- Публикувана: 1 май 2023, 11:14 ч.
- Последно мнение: 31 май 2023, 21:59 ч.
Майски книжен клуб - 2023
Една идея, родена из другите теми във форума - нашият книжен клуб!
Целта на клуба е не само обсъждане на месечна книга, но и разкази на всеки две седмици, за да могат да се включат и хора, за които времето за четене е силно ограничено.За книга на месецa, разкази и график за обсъждане, моля, скрол надолу.
- В рамките на един месец се обсъжда една книга.
- В рамките на един месец ще се обсъждат два разказа по възможност. Някой разказ може да отнеме и повече време, графикът ще е плаващ в зависимост от настоението на членовете и наличните предложения за следващ.
- Нека не обръщаме внимание на ден-два-три забавяне или избързване в подаването на информация - хора сме!
- Изборът на книги и разкази ще се случва чрез анкета, освен, ако няма само едно предложение.
- Избраните книга и разкази за следващия месец ще се задават няколко дни предварително, възможно най-рано, за по-безпроблемно сдобиване с четивото.
- Предложения за книги и разкази могат да се правят в самата тема (напр. вместо "запис") или на лично към мен. Ще подканвам, когато наближи средата на месеца. В зависимост от броя предложения и брой гласували на място ще решаваме дали някои заглавия да останат в предложенията за следващия месец.
- Много моля за конкретни предложения за разказ. Нещо на автор Х или от сборник У няма как да бъде подложено на гласуване.
- Хубаво е книгите да са достъпни и на места като Амазон, за членовете извън страната. Читанка също, разбира се.
- При равни гласове ще хвърлям зарче. Едната ще е текущия месец, другата - следващия.
- С предимство са книгите, които успея да намеря в електронен вариант, за да могат да се включат повече хора. Помощ от членовете на клуба винаги е добре дошла.
- Всеки четящ темата е съгласен да попадне на спойлери!
- Абсолютно всяко едно мнение е добре дошло, стига да е конструктивно. Нека си спестим просто "Пф, по-тъпа книга не съм чел". Няма лошо, разбира се, това е мнение, което всеки има за не една и две книги, но нека бъде подкрепено с обяснение кое точно ѝ е тъпото на книгата.
- Има ли нужда да споменавам, че сме тук за забавление и добрият тон е на почит? Не всеки обича люто, не всеки обича сладко, не всеки ще хареса всички книги или изобщо която и да е от предложените.
Месец Май
[/b][/color]Книга: "Последната любов на баба Дуня" на Алина Бронски (за електронен формат на български и английски вижте по-долу)
График: Всеки чете и коментира, както му е комфортно
Разказ 1: "Бягството на номер 811" на Жан Тардьо (линк по-долу)
График: 1-15 май
Разказ 2: Пътепис на Филип Захариев
График: 16-31 май
Класация и линкове:
Скрит текст: 
"Последната любов на баба Дуня"
https://dox.abv.bg/download?id=b31573616e# - Линк за сваляне на български
https://dox.abv.bg/download?id=4dce4f59dd# - Линк за сваляне на английски
Добрах се до още няколко книжки на Алина Бронски, на английски, в случай, че някой се запали по авторката.
https://dox.abv.bg/download?id=ca675b3d3e# - Линк за сваляне Broken glass park
https://dox.abv.bg/download?id=8658a0dbf8# - Линк за сваляне Call me superhero
https://dox.abv.bg/download?id=c58557da46# - Линк за сваляне The hottest dishes of the tartar cuisine
Линковете за сваляне са активни 14 дни от момента на пускане. Ако изтекат преди да сте ги свалили ми пишете, за да подновя, както и ако имате каквито и да е проблеми с достъпа.
"Бягството на номер 811" - https://chitanka.info/text/4458-bjagstvoto-na-nomer-811
Пътепис https://www.facebook.com/1178705117/posts/%D1%87%D0%B0%D1%81%D1% … 0214512497024372/
Предишни обсъждани книжи и разкази с линкове към темите:"Последната любов на баба Дуня"
https://dox.abv.bg/download?id=b31573616e# - Линк за сваляне на български
https://dox.abv.bg/download?id=4dce4f59dd# - Линк за сваляне на английски
Добрах се до още няколко книжки на Алина Бронски, на английски, в случай, че някой се запали по авторката.
https://dox.abv.bg/download?id=ca675b3d3e# - Линк за сваляне Broken glass park
https://dox.abv.bg/download?id=8658a0dbf8# - Линк за сваляне Call me superhero
https://dox.abv.bg/download?id=c58557da46# - Линк за сваляне The hottest dishes of the tartar cuisine
Линковете за сваляне са активни 14 дни от момента на пускане. Ако изтекат преди да сте ги свалили ми пишете, за да подновя, както и ако имате каквито и да е проблеми с достъпа.
"Бягството на номер 811" - https://chitanka.info/text/4458-bjagstvoto-na-nomer-811
Пътепис https://www.facebook.com/1178705117/posts/%D1%87%D0%B0%D1%81%D1% … 0214512497024372/
Септември 2022 - "Хартиеният дворец" на Миранда Каули Хелър, "Двубой с Касандра" - Светослав Славчев
Октомври 2022 - "Момичето с гръмовния глас" на Аби Даре, "Не съм от тях" на Чудомир, "Кръв от къртица" на Здравка Евтимова
Ноември 2022 - "Убийствен ум" на Майк Оумър, "До вратата" на Георги Господинов, "Даровете на влъхвите" на О'Хенри
Декември 2022 - "Уроци по химия" на Бони Гармъс, ", "Коледен дар" на Вазов
Януари 2023 - "Приказка" на Стивън Кинг, "Песента на колелетата" на Йовков, "Последния ден на 20 век" на Вазов
Февруари 2023 - "Списъкът" на Луси Фоли, "Децата на царевицата" на Стивън Кинг, "Съдба" на Йосиф Перец
Март 2023 - "Момичетата от мочурището" на Кели Мъстиан, "Гост от палеолита" и"ОБВС" на Йосиф Перец
Април 2023 - "Вода за цветята" на Валери Перн, "Бърнис се подстригва" на Франсис Скот Фицджералд
Ако някой желае може да сподели мнение и коментар по предходните произведения дори след като месеца е свършил, само, моля, отбележете изрично произведението.
Прекрасна тема, бладодаря Inferiya !
Тази сладка баба Дуня се чете като масло.
Много лесно припознах ежедневието й в моето - на село при баба.
