Здравейте, дъщеря ми иска да прекара една година в САЩ, когато е 10ти клас, в приемно семейство и след това да се върне и да направи приравнителни изпити тук. Имате ли някакви съвети и мнение?
- Публикувана: 19 май 2023, 10:37 ч.
- Последно мнение: 10 март 2024, 22:24 ч.
Обменна програма в САЩ
Другата възможност е да повтори годината и да си осигури едно спокойно лято след завръщането си от САЩ.
На страницата на програма YES има доста информация, често задавани въпроси и т.н. Добре е да погледнете и фейсбук страницата им - хора, които са били там, разказват за впечатленията си.
Няколко страници назад има тема за YES. Две момичета са готови да отговарят на въпроси. Много съм благодарна на Съншайн гърл - питах я разни неща, отговорите й бяха подробни и добронамерени.
В темата е обяснила накратко процедурата по кандидатстване.
Тази година пътуват 22 българчета. Изпитите бяха някъде през първата половина на януари /около класните, олимпиадите и т.н./. На 15 март правиха онлайн тест по английски, а на 21 март вече имаха резултати.
На страницата на програма YES има доста информация, често задавани въпроси и т.н. Добре е да погледнете и фейсбук страницата им - хора, които са били там, разказват за впечатленията си.
Няколко страници назад има тема за YES. Две момичета са готови да отговарят на въпроси. Много съм благодарна на Съншайн гърл - питах я разни неща, отговорите й бяха подробни и добронамерени.
В темата е обяснила накратко процедурата по кандидатстване.
Тази година пътуват 22 българчета. Изпитите бяха някъде през първата половина на януари /около класните, олимпиадите и т.н./. На 15 март правиха онлайн тест по английски, а на 21 март вече имаха резултати.
Здравейте, дъщеря ми иска да прекара една година в САЩ, когато е 10ти клас, в приемно семейство и след това да се върне и да направи приравнителни изпити тук. Имате ли някакви съвети и мнение?
Въпросът на който е добре да си отговорите е дали това е най-подходящо за нейното образование, а и за вас като родители. Смята ли след това да учи в американски университет и имате ли възможност да я финансирате ако не успее да вземе стипендия? Също така не споменавате за кой град става въпрос, но има голяма разлика в средата. Прегледайте дадения град и квартали на Google Street view за да добиете представа.
Здравейте, аз съм възпитаничка на обменната програма YES, с която прекарах една учебна година в САЩ напълно безплатно. Пишете ми ако имате въпроси 
Здравейте! Понеже искам тази година да кандидатствам за 2024/2025 искам да ви питам малко по подробно някои неща.
Лесни ли бяха изпитите за кандидатстване и какви бяха въпросите?
Ще се наложи ли да повторите годината която сте изпуснали в България?
Как стояха нещата с джобните ви, родителите ли ви пращаха пари или подработваха като нещо?
Как се държеше вашето хост семейство с вас , третираха ли ви като тяхно дете?
Имахте ли някакви задължения в къщата им😆
Сприятелихме ли се с хората там , бяха ли приятелски настроени децата?
Излизахте ли някъде с приятелите след училище и какво правихте през свободното си време?
Какво изучавахте в училище и беше ли лесно?
Променихте ли се много за изминалата година като човек?
Извинявам се предварително , че задавам толкова много въпроси но съм много развълнувана, ще се радвам ако отговорите на всичките ми въпроси. 🥰🥰🥰🥰
Не се налага да повтаряте годината, но трябва да се явите на приравнителни изпити по всички предмети от българската програма.
Програмата дава месечна стипендия от 200$ за джобни и еднократна стипендия от 300$ за закупуване на екипировка, зимно яке или нещо друго необходимо. Пращахме допълнително пари по Револют.
Със семейството е въпрос на късмет, някои деца сменят семейство и им намират ново, други още от началото попадат на готини хора. Моята дъщеря много силно се привърза към приемното семейство и това лято се върна при тях на гости. Всяко семейство само определя дали децата ще имат задържения в къщата или не. Моята дъщеря е имала същите задължения като другите деца в семейството - да си чисти стаята сама и да си пере дрехите.
Има много приятели, една девойка ще ни идва на гости през есента, постоянно се чува с тях и всички много й липсват.
