- Публикувана: 12 авг. 2023, 23:31 ч.
- Последно мнение: 29 авг. 2023, 17:16 ч.
Как да възпитам отношение към книгите?
Като много четящ човек, винаги си бях представяла, че един ден като имам деца, ще им купя всички детски книжки, за които някога съм копняла или съм чела. Самата аз израснах в едни години, когато илюстрациите на детските книжки бяха ужасни, издаваха се само определени автори и имаше цензура. Беше истински късмет да намериш запазени книжки от родители, баби и дядовци, на които съм гледала като съкровища.
Само че, озовавайки се в ролята на родител на 3 годишен малчуган, трябва с разочарование да призная, че тези мои представи как кротичко разлистваме книжка с детето, се разбиват на пух и прах.
Не че детето ни не е будно, енергично и не се развива нормално. Напротив, синът ни е много любопитен и любознателен, но точно книгите сякаш не са неговото нещо поне засега. От най-ранна възраст сме пробвали с книжки за много малки деца. Точно тогава му беше по-интересно да вади моите от библиотеката и уж да ги чете, обръщайки ги наобратно. Но от детските книжки не даваше да му прочетеш повече от два-три реда и ти я дърпа от ръката и иска нещо друго. Пробвали сме и от ония с движещите картонени фигури - тях малко повече ги хареса, но ги изпокъса. Може би "Арчи и гърнето" най-много му допадна, а и помогна да се научи на въпросните навици, колкото и смешно да звучи. До ден-днешен много трудно сядаме да четем книжки. Аз умея и доста интересно да чета по роли с преправяне на гласа. Това му е забавно, но забелязвам, че не му харесва, когато гледам книгата, а не него. В пъти предпочита да му разкажа приказката, вместо да я чета. Понякога ги разиграваме двамата приказките и му е много приятно. На клипчета също обича да гледа определени. Но към самите книги -ужасно отношение. Само ги подмята и подхвърля. Вади ги, ръзхвърли ги, скъса някоя и дотам. Хайде мамо, да почетем заедно -не. Много се замислям къде грешим или просто не бива да очаквам, че ще е като мен. Но си говорим с майките на децата от яслата - техните масово се радвали на книжки. На нашия дай му коли, колела, тротинетки - там е факир. Но кротко дете, което да седи на едно място с книжка в ръка, определено не е. А все пак един ден ще стане ученик. Не ми се ще да е съвсем неподготвен. Ето, с цветовете също още се мъчим и методиката ми нещо не сработва и губя търпение.
Баща ми скоро се сети за едни буквари от моето детство, с които са ми подхранили интереса към книгите. Те бяха с повече и по-малки по размер илюстрации, което виждам, че и на него му е по-интересно, отколкото една пльосната на цялата страница картинка на едно животно примерно. Някой ако може да предложи нещо подобно, много ще се радвам. Както и на всякакви идеи как да възбудя интерес към книгите и да възпитам добро отношение към тях, без да се превръщам в Цербер
Само че, озовавайки се в ролята на родител на 3 годишен малчуган, трябва с разочарование да призная, че тези мои представи как кротичко разлистваме книжка с детето, се разбиват на пух и прах.