Леко насмешливото й настроение ме държа полу-усмихната през цялото време.
В колкото и несгодно положение да попадаха героите, комичната нотка върви като самоирония човек да не се взема прекалено на сериозно.
Има и по-страшни неща на тоя свят!
Та - препоръчвам за добро настроение в иначе убийствената тема Чернобил !
Актуална, злободневна, черен хумор може би за някой.
Четете и споделяйте !
Тази сладка баба Дуня се чете като масло.
Много лесно припознах ежедневието й в моето - на село при баба.
Леко насмешливото й настроение ме държа полу-усмихната през цялото време.
В колкото и несгодно положение да попадаха героите, комичната нотка върви като самоирония човек да не се взема прекалено на сериозно.
Има и по-страшни неща на тоя свят!
Та - препоръчвам за добро настроение в иначе убийствената тема Чернобил !
Актуална, злободневна, черен хумор може би за някой.
Четете и споделяйте !
Прочетох малко от “Последната любов на баба Дуня”, но не съм сигурна дали ще стигна до края на тази книга. Не ми се стори чак толкова забавна и достатъчно грабваща вниманието. Може би, защото харесвам автори като Удхаус и Оскар Уайлд и тук стилистиката на комичното не успява да стигне до мен.
Благодаря на Inferiya за новата тема и отново прекрасното изпълнение!
Започнах и аз книгата. Съгласна съм с Donatellla, че се чете лесно. Лесно се потъва в света на баба Дуня, но аз харесвам такива причудливи характери. Има забавни елементи. Самият тон на разказвачката (баба Дуня) е често ироничен и насмешлив, но не съм сигурна, че романът е имал за цел да е комичен или поне това не е главната цел. Изобщо, мисля, че това ще е една много женска книга. Харесва ми козата
Започнах и аз книгата. Съгласна съм с Donatellla, че се чете лесно. Лесно се потъва в света на баба Дуня, но аз харесвам такива причудливи характери. Има забавни елементи. Самият тон на разказвачката (баба Дуня) е често ироничен и насмешлив, но не съм сигурна, че романът е имал за цел да е комичен или поне това не е главната цел. Изобщо, мисля, че това ще е една много женска книга. Харесва ми козата
малко закъсняла, непрочела книгата за предишния месец, но се включвам и в тази тема.
все някога ще наваксам.
Благодаря за избора за месец май - баба Дуня ме грабна преди месец-два и все още се усмихвам, когато се сетя за нея.
не комична, а истинска е книгата.
описва точно нашите баби, в нашите селца, оставени на доизживяване.
пак ще я прочета, за да си припомня детайли и да мога да обсъждам наравно с вас.
все някога ще наваксам.
Благодаря за избора за месец май - баба Дуня ме грабна преди месец-два и все още се усмихвам, когато се сетя за нея.
не комична, а истинска е книгата.
описва точно нашите баби, в нашите селца, оставени на доизживяване.
пак ще я прочета, за да си припомня детайли и да мога да обсъждам наравно с вас.
Ох, книгата за предния месец аз така и не можах да я довърша. Не знам кое ме вбесяваше повече - главната героиня или вечните сравнения с някакви личности, кой бил като еди кой си, или някак натрапчивия сарказъм. Може и да се прежаля да я довърша, ще видим 
Останала ми е заредена и на телефона и става да убивам времето докато чакам някъде или пътувам. Може би в оригинал би звучала по-добре, макар че в априлската тема някой беше се пробвал да я чете в оригинал и нямаше кой знае каква разлика.
Имам големи надежди за баба Дуня. Не знам защо по описание ми напомня стилистиката от Манюня. Но може и да греша. И за Цветята имах големи надежди, ама уви…
По този повод - вие винаги ли довършвате книгите, които започнете? Или ако за определено количество страници не ви грабва зарязвате книгата и продължавате с нещо друго? Аз май съм от четящите паралелно - просто провлачвам тази книга, която не ми върви, а паралелно започвам да чета това, което ми е интересно. Имала съм и няколко книги, които наистина бяха много зле и ги зарязах. Останалите все се насилвам да ги довършвам рано или късно.
Останала ми е заредена и на телефона и става да убивам времето докато чакам някъде или пътувам. Може би в оригинал би звучала по-добре, макар че в априлската тема някой беше се пробвал да я чете в оригинал и нямаше кой знае каква разлика.Имам големи надежди за баба Дуня. Не знам защо по описание ми напомня стилистиката от Манюня. Но може и да греша. И за Цветята имах големи надежди, ама уви…
По този повод - вие винаги ли довършвате книгите, които започнете? Или ако за определено количество страници не ви грабва зарязвате книгата и продължавате с нещо друго? Аз май съм от четящите паралелно - просто провлачвам тази книга, която не ми върви, а паралелно започвам да чета това, което ми е интересно. Имала съм и няколко книги, които наистина бяха много зле и ги зарязах. Останалите все се насилвам да ги довършвам рано или късно.
Хахаха, Добри, не мога просто да не се засмея:-)
Аз, ако изобщо не ми харесва книгата, с чиста съвест я зарязвам. Има толкова много за четене, по-добре да доставя удоволствие:-)
И аз да кажа - много ми допада нашето книжно клубче:-) Още не съм почнала Баба Дуня, тъй като дочитам една книга на Жоел Дикер, след която ми се иска да изгълтам Времеубежище на Господинов (понеже съм поканена на едно събитие с него и ми се иска да съм подготвена). И към края на май, живот и здраве, ще ви настигам с баба Дуня:-) Добре ми звучат нещата, които споделяте!
Приятно четене на всички!
Аз, ако изобщо не ми харесва книгата, с чиста съвест я зарязвам. Има толкова много за четене, по-добре да доставя удоволствие:-)
И аз да кажа - много ми допада нашето книжно клубче:-) Още не съм почнала Баба Дуня, тъй като дочитам една книга на Жоел Дикер, след която ми се иска да изгълтам Времеубежище на Господинов (понеже съм поканена на едно събитие с него и ми се иска да съм подготвена). И към края на май, живот и здраве, ще ви настигам с баба Дуня:-) Добре ми звучат нещата, които споделяте!
Приятно четене на всички!
И аз дочитам. Понякога "на вентилатор", но довършвам, винаги ме гложди дали пък няма изведнъж да стане уааааау. Една имам оставена и това е "Вино от глухарчета" на Рей Бредбъри.