В училище са й направили индивидуална програма, била е разпределена в по-горен клас. Учи се цял ден, 8 предмета, всеки ден една и съща програма. Това е било в училището на дъщеря ми, но в САЩ все пак има разлики по щати. Много възможности за спортове, за клубове по интереси. Разбира се има и доброволческа активност. В YES има 2 подпрограми, за които се кандидатства допълнително през годината в САЩ, които се провеждат във Вашингтон - 1 седмица, семинари, уъркшопи, водят ги в Капитолия, Сената, на всяка подгрупа има разпределен сенатор, с когото могат да разговарят, там е доста натоварена програмата и се върна много изморена, но доволна.
През ваканциите пътува със семейството, обиколи доста места, отиде на концерт на Тейлър Суифт.....
За кандидатстването не мога да помогна, дъщеря ми сама си попълва и прави всичко. Знам, че имаше да пише няколко есета. Интервюто е доста важно, но то е последен етап.
Програмата дава месечна стипендия от 200$ за джобни и еднократна стипендия от 300$ за закупуване на екипировка, зимно яке или нещо друго необходимо. Пращахме допълнително пари по Револют.
Със семейството е въпрос на късмет, някои деца сменят семейство и им намират ново, други още от началото попадат на готини хора. Моята дъщеря много силно се привърза към приемното семейство и това лято се върна при тях на гости. Всяко семейство само определя дали децата ще имат задържения в къщата или не. Моята дъщеря е имала същите задължения като другите деца в семейството - да си чисти стаята сама и да си пере дрехите.
Има много приятели, една девойка ще ни идва на гости през есента, постоянно се чува с тях и всички много й липсват.
В училище са й направили индивидуална програма, била е разпределена в по-горен клас. Учи се цял ден, 8 предмета, всеки ден една и съща програма. Това е било в училището на дъщеря ми, но в САЩ все пак има разлики по щати. Много възможности за спортове, за клубове по интереси. Разбира се има и доброволческа активност. В YES има 2 подпрограми, за които се кандидатства допълнително през годината в САЩ, които се провеждат във Вашингтон - 1 седмица, семинари, уъркшопи, водят ги в Капитолия, Сената, на всяка подгрупа има разпределен сенатор, с когото могат да разговарят, там е доста натоварена програмата и се върна много изморена, но доволна.
През ваканциите пътува със семейството, обиколи доста места, отиде на концерт на Тейлър Суифт.....
За кандидатстването не мога да помогна, дъщеря ми сама си попълва и прави всичко. Знам, че имаше да пише няколко есета. Интервюто е доста важно, но то е последен етап.
…
Здравей отново.
1. Относно изпитите за кандидатстване не бих казала, че са трудни, по-скоро целта е да се определи дали ти самата си подготвена да изкараш една година в чужда обстановка на крехка възраст. Въпросите обикновено са насочени към личностните и лидерските ти качества.
2. Повтарянето на годината зависи от теб. Аз лично повторих годината, защото когато заминах бях 12 клас в България и ако бях карала изпити след прибиране оценките ми щяха да са по-ниски, както и ДЗИ-тата, а тъй като ми трябват за кандидатстване в университет предпочетох да не поемам този риск. Дори и да повториш годината няма да дойде края на света, защото опитът в САЩ ще ти бъде безценен и от полза.
3. Програмата осигурява месечна стипендия, по мое време беше $125, сега мисля, че е към $200, които са ти достатъчни за излизания навън и битови нужди. Моето приемно семейство ми осигуряваше абсолютно всичко необходими като продукти за лице, тяло, коса, храна и дори ми се е случвало да не изхарчвам цялата месечна стипендия. Иначе си бях взела дебитната карта (Mastercard) от България и ако ми се налагаше си плащах с нея в техни магазини. Докато си на обмен на виза J-1 (учениците на yes пътуват с такава виза) нямаш право да работиш там.
4. Моето приемно семейство абсолютно никога не ме е делило от техните деца. Като излизаме навън винаги ми покриваха разходи за храна, път, а това е съвсем битовата страна на нещата. Тези хора се превърнаха в мое второ любящо семейство, с което и до днес поддържам контакт. В края на учебната година живях за 2 седмици при моя приятелка от училище, тъй като семейството ми пътуваше до друг щат и щяха да се приберат след като аз си тръгвах. Нейното семейство също стана като мое *трето* семейство. Има много сърцати хора там, стига да имаш късмета да попаднеш на такива.
5. Задължения не бих казала, че имах. По-скоро аз си държах на хигиена- поддържах си стаята чиста, помагат в чистенето на банята, оправях съдомиялната, но това изобщо мисля, че не трябва да се коментира от големи хора, съвсем в реда на нещата е.
