Останах само с едно детенце, въпреки, че исках второ. В началото имах трудно майчинство с много безсънни нощи и разбита психика, без помощ от баби и роднини. Синът ми беше много активен и не спираше за секунда на едно място. Затова и в началото на мислех много за второ дете. Гледах да оцелея след поредния труден ден. Но с поотрасването му, нещата станаха много по-леки, а той се превърна в едно много умно, разбрано и весело дете. Не минава и ден без да ме разсмее с неговите шеги и закачки.
Много ми се искаше да му родя братче или сестричка, тъй като за съжаление няма близки отношения с братовчедите си. Аз имам сестра, с която обаче не поддържаме много силна връзка. А и така се случи, че нейните деца са с голяма разлика и моето е по средата. Тоест с голямата си братовчедка не можеха много да играят, защото имат 6 години разлика, а сега малката пък му е много малка повече от 7 години разлика. А и рядко се виждаме, понеже са в друг град.
Мъжът ми също има брат, но той пък остана стар ерген и няма деца.
Замислях се дълго време за осиновяване. Сега сме добре финансово, аз имам прекрасна работа, която ми дава добро количество свободно време, но синът ми вече е на възраст, когато го интересуват повече приятели и не му е до брат/сестра.
За раждане ми е късно - гоня 45 г. Имам няколко случаи около мен, с късно родили мами и дечицата са с проблеми. Не смея да се реша на подобно нещо. Но почти всеки ден изпитвам съжаление, че нямам още едно дете, и още не съм се отказала да осиновя. Не се решавам, защото се притеснявам дали ще имам същата силна връзка с дете, което не е мое. Има ли и други мами с терзания подобни на моите, какво бихте ме посъветвали.
Много ми се искаше да му родя братче или сестричка, тъй като за съжаление няма близки отношения с братовчедите си. Аз имам сестра, с която обаче не поддържаме много силна връзка. А и така се случи, че нейните деца са с голяма разлика и моето е по средата. Тоест с голямата си братовчедка не можеха много да играят, защото имат 6 години разлика, а сега малката пък му е много малка повече от 7 години разлика. А и рядко се виждаме, понеже са в друг град.
Мъжът ми също има брат, но той пък остана стар ерген и няма деца.
Замислях се дълго време за осиновяване. Сега сме добре финансово, аз имам прекрасна работа, която ми дава добро количество свободно време, но синът ми вече е на възраст, когато го интересуват повече приятели и не му е до брат/сестра.
За раждане ми е късно - гоня 45 г. Имам няколко случаи около мен, с късно родили мами и дечицата са с проблеми. Не смея да се реша на подобно нещо. Но почти всеки ден изпитвам съжаление, че нямам още едно дете, и още не съм се отказала да осиновя. Не се решавам, защото се притеснявам дали ще имам същата силна връзка с дете, което не е мое. Има ли и други мами с терзания подобни на моите, какво бихте ме посъветвали.