Баба Дуня ми звучи приятна от анотацията, но ако е като Манюня леко се притеснявам, едвам я изтраях.
Баба Дуня ми звучи приятна от анотацията, но ако е като Манюня леко се притеснявам, едвам я изтраях.
Вече си ценя повече времето и книги, които не ми допадат не намирам за нужно да дочитам.
В момента има започнати, но оставени за по-късно книги, които са ми били интересни, но други заглавия са успели да ми станат още по-интересни, или в момента ми се чете друга тематика и съм ги оставила заради това за по-натам.
Преди две години две-три книги, (пре)хвалени твърде много, ме разочароваха. Когато се случи да попадна на някоя подобна книга (която в даден момент ми е досадила), но все още искам да разбера историята, я прехвърлям диагонално или направо търся резюме на сюжета (например наскоро прочетох откъс - началото на “Гробът на сестра ми”, стилово никак не ми хареса, нямах цялата книга, само мини-книжка с откъс, затова потърсих резюме и не съжалих, че не съм отделила повече време за нея; същото беше и с някои други книги, напр. “Лъжите, които изрече” и “Съвършени останки”.)
“Баба Дуня” не успя да ме увлече с историята си в началото, не търся комична книга, но беше анонсирана къде из темите като “забавна”, а нищо забавно в началото не открих в нея, нито пък особено интересно или предизвикващо носталгия. По-скоро ми беше скучна. И тъй като ме чака дълъг списък с какви ли не жанрове (вкл.искам да чета най-накрая и Фондацията), не съм сигурна дали ще продължа да я чета или, ако да - кога това ще се случи.
На останалите четящи
В момента има започнати, но оставени за по-късно книги, които са ми били интересни, но други заглавия са успели да ми станат още по-интересни, или в момента ми се чете друга тематика и съм ги оставила заради това за по-натам.
Преди две години две-три книги, (пре)хвалени твърде много, ме разочароваха. Когато се случи да попадна на някоя подобна книга (която в даден момент ми е досадила), но все още искам да разбера историята, я прехвърлям диагонално или направо търся резюме на сюжета (например наскоро прочетох откъс - началото на “Гробът на сестра ми”, стилово никак не ми хареса, нямах цялата книга, само мини-книжка с откъс, затова потърсих резюме и не съжалих, че не съм отделила повече време за нея; същото беше и с някои други книги, напр. “Лъжите, които изрече” и “Съвършени останки”.)
“Баба Дуня” не успя да ме увлече с историята си в началото, не търся комична книга, но беше анонсирана къде из темите като “забавна”, а нищо забавно в началото не открих в нея, нито пък особено интересно или предизвикващо носталгия. По-скоро ми беше скучна. И тъй като ме чака дълъг списък с какви ли не жанрове (вкл.искам да чета най-накрая и Фондацията), не съм сигурна дали ще продължа да я чета или, ако да - кога това ще се случи.
На останалите четящи
Скрит текст:
- пожелавам приятни и интересни литературни изживявания! (стига да сте успели да изчетете всичко това докрай - благодаря за усилието)
И аз миналия месец пропуснах книгата. Все я отлагах, не се обнадеждих от темата за възрастна жена и смърт, напоследък на много книги с депресивни/ тъжни теми попадам и някак нямах вдъхновение.
Но благодаря на всички, които този месец вече споделиха разни коментари за баба Дуня. Надявам се леко да се чете, изтеглих си я и видях, че е кратичка, така че я започвам!
Пътеписа прочетох и много ми хареса, та даже се разрових да науча нещо за района около Чернобил, защото никога не съм знаела нищо. Хубаво бяха описани и първоначалните впечатления от пристигането в Киев, и контрастът с предишното посещение. Стилът може би ми се стори една идея по-натрапчив с това постоянно изтъкване, но може би е отражение на нещо лично, не знам. Например аз не бих написала колко пари на кого съм дала и как аз съм единственият човек, който обръща внимание на бездомните. Не съм против да се обърне внимание на проблема, но не бих го поставила в толкова директен контраст с леличката, която се кара.
А на въпроса по-горе, и аз не оставям книги; все ги довлачвам някак, но междувременно прочитам поне няколко други паралелно, които да ми държат интереса към четенето. Проблемът напоследък е, че все не попадам на интересни за настроението ми книги и чета по няколко, които не са ми особено лесни.. Та тази баба Дуня, ако е лека и приятна за четене, ще се впише идеално.
Но благодаря на всички, които този месец вече споделиха разни коментари за баба Дуня. Надявам се леко да се чете, изтеглих си я и видях, че е кратичка, така че я започвам!
Пътеписа прочетох и много ми хареса, та даже се разрових да науча нещо за района около Чернобил, защото никога не съм знаела нищо. Хубаво бяха описани и първоначалните впечатления от пристигането в Киев, и контрастът с предишното посещение. Стилът може би ми се стори една идея по-натрапчив с това постоянно изтъкване, но може би е отражение на нещо лично, не знам. Например аз не бих написала колко пари на кого съм дала и как аз съм единственият човек, който обръща внимание на бездомните. Не съм против да се обърне внимание на проблема, но не бих го поставила в толкова директен контраст с леличката, която се кара.
А на въпроса по-горе, и аз не оставям книги; все ги довлачвам някак, но междувременно прочитам поне няколко други паралелно, които да ми държат интереса към четенето. Проблемът напоследък е, че все не попадам на интересни за настроението ми книги и чета по няколко, които не са ми особено лесни.. Та тази баба Дуня, ако е лека и приятна за четене, ще се впише идеално.
Прочетох книгата, която е много човешка и докосваща. Не знаех какво да очаквам. Заради заглавивето, си мислех, че може да е някаква романтична история за късна любов. Радвам се, че не е. На фона на Чернобилската авария, книгата би била мрачна, но всъщност тя е ведра и дори поднесена с чувство за хумор. Баба Дуня е здраво стъпила на земята в туристическите си сандали и подхожда практично към живота и своите съселяни. Да, има елементи, по които би напомнила за българските села--описанията на летата с детския глъч и детските игри, например, както и непринудените отношения между хората. В Черново тези лета са в миналото заради аварията. В българските села не знам дали ги има все още или са също част от миналото без авария, просто защото тези села са опустели и децата са може би някъде в чужбина. На мен ми напомни за детството по това как са правили украси за елхата от станиол от бонбони.
За мен това е книга за самотата. Баба Дуня, Маря, и останалите жители (с изключение на Гаврилови) са самотни. Дори Ирина е самотна.