6. Като при всички тийнеджъри има такива, които бяха добре настроени, има такива, които изобщо не проявяваха интерес към обменни ученици. Няма да ви лъжа- в малките градове там е доста по-различно от при нас и децата няма досег с външния свят, някои дори и интерес нямат за чужбина. Но макар и тези пречки, открих своята компания от прекрасни приятели.
7. Свободно време нямаш много. От 8 до 15 си на училище всеки ден, тренировки или драма клуб след училище до към 17-18, след нова се прибираш във вкъщи. Но това не трябва да те тревожи, така или иначе повечето ти приятели ще са от спорт или театър ако имаш такива наклонности. Когато излизах с приятелки обикновено е било вечер или през уикенда.
8. Учат се по 7-8 предмета. При мен програмата беше много разнообразна- имах керамика и грънчарство, рисуване, графичен дизайн, но и анатомия и физиология, генетика, химия. Всички предмети ми бяха интересни, защото имаше много практическа част в тях и се научава доста, особено по природните науки, с които сега продължавам да се занимавам. Имах и два часа на колежанско ниво- Английски език и химия, бяха полезни.
9. Промяна, разбира се, че има.
Ако имате още въпроси, пишете.
Здравей отново.
1. Относно изпитите за кандидатстване не бих казала, че са трудни, по-скоро целта е да се определи дали ти самата си подготвена да изкараш една година в чужда обстановка на крехка възраст. Въпросите обикновено са насочени към личностните и лидерските ти качества.
2. Повтарянето на годината зависи от теб. Аз лично повторих годината, защото когато заминах бях 12 клас в България и ако бях карала изпити след прибиране оценките ми щяха да са по-ниски, както и ДЗИ-тата, а тъй като ми трябват за кандидатстване в университет предпочетох да не поемам този риск. Дори и да повториш годината няма да дойде края на света, защото опитът в САЩ ще ти бъде безценен и от полза.
3. Програмата осигурява месечна стипендия, по мое време беше $125, сега мисля, че е към $200, които са ти достатъчни за излизания навън и битови нужди. Моето приемно семейство ми осигуряваше абсолютно всичко необходими като продукти за лице, тяло, коса, храна и дори ми се е случвало да не изхарчвам цялата месечна стипендия. Иначе си бях взела дебитната карта (Mastercard) от България и ако ми се налагаше си плащах с нея в техни магазини. Докато си на обмен на виза J-1 (учениците на yes пътуват с такава виза) нямаш право да работиш там.
4. Моето приемно семейство абсолютно никога не ме е делило от техните деца. Като излизаме навън винаги ми покриваха разходи за храна, път, а това е съвсем битовата страна на нещата. Тези хора се превърнаха в мое второ любящо семейство, с което и до днес поддържам контакт. В края на учебната година живях за 2 седмици при моя приятелка от училище, тъй като семейството ми пътуваше до друг щат и щяха да се приберат след като аз си тръгвах. Нейното семейство също стана като мое *трето* семейство. Има много сърцати хора там, стига да имаш късмета да попаднеш на такива.
5. Задължения не бих казала, че имах. По-скоро аз си държах на хигиена- поддържах си стаята чиста, помагат в чистенето на банята, оправях съдомиялната, но това изобщо мисля, че не трябва да се коментира от големи хора, съвсем в реда на нещата е.
6. Като при всички тийнеджъри има такива, които бяха добре настроени, има такива, които изобщо не проявяваха интерес към обменни ученици. Няма да ви лъжа- в малките градове там е доста по-различно от при нас и децата няма досег с външния свят, някои дори и интерес нямат за чужбина. Но макар и тези пречки, открих своята компания от прекрасни приятели.
7. Свободно време нямаш много. От 8 до 15 си на училище всеки ден, тренировки или драма клуб след училище до към 17-18, след нова се прибираш във вкъщи. Но това не трябва да те тревожи, така или иначе повечето ти приятели ще са от спорт или театър ако имаш такива наклонности. Когато излизах с приятелки обикновено е било вечер или през уикенда.
8. Учат се по 7-8 предмета. При мен програмата беше много разнообразна- имах керамика и грънчарство, рисуване, графичен дизайн, но и анатомия и физиология, генетика, химия. Всички предмети ми бяха интересни, защото имаше много практическа част в тях и се научава доста, особено по природните науки, с които сега продължавам да се занимавам. Имах и два часа на колежанско ниво- Английски език и химия, бяха полезни.
9. Промяна, разбира се, че има.
Ако имате още въпроси, пишете.
…
Здравей отново.
1. Относно изпитите за кандидатстване не бих казала, че са трудни, по-скоро целта е да се определи дали ти самата си подготвена да изкараш една година в чужда обстановка на крехка възраст. Въпросите обикновено са насочени към личностните и лидерските ти качества.
