Как да възпитам отношение към книгите?

Съгласна съм за личния пример, но при такова енергично дете е малко трудно да чета в негово присъствие. Редовно ме вижда с книги, но не ме оставя да ги чета за повече от 2-3 минути. Нито на него, нито на себе си. Веднага ми ги дърпа от ръцете. Електронният четец редовно ми го разцъква. Чета, когато вече е заспал. Така че, интерес има, но не е по предназначение. А отношението е ужасно. Опитвам се да съм снизходителна, знам, че много деца са така. Но ми е болно като гледам как ги съсипва.
Благодаря за предложенията, ще попитам за тях в книжарниците и дано успея да му привлека истински вниманието с нещо различно от Стивън Кинг. Беше си харесал много една книга от моята библиотека "Дъщерята на палача". Все нея изваждаще. Туш! Веднъж го бях оставила на майка ми да го погледа 2-3 часа. Заварвам ги, четат Стивън Кинг "Дума Ки", и майка ми се прави, че чете от нея, а реално си измисля приказка за баба Меца. Много внимателно я слушаше.

Уникално

Ако ползвате фейсбук пишете ми на лично да ви добавя в една група, в която се обсъждат детски книги, и ако някой друг иска.

Т.е. детето принципно не си играе самò?

Вижте дали нещо в кориците не го грабва

Inferiya, едва напоследък се заиграва и сам. Но винаги предпочита да има компания, ако е възможно. Ще се отклоня малко от темата: Аз малко не съм съгласна с родителите ми, които смятат, че някой постоянно трябва да участва в игрите с него, защото той за възрастта си доста неща умее, но конкретно с мен когато играе, очаква аз да свърша всичко, а той се включва колкото да развали направеното. Например пъзела или къщичката. И тъй като не виждам нищо градивно в това, губя търпение. Осъзнавам, че сигурно звуча незряло, но малко трудно приема да му покажеш нещо и да го правите заедно. Предпочита или сам да се учи, или да му го направи някой друг. Но ти да му показваш, а той послушно да повтаря - не. Нарочно го включвам в някои домакински работи, защото виждам удовлетворението му от това да се чувства полезен. Много добре и старателно се справя с това да измие нещо, да избърше, да завие болтче примерно, но все ми се струва, че тези неща, които умее най-добре ги научава с гледане от дистанция, а не докато му виси някой над главата. Мен така навремето майка ми ме отказа от пианото - с постоянните наставления кое, как и защо. И до ден-днешен ме дразнят такива подробни и твърде конкретни обяснения и не искам да стане така, че и аз да дразня детето си със същото.

Това е напълно нормално и остава единствено на следвате детето Пускам тук ревю на една книга, което е от споменатата група от Одри (предполагам) - https://iztok-zapad.eu/zabravenoto-izkustvo-da-vazpitavash#2895
Но да, самостоятелното занимание е много важно. А това, че детето няма да си играе, както се очаква от него или както пише на опаковката - добре дошло. Пробвайте да не го закачате докато не ви повика или не дойде при вас, стига да не прави нещо опасно Оставете играчки, с които може да се забавлява без помощ и вижте до къде ще го докара

За да заобича едно дете книги, то трябва да има досег с тях и книгите да са подходящи за етапа на развитие и интересите на детето.Обичта към книгата се възпитава в скута на родителя. Децата обичат гласа на мама/тате, обичат да са гушкани. 

Добре е също така, книжките да съответстват на развитието на детето.
За бебета до 1,5 година са подходящи книжки от плат и други измиващи материи. Също такива с много твърди корици и заоблени краища, които позволяват забърсване. Тези книжки обикновено „учат“ на форми и основни цветове. Те често са хвърляни, биват изследвани (лапани) и се смятат за играчки.

След това до към 3 годишна възраст, идват книжките, с устойчиви корици, които учат на основните думи.  Може да се вземе детето в скута, да се показват картинките и да се пита „Какво прави патето?“ Къде е хобота на слончето?“ Обикновено четем тези книжки с ентусиазъм и престорен глас. Четенето също не може да продължи дълго. Съобразете се със способността за задържане на вниманието на детето.

От 4 г. възраст до края на детската градина идват простите истории, римите, книжките за Франклин и Марти, книжките с капачета, детските енциклопедии, които учат децата за света.

Ние с моят син четяхме всяка вечер. На заплата винаги го водих в книжарницата да си избере книжка. В много ранна възраст не са наясно, кои книжки са подходящи за тях, затова с желаната, купувах и подходящите. Но остава усещането за избор. В библиотеката също го оставям да избира сам, но добавям и по някоя по мое усмотрение.