Краят беше анти-кулминационен за мен. Но може би реалистичен.
За мен това е книга за самотата. Баба Дуня, Маря, и останалите жители (с изключение на Гаврилови) са самотни. Дори Ирина е самотна.
Скрит текст:
Преживяванията на баба Дуня в затвора, изобщо отиването й в затвора беше слабост в сюжета за мен. Тя не беше извършителя на престъплението ако изобщо имаше престъпление и нейното фалшиво признание беше малко изкуствено. И докрая очаквах някой да й прочете писмото на Лаура. Или да се срещне с Лаура.
Краят беше анти-кулминационен за мен. Но може би реалистичен.
Здравейте, четящи хора!
Миналият месец дочитах мартенската книга, затова пропуснах априлската. И странно, че толкова кратка книга като Мочурищата ми отне толкова време, а пък баба Дуня я "глътнах за под 6 часа. Почнах я една вечер и докато се усетя, то станало 2ч, та си наложих да спя. И понеже няма глави и по-отчетливи разделения, някак не се наканвах да я оставя. Та, така де - на сутринта я дочетох и трябва да кажа, че много ми допадна.
Аз също като Cool Cat мислех, че ще е някаква закъсняла романтика и също така се радвам, че не беше това. И също очаквах, че все някой ще ѝ прочете писмото на Лаура. Жалко, че не се случи. Отделно от това, ми се стори нереалистично, че след физическия сблъсък с бащата на момиченцето не ѝ останаха по-трайни контузии, дето да я "съборят" и да ѝ влошат цялостното състояние. Също сюжетът сякаш олекна с този финал. Но това са малки неща. Повече са нещата, които ми харесаха. Самоиронията, цинизмът на бабата, трезвият поглед върху живота много ми допаднаха. Също така описанието на ежедневието - живо, цветно, сякаш съм там и се разгръща пред очите ми.
Прочетох и разказът, то беше направо на един дъх. Допадна ми как се завъртяха нещата накрая. Радвам се, че и двете неща за този месец ги направих, че през април усещах някакво влачене. А сега ще помисля дали да наваксвам със старата книга или да видя нещо друго от харесаните от мен автори до момента.
Поздрави и се наслаждавайте!
Миналият месец дочитах мартенската книга, затова пропуснах априлската. И странно, че толкова кратка книга като Мочурищата ми отне толкова време, а пък баба Дуня я "глътнах за под 6 часа. Почнах я една вечер и докато се усетя, то станало 2ч, та си наложих да спя. И понеже няма глави и по-отчетливи разделения, някак не се наканвах да я оставя. Та, така де - на сутринта я дочетох и трябва да кажа, че много ми допадна.
Аз също като Cool Cat мислех, че ще е някаква закъсняла романтика и също така се радвам, че не беше това. И също очаквах, че все някой ще ѝ прочете писмото на Лаура. Жалко, че не се случи. Отделно от това, ми се стори нереалистично, че след физическия сблъсък с бащата на момиченцето не ѝ останаха по-трайни контузии, дето да я "съборят" и да ѝ влошат цялостното състояние. Също сюжетът сякаш олекна с този финал. Но това са малки неща. Повече са нещата, които ми харесаха. Самоиронията, цинизмът на бабата, трезвият поглед върху живота много ми допаднаха. Също така описанието на ежедневието - живо, цветно, сякаш съм там и се разгръща пред очите ми.
Прочетох и разказът, то беше направо на един дъх. Допадна ми как се завъртяха нещата накрая. Радвам се, че и двете неща за този месец ги направих, че през април усещах някакво влачене. А сега ще помисля дали да наваксвам със старата книга или да видя нещо друго от харесаните от мен автори до момента.
Поздрави и се наслаждавайте!
с близо месец закъснение започнах и довърших "Цветята"
не съм очаквала нещо велико, не съм очаквала някакви кой знае какви високи литературни постижения и книгата ме изненада много приятно.
написана е "с леко перо".
описанието върви плавно и цялата история се точи като река в равнина, ако мога да направя това сравнение.
на много места съм срещала този литературен похват - да се сменя гледната точка и едно и също събитие да се описва през очите на различните действащи лица. да се променя и времето на действието - редуват се настояще и минало и всяка част като пъзелче оформя картина и събитие.
в един момент си помислих, че ако беше филм, щеше да е в сепия.
другото, което си мислех след като прочетох докрай книгата е колко е лесно да посочиш с пръст и да кажеш "ето това ми звучи фалшиво, а това не ми харесва" и колко по-трудно е да кажеш какво точно ти харесва.
затова няма и да се опитам да кажа кое точно е хубавото за мен.
допада ми книгата и цялостното усещане от нея.
предателството, смъртта, гробището... всичко това е мрачно и подтискащо, но някак цялостното ми усещане е за надежда, вяра и любов. въпреки всичко, което се случва.
започнах и довърших "Цветята"не съм очаквала нещо велико, не съм очаквала някакви кой знае какви високи литературни постижения и книгата ме изненада много приятно.
написана е "с леко перо".
описанието върви плавно и цялата история се точи като река в равнина, ако мога да направя това сравнение.
на много места съм срещала този литературен похват - да се сменя гледната точка и едно и също събитие да се описва през очите на различните действащи лица. да се променя и времето на действието - редуват се настояще и минало и всяка част като пъзелче оформя картина и събитие.
в един момент си помислих, че ако беше филм, щеше да е в сепия.
другото, което си мислех след като прочетох докрай книгата е колко е лесно да посочиш с пръст и да кажеш "ето това ми звучи фалшиво, а това не ми харесва" и колко по-трудно е да кажеш какво точно ти харесва.
затова няма и да се опитам да кажа кое точно е хубавото за мен.допада ми книгата и цялостното усещане от нея.
предателството, смъртта, гробището... всичко това е мрачно и подтискащо, но някак цялостното ми усещане е за надежда, вяра и любов. въпреки всичко, което се случва.
Минавам да кажа, че за почитателите на Валери Перен, скоро на бг ще излезе и друга нейна книга
Иначе прочетох Баба Дуня. Не съм уау. Поне се четеше бързо. Малко е далеч от Уве като стил. По-скоро е като Уве от Али Експрес. Не ме натъжи, нито развесели. Толкова нереалитично беше действието след средата, че чак се чудя магически реализъм ли беше.