2. Повтарянето на годината зависи от теб. Аз лично повторих годината, защото когато заминах бях 12 клас в България и ако бях карала изпити след прибиране оценките ми щяха да са по-ниски, както и ДЗИ-тата, а тъй като ми трябват за кандидатстване в университет предпочетох да не поемам този риск. Дори и да повториш годината няма да дойде края на света, защото опитът в САЩ ще ти бъде безценен и от полза.
3. Програмата осигурява месечна стипендия, по мое време беше $125, сега мисля, че е към $200, които са ти достатъчни за излизания навън и битови нужди. Моето приемно семейство ми осигуряваше абсолютно всичко необходими като продукти за лице, тяло, коса, храна и дори ми се е случвало да не изхарчвам цялата месечна стипендия. Иначе си бях взела дебитната карта (Mastercard) от България и ако ми се налагаше си плащах с нея в техни магазини. Докато си на обмен на виза J-1 (учениците на yes пътуват с такава виза) нямаш право да работиш там.
4. Моето приемно семейство абсолютно никога не ме е делило от техните деца. Като излизаме навън винаги ми покриваха разходи за храна, път, а това е съвсем битовата страна на нещата. Тези хора се превърнаха в мое второ любящо семейство, с което и до днес поддържам контакт. В края на учебната година живях за 2 седмици при моя приятелка от училище, тъй като семейството ми пътуваше до друг щат и щяха да се приберат след като аз си тръгвах. Нейното семейство също стана като мое *трето* семейство. Има много сърцати хора там, стига да имаш късмета да попаднеш на такива.
5. Задължения не бих казала, че имах. По-скоро аз си държах на хигиена- поддържах си стаята чиста, помагат в чистенето на банята, оправях съдомиялната, но това изобщо мисля, че не трябва да се коментира от големи хора, съвсем в реда на нещата е.
6. Като при всички тийнеджъри има такива, които бяха добре настроени, има такива, които изобщо не проявяваха интерес към обменни ученици. Няма да ви лъжа- в малките градове там е доста по-различно от при нас и децата няма досег с външния свят, някои дори и интерес нямат за чужбина. Но макар и тези пречки, открих своята компания от прекрасни приятели.
7. Свободно време нямаш много. От 8 до 15 си на училище всеки ден, тренировки или драма клуб след училище до към 17-18, след нова се прибираш във вкъщи. Но това не трябва да те тревожи, така или иначе повечето ти приятели ще са от спорт или театър ако имаш такива наклонности. Когато излизах с приятелки обикновено е било вечер или през уикенда.
8. Учат се по 7-8 предмета. При мен програмата беше много разнообразна- имах керамика и грънчарство, рисуване, графичен дизайн, но и анатомия и физиология, генетика, химия. Всички предмети ми бяха интересни, защото имаше много практическа част в тях и се научава доста, особено по природните науки, с които сега продължавам да се занимавам. Имах и два часа на колежанско ниво- Английски език и химия, бяха полезни.
9. Промяна, разбира се, че има.
Ако имате още въпроси, пишете.
Здравей отново.
1. Относно изпитите за кандидатстване не бих казала, че са трудни, по-скоро целта е да се определи дали ти самата си подготвена да изкараш една година в чужда обстановка на крехка възраст. Въпросите обикновено са насочени към личностните и лидерските ти качества.
2. Повтарянето на годината зависи от теб. Аз лично повторих годината, защото когато заминах бях 12 клас в България и ако бях карала изпити след прибиране оценките ми щяха да са по-ниски, както и ДЗИ-тата, а тъй като ми трябват за кандидатстване в университет предпочетох да не поемам този риск. Дори и да повториш годината няма да дойде края на света, защото опитът в САЩ ще ти бъде безценен и от полза.
3. Програмата осигурява месечна стипендия, по мое време беше $125, сега мисля, че е към $200, които са ти достатъчни за излизания навън и битови нужди. Моето приемно семейство ми осигуряваше абсолютно всичко необходими като продукти за лице, тяло, коса, храна и дори ми се е случвало да не изхарчвам цялата месечна стипендия. Иначе си бях взела дебитната карта (Mastercard) от България и ако ми се налагаше си плащах с нея в техни магазини. Докато си на обмен на виза J-1 (учениците на yes пътуват с такава виза) нямаш право да работиш там.