Моят син четеше още в детската градина. В началото му беше малко трудно. Отнема време да се премине от сричкуване към разбиране на това, което се чете. И там трябва да се ползват подходящи материали. Много удобно са издали книжки, за тези, които се учат да четат. В Ниво 1 има прости думи, а по сложните са заменени с картинки, героите са познати и обичани. Ниво 2 и т.н.

Имайте търпение. Изграждането на любов към четенето не е състезание. Не бъдете максималисти, особено в свят пълен с пасивни стимули. Четенето изисква усилия. Гледането на кратки клипчета е пасивно и лесно. Трябва да има баланс между лесно и трудно.

Моето дете е почти на десет. Има богат речник. Чете добре и няма трудности с разбирането на текстовете в училище. Все още чете и за удоволствие, макар и по-рядко, когато няма достъп до устройства. Понякога той ми чете на глас, а аз слушам.

А има и книга, която четем заедно. Купих му „История на рока“ Нея я четем цялото семейство. Чете се за някой изпълнител и после слушаме музика. Това е книга, която се чете на малки хапки и не всеки ден.  Ще я четем дълго, но е семейно изживяване. 

Това са моите две стотинки по темата.

Детето ми, което е на почти 4 години, има внимание към едно нещо за по-малко от 20 минути. Понякога е 10 минути с много зор, ако изглежда скучно за нея.

Чета книжки с кратки приказки в момента. Ако иска още, прочитам още една. Имам и по-дълги книжки и приказки. Когато изберем тях, питам кратки въпроси между всяка страница, за да е интерактивно съдържанието и да се чувства активна в заниманието, а не само като зрител/слушател.
Като перфетна дължина за нейната възраст и развитие, ми идват разказите в Патиланско царство, примерно. Преди 3 седмици взехме книжката в книжарницата, първият разказ беше скучен, но после нещо я жегна и започна да иска да я четем почти ежедневно.

Понякога пускам и онлайн приказки на таблета да слуша и да гледа физическата версия в ръка. Така е по-лесно за мен, когато съм на работа и не мога да говоря, но имам нужда и от пълна тишина (доколкото е възможно).
*Таблета не е пред детето, а някъде близо до мен. То слуша през колонка приказките.
Случвало се е да пускам видео версиите на Патиланско царство, Франклин и няколко други, които имам и на хартия вкъщи. Гледаме ги заедно и си говорим по темите след това.

За мен е важно да четем, когато желаем, а не всеки ден по едно и също време. Понякога за да разнообразим, вместо книжки използвам флаш карти с картинки и си обсъждаме различни ситуации (подариха ни интерактивни карти без текст, където избираш 4 различни карти и си съчиняваш истории). Друг път чертаем по пунктир различните форми, трети път пишем букви или пеем песни.

Моят син не заспиваше без приказка до възрастта, в която той се научи да чете. Колко книжки сме изчели..
Но, на 2-3 г. е рано за някаква смислена литература и дълги приказки. На тази възраст приказката трябва да е макс 5-6 изречения, за да им поддържа концентрацията, осооообено при момчетата, при които като цяло, ако нещо не мърда, интересът се губи веднага.
Приказките, които биха били интересни на момчета от тази възраст биха били нещо от сорта: "Мишо и Христо имат балон. Оу, виж, Мишо изпусна балона и той отлетя. Те тичат след него. Христо скочи и го хвана. И сега са супер щастливи.The end!"
След 3 г. ще започнат постепенно да имат търпение и за по-дълги приказки. С повече описание. Аз до към 3 г. адаптирах всички приказки така, че да ги изчета за минута. Толкова издържаше. После вече почнахме постепенно с по-дълги. Когато беше на 4-5-6 г. любими му бяха историите за Франклин. После имаше една поредици Джуджета, Великани и Феи. И купища други сме изчели.
Та, така, детето Ви е ок. Ще развие интерес към книгите, просто изчакайте малко и адаптирайте към възрастта и спрямо собствените му интереси. Щом го вълнуват багери и коли, купете му книжки за багери и коли. Момчетата са луди по движението. Техният мозък така е устроен, да следват обекти, които се движат, топки, коли, тротинетки и тн.

На моя син (2 г. и 10 м.) редовно му чета книжки от серията "Във вълшебната гора". Има си любими, "следи" текста - в смисъл наясно е докъде съм стигнала с четенето, и си обръща на следващата страница, като приключа с текста на съответната страница.
Не е много по говоренето, въпреки че вчера, като му прочетох, че животните в приказката ще пият чай, реши че и той иска "тай". Та пи чай преди лягане.

На 2-3 години четях от картонените книжки,те са кратки. В един момент каза,че иска още и преминахме към поредицата "Във вълшебната гора".След това към други.
Четох му докато не се научи да чете сам.