Иначе прочетох Баба Дуня. Не съм уау. Поне се четеше бързо. Малко е далеч от Уве като стил. По-скоро е като Уве от Али Експрес. Не ме натъжи, нито развесели. Толкова нереалитично беше действието след средата, че чак се чудя магически реализъм ли беше.
Аз съм около средата на Баба Дуня.
Това е книга, която едва ли бих започнала, ако не беше този читателски клуб, за което благодаря на всички участващи тук.
Харесва ми отношението на Баба Дуня към писмото от Лаура - вълнението, възприемането му като скъпоценност. Още не съм стигнала до превод на писмото.
Това е книга, която едва ли бих започнала, ако не беше този читателски клуб, за което благодаря на всички участващи тук.
Харесва ми отношението на Баба Дуня към писмото от Лаура - вълнението, възприемането му като скъпоценност. Още не съм стигнала до превод на писмото.
Започнах и аз "Баба Дуня". Много автентично е написана книгата. Наистина точно такива хора има в Русия, които живеят по този начин, с такива разбирания, с такива взаимоотношения и с такъв бит. На мен не ми носи нова информация, но ме впечатлява с това колко свързана е останала авторката, въпреки че от 13-годишна живее в Германия.
Прочетох и разказа:-) Усмихне ме.
Прочетох и разказа:-) Усмихне ме.
И аз като Петя си мислех за корените на авторката в детството и влиянието им върху книгата. Все пак 13 години са до голяма степен осъзната възраст. Чудех се дали е посещавала баби и дядовци през летата.
Опитах се да намеря нещо повече за нея, но интервютата, които открих са свързани с "Broken Glass Park", която разказва за тийнейджърка, емигрирала от Русия в Берлин. Самата Бронски казва, че за нея да бъде тийн имигрант в Германия е било много трудно. Била е във фаза на отричане на всичко руско и е започнала да се интересува истински от корените си когата тя вече е имала своите деца.
Сега съм любопитна за "Broken Glass Park", но линкът е вече невалиден
Ако Inferiya има време и възможност да го поднови, ще съм благодарна!
Опитах се да намеря нещо повече за нея, но интервютата, които открих са свързани с "Broken Glass Park", която разказва за тийнейджърка, емигрирала от Русия в Берлин. Самата Бронски казва, че за нея да бъде тийн имигрант в Германия е било много трудно. Била е във фаза на отричане на всичко руско и е започнала да се интересува истински от корените си когата тя вече е имала своите деца.
Сега съм любопитна за "Broken Glass Park", но линкът е вече невалиден
Ако Inferiya има време и възможност да го поднови, ще съм благодарна!
Аз предлагам отново 'Камък, ножица, хартия' от Алис Фини, защото ми хареса и според мен може да стане хубава дискусия и предлагам също 'Крадецът на книги' от Маркъс Зюсак, защото не съм я чела, но е в списъка ми с книги за четене до края на годината. Иначе започвам баба Дуня тези дни, за да мога да коментирам и по книгата 
Бих прочела “Камък, ножица, хартия”. Особено щом ще е подходяща за дискусии.
Имам и аз предложения:
📖 Повтарям “Изгубени в Америка”
📖 “Другата ръка” Крис Клийв
📖 “Островът на изгубените дървета” Елиф Шафак
📖 “Богатство” - Ернан Диас - препоръчвам я като подходяща за дискусии, много интересно конструирана и с много добре развити главни герои.
Не знам или по-скоро не съм съвсем наясно до колко е фактор книгите да са достъпни в електронна безплатна версия на български или английски. Ако е важно, кажете, ще търся такива
Имам и аз предложения:
📖 Повтарям “Изгубени в Америка”
📖 “Другата ръка” Крис Клийв
📖 “Островът на изгубените дървета” Елиф Шафак
📖 “Богатство” - Ернан Диас - препоръчвам я като подходяща за дискусии, много интересно конструирана и с много добре развити главни герои.
Не знам или по-скоро не съм съвсем наясно до колко е фактор книгите да са достъпни в електронна безплатна версия на български или английски. Ако е важно, кажете, ще търся такива
Благодаря за предложенията!
Принципно при равни гласове с предимство е това, което можем да намерим на български в електронен вариант, за да могат да се включат повече хора След това е на английски.
Имахме случай на предложен разказ, който нямаше как да намерим в пространството, само в сборник и нямахме нито едно впечатление (включително от предложилия го, за което разбира се, може да има 7494954 причини, които не са наша работа, само го споменавам).
Принципно при равни гласове с предимство е това, което можем да намерим на български в електронен вариант, за да могат да се включат повече хора
След това е на английски. Имахме случай на предложен разказ, който нямаше как да намерим в пространството, само в сборник и нямахме нито едно впечатление (включително от предложилия го, за което разбира се, може да има 7494954 причини, които не са наша работа, само го споменавам).
Прочетох "Последната любов на баба Дуня" и да си кажа честно, очаквах повече. В началото, както казах, ми беше леко дървена, после стана с един такъв случаен/безразборен сюжет и вече в края ми стана супер тъжно при описанието как куца и я боли като върви по пътя към Черново, пък и котето се родило без очи
Не знам, каква е идеята? Че животът винаги побеждава и намира начин? Carpe diem? Да пазим връзката с децата си? Не съм сигурна.
Не знам, каква е идеята? Че животът винаги побеждава и намира начин? Carpe diem? Да пазим връзката с децата си? Не съм сигурна.
Да, това не е книга, в която водещата сила е сюжет. По-скоро характерите и детайлите около тяхното ежедневие, размишленията на героинята са движещи. За мен баба Дуня е добре развит и плътен характер. Добре са описани и жителите на селото, както и навиците им. Някои детайли, като малинки около дворовете, са живописни. Има и емоции на жена, на майка. Темата за емиграцията и съдбата на възрастните хора е засегната. Всичко това би било много тъжно (и на моменти става), но Бронски е успяла да го поднесе не като трагедия, а дори с тон на хумор. Съгласна съм, че краят би могъл да е по-силен.
На мен тази книга ми хареса и ме докосна повече от книга като "Мочурищата", където героите правеха нещо, ходеха някъде, размишляваха,, но ми липсваше емоция и не "усетих" двете героини. Може би източноевропейските корени на Бронски допринасят за тази интимност, която усетих чрез героите.
Но читателите сме наистина много различни. Затова и са ми интересни разнообразни мнения.