4. Моето приемно семейство абсолютно никога не ме е делило от техните деца. Като излизаме навън винаги ми покриваха разходи за храна, път, а това е съвсем битовата страна на нещата. Тези хора се превърнаха в мое второ любящо семейство, с което и до днес поддържам контакт. В края на учебната година живях за 2 седмици при моя приятелка от училище, тъй като семейството ми пътуваше до друг щат и щяха да се приберат след като аз си тръгвах. Нейното семейство също стана като мое *трето* семейство. Има много сърцати хора там, стига да имаш късмета да попаднеш на такива.
5. Задължения не бих казала, че имах. По-скоро аз си държах на хигиена- поддържах си стаята чиста, помагат в чистенето на банята, оправях съдомиялната, но това изобщо мисля, че не трябва да се коментира от големи хора, съвсем в реда на нещата е.
6. Като при всички тийнеджъри има такива, които бяха добре настроени, има такива, които изобщо не проявяваха интерес към обменни ученици. Няма да ви лъжа- в малките градове там е доста по-различно от при нас и децата няма досег с външния свят, някои дори и интерес нямат за чужбина. Но макар и тези пречки, открих своята компания от прекрасни приятели.
7. Свободно време нямаш много. От 8 до 15 си на училище всеки ден, тренировки или драма клуб след училище до към 17-18, след нова се прибираш във вкъщи. Но това не трябва да те тревожи, така или иначе повечето ти приятели ще са от спорт или театър ако имаш такива наклонности. Когато излизах с приятелки обикновено е било вечер или през уикенда.
8. Учат се по 7-8 предмета. При мен програмата беше много разнообразна- имах керамика и грънчарство, рисуване, графичен дизайн, но и анатомия и физиология, генетика, химия. Всички предмети ми бяха интересни, защото имаше много практическа част в тях и се научава доста, особено по природните науки, с които сега продължавам да се занимавам. Имах и два часа на колежанско ниво- Английски език и химия, бяха полезни.
9. Промяна, разбира се, че има.
Ако имате още въпроси, пишете.
Много благодаря, че си отделихте от времето да ми отговорите , сега поне си добих малко представа за тази програма, наистина оценявам информацията , която ми дадохте. ❤️❤️❤️
Сетих се за още малко да неща които да попитам.
Как се договаряхте с училището ви да ви пуснат на тази програма? Предполагам , че сте били от езикова гимназия и е било по-лесно отколкото училищата със специализирани предмети. Понеже аз уча в такава и не знам дали ще ме пуснат.
В САЩ когато изучавахте природните предмети не ви ли беше трудно , понеже и аз искам да продължа с този профил, сега тази година тези предмети ще се махнат , понеже се заменят със специализираните , когато си в по-горен клас. Когато ги изучавах ми беше малко трудно особено физиката и малко химията , а пък сега да ги уча и на английски малко притеснително ми идва.
И ако не е тайна , можете ли да споделите къде си продължихте обучението?
След като се върнахте от Америка беше ли трудно да се впишете при по-малкият набор с който учихте и да осъзнавате факта , че хората от вашият клас започват свой собствен живот и повече в училище няма да ги видите?
И не ви ли беше тъжно да гледате как хората с които сте учили 4 години заедно , завършват , ходят на бал и на разни екскурзии след завършването без вас , докато вие тепърва започвате 12 клас? Роднини ми казаха , че винаги може да се завърши обаче този факт малко ме напряга.
Понеже споменахте , че сте ходили на екскурзии със хост семейството, ходили ли сте някога с тях извън страната?
Знаехте ли кое е вашето хост семейство преди да отпътувате?
Също така тези клубни дейности като тренировки или драма клуб задължителни ли са и ако да можете ли на кратко да ми обясните какво правите в тях😆 , а и имаше ли много други чуждестранни ученици с вас?
Последен въпрос , чудих се дали пак сте учили в 11 клас като пристигнахте в щатите или бяхте в 12?
Благодаря ви предварително отново🤗💕
Въпросът не е към мен, но мога за отговоря как е в групата на дъщеря ми - всички, които заминаха, пропуснаха 10-ти клас и се върнаха за 11-ти клас в България. Ние преценихме, че единствената година, подходяща за програмата е 10-ти клас, тоест кандидатстваш, когато си 9-ти. Тогава имаш още е години като се върнеш с класа си, не се налага да повтаряш годината, защото изпускаш само ООП в училище и можеш да държиш приравнителни. По време на обмена в САЩ децата се водят в индивидуална форма на обучение, после се пише молба за връщане в редовна форма. Дъщеря ми е в професионална гимназия, със специални предмети и точно затова преценихме, че не може да си позволи да замине в 11 клас. То може, но в този вариант трябва да се повтори годината, защото не виждам как ще се справи детето да си вземе приравнителните изпити. Отделно ако иска да кандидатства в чужбина за университет става трудно, т.к за много университети кандидатстването започна още в началото на 12 клас.
