеч не значи да глезиш или галиш по главицата. Има безброй други нюанси между двата подхода.

Общи условия

Активация на акаунт