П.П. За следващия месец или за юли, ако искате, бих предложила "Изрисувано с къна" на Алка Джоши. Отдавна съм я приготвила и с удоволствие ще я дискутирам с вас. Не знам дали я има достъпно в електронен вариант.
На мен тази книга ми хареса и ме докосна повече от книга като "Мочурищата", където героите правеха нещо, ходеха някъде, размишляваха,, но ми липсваше емоция и не "усетих" двете героини. Може би източноевропейските корени на Бронски допринасят за тази интимност, която усетих чрез героите.
Но читателите сме наистина много различни. Затова и са ми интересни разнообразни мнения.
П.П. За следващия месец или за юли, ако искате, бих предложила "Изрисувано с къна" на Алка Джоши. Отдавна съм я приготвила и с удоволствие ще я дискутирам с вас. Не знам дали я има достъпно в електронен вариант.
П.П. За следващия месец или за юли, ако искате, бих предложила "Изрисувано с къна" на Алка Джоши. Отдавна съм я приготвила и с удоволствие ще я дискутирам с вас. Не знам дали я има достъпно в електронен вариант.
Имам ги и трите електронни, но на английски
За следваща книга за четене предлагам “Стълба към небето” /(“A Ladder to the Sky”), Джон Бойн.
Трудно ще се намери електронна според мен.
Аз чета двете книги успоредно, нещо не ми върви бързо "Вода за цветята", а вчера почнах "Последната любов". Тя като че ли малко по-бързо се чете.
Сега дочетох Баба Дуня.
Надявах се на различен край.
Надявах се на различен край.
Не мога да си напиша мнението в скрит текдт,затова предупреждавам, че е спойлер.
Краят ми се стори тъжен. Надявах се Баба Дуня да отиде при дъщеря си и внучката си, дасе премести да живее там или поне да се запознае с Лаура.
Историята ми е тъжна и заради битовите условия, които се описват, и заради самотата на героите. Баба Дуня имаше реален шанс да промени живота си към по-добро, като бъде близо до най-скъпите си хора, но съзнателно избра да не го използва. Можеше да се запознае с Лаура, също да общува с нея. Самият факт, че е получила писмо от нея, й отваря вратата да се сближи с внучката си, а тя го пропусна умишлено.
Темата за здравето на Баба Дуня остана с отворен край. Както и за съдбата на съселяните й.
Ще ми е интересно да прочета и вашите впечатления от книгата.
Краят ми се стори тъжен. Надявах се Баба Дуня да отиде при дъщеря си и внучката си, дасе премести да живее там или поне да се запознае с Лаура.
Историята ми е тъжна и заради битовите условия, които се описват, и заради самотата на героите. Баба Дуня имаше реален шанс да промени живота си към по-добро, като бъде близо до най-скъпите си хора, но съзнателно избра да не го използва. Можеше да се запознае с Лаура, също да общува с нея. Самият факт, че е получила писмо от нея, й отваря вратата да се сближи с внучката си, а тя го пропусна умишлено.
Темата за здравето на Баба Дуня остана с отворен край. Както и за съдбата на съселяните й.
Ще ми е интересно да прочета и вашите впечатления от книгата.
Аз започнах Баба Дуня, но още съм в началото.
Довърших най-накрая "Вода за цветята". Давам й 4* - в началото беше интересна, след това към средата ми дойде в повече описанието и страничните герои, но към края я прочетох буквално на един дъх и много ми хареса. В същност за мен се оказа не типична книга за надеждата и за второто начало. Хареса ми това, че всеки получи това, което трябваше, някак планетите се наместиха и въпреки огромната загуба на главните герои, имаше някаква вселенска справедливост за тях. Вероятно ще си взема и втората книга на авторката харесва ми стилът й. Благодаря, че препоръчахте книгата тук!
Докато я четох, имах странни моменти - ту се ядосвах на Виолет, ту я съжалявах, ту смятах, че трябва да има някакъв път към щастието. Хареса ми определено.
Довърших най-накрая "Вода за цветята". Давам й 4* - в началото беше интересна, след това към средата ми дойде в повече описанието и страничните герои, но към края я прочетох буквално на един дъх и много ми хареса. В същност за мен се оказа не типична книга за надеждата и за второто начало. Хареса ми това, че всеки получи това, което трябваше, някак планетите се наместиха и въпреки огромната загуба на главните герои, имаше някаква вселенска справедливост за тях. Вероятно ще си взема и втората книга на авторката харесва ми стилът й. Благодаря, че препоръчахте книгата тук!
Докато я четох, имах странни моменти - ту се ядосвах на Виолет, ту я съжалявах, ту смятах, че трябва да има някакъв път към щастието. Хареса ми определено.
Еха, имаме доста предложения Нямаме за разказ, тъй че ако на някого му хрумне нещо (Помощ! На кого е "Изгубени в Америка"? Гугъл не ми помага...)
Имате време до вторник вечер.
С предимство е книгата, която успея да намеря на български в електронен вариант, след това - на английски. Ако някой има книжки за "даряване" на групата може да го направи Или да ми изпрати, аз ще ги пусна.
Някой назад беше писал за Broken Glass Park.
https://dox.abv.bg/download?id=3c7a7cc68b# - Линк за сваляне, активен е 2 седмици.
Нямаме за разказ, тъй че ако на някого му хрумне нещо (Помощ! На кого е "Изгубени в Америка"? Гугъл не ми помага...)Имате време до вторник вечер.
С предимство е книгата, която успея да намеря на български в електронен вариант, след това - на английски. Ако някой има книжки за "даряване" на групата може да го направи
Или да ми изпрати, аз ще ги пусна.Някой назад беше писал за Broken Glass Park.
https://dox.abv.bg/download?id=3c7a7cc68b# - Линк за сваляне, активен е 2 седмици.
Да, извинете, че не съм написала, ето я книгата
https://www.ozone.bg/product/izhvarleni-v-amerika/
https://www.ozone.bg/product/izhvarleni-v-amerika/
И аз прочетох историята на Баба Дуня. Кратичка беше и много бързо я отхвърлих, но не можа да ме грабне нещо. Не е моята чаша чай, както казват англичаните. Допадна ми това, че не ставаше въпрос за такава любов, каквато си мислех... и май само това.
Прочетох и разказа и определено ми допадна, обичам такива с неочакван край.
За следващия месец гласувах за "Камък, ножица, хартия", защото я имам вкъщи и тъкмо малко да си почина от електронната книга.
Прочетох и разказа и определено ми допадна, обичам такива с неочакван край.