Привет отново,
Пак ще подредя отговорите под номер, за да се четат една идея по-лесно.
1. Преди да тръгна за САЩ говорих с училището си тук в България (да, езикова гимназия беше) и те ми казаха, че трябва да държа приравнителен изпит по всеки предмет, а в 11 и 12 клас по новия закон са профили съответно ми се падаха по 4-5 изпита на профилиращ предмет, плюс двата ДЗИ. За мен по-добрата опция беше да повторя годината и да завърша с пълен отличен, отколкото в дипломата си да имам 3-4. Всичко зависи от теб самата и личната ти уговорка с училище, няма значение от какъв тип гимназия си. Имаше и много деца от професионални гимназии на обмена.
2. В моето българско училище тъй като сме езикова гимназия учихме природните науки и социалните науки (история, география, философия) на английски език в 9 и 10 клас, така че не ми представляваше проблем езика в Америка. Винаги съм харесвала природните науки и са ми били силни. Но отново ще наблегна, че там нямате задължителни предмети. Каквото си харесате- това учите. С другата обменна ученичка от Полша дори не учихме математика. Не е тайна, разбира се, продължавам обучението си със специалност “Медицина” в България.
3. В началото си мислих, че ще ми бъде много трудно да се впиша, но впоследствие установих, че това изобщо не е така. Класът, в който попаднах отново беше профил химия и биология и всички се подготвяхме активно за изпити, балове, екскурзии изобщо не сме ги и мислили. Всичко е до твоите лични нагласи, едното за сметка на другото. Не съжалявам, че повторих или че съм заминала за САЩ, и в двете намерих прекрасни възможности и приятели. С предния си клас в България никога не сме били близки, изкарахме 2 години онлайн по ковид така че не ми е било никога фактор да не искам да замина.
4. За да излизаш извън САЩ по време на обмена се изисква специално разрешение. Моето семейство искаше да ме води в Канада, но тъй като беше по време на ковид и мерките бяха затегнати, не ни позволиха. Да, познавах хората преди да замина. Говорихме си на видеочат.
5. За спортните дейности- в американските гимназии има три спортни сезона: Fall, Winter, Spring. През есента бях на плуване, аз в България спортувам същото така че доста бързо свикнах там, ходих и на състезания. През зимния сезон не си харесах спорт и участвах в мюзикъла, който организираше драма клуба. През пролетта играх европейски футбол. Не мога да кажа, че ми беше любимия спорт, но си беше различен опит. Участвах и в различни клубове- German Club, Key Club, Student Council, Future Business Leaders of America (FBLA). Всяко училище там предлага голям набор от спортове и клубове, стига да имате желание.
6. Когато бях в Щатите (2021/2022 година) бях 12 клас там, както и тук в България. Обикновено слагат обменните ученици в 12 клас, защото така може да изберете всички предмети, да участвате в prom, graduation и тн, но не е задължително. Всичко става по преценка на американската гимназия. В моето училище имаше още една обменна ученичка от Полша. В околните училища имаше също обменни ученици.
Мисля, че това е всичко засега. Ако имате още въпроси, знаете къде да ме намери
Пак ще подредя отговорите под номер, за да се четат една идея по-лесно.
1. Преди да тръгна за САЩ говорих с училището си тук в България (да, езикова гимназия беше) и те ми казаха, че трябва да държа приравнителен изпит по всеки предмет, а в 11 и 12 клас по новия закон са профили съответно ми се падаха по 4-5 изпита на профилиращ предмет, плюс двата ДЗИ. За мен по-добрата опция беше да повторя годината и да завърша с пълен отличен, отколкото в дипломата си да имам 3-4. Всичко зависи от теб самата и личната ти уговорка с училище, няма значение от какъв тип гимназия си. Имаше и много деца от професионални гимназии на обмена.
2. В моето българско училище тъй като сме езикова гимназия учихме природните науки и социалните науки (история, география, философия) на английски език в 9 и 10 клас, така че не ми представляваше проблем езика в Америка. Винаги съм харесвала природните науки и са ми били силни. Но отново ще наблегна, че там нямате задължителни предмети. Каквото си харесате- това учите. С другата обменна ученичка от Полша дори не учихме математика. Не е тайна, разбира се, продължавам обучението си със специалност “Медицина” в България.
