Майки на единствено дете!

Съвсем сериозно в началото е като бебе - ака и пишка навсякъде, яде под час, не рядко иска да спи в леглото ти и плаче ако не му позволиш, не може да го зарежеш за часове особено докато е малко....Е, не е точно като човешко бебе, винаги може да измислиш някое добре звучащо оправдание и да го махнеш от къщата си. Но си е голям ангажимент и разход.  И още нещо - децата порастват и не са толкова зависими от майка си в един момент, докато кучето няма да порасте. Все едно си вечно с две годишно.

Момичета, изчетох ви всички и благодаря за многото смислени коментари. За раждане съм решила, че е късно и не обмислям. За осиновяване не съм се отказала. Имам подкрепата и на мъжа ми, въпреки, че той не е този който настоява. Но има и много други аспекти на осиновяването, които трябва да се обмислят и не се решавам все още. А и процесът е дълъг и сложен, доколкото съм чувала.
Шопинг и пътувания, определено не виждам как биха заменили желанието ми за второ дете. Определено не съм човека, който мечтае за свободно време, за да ходи да пазарува или да пътува из света. Като млада съм се напътувала, живяла съм в чужбина и не ме блазни обикалянето. По скоро ме влече стила simple life. Основни неща, градинка близо до града, животните ми, разходки сред природата. По ме кефи да сготвя вкъщи за приятели, отколкото да обикалям ресторанти. Както и да е! Ако не успея да имам второ дете, най-вероятно бих се отдала на каузи свързани с деца и животни.

И ние сме с едно дете.
Достатъчно ни е.
Имаше моменти,когато съм мислила за второ,но се отказах.
Аз имам брат и сестра.
С брат ми не се разбираме,не сме се виждали от една година.
Със сестра ми сме в добри отношения,но тя живее в чужбина .
Виждаме се рядко.
Няма гаранция,че като имаш брат или сестра ще сте близки и ще си помагате.
За осиновяване също съм мислила,но мъжът ми каза,че не е сигурен.
Ти сигурна ли си,че ако осиновиш дете ще го приемеш наравно с твоето?Ще го обичаш както обичаш твоето?
Твоят син иска ли да има брат или сестра?

Да се занимаваш с каузи свързани с деца и животни е много добра идея.

С едно съм.....Усеща се като седемнайсЕ

Толкова ми е родителския капацитет.

Чудя се каква е тази тенденция да се започва с раждането на деца след 35 или 40 години. Ами естествено става все по-трудно и физически и психически. Ето и тук привърженици на отглеждане на куче вместо бебе. Безумно съпоставяне и безмислено действие.

,,Вземете си куче", животът предлагал много удоволствия и за пример се дава ,,шопинг".... какви са тия съвети в темата...Жената иска второ дете. Това не може да се замени нито с куче, нито с шопинг, нито с каквито и да било други удоволствия от живота, които и без това са никакви в дългосрочен план. Сравнението с шопинга и екскурзиите на ФрауДанна ме срази. Но както и да е.

Аз не мога да говоря от опит, защото тепърва родих първо дете и със сигурност имам поне желание за още деца, мъжът ми също. Но четейки авторката бих й дала също съвета: ако желаеш дете, ,,рискувай". Всъщност какво имаш да рискуваш? Ако е с увреждания, пак ще го обичаш. Пак е вашето второ дете, плод на връзката ви-всичко друго би трябвало да е без значение. Ако пък те е страх от този риск или нещо друго може да надвие желанието ти, просто не го искаш достатъчно. Детето може и при бременност на 30 да е с увреждания, никой не е застрахован. Тогава се примири с това и пренасочи мислите си. Да, само защото някой има братя и сестри не значи, че е близък с тях, или дори, че може да разчита на тях. Има такива разбити семейства, че не е истина. Това не би трябвало да те мотивира да родиш врори път, но те разбирам, че си го мислиш, нормално е. Не се упреквай за нищо, просто си избистри желанията, намери вътрешен мир и продължи напред уверено.

Мен пък твоя коментар ме сразява... Какво толкова ако било с увреждания ти виждала ли си деца с ДЦП, аутисти, с езиков дефицит, с ГРР?? Май не, съдейки по коментара ти... И те като са над 45г кой ще го гледа това дете след 10-15 години?? Брат му/сестра му,да ти отговоря. Защото децата с увреждания, после стават възрастни с увреждания... Голям съвет й даде, няма що.... Съветите за шопинг, екскурзии и куче са много по-адекватни в този случай.

Абсолютен егоизъм! Важното е майката да си има бебче. А, че като е с увреждания ще се мъчи цял живот, ще се мъчат и всички в семейството не е важно...

