Любители на кучета - 137

От предишно наше куче знам, че обелки излизат.
Той крадеше такива от кренвирши преди 25 години.

Аз да напомня, че ако не е обелка, а нещо дето трябва да излезе веднага, има работещ трик с кислородна вода (само се внимава с количеството). Ние сме го ползвали веднъж.

[offtopic]
За "градинарите"
https://dogsandcats.bg/kucheta/zashto-kuchetata-obichat-da-kopaiat-dupki
[/offtopic]

Хич не ме успокои тази статия хъхъхъ.

Реа, вчера си мислех за вас. Разчиствах вкъщи, по-специално детската стая и си помислих , ако ми дадеш назаем Буренцето, дали малката ми щерка ще се научи да си прибира нещата?!

Хортензия, не знам какъв ефект ще има мисля, че обратен!

Ма то Буренцето е на Галена, бе Не че Берга няма да научи детето със същия упсех... ама може да го научи и да копае дупки!

Усетих аз грешката, но ми стана мн смешно в детската стая да има дупки и да останете без плодове.

Ох, момичета
От вчера ми е замаяно, ама днес явно вече съм изкукала съвсем! Ама тя Берга нали е същата беладжийка... Ами мислех си, ако аз изхвърля неприбраните вещи, ще има война, но ако е Буренцето  (или Берга : ) , няма как да се сърди малкото, а ще се научи да почиства след себе си. ( Много ми е добро детето, ама е толкова над нещата...)

Предлагам и двете да пратя, поразителен резултат ще има - тричките ще ровят
Аааа, пропуснах, но е важно, защото ще съжителстват с дъщеря - демек момиче. Знаят думата "сутиен" и ако я чуят се подреждат за разходка. Някак спонтанно ми дойде първия път на нагръдниците /на снимката са с тях/ така да им кажа. Мъжът ми се хили много и оттам като тръгна приказка.... И сега като се подканяме да излизаме, някой все казва: "Хайде, слагай им сутиените, че закъсняхме и гледат лошо вече!". Значи, щом чуят заветната дума, както уж лежат и се правят на удушени лисици, изведнъж скачат като на амортисьори, тичат по стълбите и се строяват пред мазата - там е тайнството с "дрехи", чувала с храна, стелажа с наградките ..... но и мокрите кърпи за "инквизиция" на ушите, и шампоана за къпане, които не са им от любимите. Иначе са чистници, обичат да ги решеш, дори се наместват като "хайде и тука малко, че ме присърбя!"

Интересно ми е Буря, Рая и Берга слушат ли и изпълняват ли команди? Аз се видях в чудо със Зара, тотално непокорна е и се прави, че ушите й не работят. Лъжа я с лакомство, да се научи да идва при повикване, а тя ме гледа сякаш искам нещо да я прецакам. В неделя сестра ми не е затворила добре вратата, вятърът я отворил и Зарето излезе на улицата. Да дойде е кауза пердута, оставям я да подуши, да направи две-три "кръгчета" и като види, че няма никой с нея, се прибира сама. Само дето този ден, на улицата пристигна един малоумен съсед, на когото всички и всичко му пречи, с когото братовчедка ми се съди и аз съм свидетел. Като я видя, се засили с джипа и право към нея. Добре, че тя успя да се качи на тротоара и продължи да си тича в обратна посока. Физиономията й беше толкова доволна, сякаш се усмихваше. А на мен ми прилоша, буквално, само като си представих какво можеше да стане. Вечерта я гушках и й казах, че Господ я обича. Като я водя на разходка в полето, като я викна, идва до мен, но стане ли време да я вържа, защото навлизаме в града, рязко "оглушава" и отказва да дойде. Не знам какво да я правя, наистина. Според вуйна ми е "много жизнено" куче, мен ако питате е откачена. Вече няма какво да къса и яде из двора, всичко унищожи и сега чупи клони от розите. Дори бодлите е дъвкала, в потрес съм. На сина ми докопала маратонка и е яла от нея, защото имаше синя кожа в изпражненията. Малко спря да ни хапе по ръцете, но пак го прави, ако реша да седна до нея и да я галя. Иска да я галиш, даже ляга по гръб да я чешеш, но го прави по груб начин, енергията й е в повече. Не знае как да са огали, като хиперактивна е.  Иначе е душко добродушков, пазач няма шанс да стане.

Нещо послъгвате в темата. Такива добрички кученца виждам, а после стопаните им само се жалват.

Dara888, това е може би първото умение, което се учи. "Ела" и награда, "ела" и награда. Тренирахме с Елза до откат с един 10-метров повод. Кучето трябва да знае, че от стопанина идват всички благини и че те са по-хубави от бягането. Да е някоя хубава награда, или топка, ако не е много по яденето.
За такива, дето нито ядат, нито топки обичат, не знам какво да посъветвам

Топка хвърлях, носи я, интересно й е, но играта продължи кратко. За нула време я беше разкъсала. От котилото оцеляха само Зара и сестра й. Сестра й я прибра момичето, което им търсеше стопани. И тя е щурава като мойта дивачка, копае дупки, яде всичко и по думи на момичето - "не подлежи на възпитание". И тя лягала по гръб да я галят и чешат, въобще имат много общо двете. Откакто се помня гледам кучета. Досега проблем с непослушание не съм имала. Промяна в интонацията на гласа ми и кучето "замръзва".  Обаче Зара ми е за наказание, задето за такива кучета си казвах, че "просто не е възпитано добре, затова не слуша" и "няма начин да не ме слуша кучето, аз ли съм водачът или то". И сега ми дойде до главата. Братовчедка ми имаха болонка, която беше със собствено мнение, над нещата и слушаше, когато й е кеф. Как им се ядосвах, че са допуснали "да им се качи на главите" и "едно куче не могат да дресират".
Много дразнещ навик има Зара. Като й обърнеш гръб, те мушва с муцуна в задните части. Ако сте гледали клипчета как малки козлета удрят с глава човек в гърба, така и тя. Отначало й се дразнех, сега ми е смешно. Погледът, изражението, поведението... Все едно бебе стои срещу мен, а е на девет месеца вече. А е умна гадината, не е като да не разбира. С лакомство в ръка ли съм, от три повтаряния се научи да сяда, ляга... Но пусна ли я на разходката, започва да важи "вятър я вее на бяла кобила".

Ох, бе Галена, сутиени викаш...
Даре, какво да ти кажа - никога не казвай никога.