3. В началото си мислих, че ще ми бъде много трудно да се впиша, но впоследствие установих, че това изобщо не е така. Класът, в който попаднах отново беше профил химия и биология и всички се подготвяхме активно за изпити, балове, екскурзии изобщо не сме ги и мислили. Всичко е до твоите лични нагласи, едното за сметка на другото. Не съжалявам, че повторих или че съм заминала за САЩ, и в двете намерих прекрасни възможности и приятели. С предния си клас в България никога не сме били близки, изкарахме 2 години онлайн по ковид така че не ми е било никога фактор да не искам да замина.
4. За да излизаш извън САЩ по време на обмена се изисква специално разрешение. Моето семейство искаше да ме води в Канада, но тъй като беше по време на ковид и мерките бяха затегнати, не ни позволиха. Да, познавах хората преди да замина. Говорихме си на видеочат.
5. За спортните дейности- в американските гимназии има три спортни сезона: Fall, Winter, Spring. През есента бях на плуване, аз в България спортувам същото така че доста бързо свикнах там, ходих и на състезания. През зимния сезон не си харесах спорт и участвах в мюзикъла, който организираше драма клуба. През пролетта играх европейски футбол. Не мога да кажа, че ми беше любимия спорт, но си беше различен опит. Участвах и в различни клубове- German Club, Key Club, Student Council, Future Business Leaders of America (FBLA). Всяко училище там предлага голям набор от спортове и клубове, стига да имате желание.
6. Когато бях в Щатите (2021/2022 година) бях 12 клас там, както и тук в България. Обикновено слагат обменните ученици в 12 клас, защото така може да изберете всички предмети, да участвате в prom, graduation и тн, но не е задължително. Всичко става по преценка на американската гимназия. В моето училище имаше още една обменна ученичка от Полша. В околните училища имаше също обменни ученици.
Мисля, че това е всичко засега. Ако имате още въпроси, знаете къде да ме намери
Привет отново,
Пак ще подредя отговорите под номер, за да се четат една идея по-лесно.
1. Преди да тръгна за САЩ говорих с училището си тук в България (да, езикова гимназия беше) и те ми казаха, че трябва да държа приравнителен изпит по всеки предмет, а в 11 и 12 клас по новия закон са профили съответно ми се падаха по 4-5 изпита на профилиращ предмет, плюс двата ДЗИ. За мен по-добрата опция беше да повторя годината и да завърша с пълен отличен, отколкото в дипломата си да имам 3-4. Всичко зависи от теб самата и личната ти уговорка с училище, няма значение от какъв тип гимназия си. Имаше и много деца от професионални гимназии на обмена.
2. В моето българско училище тъй като сме езикова гимназия учихме природните науки и социалните науки (история, география, философия) на английски език в 9 и 10 клас, така че не ми представляваше проблем езика в Америка. Винаги съм харесвала природните науки и са ми били силни. Но отново ще наблегна, че там нямате задължителни предмети. Каквото си харесате- това учите. С другата обменна ученичка от Полша дори не учихме математика. Не е тайна, разбира се, продължавам обучението си със специалност “Медицина” в България.
3. В началото си мислих, че ще ми бъде много трудно да се впиша, но впоследствие установих, че това изобщо не е така. Класът, в който попаднах отново беше профил химия и биология и всички се подготвяхме активно за изпити, балове, екскурзии изобщо не сме ги и мислили. Всичко е до твоите лични нагласи, едното за сметка на другото. Не съжалявам, че повторих или че съм заминала за САЩ, и в двете намерих прекрасни възможности и приятели. С предния си клас в България никога не сме били близки, изкарахме 2 години онлайн по ковид така че не ми е било никога фактор да не искам да замина.
4. За да излизаш извън САЩ по време на обмена се изисква специално разрешение. Моето семейство искаше да ме води в Канада, но тъй като беше по време на ковид и мерките бяха затегнати, не ни позволиха. Да, познавах хората преди да замина. Говорихме си на видеочат.
5. За спортните дейности- в американските гимназии има три спортни сезона: Fall, Winter, Spring. През есента бях на плуване, аз в България спортувам същото така че доста бързо свикнах там, ходих и на състезания. През зимния сезон не си харесах спорт и участвах в мюзикъла, който организираше драма клуба. През пролетта играх европейски футбол. Не мога да кажа, че ми беше любимия спорт, но си беше различен опит. Участвах и в различни клубове- German Club, Key Club, Student Council, Future Business Leaders of America (FBLA). Всяко училище там предлага голям набор от спортове и клубове, стига да имате желание.
