Коремчето вече расте, а мама се чуди момиченце ли е или момче (Тема 3/ Януари 2024г.)

Топ коментар! 😄

Lollo, да и тя е с вируса, одеве тичахме до спешното, че вдигна над 40 градуса.. в крайна сметка и мен ме прегледаха и нямало нищо притеснително, вирус някакъв, кръвните ми бяха окей. Дано размине бързо, че се чувствам като парцал, а утре съм и на аг преглед.. ще се побъркам до обяд, да видя че всичко е наред и с бебето.

Пий си и авирона. Просто пий нещо.... Црп пусна ли? То е важното.

Цвете, явно е от хормоните,но потърси психолог, щом и сама разбираш,че ти трябва помощ. Или влез в темата за абортите и попрочети малко колко мъка преживяват някои жени, много бързо ще спре да ти пука какво е...

Iseult В 99,9 % обикновен вирус няма да навреди изобщо на бебето. Не чети за останалия 1 % имало и други съпътстващи неща, все пак сумати жени бяхме бременни по ковид. Всичко ще е наред с бебока, стискам палци бързо да ви минава с голямото детенце.

Цвете  помисли за причината да искаш да конкретния пол. Отпусни се, всичките ти чувства са нормални и правилни, отдай им се. И усети дълбоко в теб защо искаш точно този пол, имала си някаква представа? Искала си да угодиш на таткото, на родата? Нещо друго?
Като откриеш причините ще усетиш и облекчение.
Много е важно да знаем, че раждаме човек на първо място, не момче или момиче. Загледах край мен, че хората, които много държаха на определно пол родиха по 2-3 деца от другия. Вселената иска нещо да ти каже, да научиш някакъв си твой урок.

Например, че нашия си пол има стойност. Че огромно, красиво и значимо да си жена. Може би не искаш момиче защото по някак в начин ти не се чувстваш значима и ценна.

А може би не искаш момче, защото не харесваш мъжете, имаш някаква травма, виждаш ги не достатъчно значими, не достатъчно важни. Смяташ, че жените са повече способни

Това са супер прозаични примери.
По-вероятно си е нещо твое, в твоята душа го намери и това ще ти помогне.
Всичко което изпитваш е нормално и се е случвало много пъти.

Цвете, ако смяташ, че не можеш да се справиш, потърси професионална помощ. Един психолог ще ти помогне, да се справиш с тази трудност. Не забравяй, че ти предстои и раждане, все пак.
Не обвинявам никого за емоциите му, с тези хормони е ужас. Ние нямахме желания за пола - каквото дойде. Като разбрахме, че е момиче ми трябваше седмица да свикна какво ще е. При нас е много чакано, плод на инвитро и само се моля да се роди здрава и доносена. Живи и здрави ще опитам още веднъж инвитро.

Момичета и аз имам голям проблем. Мъжът ми се е заинатил да кръщаваме бебето на него, изцяло неговото име. Аз не съм съгласна изобщо. Той е категоричен, че ще носи неговото име. Не отстъпва. Снощи се разстроих много. Нали трябва заедно да изберем най-подходящото име, той не ми дава дума за това. Не мога да го приема. Въобще не ми харесва собствено име и презиме да бъдат еднакви. 😩😩😩

Аз от снощи се каня да пиша, не съм вече в тази тема излезнах онзи ден, но не се сдържах като прочетох помеже не знам защо продължават да ми идват известия като ома нов коментар та......отплеснах се. Цвете....душицо златна в каква дупка си изпаднала по-точно, вместо да се радваш че бебето което носиш е живо и здраво и расте. Аз от началото на бремеността се боря с хематоми и кървене, на 11ти постъпих в болницата в ужасяващи болки от кръста до краката, мислех че е бъбречна криза бях 24ч на системи обезболяващи и идках всеки ден в болницата да гледат бебето .....КАК Е, ДОБРЕ ЛИ Е, само това имаше значение за мен, уви на 16ти докторите видяха, че няма води и че мехура е полабирал. Трябваше да го извадят секцио защото бях с коремен серклаж. На никого не пожелавам такова нещо да му се случи. Ти си седнала да се вайкаш, че бебето не е желания пол, хайде стига глупости моля ти се. И все пак след като го родиш, ако все още не го искаш и не си му дала цялата си любов на която си способна, обади се ще го взема и ще го обичам от цялото си сърце. Хайде стегни се малко....това са пълни глупости, какво значение има какво е след като е живо и здраво. Приключвам до тук, че много дълъг стана поста

pinitos, искрено съжалявам за преживяния кошмар! Дано причината за случилото се се намери и никога не се повтаря.