Не че детето ни не е будно, енергично и не се развива нормално. Напротив, синът ни е много любопитен и любознателен, но точно книгите сякаш не са неговото нещо поне засега. От най-ранна възраст сме пробвали с книжки за много малки деца. Точно тогава му беше по-интересно да вади моите от библиотеката и уж да ги чете, обръщайки ги наобратно. Но от детските книжки не даваше да му прочетеш повече от два-три реда и ти я дърпа от ръката и иска нещо друго. Пробвали сме и от ония с движещите картонени фигури - тях малко повече ги хареса, но ги изпокъса. Може би "Арчи и гърнето" най-много му допадна, а и помогна да се научи на въпросните навици, колкото и смешно да звучи. До ден-днешен много трудно сядаме да четем книжки. Аз умея и доста интересно да чета по роли с преправяне на гласа. Това му е забавно, но забелязвам, че не му харесва, когато гледам книгата, а не него. В пъти предпочита да му разкажа приказката, вместо да я чета. Понякога ги разиграваме двамата приказките и му е много приятно. На клипчета също обича да гледа определени. Но към самите книги -ужасно отношение. Само ги подмята и подхвърля. Вади ги, ръзхвърли ги, скъса някоя и дотам. Хайде мамо, да почетем заедно -не. Много се замислям къде грешим или просто не бива да очаквам, че ще е като мен. Но си говорим с майките на децата от яслата - техните масово се радвали на книжки. На нашия дай му коли, колела, тротинетки - там е факир. Но кротко дете, което да седи на едно място с книжка в ръка, определено не е. А все пак един ден ще стане ученик. Не ми се ще да е съвсем неподготвен. Ето, с цветовете също още се мъчим и методиката ми нещо не сработва и губя търпение.
Баща ми скоро се сети за едни буквари от моето детство, с които са ми подхранили интереса към книгите. Те бяха с повече и по-малки по размер илюстрации, което виждам, че и на него му е по-интересно, отколкото една пльосната на цялата страница картинка на едно животно примерно. Някой ако може да предложи нещо подобно, много ще се радвам. Както и на всякакви идеи как да възбудя интерес към книгите и да възпитам добро отношение към тях, без да се превръщам в Цербер
Здравейте, не се тревожете, синовете на брат ми- връстници на вашето момче, също се интересуват предимно от багери, въпреки старанието на баща им да сподели любовта към книгите.
Засега няма промяна. Може би има и значение какво им се чете.
Майка ни запали с книгите на Киплинг. Преводите са прекрасно кадърни, а самият Киплинг, вероятно знаете - неповторим магьосник, веднага хваща вниманието - КНИГА ЗА ДЖУНГЛАТА , РЪДИАРД КИПЛИНГ - бе първият ми сериозен опит и сама да си чета (преди това пробвах с джобни книжлета, с по едно изречение на страничка и големи рисунки, като изпитвах голяма гордост, при всяка завършена книжка).
Стигам до извода, че за детето е важно и да му е СМЕШНА книгата, защото когато се захванах сериозно с четенето, беше покрай книгите на Тери Пратчет, понеже брат ми се хилеше неистово с тях в ръка, та веднага проявих любопитство и се захласнах много бързо по иронията и магията в творчеството на сър Пратчет!
Засега няма промяна. Може би има и значение какво им се чете.
Майка ни запали с книгите на Киплинг. Преводите са прекрасно кадърни, а самият Киплинг, вероятно знаете - неповторим магьосник, веднага хваща вниманието - КНИГА ЗА ДЖУНГЛАТА , РЪДИАРД КИПЛИНГ - бе първият ми сериозен опит и сама да си чета (преди това пробвах с джобни книжлета, с по едно изречение на страничка и големи рисунки, като изпитвах голяма гордост, при всяка завършена книжка).
Стигам до извода, че за детето е важно и да му е СМЕШНА книгата, защото когато се захванах сериозно с четенето, беше покрай книгите на Тери Пратчет, понеже брат ми се хилеше неистово с тях в ръка, та веднага проявих любопитство и се захласнах много бързо по иронията и магията в творчеството на сър Пратчет!
Аз като новоизлюпена майка на 7-месечно бебе, нямам представа дали на 3 години не е още много малко детето за да се очаква от него някакво особено отношение към книгите.
За себе си мога да кажа, че съзнателен интерес към книгите проявих на 7-годишна възраст. Често виждах родителите ми с книга в ръка и реших, че явно книгите са много интересно нещо. Когато ни пратиха на село за лятото, взех със себе си най-дебелата книга която можех да докопам от библиотеката (да е достатъчно дълга, да ми стигне за тези два месеца) - беше "Конникът без глава". От тогава се влюбих в книгите и обожавам да чета.
Та струва ми се, че личният пример е най-важен, както и възможността на детето само да си избира какво му се чете.