6. Когато бях в Щатите (2021/2022 година) бях 12 клас там, както и тук в България. Обикновено слагат обменните ученици в 12 клас, защото така може да изберете всички предмети, да участвате в prom, graduation и тн, но не е задължително. Всичко става по преценка на американската гимназия. В моето училище имаше още една обменна ученичка от Полша. В околните училища имаше също обменни ученици.
Мисля, че това е всичко засега. Ако имате още въпроси, знаете къде да ме намери
Пак ще подредя отговорите под номер, за да се четат една идея по-лесно.
1. Преди да тръгна за САЩ говорих с училището си тук в България (да, езикова гимназия беше) и те ми казаха, че трябва да държа приравнителен изпит по всеки предмет, а в 11 и 12 клас по новия закон са профили съответно ми се падаха по 4-5 изпита на профилиращ предмет, плюс двата ДЗИ. За мен по-добрата опция беше да повторя годината и да завърша с пълен отличен, отколкото в дипломата си да имам 3-4. Всичко зависи от теб самата и личната ти уговорка с училище, няма значение от какъв тип гимназия си. Имаше и много деца от професионални гимназии на обмена.
2. В моето българско училище тъй като сме езикова гимназия учихме природните науки и социалните науки (история, география, философия) на английски език в 9 и 10 клас, така че не ми представляваше проблем езика в Америка. Винаги съм харесвала природните науки и са ми били силни. Но отново ще наблегна, че там нямате задължителни предмети. Каквото си харесате- това учите. С другата обменна ученичка от Полша дори не учихме математика. Не е тайна, разбира се, продължавам обучението си със специалност “Медицина” в България.
3. В началото си мислих, че ще ми бъде много трудно да се впиша, но впоследствие установих, че това изобщо не е така. Класът, в който попаднах отново беше профил химия и биология и всички се подготвяхме активно за изпити, балове, екскурзии изобщо не сме ги и мислили. Всичко е до твоите лични нагласи, едното за сметка на другото. Не съжалявам, че повторих или че съм заминала за САЩ, и в двете намерих прекрасни възможности и приятели. С предния си клас в България никога не сме били близки, изкарахме 2 години онлайн по ковид така че не ми е било никога фактор да не искам да замина.
4. За да излизаш извън САЩ по време на обмена се изисква специално разрешение. Моето семейство искаше да ме води в Канада, но тъй като беше по време на ковид и мерките бяха затегнати, не ни позволиха. Да, познавах хората преди да замина. Говорихме си на видеочат.
5. За спортните дейности- в американските гимназии има три спортни сезона: Fall, Winter, Spring. През есента бях на плуване, аз в България спортувам същото така че доста бързо свикнах там, ходих и на състезания. През зимния сезон не си харесах спорт и участвах в мюзикъла, който организираше драма клуба. През пролетта играх европейски футбол. Не мога да кажа, че ми беше любимия спорт, но си беше различен опит. Участвах и в различни клубове- German Club, Key Club, Student Council, Future Business Leaders of America (FBLA). Всяко училище там предлага голям набор от спортове и клубове, стига да имате желание.
6. Когато бях в Щатите (2021/2022 година) бях 12 клас там, както и тук в България. Обикновено слагат обменните ученици в 12 клас, защото така може да изберете всички предмети, да участвате в prom, graduation и тн, но не е задължително. Всичко става по преценка на американската гимназия. В моето училище имаше още една обменна ученичка от Полша. В околните училища имаше също обменни ученици.
Мисля, че това е всичко засега. Ако имате още въпроси, знаете къде да ме намери
Здравей! Отново съм аз с моите въпроси , сега ще е само един за твое щастие😂.
Понеже ти написа , че си отишла в 12 клас там, а в самата програма изискванията са да си в максимум в 10 в България и в 11 да се обучаваш в САЩ.
Как са те приели? Аз съм родена през 2007. Обаче тръгнах една година по-рано на училище и не дали изобщо, ще се занимават с мен.
Здравей отново,
Аз трябваше да замина през 2020/2021 година, т.е. когато бях 11 клас, но заради пандемията от корона вирус заминаването на нашата група се отложи с една година и повечето бяхме 12 клас, когато пътувахме. Това беше изключение, иначе стриктно си проверете изискванията на програмата за възрастта.
Аз трябваше да замина през 2020/2021 година, т.е. когато бях 11 клас, но заради пандемията от корона вирус заминаването на нашата група се отложи с една година и повечето бяхме 12 клас, когато пътувахме. Това беше изключение, иначе стриктно си проверете изискванията на програмата за възрастта.