Цвете, точно влизах да напиша коментар и tiny_lilly почти 1:1 е написала същото, което исках да изразя. За мен нещата се случват с причина в този живот, има уроци, има смисъл и може би, ако, търсейки причината защо така се чувстваш, достигнеш до това, ще премине отхвърлянето ти към даден пол. Не се обвинявай, че се чувстваш така, всяка от нас има право на собствените си чувства и емоции и като ги подтиска няма да стигне до корена на проблема. Винаги е добра идея срещата с психолог, според мен, ако имаш възможност да го направиш, единствено ще ти помогне, а може да излязат и други заровени неща в процеса, след които ще излезеш по-силна и приемаща.

Iseult - стискам палци дъщеричката ти да се закрепи бързо, както и ти и бебето да сте добре! Аз карах ковид в 5-6та седмица и бях много притеснена, но всичко се оказа наред. Сваляй температурата, взимай витамини подсилено, препоръчвам ти вит.Ц и цинк задължително и дано бързо отшуми! То и стесът не е малко като са болни децата, дано успяваш да се центрираш и успокояваш, а таткото да се грижи повече, за да можеш и да почиваш.

И моята дъщеря в момента е болна, но засега протича леко, аз си имам едно наум да не отиде в ушите, че ѝ е слабо място и съм на стендбай постоянно. Във вторник вечер пък бяхме на концерт на Стефан Вълдобрев в Пловдив - пътувахме и в двете посоки в същата вечер, специално за концерта, щерката е голям фен, ние също, та беше наистина много зареждащо преживяване, още ни държи. Другата седмица заминаваме за последно малко в Гърция, дано сме здрави и да не се развали планът, че после септември ще е по-динамичен - тя тръгва предучилищна, аз пък ще помагам в книжарския бизнес на родителите ми, там е лудница покрай ученическата кампания и обикновено има едни минимум 2 седмици на работа от сутрин до късно вечер нон стоп, на крак и много изморително, то е ясно за всички, че сега няма да е така при мен, но ще помагам, колкото мога, дори за някой друг час разкъсано, или ходене за стока, оправяне на заявки.

pinitos, прегръщам те и бързо да се възстановиш. Ела в темата за бременност след аборт,  обърнали сме си я на тема за подкрепа след самите аборти  мен ме спасиха тия момичета след моя кошмар.

Цвете, вече са ти казали всичко, но и аз се присъединявам към мнението на pinitos, че докато бебето ти е живо и здраво, нищо друго не е драма. Все пак ще споделя - загубих момиченце в 16г.с. След това дойде момченце. Гледах жално момичешките дрешки, но искрено се радвах, че ми е здрав. Това надделя. Сега пак е момче. Ами... явно не ми е писано да съм женска майка. Имам племенница, ще си я глезоткам по женски нея. Сега на преглед само чакам да чуя заветното "всичко е наред". Обожавам големия си син и не си представям да беше момиче. Сега съм сигурна, че ще стане така и с мънинкото.
Ако смяташ, че ти трябва психолог- потърси го сега. Децата не са виновни за нашите очаквания.

Довечера ще пусна нова тема. Pinitos, излизат ти известия, защото си коментирала тук. Ако не коментираш в новата, няма да ти излизат поне за нея. Не знам защо е така, но го установих, като излязох от друга тема така и продължиха известията.

pinitos Сега видях твоя коментар, много съжалявам за това, през което преминаваш! Съчувствам ти искрено и знам през какво преминаваш. Пожелавам ти да излезеш по-силна от това, да намериш нужната подкрепа и в най-скоро време да имаш здраво и силно детенце! Прегръдки!

Откраднах минутка и направо пуснах новата тема https://m.bg-mamma.com/?topic=1585811.new#new