Будене с писъци и силен рев - дете на 7г.

Това, което описвате е точно нощен терор. В интернет има изключително много неща за четене по темата, особено на английски.
Основното нещо е да не допускате да се преуморява детето. Нормално е да са по-рядко вече, защото пораства и нервната му система съзрява. Наследствено е, за самото дете не е травмиращо, не се дължи на емоция или травма, за разлика от кошмарите например и в повечено случай не се налага лекарска помощ, основна причина е умората. Детето не помни нищо, така че няма смисъл да го разпитвате какво е преживяло. Няма смисъл също да му говорите или успокоявате, гледайте да не се нарани само, докато премине фазата.
Нощният терор може да се контролира доста успешно като се разбужда детето малко преди това. Не е необходимо дори изцяло да го разсънвате, само колкото да се позавърти, намести, отвори очите за кратко. Те винаги са по едно и също време, най-често 30 -60 мин след заспиване. При моето дете това помага засега много.
Но най-важното си остава контролът над умората. Балансирайте му ежедневието, включете повече тихи игри вечер след училище, ако е имал натоварен ден настоявайте да си ляга по-рано.

Също много полезен отговор, благодаря ви!
Пробвах няколко пъти да го будя малко след като заспи около час примерно, но забелязах, че се стряска, а хем супер деликатно го правя, но за него е като шок, все едно нещо лошо е станало и даже скача, което хич не е ок си мисля. Единият път от стреса при буденето започна да пищи и реве, но не като въпросният терор, а като уплаха. Но и бързо се успокои като ме видя и разбра, че нищо лошо не се е случило. Но това с пищенето след будене беше само веднъж, другите два пъти просто се стряска, аз успокоявам и отново заспива и да наистина след това не се буди повече.
Ще продължа да наблюдавам нещата.
Иначе ми се струва, че се преуморява да. Сега се сетих, че веднъж като се беше събудил от такъв терор пищеше и бягаше навсякъде и броеше числа. На сутринта като го попитах не помнеше, но каза че преди няколко дни доста числа са броели с госпожата и са повтаряли доста та тогава заключих, че явно това е оказало влияние за тази случка.
Ще внимавам с преумората, но от малък сякаш го е страх да заспи, защото не знам как изведнъж взе да се страхува от тъмното още като беше на 3 и до ден днешен хем е вече по-голям, но пак има моменти на проявление на този страх. Та все отлага до последно лягането. Легне, върти се, говори, току да се унесе и се стряска леко, пие вода, ходи до тоалетна, после пак същото легне, върти се и т.н. и това продължава доста, докато сякаш не капне съвсем и да заспи. После пък почва терора.
Стискам зъби и се моля да отшуми по-бързо, че то е ясно и моят сън отива на кино , а все си мислех, че недоспалите майки са само първите две-три години ))

Ще се справим, имам надежда, само дето и малко се плаша понякога.

Благодаря на всички ви за подкрепата!