За себе си мога да кажа, че съзнателен интерес към книгите проявих на 7-годишна възраст. Често виждах родителите ми с книга в ръка и реших, че явно книгите са много интересно нещо. Когато ни пратиха на село за лятото, взех със себе си най-дебелата книга която можех да докопам от библиотеката (да е достатъчно дълга, да ми стигне за тези два месеца) - беше "Конникът без глава". От тогава се влюбих в книгите и обожавам да чета.
Та струва ми се, че личният пример е най-важен, както и възможността на детето само да си избира какво му се чете.
Аз си мисля, че може би ние мислим по старомоден начин, знам ли. Едно време (поне в моето детство), нямаше такова разнообразие от книжки и играчки, отчетливо си спомням, че на 4г четях перфектно и засенчвах сестра си, която е 7г по-голяма от мен. Е, моето дете е на 2г и 1м, а все още не говори, смисъл казва някои думи, но не толкова отчетливи. За книжки пък, нулев интерес- късане и толкова. Иначе за играчките, ти си казала точната дума- "факир", няма нещо, което да не може да разглоби и пак да събере във същият вид. Каквото, такова, наши са, къде ще се питаме- с какво сбъркахме, къде ще се гордеем, и като утре ще пораснат.
Децата ми обичат книжки, това ние ритуал преди сън. Дъщеря мина 4г само тогава се заглежда в книжки, през останалото време няма шанс. Сина мина 1г и 6м започна и той да носи книжки към леглото 
Проявява интерес към музикалните книжки през деня.
В началото много се изнервях, защото редовно имаше някоя скъсана книжка. На дъщеря ми и доставяше направо удоволствие да ги къса. Явно, защото проявявах някаква по силна реакция на внимание. Пробвах по- хубавите книжки и оставих само бебешките. Сега не ги къса, случвало се е инцидентно и видимо без да иска. Ама е на ред син ми...
Мисля че си имала големи очаквания, които не са се оправдали. Не е нужно да стои и да гледа книжката. Може да му четеш на заден фон, докато той прави нещо друго. Всъщност без картинки фантазията работи още повече, така че не е нужно и да ги гледа.
Също може да пробваш различен жанр. По принцип е за по- големи децата, но може да пробваш книги- игри, където детето само контролира как точно ще се развие историята.
Проявява интерес към музикалните книжки през деня. В началото много се изнервях, защото редовно имаше някоя скъсана книжка. На дъщеря ми и доставяше направо удоволствие да ги къса. Явно, защото проявявах някаква по силна реакция на внимание. Пробвах по- хубавите книжки и оставих само бебешките. Сега не ги къса, случвало се е инцидентно и видимо без да иска. Ама е на ред син ми...
Мисля че си имала големи очаквания, които не са се оправдали. Не е нужно да стои и да гледа книжката. Може да му четеш на заден фон, докато той прави нещо друго. Всъщност без картинки фантазията работи още повече, така че не е нужно и да ги гледа.
Също може да пробваш различен жанр. По принцип е за по- големи децата, но може да пробваш книги- игри, където детето само контролира как точно ще се развие историята.