Не знам вие, които съветвахте на каква възраст сте в момента и кога сте родили. Аз родих двете си деца съответно на 40 г. и 42 г. Сега съм точно на възрастта на авторката и мога да говоря от първо лице - много трудно се гледат деца на тази възраст, ама много. И съвсем не съм купонджийски тип.
За уврежданията няма гаранция, но пък има тестове. И аз треперих, направих ги. Имам две прекрасни и много будни деца. И, ако някоя от вас си задава въпроса защо съм чакала, ще й отговоря, че с години се редих пред портите на инвитро клиники. В същото време никога не съм помислела за осиновяване.
На автовката ще кажа - ако иска да рискува за собствено дете. Осиновяване не препоръчвам, позовавайки се на история от моето обръжение.
Жена осинови второ дете, защото нейното собствено имаше проблеми. Взе едно ромче, което в пубертета й разказа играта - крадеше, лъжеше, лягаше си с кой където свари. Накрая жената се поболя от рак и почина.

snowwhite12, не си права наистина, просто си много млада вероятно и не виждаш цялостната картинка, не си се и сблъсквала сигурно с такива случаи и имаш някакви идеалистични представи за тях, както и аз впрочем допреди няколко години. Ако детето се роди с увреждания и особоне ако родителите са вече възрастни, първо това е мъка и за тях, и за самото дете, и за братчето. Поне единият родител трябва да зареже всичко и да посвети остатъка от живота си на това дете - забравя за работата си, почивки, развлечени (финансите няма да ги споменавам въобще). Второ, когато родителите си заминат, такива хора обикновено биват захвърлени в домове за възрастни хора с увреждания, където доизживяват дните си без любов, топлина и близост с човек, който истински да ги е грижа за тях.
Това по въпроса с уврежданията по принцип. Иначе не е казано разбира се, че е задължително такива да има при евентуално бъдещо дете на авторката. Просто си е риск и той трябва да се отчита.

На жена на 45год и вече налично дете,никой няма да дате за осиновяване бебе.Алтернативате е по-голямо дете с ни.еизвестен произход ,което най-вероятно е с дефицити.
Щом толкова иска да се грижи за дете/деца има достатъчно доброволчески инициативи.
Младите майчета,които са на по28 год с едно бебе,нямат и представа за какво говорят.

А защо трябва някой си да убеждава другите в правотата на своя избор?

Няма черно или бяло. Който иска има едно, две, пет деца, който иска и на 45+ може да стане майка (за бащите и по-лесно). Медицината е достатъчно напреднала, за да се намали вероятността за дете с увреждане.
Не мога да повярвам, че чета някой да съветва друг да роди дете с увреждане....! Да, ако се роди, че си го гледа, ще си го обича, но, ако има възможност това да бъде предотвратено, защо трябва да се случва?!?

Аз, както казах, имам едно дете, поотраснало вече. Да се върна към памперсите...?!?! Айде, не..... Ама всеки сам си преценЯ.

Не съм съгласна и не съветвам директно "роди дете с увреждане", вие чувате ли се?!  Съветвам да си изясни колко иска да има дете. Защото, ако една жена иска дете на 42-3-5 години и по думите й това й тежи, трябва да се отмери дали всъщност не е готова да поеме риска детето да има увреждане. Възможно е желанието на двойката да е толкова голямо, че за тях това да няма значение. Последното както казах е възможно да се случи и на по-млада възраст. Рискът от увреждания дори на 35 вече е значително по-голям от на 30, а има много жени, които раждат на тази възраст. Също така има пренатални тестове и когато жената е бременна вече (което на 45 също не е толкова лесно...но който го иска-бори се) и направи пренаталния тест вече може да се говори за ясен риск. И не на последно място, ако в крайна сметка детето се окаже с увреждане, ще го върнете ли? Щом сте взели решение за дете, значи сте пресметнали, че може и да му има нещо. Детето си е дете-обича се. Като цяло това дори е за отделна тема, защото засяга всяка една бременност, не само тези на 40+. Ако въпреки пренаталните изследвания, детето се окаже с ,,нещо", все пак това е желано дете и следва човек да си понесе отговорността, да го дари с любов. Не познавам много жени над 40, които са родили. Сещам се за Фийвър Рей от форума, която на 45+ роди пето дете и до колкото си спомням се бори за него. За мен тя е пример, че когато една жена (двойка) иска да има дете-действа въпреки възрастта. Има и други такива, за които се сещам. За мен това е смело и достойно. Смело е и да си признаеш, че те е страх от риска и да стоиш зад избора си. Въпросът е да си изясниш какво самият ти(и партньорът) истински искаш/те, защото понякога някои рискове в живота си струват.

Един от професорите ми беше споделял по темата, че не може да си представи да живее без третия си син-момче със синдром на Даун. Той също се дразни, когато за такива деца се говори като за хора от по-ниско качество или като за тежест. Според мен не всеки е готов на такъв живот и да приеме детето си с увреждане, дори не всеки може да го дари с любов, но големи са хората, които го правят. Може да е идеалистично за някои, но за мен е правилно.

В тази връзка каква е и гаранцията, че дори да се роди здраво дете, след години може да се появи някаква болест и тогава какво правим - преставаме да го обичаме или спираме да сме му родители?

Авторката иска съвети, ето, получава ги, разнопосочни са.
Няма смисъл един човек да се опитва да убеждава друг колко не е прав за съвета, който дава, защото той е от личния опит и мироглед на този, който дава съвета.
А пък авторката преценява от нейната си гледна точка и нейния житейски опит. Тя вече каза, че заради риска от увреждане не би раждала сега, а това, че някой друг би, не знам какво променя.