За следващия месец гласувах за "Камък, ножица, хартия", защото я имам вкъщи и тъкмо малко да си почина от електронната книга.
Приключих с баба Дуня. Определено не е моят жанр, какъвто и да беше той, но не смятам, че си изгубих времето. Винаги е хубаво да излезеш от зоната си на комфорт и да дадеш шанс на книга, която иначе не би прочел.
Хареса ми характера на бабата - беше здраво стъпила на земята и не се страхуваше да отстоява принципите си. Единствено не ми хареса, че така и не разбрахме, какво реално е пишело в писмото от Лаура. Защото се загатна, че дъщеря ѝ не ѝ преведе всичко. Но самият факт, че на тази възраст е готова да научи език, за да успее да прочете писмото, беше много трогващ.
Та, така - дадох оценка 3 в гудрийдс, защото те кара да се замислиш за посредствеността на живота, че в забързаното ежедневие пренебрегваме близките си, а е хубаво да отделяме време за тях, въпреки, че ни делят километри. Стана ми малко тъжно за моите баба и дядо, които виждам веднъж на няколко години. Дали и те изпитват същото като баба Дуня? Или в крайна сметка всеки има собствен живот и се нагажда според ситуацията - радват се отдалеч, без да мечтаят един ден да се съберем на голямо семейно събиране
Хареса ми характера на бабата - беше здраво стъпила на земята и не се страхуваше да отстоява принципите си. Единствено не ми хареса, че така и не разбрахме, какво реално е пишело в писмото от Лаура. Защото се загатна, че дъщеря ѝ не ѝ преведе всичко. Но самият факт, че на тази възраст е готова да научи език, за да успее да прочете писмото, беше много трогващ.
Скрит текст:
Не ми хареса, че Петров не си призна за убийството, предвид онкологичното заболяване и побоя над баба Дуня не смятам, че щяха да го съдят. Но предполагам, за пореден път автора искаше да покаже колко доблестна е баба Дуня.
Та, така - дадох оценка 3 в гудрийдс, защото те кара да се замислиш за посредствеността на живота, че в забързаното ежедневие пренебрегваме близките си, а е хубаво да отделяме време за тях, въпреки, че ни делят километри. Стана ми малко тъжно за моите баба и дядо, които виждам веднъж на няколко години. Дали и те изпитват същото като баба Дуня? Или в крайна сметка всеки има собствен живот и се нагажда според ситуацията - радват се отдалеч, без да мечтаят един ден да се съберем на голямо семейно събиране
И аз завърших "Последната любов..." Честно казано не ми стана ясно обаче коя е последната любов? Селото, децата, внучката? Липсваше ми нещо, но пък от друга страна ми е ясно, че старите хора са такива, странни и специални.
Хареса ми идеята, но имам чувството, че не се разви както трябва в историята. Защо реши тя да постъпи така? Защо не разбрахме какво има в писмото на Лаура или то не е важно, защото не касае историята?
Стана ми едно такова мило от описанията на Черново и си припомних как растях на село при баба и дядо. Тях вече ги няма... И времето, което съм можела да дам или да споделя с тях, също го няма. Защото и аз като Ирина живея далеч И от една страна ми е тъжна историята, от друга обаче е някак обнадеждаваща, че сигурно има начин, ако поискаме, нещата да се случат...
Та може би по-скоро ми хареса книгата, отколкото не ми
Хареса ми идеята, но имам чувството, че не се разви както трябва в историята. Защо реши тя да постъпи така? Защо не разбрахме какво има в писмото на Лаура или то не е важно, защото не касае историята?
Стана ми едно такова мило от описанията на Черново и си припомних как растях на село при баба и дядо. Тях вече ги няма... И времето, което съм можела да дам или да споделя с тях, също го няма. Защото и аз като Ирина живея далеч
И от една страна ми е тъжна историята, от друга обаче е някак обнадеждаваща, че сигурно има начин, ако поискаме, нещата да се случат...Та може би по-скоро ми хареса книгата, отколкото не ми
Geia, прочетох те и останах с впечатлението, че си искала да прочетеш една по-различна книга:-) За мен е много по-силна книгата така, както е - без да разкрива всичко и като ни оставя да си задаваме въпроси;-) Като ми поотлежа малко "Баба Дуня" и така я чувствам...
Честит празник, четящи момичета!
Много ми е любопитно какво ще изберем за юни като имаме 3 книги с равен брой гласове
Честит празник, четящи момичета!
Много ми е любопитно какво ще изберем за юни като имаме 3 книги с равен брой гласове
Успях да намеря книжката на Алекс Фини "Камък, ножица, хартия" на български, тъй че тя ще бъде "на пангара" следващия месец
Можете да свалите книгата от тук https://dox.abv.bg/download?id=5ab88b59be#
Другите две подгласнички остават в анкетата и следващия месец.
Междувременно пускам линк към "Облакът Коколандия" на английски, просто защото го намерих още миналия месец и виждам, че има интерес
https://dox.abv.bg/download?id=36cf60ca3d# - Линк за сваляне
Линковете са валидни две седмици, ще ги подновя при интерес
За разказ нямахме предложения, в последствие се появи "Клисарят" на Моъм. Не го намирам на първо четене. Може би е това? https://youtu.be/MIFgAI7RSIA <- на български
Не мога да го слушам в момента, но първите няколко секунди ми се сториха като това
https://www.google.com/url?sa=t&source=web&rct=j&url=https://www … maVANTKFpyN34XLEg <- на английски
Можете да свалите книгата от тук https://dox.abv.bg/download?id=5ab88b59be#
Другите две подгласнички остават в анкетата и следващия месец.
Междувременно пускам линк към "Облакът Коколандия" на английски, просто защото го намерих още миналия месец и виждам, че има интерес
https://dox.abv.bg/download?id=36cf60ca3d# - Линк за сваляне
Линковете са валидни две седмици, ще ги подновя при интерес
За разказ нямахме предложения, в последствие се появи "Клисарят" на Моъм. Не го намирам на първо четене. Може би е това? https://youtu.be/MIFgAI7RSIA <- на български
Не мога да го слушам в момента, но първите няколко секунди ми се сториха като това
https://www.google.com/url?sa=t&source=web&rct=j&url=https://www … maVANTKFpyN34XLEg <- на английски
Geia, прочетох те и останах с впечатлението, че си искала да прочетеш една по-различна книга:-) За мен е много по-силна книгата така, както е - без да разкрива всичко и като ни оставя да си задаваме въпроси;-) Като ми поотлежа малко "Баба Дуня" и така я чувствам...