Моето момиченце е съвсем малко и не мога да гадая как ще е след години, но ѝ чета абсолютно всеки ден поне по веднъж, от както се е родила - преди лягане. Сега със зъбите само гърда и книжка я успокояват, стигали сме до 6 книжки една след друга, за да гледа и да не плаче. Имаме дисплеен рафт до стола за кърмене и след хранене си ги зяпа докато я държа изправена, тогава също четем. Като се изнерви през деня. По време на път. Но и тя вече много проявява интерес да ги пипа и отгръща и минахме основно на board book и тук-там някоя с капаче, но усещам как скоро ще си заминат
Проблема е в изключително конкретното ви очакване за нещо, което е генерално Това, че обича да разигравате сценки е страхотно и хич не е малко. Давам предложения, които може би сте пробвали, но може и да са полезни за някого:
- опитайте да му четете докато си прави нещо, дори само да слуша не е лошо
- пускайте аудиокниги, стават и за път
- ако случайно се запали по аудиокниги помислете за инвестиция в yoto или toni
- оставете го да си избере книжки по негов вкус
- картинни книжки, а не просто илюстровани, за които се сещам на прима Виста - https://robertino.bg/product/koya-e-nay-hubavata-topka и https://robertino.bg/product/edi-se-uchi-da-leti
- накарайте го да си измисли приказка с въпроси - кой е главният герой? Кой се появява след това? Къде отиват? Кого срещат? Какъв домашен любимец има? Без въпроси с да или не, а за поне една дума
- пак свързано с горното - в България не са популярни, но можете да си направите торбичка за приказки. Нещо такова, което да помага с процеса и да търпи много интерпретация https://howdoesshe.com/story-in-a-bag/ или https://www.littlelifelonglearners.com/2020/11/how-to-make-story-stones.html/ можете да започнете и с приказка, която знае, например Грузулак https://i.etsystatic.com/34222106/r/il/a65758/3910887222/il_794x … 10887222_96bi.jpg
- нека ви вижда да четете Мога да изброя поне 5 книги, които непрекъснато се сменяха на нощното шкафче на мама, защото ги препрочиташе, заедно с четенето на нови
- вижте за книжки с намиране на неща по страниците например https://cleverbook.net/vsichki-produkti/poredici/poredica-1001-n … koito-da-otkriesh "състезавайте се" кой колко бързо ще намери Х или У
- опитайте списания или комикси, може форматът да му допадне
И в крайна сметка - детето е отделна личност със своите увлечения. Не му се сърдете Насила хубост не става. Брат ми и мен една майка ни е раждала и отглеждала. Аз съм запален фен от малка, а книгите, които брат ми е прочел се броят на пръсти На 26-7 се сети, че книгите не са тотално безполезни и захване Макиавели 
Проблема е в изключително конкретното ви очакване за нещо, което е генерално
Това, че обича да разигравате сценки е страхотно и хич не е малко. Давам предложения, които може би сте пробвали, но може и да са полезни за някого:- опитайте да му четете докато си прави нещо, дори само да слуша не е лошо
- пускайте аудиокниги, стават и за път
- ако случайно се запали по аудиокниги помислете за инвестиция в yoto или toni
- оставете го да си избере книжки по негов вкус
- картинни книжки, а не просто илюстровани, за които се сещам на прима Виста - https://robertino.bg/product/koya-e-nay-hubavata-topka и https://robertino.bg/product/edi-se-uchi-da-leti
- накарайте го да си измисли приказка с въпроси - кой е главният герой? Кой се появява след това? Къде отиват? Кого срещат? Какъв домашен любимец има? Без въпроси с да или не, а за поне една дума
- пак свързано с горното - в България не са популярни, но можете да си направите торбичка за приказки. Нещо такова, което да помага с процеса и да търпи много интерпретация https://howdoesshe.com/story-in-a-bag/ или https://www.littlelifelonglearners.com/2020/11/how-to-make-story-stones.html/ можете да започнете и с приказка, която знае, например Грузулак https://i.etsystatic.com/34222106/r/il/a65758/3910887222/il_794x … 10887222_96bi.jpg
- нека ви вижда да четете
Мога да изброя поне 5 книги, които непрекъснато се сменяха на нощното шкафче на мама, защото ги препрочиташе, заедно с четенето на нови - вижте за книжки с намиране на неща по страниците
например https://cleverbook.net/vsichki-produkti/poredici/poredica-1001-n … koito-da-otkriesh "състезавайте се" кой колко бързо ще намери Х или У- опитайте списания или комикси, може форматът да му допадне
И в крайна сметка - детето е отделна личност със своите увлечения. Не му се сърдете
Насила хубост не става. Брат ми и мен една майка ни е раждала и отглеждала. Аз съм запален фен от малка, а книгите, които брат ми е прочел се броят на пръсти На 26-7 се сети, че книгите не са тотално безполезни и захване Макиавели 
Мисля, че детето усеща напрежение, покрай четенето и това го отблъсква.
