Детето ми е много палаво и не слуша в яслата

  • 3 385
  • 16
  •   1
Отговори
  • Мнения: 60
Здравейте,
Може и да ви изглежда странно или твърде пресилено, но аз наистина съм много притеснена.
Синът ми е на 2г. Винаги е бил много нервен и голям инат. От половин година започна и тръшкането. Опитвала съм с обяснения, в какви ли не образи съм влизала, за да го умилостивявам но той ако не иска нещо и край или ако си е наумил също няма шанс да го разубедиш.
Тръгна той на ясла от 2 седмици и започна да показва номерата и там. По- принцип има респект от чужди хора и се държи прилчно пред непознати но сега явно там започва да се чувства комфортно. Казаха ми днес,че си се тръшка, плаче и ляга на земята, отива при децата и им разваля играчките, не си дава неговите играчки което е нещо ново, защото той не го е правил преди, като се събудил отивал и побутвал другите деца да стават. Това като ми го каза учителката и аз много се притесних. Започнах да мисля,че иска да ми каже как е хиперактивен защото не можел да стои вътре , тичал из стаите, викал, влизал в банята а като излизали навън той се чувствал много добре за разлика от вътре. Стана ми гадно, все едно той е най непослушното дете. Другите го били гледали странно, защото само той тичал и викал.
Той не говори още така че не може да каже ако иска нещо.
Дайте ми съвет какво да правя.
Мисля си, че може да ми кажат че е по различно дете и има нужда от друг тип ясла ли ... знам ли все едно е хиперактивен.

# 1
  • над кукувичето гнездо
  • Мнения: 9 412
Дайте му време. Тези жени са там, за да му помогнат в адаптацията и да се грижат за него. Желателно е да им напомните. Вие се успокойте и дайте време на детето да свикне. Говорете му каква е целта на яслата и защо то трябва да прекарва време там. Обяснете му кои са авторитетите там (госпожите в градината са като мама и тати вкъщи, там са да се грижат за теб, да ти помагат и да те учат и е желателно да следваш техните съвети). Не го фиксирайте върху лошото му поведение, а го хвалете за доброто поведение, все има за какво да се захванете. Обяснете и на персонала, че "днес идвате за похвала". Обяснявайте на детете как е редно да се държи, избягвайте да обяснявата какво не трябва да прави. Насърчавайте го с 'да' изречения, избягвайте да го засипвате с 'не' и 'не трябва' съвети.

За тях не тичай, не означава 'ходи нормално', те възприемат 'не', което не значи нищо освен любопитна реакция на мама и 'тичай', което идва като насърчаване на тичането. Поради тази причина е желателно да се използват 'да' изречения: 'ходи нормално', 'бавно и внимателно' и т.н.
Защитете детето си, застанете на негова страна, но му покажете и начинът да се справи. Ако застанете на страната на персонала, може да стане още по-трудно. Което не означава да влизате в пряка конфронтация Wink Вие сте зрял човек, родител на дете, покажете на хора от системата, че не допускате да се държат с вас като с дете, но по кротък начин като начало.

# 2
  • Мнения: 60
Аз явно съм станала доста чувствителна защото от всяко нещо се притеснявам адски покрай него и все си мисля че моето дете само е такова. Моите приятелки имат спокойни и кротки деца и аз незнам даже как да се държа на моменти. Благодаря Ви за съветите! Страшно много имам нужда от такава помощт в този момент HeartpulseNature Sunny

Дайте му време. Тези жени са там, за да му помогнат в адаптацията и да се грижат за него. Желателно е да им напомните. Вие се успокойте и дайте време на детето да свикне. Говорете му каква е целта на яслата и защо то трябва да прекарва време там. Обяснете му кои са авторитетите там (госпожите в градината са като мама и тати вкъщи, там са да се грижат за теб, да ти помагат и да те учат и е желателно да следваш техните съвети). Не го фиксирайте върху лошото му поведение, а го хвалете за доброто поведение, все има за какво да се захванете. Обяснете и на персонала, че "днес идвате за похвала". Обяснявайте на детете как е редно да се държи, избягвайте да обяснявата какво не трябва да прави. Насърчавайте го с 'да' изречения, избягвайте да го засипвате с 'не' и 'не трябва' съвети.

За тях не тичай, не означава 'ходи нормално', те възприемат 'не', което не значи нищо освен любопитна реакция на мама и 'тичай', което идва като насърчаване на тичането. Поради тази причина е желателно да се използват 'да' изречения: 'ходи нормално', 'бавно и внимателно' и т.н.
Защитете детето си, застанете на негова страна, но му покажете и начинът да се справи. Ако застанете на страната на персонала, може да стане още по-трудно. Което не означава да влизате в пряка конфронтация Wink Вие сте зрял човек, родител на дете, покажете на хора от системата, че не допускате да се държат с вас като с дете, но по кротък начин като начало.

# 3
  • Мнения: 2 352
Искам само да ти кажа, че на теб ти изглежда, че имат кротки и спокойни деца.
Моите деца са кълбо от огън и енергия. Много тичат, бягат, щуреят. Чудо е. Само като ги гледам и се изморявам. В 99% пред хората се държат като най- молите и невинни ангелчета.Ще кажеш, че по- послушни деца няма на този свят. Ама това само за пред хората, после ми го изкарват през носа това добро държание.
Обикновено в повечето случаи майките гледат само да хвалят децата си и колко добри родители са. Много удобно пропускат кофти моментите.
Една позната така, все разправяше колко послушно било детето, много я била слушала. Докато не станах свидетел на няколко ситуации, за да разбера че ми приказва пълни глупости...
С друга информация не мога да помогна, ама поне да ти кажа колко точно са кротки, кротките деца Grinning

# 4
  • Велико Търново
  • Мнения: 1 402
Процесът на адаптация в яслата е различен за всяко дете. Има такива , които са много общителни, но се затварят в себе си, други не спират да плачат без сълзи и т.н.Вашето дете изказва своя протест срещу "изоставянето" чрез тръшкане и активност. Не е нещо ненормално. Поставяйте му ясни и твърди граници  у дома. За колегите надали е първото бушуващо дете, така че те ще намерят начина да се справят с емоциите му, но и вие вкъщи трябва да положите усилия. Има деца, които имат нужда и от по сериозно изразходване на енергия и различни занимания. Факт е и че забавянето на проговарянето оказва влияние. Лошото е , че в този период детето преминава през много и различни процеси и това затруднявам родителите в процеса на възпитание.

