Здравейте,
Синът ми е на две години и десет месеца.
Детето е захранено, както трябва от шестия месец. Започна да яде всички видове манджи, като предпочиташе детската кухня пред това, което му готвиме у дома. Хапваше си нормално трите основни яденета със "закуски" между тях. Сутрин хапваше бисквитки с мляко или попара. На обяд хапваше каквато манджичка има от детската кухня (единствено се мръщеше, когато има риба). Следобяд - хапваше детска каша или десерта от кухнята. Вечер си изяждаше супата от кухнята надробена с хлебче.Давахме адаптирано мляко един път на 24-часа - предимно, когато се събуди нощем към три часа. не сме го учили да яде снаксове и т.н. - единствено солети.
През месец ноември 2022 започна да ходи на ясла. Един месец след това се разболя, вдигна висока температура и го приеха в болница с ОТИТ.
Лежа там две седмици, като три пъти беше под пълна упойка с интубация. Два от тях за парацентеза и третия за поставяне на вентилационни макарички в ушите, като през цялото време беше на много силен антибиотик венозно. В болницата намали приема на храна, което ми се виждаше нормално към онзи момент.
След, като го изписаха от болницата и се прибра в къщи първите няколко дни хапваше нормално. На 24-ти декември 2022 (една седмица след излизане от болницата) започнаха проблемите. Детето започна постепенно да отказва храна. Предлагахме нещата, които обича най-много, но без никакъв успех. Започнахме малко по-малко да даваме отново адаптирано мляко, защото иначе не ядеше нищо.
Заведохме го при личната лекарка и тя ни насочи към гастроентеролог. Направиха му ехография и изследвания и казаха, че няма видима причина детето да отказва храна. Изписаха му сиропче за апетит и ни посъветваха да продължим с опитите, като следим да не започне да отслабва. Общо взето отдадоха цялото това нещо на големия стрес, който е преживял покрай болницата и процедурите, които му правиха. Нещата продължиха по същия начин още месец и направихме още една консултация с гастро и с УНГ, за да се изключи възможността все пак за физически проблем, като някакво увреждане след пълната упойка или след интубацията. Не се установи такова нещо. Започнахме да работим и с детски психолог. За съжаление, към момента нямаме особенно голям успех и нещата продължават по същия начин.
Детето продължава да пие адаптирано мляко, понякога успяваме да му дадем сирене, малко краставичка, кренвирш или хляб, но категорично това не е количество, което е нормално за едно ядене. За манджа и дума не може да става. Категорично отказва да опита каквато и да е храна. Пробвахме доста неща - играем с храната, спазваме режим, купихме формички , предлагаме различна и разнообразна храна. Пробвали сме също да не даваме мляко за да огладнее и да поиска нещо друго, което според психолога е грешка, но все пак в желанието си да се оправят нещата рискувахме.
Детето е жизнено и си играе. Ходи нормално до тоалетна и няма вид на недохранено. Не наддава на килограми, но и не сваля.
Вече става доста време това положение и започваме много да се тревожим.
Видимо нещата, които правим у дома + работата с психолога не дават резултата, който ни се иска на нас.
Бих се радвал, ако някой се е сблъсквал с нещо подобно или има някакъв съвет към конкретната ситуация да сподели мнение.
Също бих искал мнението ви за хранителните терапевти и би ли имало полза от такъв към тази възраст на детето ?
Благодаря предварително.
Синът ми е на две години и десет месеца.
Детето е захранено, както трябва от шестия месец. Започна да яде всички видове манджи, като предпочиташе детската кухня пред това, което му готвиме у дома. Хапваше си нормално трите основни яденета със "закуски" между тях. Сутрин хапваше бисквитки с мляко или попара. На обяд хапваше каквато манджичка има от детската кухня (единствено се мръщеше, когато има риба). Следобяд - хапваше детска каша или десерта от кухнята. Вечер си изяждаше супата от кухнята надробена с хлебче.Давахме адаптирано мляко един път на 24-часа - предимно, когато се събуди нощем към три часа. не сме го учили да яде снаксове и т.н. - единствено солети.
През месец ноември 2022 започна да ходи на ясла. Един месец след това се разболя, вдигна висока температура и го приеха в болница с ОТИТ.
Лежа там две седмици, като три пъти беше под пълна упойка с интубация. Два от тях за парацентеза и третия за поставяне на вентилационни макарички в ушите, като през цялото време беше на много силен антибиотик венозно. В болницата намали приема на храна, което ми се виждаше нормално към онзи момент.
След, като го изписаха от болницата и се прибра в къщи първите няколко дни хапваше нормално. На 24-ти декември 2022 (една седмица след излизане от болницата) започнаха проблемите. Детето започна постепенно да отказва храна. Предлагахме нещата, които обича най-много, но без никакъв успех. Започнахме малко по-малко да даваме отново адаптирано мляко, защото иначе не ядеше нищо.
Заведохме го при личната лекарка и тя ни насочи към гастроентеролог. Направиха му ехография и изследвания и казаха, че няма видима причина детето да отказва храна. Изписаха му сиропче за апетит и ни посъветваха да продължим с опитите, като следим да не започне да отслабва. Общо взето отдадоха цялото това нещо на големия стрес, който е преживял покрай болницата и процедурите, които му правиха. Нещата продължиха по същия начин още месец и направихме още една консултация с гастро и с УНГ, за да се изключи възможността все пак за физически проблем, като някакво увреждане след пълната упойка или след интубацията. Не се установи такова нещо. Започнахме да работим и с детски психолог. За съжаление, към момента нямаме особенно голям успех и нещата продължават по същия начин.
Детето продължава да пие адаптирано мляко, понякога успяваме да му дадем сирене, малко краставичка, кренвирш или хляб, но категорично това не е количество, което е нормално за едно ядене. За манджа и дума не може да става. Категорично отказва да опита каквато и да е храна. Пробвахме доста неща - играем с храната, спазваме режим, купихме формички , предлагаме различна и разнообразна храна. Пробвали сме също да не даваме мляко за да огладнее и да поиска нещо друго, което според психолога е грешка, но все пак в желанието си да се оправят нещата рискувахме.
Детето е жизнено и си играе. Ходи нормално до тоалетна и няма вид на недохранено. Не наддава на килограми, но и не сваля.
Вече става доста време това положение и започваме много да се тревожим.
Видимо нещата, които правим у дома + работата с психолога не дават резултата, който ни се иска на нас.
Бих се радвал, ако някой се е сблъсквал с нещо подобно или има някакъв съвет към конкретната ситуация да сподели мнение.
Също бих искал мнението ви за хранителните терапевти и би ли имало полза от такъв към тази възраст на детето ?
Благодаря предварително.
Сега на 30г нямам проблеми, храните които не ям са изключително малко. Проядох след пубертета, когато се отделих от родителите си и започнах да си готвя сама. Малко зле звучи, предвид че и майка ми и баща ми готвят изключително вкусно, но го осъзнах много късно