Препоръчвам ви този епизод на подкаста "Читателски клуб детето и ние":
https://open.spotify.com/episode/060bcQninR7ZCNuBXYkM0T?si=YDUPzAE1TMOUJ9F09LsYiQ
Препоръчвам ви този епизод на подкаста "Читателски клуб детето и ние":
https://open.spotify.com/episode/060bcQninR7ZCNuBXYkM0T?si=YDUPzAE1TMOUJ9F09LsYiQ
Моето дете има снимки и клипчета от 8 месечна с книжка в ръка, е съвсем обикновена, с картинка на животно и 1-2 изречения. Разглежда я с интерес. Винаги е харесвала книжки, носеше ми да и ги чета. Тя не можеше да говори дълго време, после се оказа, че е научила много приказки наизуст. И въпреки желанието за четене, има големи трудности с училищния материал. С което искам да кажа, че всичко е относително и не е проблем, ако като малко не обича книжки.
Дали са Ви достатъчно добри съвети, бих вметнала само още нещо.
Като бях малка ми беше вменявано постоянно колко е важно да се чете. Подбираха ми литературата, тикаха ми я в ръцете, имах задължителни часове за четене почти всеки ден, изобщо направиха го като задължение, с което и ме отблъснаха. Чак сега, около 20 години по-късно, започвам да харесвам книгите. Купувам си каквото искам, подреждам си ги, чета си от време на време. Мисълта ми е, възпитавайте с любов към четенето, а не че то е необходимост и нещо задължително. Хората са различни, съпругът ми например чете много и бързо, за 2-3 дни е прочел книгата, аз може да се мотая с месеци, но просто така ми е приятно. Дъщеря ни е много малка все още, за да преценя дали ще ѝ харесва, но планирам да я оставям сама да си избира книжките, ако иска и една и съща ще препрочитаме, важното е да ѝ е приятно, само тогава ще е и полезно.
Аз лично не вярвам в максимата, че има книги, които всеки задължително трябва да е прочел.
Като бях малка ми беше вменявано постоянно колко е важно да се чете. Подбираха ми литературата, тикаха ми я в ръцете, имах задължителни часове за четене почти всеки ден, изобщо направиха го като задължение, с което и ме отблъснаха. Чак сега, около 20 години по-късно, започвам да харесвам книгите. Купувам си каквото искам, подреждам си ги, чета си от време на време. Мисълта ми е, възпитавайте с любов към четенето, а не че то е необходимост и нещо задължително. Хората са различни, съпругът ми например чете много и бързо, за 2-3 дни е прочел книгата, аз може да се мотая с месеци, но просто така ми е приятно. Дъщеря ни е много малка все още, за да преценя дали ще ѝ харесва, но планирам да я оставям сама да си избира книжките, ако иска и една и съща ще препрочитаме, важното е да ѝ е приятно, само тогава ще е и полезно.
Аз лично не вярвам в максимата, че има книги, които всеки задължително трябва да е прочел.
Очакванията Ви пречат. Моят син много обича книжки и има наистина много, всяка вечер четем по 1 или 2 приказки. Стана постепенно, “четем” откакто е на година и 2-3 месеца. Сега е на 5 и вече помни много заглавия, истории, герои, пита въпроси, разсъждава. Мисля, че е изцяло до детето и интересите му. Има и много книги за оцветяване, но не обича и не се занимава. Колите, багерите и другите играчки са му любими, но това е нормално, сега му е времето за тези неща. Изчакайте още няколко години и може да има промяна.
Според мен си е до дете и до човек. Разбира се, че личният пример и занимавката с книгите са от значение, но в крайна сметка просто има хора, които не са такива фенове на четенето.
Нашият случай е следният:
Моето дете е точно на 3 , ходим заедно в детски отдел в библиотеката и си избира книгите, които да четем и да разглеждаме. Отделно от няколко месечна сме се гушкали заедно и съм и показвала книжки с животинки и картинки. Винаги пред нея е имало книжка като опция до играчката.
