Любители на кучета - 137

Ние ви поздравяваме с един портрет от Алеята на лИбоФта:)

Оф кво да ви кажа..... Берга е много умна и много активна, неуморима, енергична, трудно се умаря. Такава енергия струи от нея, че като я гледам и се изморявам аз хъхъхъ. Подлежи на дресировка и слуша при команда, но винаги имам наградки. Започнах да я тренирам още като я взех, има няма 3 месеца. Знае най важните команди. Следя групата във ФБ на мама Еми и получаваме похвали там като съм пускала клипчета с командите.
Вечер късно се прибирам и не я извеждам редовно (страхувам се сама с нея да излизам, освен всичко има и много кучета по дворовете и почва едно зверско лаене от всякъде, страх ме е да не прескочат ограда и да стане мармалад), но е пусната цял ден в двора, а той е един декар. В неделя като я изведохме с МП ми беше спокойно, че има мъж и не нося цялата отговорност сама . Берга се видя и с друго куче, беше я малко страх, но агресия не видях. Плануваме да отиде на лов с МП на птици хъхъхъ, ама аз не настоявам.

Ние приемаме поздрави, а вие бързайте да "срещнете любовта" преди дъждовете утре, че като станат локви Елза рязко ще стане по-....мургава и с по-малък шанс да се интересува от любов. По-скоро ще търси уединение и забава сама

Локвите са нашето време! Към тях любовта няма да хване ръжда никога!

За Буря и Рая да кажа, че слушат, изпълняват, без наградки. Това е заслуга изцяло на сина ни - той ги направи "войници", но има много добра дикция и много отчетлив глас. Като издаде команда...не чакат втори път. Съседите като го чуят и викат: "Хайде, свърши им царството - дресьорът дойде". Той си ги разхожда без повод, тичат около него, но не го изпускат от поглед. Но като извика "Рая" и ми идва и аз да приклекна. Когато излизам с него, взимам повода и вървят като херувимчета, а когато сме с мъжа ми, бягат, дърпат, като щурави. И аз издавам остри заповеди, но по-скоро звуча на фалцет, и много ме е яд.
ОБАЧЕ заслугата Рая да носи чехъл си е само моя Така ми беше писнало да си ги търся, че някак ми се получи точно това упражнение, защото мъжът ми каза, че първия път съм имала такава физиономия, че му идвало и той да се втурне да носи чехли
Иначе Буря е своенравна, малко..."викай си, не ми пречиш". Тя не носи нищо, не тича да гони играчки - гледа спектакъл, като наблюдател от ООН е. Рая бяга, гони, носи, копае - Бурката си стои и си гледа, като на тенис мач регистрира движението и дотам.
Сега от един месец се опитвам да им "набия" в главите команда "легни" и давам наградки, обаче рядко се получава спонтанно  и от първия път. Стоят като "Побити камъни" и следят ръката с наградката само.
За "седни" няма отказ, при Буря понякога от втори път. А, и нещо много важно, за мен - не напускат двора, дори и ако е отворена гаражната врата. Буря стои по-навътре, но Рая застава на линията на гаража и чака, гледа, подава глава в посоката, но не прекрачва.

Пак много писах, извинете ме, моля!


ПП Ето нагледен пример, сега се сетих. Рая е цялата "струна" от внимание, а шебека отзад зяпа мухите и хич не й е на ума какво й се говори

И аз мисля, че с годините съм станала мека Мара. С Дара бяхме заедно 13г.3м. Тя беше прекрасно момиче - умна, послушна, вярна, безстрашна и страшен пазач. Разбирахме се с поглед. Та мисълта ми е, че съм отвикнала и сега сигурно я лигавя повече Зара. Но пък и тя не се впечатлява от опитите ми за възпитание.
Една снимка на Зара като по-малка. Опитвам се да я гушна, да я погаля, а тя ме хапе. Малко сме като "бий ме (хапи ме), обичам те".


И Дарето, кучето, което открадна сърцето ми.

Здравейте, последно писах януари, когато кучето ми - Кари, Джак ръсел
на почти 12 години беше яко някакви кокалчета и минахме през големи мъки, за да я спасим. Всичко беше наред , докато наскоро не започна повръщане и разтройство, и за огромна наша мъка чухме най страшната диагноза- лимфом или рак на лимфните възли, като единия само е над 5-6 см, почти отказва да яде, молим се с часове да хапне някоя друга хапка. Лекарите казаха че така или иначе си отива, единствено може да опитаме с химиотерапия, разбира се в бг няма лекарства, трябва да се търсят от Гърция или Турция, и ако даде някакъв ефект ще е след две седмици лечение. Има ли някой с опит в такава ситуация, хем не искам да я мъча с това всекидневно вземане на кръв, абокати системи...голям ужас е за нея и за нас, от друга страна мининалната надежда че туморите могат да влязат в ремисия и да живее още месец два ...не знам какво да правя. Как се взема решение да приспиш най добрия си приятел, докато те гледа с големите си топли кафяви очи...

Карина, съжалявам за кученцето!

Много е лично решението, което трябва да вземеш. Аз не бих го причинила това с химиотерапията. Вярвам, че домашните ни любимци заслужават достоен финал, а не съществуване в мъки и страх. Не бих упрекнала някой обаче, ако реши обратното.

Ооо Карина съжалявам за Кари 🥺 Аз също не бих мъчила кученцето, колкото и да ми е болно...

И аз. Стресът, който ще й причините, може да влоши нещата, вместо да помогне. Кучето не е човек, няма как да му обясниш, че е за негово добро и трябва да търпи.
Облекчете живота й, доколкото можете...

Съжалявам да го прочета, Кари! През трудни и болезнени дни минавате. Не мога да дам съвет, но и двете страни са потърпевши. Струва ми се, че спестяването на болките трябва да е за по- слабата страна, а другата ,, другата ще има спомена от  една споделена любов.

-Karina- много съжалява за кученцето. За съжаление и аз не мога да помогна със съвет. Постъпета така както ви казва сърцето.
Кало започва да се въстановява. Днес вече има сили и ходи по мен. По-късно ще ходим отново за система.

Карина, много ми е мъчно за вас. Аз май съм последната от темата, която се сблъска с това. Миналото лято взехме това тежко решение за нашето куче. Трудно се стига до него. При нас водещата причина беше да спрем агонията и болките. Той ни прави щастливи цели 12 години и щеше да е твърде егоистично заради това, да е до нас още малко, да го караме да страда. Дължахме му поне спокоен край. Пак казвам - решението е много, много трудно. И лично.
Прегръщам ви.

Прегръщам те,-Karina- !Прегърни и милото Кари...от всички нас...Съжелявам за болката.

Карина, съжалявам много за това, което преминавате.
Аз съм за операциите (дори и тежки) ако има шанс нещо да бъде отрязано и да се спре процесът. Но химиотерапията сигурно не бих я причинила на животинчето.