# 5
  • Мнения: 179
Трябва адаптация и време но пък и вашето дете сама казвате, че и при вас не се държи добре, инати се и т.н.п Как очаквате персонала от две жени да може да смогне с толкова деца? Ако вие работите там как бихте се чувствали? Така, че и те имат право да ви кажат какви ги върши детето ви. Лигавите ги у дома после яслата виновна

# 6
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 911
Аз Ви връщам на това, че детето на две години не говори. Независимо от бла бла "всяко дете се развива със собствени темпове", с каквито послания съм сигурна, че вече са Ви засипали, липса на реч на 2 години индикира незряла нервна система. Незрялата нервна система е склонна към тръшкане и трудно понася неудоволствие, съответно трудно се адаптира извън дома. В развитийните науки, дете което към 15 месеца няма поне 2-3 думи се води "късен говорител". Към 24 месеца без реч не е нещо, което следва да се проспи.

Че "не сте поставили граници" и "лигавите детето" и тук вече са Ви казали, митове и легенди общо взето. Направете оценка на развитието на детето, ама читава, основана на доказателства, обективни тестове, например DP3 или Denver2. Въз основата на този тест осмислете, къде още закъснява. "Само не говори, но всичко друго е ок" също са митове и легенди. И после действайте съобразно, потърсете причината, поради която се случва това. Може да е невромедиацията, може да са определени дефицити в базисни за развитието вещества. Търсете отговори. Свръхактивното дете не може да не се държи по този начин, не зависи от него.

# 7
  • Мнения: 8 243
Oбследване с психолог и логопед. Дете на 2 трябва да говори и да има определен речников запас.
Говора обикновенно върви с други дефицити.

И се изненадвам с това: не можеш да го разубедиш - на децата се поставят граници, не винаги се убеждават.
И не на послено място в поста виждам, че и вие долавяте разликата, но ви се притеснявате да застанете лице в лице с нея.

# 8
  • Мнения: 345
Не вярвам детето да не говори изобщо. Моят син е на 3 и пълен с енергия. Миналата година имаше една учителка, която през ден мрънкаше какво бил направил. Днес не яде основното, днес се катери по пързалката наобратно, днес видя сестра си на двора и иска да играе с нея, но така няма да стане самостоятелен и т.н. Какво трябва да прави едно 2 - годишно дете?Да седи мирно?Да не говорим, че Вашето сега свиква с новата обстановка. Естествено, че слушат повече навън!Добре, че сега са разбрали. Като майка на 3 деца, мога да потвърдя това. Моите са свикнали да са на двора, да скачат на батут, да ходят боси и да тичат. Като ги затвориш заедно вътре и конфликтите започват. Липсата на достатъчно реч на 2 - годишна възраст, води до тръшкане и рев. Моите растат с ньколко езица и това се усети доста. Сега на 3 и половина, почти 4 е друг човек. Дайте му време и учителките да не мрънкат много много.

# 9
  • Мнения: 3 488
Аз бих го спряла от ясла (ако имате възможност да го гледате още година поне), детето е много мъничко и има нужда от Вас за поставяне на граници и изобщо общуване/възпитание в цялост.

# 10
  • Мнения: 6 564
Направете консултация с психолог или логопед. Притеснителни маркери са липсата на реч, повишената активност, невъзможността ви да го контролирате и наложите правила. А разбира ли ви като му говорите? Върви в кухнята и донеси синята чашка, примерно.
 Наистина звучи като да има по-сериозен проблем от просто не се адаптира и бебешки пубертет.

# 11
  • Мнения: 12 780
Според мен, е работа на възпитателките да се справят с детето. Така де, те нали това работят и трябва да имат подход. Толкова пък да не могат да забаламосат едно дете...

# 12
  • Мнения: 6 564
Да, това им е работата на възпитателите. Но има и много трудни деца, особено ако наистина детето е хиперактивно и има някакъв проблем, това може да усложни и забави процеса по адаптация значително. А и да не забравяме, че в групата има още поне 20 деца, които не са длъжни да търпят викове, тръшкане, търчане из стаите и тн. Докато учителката го гони из стаите, кой гледа останалите деца? Как изобщо се води педагогически процес ако едно дете постоянно търчи и пречи? Помислете малко.
Консултация с психолог и логопед няма да е излишна в случая. Още повече, че детето не говори.

# 13
  • Велико Търново
  • Мнения: 1 402
Според мен, е работа на възпитателките да се справят с детето. Така де, те нали това работят и трябва да имат подход. Толкова пък да не могат да забаламосат едно дете...
Едно дете добре, а с 25 други, да не кажа 30...

# 14
  • София
  • Мнения: 7 242
Проблемът е, че започне ли едно дете да нарушава правилата, веднага се намират и други, които да го последват. И задачата не е да се справиш с едно дете, а с няколко, като, ако не се вземат правилни мерки, броят им нараства лавинообразно.

Общи условия

Активация на акаунт