Самата аз чета и тя ме вижда , че го извършвам като действие , което е приятно.
Вечер преди заспиване тя сама си избира кои книжки ( 1 или 2 с кратки истории) иска да прочетем на заспиване. А през деня след ясла / градина ако сме вкъщи- вместо филмче четем избрани от нея книжки с истории, които и харесват.
Отново казвам- не знам дали е наследствено ( аз самата четях от 4 годишна и това ми беше любимо и основно занимание) и си е такава или е от това, че съм и въвела книжки от ранна възраст. Може би е комбинация от двете неща.
Нашият случай е следният:
Моето дете е точно на 3 , ходим заедно в детски отдел в библиотеката и си избира книгите, които да четем и да разглеждаме. Отделно от няколко месечна сме се гушкали заедно и съм и показвала книжки с животинки и картинки. Винаги пред нея е имало книжка като опция до играчката.
Самата аз чета и тя ме вижда , че го извършвам като действие , което е приятно.
Вечер преди заспиване тя сама си избира кои книжки ( 1 или 2 с кратки истории) иска да прочетем на заспиване. А през деня след ясла / градина ако сме вкъщи- вместо филмче четем избрани от нея книжки с истории, които и харесват.
Отново казвам- не знам дали е наследствено ( аз самата четях от 4 годишна и това ми беше любимо и основно занимание) и си е такава или е от това, че съм и въвела книжки от ранна възраст. Може би е комбинация от двете неща.
Аз не чета приказки,а ги разказвам(мразя да чета на глас).Поради тази причина големият ми син се научи да чете сам на 6 години (а изобщо не очаквах,че ще може в предвид диагнозата му),до 11-12 годишен много четеше,но тогава спря и вече не иска,а аз не го карам, защото знам че при него нищо не става на сила.
Малкият е още много малък,но обича книжки, засега ги разглеждаме и му говоря по картинките,но на този етап няма как да му чета и/или да му задържа вниманието за повече от 10-15 минути.
Малкият е още много малък,но обича книжки, засега ги разглеждаме и му говоря по картинките,но на този етап няма как да му чета и/или да му задържа вниманието за повече от 10-15 минути.
Моето дете е много по-малко на 1 година и 8 месеца, но важното което и искам да кажа е, че не му четем, разглеждаме и разказваме по картинката, само книгите в стихове му чета, ама те са си възрастта 1 строфа на страница, но баща му и тях разказва. Напоследък сам си обръща страници и ако реши да прескача се прескача и така. Повечето са интерактивни, капачета, плъзгащи елементи и подобни. Арчитата и при нас са топ. Много харесва обаче и "Приказки и картинки", която е за по-големи деца уж и с тънки страници, но уникално издръжлива, цяла е.
Сега проговаря и си личи, че му е "четено", защото казва едно 20 думи но едната е "папур" - една от първите му книжки е тази:
И от личен опит обаче искам още нещо да кажа, като се научих да чета родителите ми предлагаха книги, които те са харесали (не знам обаче дали на 6-7 год) и така прочетох 3 (Сърце, Клетниците и Без дом ...) не бяха моите книги поне за този момент, а много исках да чета и почнах сама да си избирам и от училищната библиотека и от вкъщи, но чак към 5ти клас понах да улучвам, най-после
Сега проговаря и си личи, че му е "четено", защото казва едно 20 думи но едната е "папур" - една от първите му книжки е тази:
Скрит текст: 
Та идея - ако му харесва да разказвате, разказвайте, гледайте го, пък показвайте коя книга разказвате и тук таме картинките. Ще свърже с книгата, пък и ще обогати речника, което е цялата работа дето да свъши на 3, нали? И от личен опит обаче искам още нещо да кажа, като се научих да чета родителите ми предлагаха книги, които те са харесали (не знам обаче дали на 6-7 год) и така прочетох 3 (Сърце, Клетниците и Без дом ...) не бяха моите книги поне за този момент, а много исках да чета и почнах сама да си избирам и от училищната библиотека и от вкъщи, но чак към 5ти клас понах да улучвам, най-после