Честит празник и честита награда на Георги Господинов! Много хубава новина точно за най-българският празник!
Ами не, в смисъл не знам точно какво очаквах да прочета, понеже не прочетох нищо предварително за книгата - нито спойлери, нито анотация. Безспорно е така, достатъчно силна е книгата в този й вид, но аз като че ли не очаквах да се развие точно така. Може и на мен като ми поотлежи и аз да я почувствам по друг начин
Не очаквах да изберем "Камък, ножица, хартия", четох я преди известно време. Да видим какво помня от нея
"Последната любов на баба Дуня" е книга, различна от всяка друга, която някога съм чела. Ведра, но и някак тъжна. Хареса ми. Много ми хареса!
Баба Дуня ми напомня на моята баба - силна, борбена, оправна, но тя е и много различна от нея- по-чапата, по- безстрашна, по-непокорна.
Още с първите страници се потопих в атмосферата на Черново. Макар опустошено от катастрофата в Чернобил, неговите шепа жители ми създадоха усещане за уют, комфорт, топлина и спокойствие. С напредване на книгата мисълта за това, коя ще е последната любов на баба Дуня се засилваше и леко полека осъзнах,че това е любовта към дома. Дом, заради който трябва да бъдеш далеч от децата си и да не познаваш внуците си, но дом, който притежава сърцето ти и за който копнееш, дори когато си обвинен в убийство и вкаран в затвора. Не по-малко баба Дуня обича двете си деца и внучка си Лаура, която не е виждала и никога няма да познава, извън информацията, която се съдеържа в писмата, които получава. Въпреки това баба Дуня твърдо стои зад избора си да изживее последните си години там, където е преминал животът ѝ, където е отгледала децата си, където е практикувала професията си. Такава е баба Дуня- твърдоглава, всеотдайна, директна и искрена в отношенията си с хората, близките и пред самата себе си
Inferiya, благодаря за линковете. Ще сваля "Камък, ножица, хартия" и ще чакам да започнем с четенето.
Баба Дуня ми напомня на моята баба - силна, борбена, оправна, но тя е и много различна от нея- по-чапата, по- безстрашна, по-непокорна.
Още с първите страници се потопих в атмосферата на Черново. Макар опустошено от катастрофата в Чернобил, неговите шепа жители ми създадоха усещане за уют, комфорт, топлина и спокойствие. С напредване на книгата мисълта за това, коя ще е последната любов на баба Дуня се засилваше и леко полека осъзнах,че това е любовта към дома. Дом, заради който трябва да бъдеш далеч от децата си и да не познаваш внуците си, но дом, който притежава сърцето ти и за който копнееш, дори когато си обвинен в убийство и вкаран в затвора. Не по-малко баба Дуня обича двете си деца и внучка си Лаура, която не е виждала и никога няма да познава, извън информацията, която се съдеържа в писмата, които получава. Въпреки това баба Дуня твърдо стои зад избора си да изживее последните си години там, където е преминал животът ѝ, където е отгледала децата си, където е практикувала професията си. Такава е баба Дуня- твърдоглава, всеотдайна, директна и искрена в отношенията си с хората, близките и пред самата себе си
Inferiya, благодаря за линковете. Ще сваля "Камък, ножица, хартия" и ще чакам да започнем с четенето.
Аз мисля, че последната й любов е въобще към живота. Всичко в книгата описва как си струва да живееш, въпреки всичко, което се е случило на теб или на света около теб. Преживяла е ядрена катастрофа, нещастна любов, проблеми с децата, убийство, работа, затвор и и не се предава, а намира сила и желание да научи нов език само, за да разбере какво пише в писмото.
Баба Дуня не се страхува от нищо. Тя посреща всичко с разбиране и любов.
Баба Дуня не се страхува от нищо. Тя посреща всичко с разбиране и любов.
Малко символично е - има хора, които наистина не се страхуват да умрат. Независимо какво им се случва - неприятно, приятно. Просто живеят така, сякаш всеки ден им е последен и приемат всичко за подарък от живота. Тя е такъв тип герой. От една страна е трудно да приемеш такова позитивно поведение - в противовес останалите герои в книгата - все някой мрънкаше за нещо, все нещо ги притесняваше, все нещо не беше наред. Докато тя беше сравнително позитивна с това, което й се случва и подхождаше философски към нещата. От друга пък е много хубава тази философия на приемане - така или иначе умираме рано или късно, поне да се наслаждаваме на живота пълноценно. Едно нещо само леко ме притесняваше - болката е дадена схематично в книгата, в смисъл всичко се върти около позитивното, но няма протагонист в отрицателното. Но пък явно това е похват в тази история, за да засили усещането.
Едно нещо само леко ме притесняваше - болката е дадена схематично в книгата, в смисъл всичко се върти около позитивното, но няма протагонист в отрицателното. Но пък явно това е похват в тази история, за да засили усещането.
Аз прочетох "The hottest dishes of the Tartar cuisine" на Бронски (благодарности на Inferiya). Книгата не е толкова ведра колкото "Баба Дуня", но пак имаме силен женски характер, макар и не толкова положителен и праволинеен колкото баба Дуня. На мен стилът на Бронски определено ми харесва. Писах повече впечатления в другата тема.
Да, сега като чета Geia, баба Дуня е прекалено позитивен характер.
"Камък, ножица, хартия" четох като излезе. Става за развлечение и сюжетът има интересно развитие, но не е от книгите, които човек препрочита. Ще поглеждам дискускиите ви и ще видя колко си спомням!
Да, сега като чета Geia, баба Дуня е прекалено позитивен характер.
"Камък, ножица, хартия" четох като излезе. Става за развлечение и сюжетът има интересно развитие, но не е от книгите, които човек препрочита. Ще поглеждам дискускиите ви и ще видя колко си спомням!
https://www.bg-mamma.com/?topic=1561045.new#new
Юнската тема Мааалко по-постна откъм "функционалности", тъй като съм далече от обичайната техника
Пишете ми, ако някъде нещо е неточно или неработещо.
Приятно четене и не забравяйте да прочетете някоя детска книжка утре
Юнската тема
Мааалко по-постна откъм "функционалности", тъй като съм далече от обичайната техника Пишете ми, ако някъде нещо е неточно или неработещо.
Приятно четене и не забравяйте да прочетете някоя детска книжка утре
Препоръчани теми