Преместване от чужбина (13 и 14 годишни деца)

Ооо, тук самата организация на училищата ще ги скапе! Гимназиите започват в 7:30. Ако трябва и да пътуват, много деца стават в 5:30. 7,8,9 клас са ужасно тежки.

Ако разполагате с достатъчно парични средства има международни училища, където български не се изечава.

Не разбрах дали семейно се налага да се връщате в България или просто ви притеснява, че децата не знаят български.
Материалът от 5-6 клас нагоре (11+ г.) е много труден дори и да се изучава на родния език, камо ли за деца, които не го владеят добре. Ако тепърва трябва да се учат на "четмо и писмо" ще им е огромен стрес. Ако се налага, ще избутат, няма къде да идат, но това ли е целта....?!?

Какви обстоятелства в България ви притискат. Трябва да се грижите за някого ли? Вероятно има и други решения на проблема. Търсете. Не сте единствените. Трябва ли да жертвате всичко, което сте постигнали и бъдещето на децата си.

Като майка, вече минала през 7 клас в България, НВО и целия екшън след това, ако имах и най-малката възможност да го избегна, бих го направила.
А доброволно да се набутам в това - невър.

Налага се да се върнем, притеснението ми е нивото им на владеене  на български език граматически, както и българската литература. Не сме планирали връщане в България и това ни изненада.

Децата ще се справят. Вие оправете всичко останало. Майчин език се научва.

Ако имате възможност да се забавите с 1 година - идея Ви давам само.
До 7ми клас не се държат приравнителни изпити. От 8ми натам - да, като се взема под внимание дипломата, какво е изучавано и къде.
Най-лесния начин е да запишете децата в някое от българските онлайн училища в чужбина - моят син посещава това във Франция. Часовете са в почивните дни, като има възможност и за индивидуални уроци. В края на годината издават диплома за БЕЛ, История и География мисля.
Бихте могли да се свържете с тях и да проверите. Знам, че и в други държави са онлайн. По този начин ще намалите поне малко приравнителните изпити.
Но се нареждам и аз след горекоментиралите дами - ако имате възможност, избегнете 7мия клас. А на Ваше място, ако имах достатъчно финанси - частно училище на чужд език в БГ. Българския ще го научат - ако ще и 2-3 години да им отнеме. Много случаи има подобни.

С всъщност къде трябва да се завърнете, в смисъл като град или област? Във всеки град има и училища, които са по невзискателни към учениците. В смисъл различно е ако едно дете се бори за математическа или езикова гимназия и от там идва стресът и голямото учене, защото трябва да се справи добре на матурите и да успее да се класира за тези гимназии. А друго е ако просто трябва да се избута до 10 клас в някое по- нежелано училище, едва ли ще има стрес.
И в крайна сметка всички завършват: едни с много учене и стрес, други по- лежерно.

А аз ще добавя, че когато се върнете:
1. Ще ги върнат една година назад, в смисъл - ако трябва да е 7 - ми клас, ще го сложат детето в 6 - ти.
2. Тук изучаването на всеки предмет е на друго ниво спрямо това в чужбина.
3. Добре е да обясните на децата си, как стоят нещата реално в България.
4. Някои училища почват в 7:30, други в 8:00, а някои в 8:30.
5. Ако там са свикнали като първи час да го раздават един вид във почивка, тук не е така.
В скъпата ни родина, учебните часове си почват по програма. В училищата няма вендинг, съответно сутрин за да закусят, то или трябва да станат рано и да закусят вкъщи, или на път за училище от някое място за закуски.

В старото училище на моето дете, бяха приели две деца - сестри, бяха дошли от Турция, на този етап не знам как са нещата, но докато детето ми беше там, до последно не успяха да научат и една дума на български, децата от класа им се е налагало да им помагат с превода. Тъй че, смятам за най - важно, подготовката за реалноста с която ще се наложи да се сблъскат. Другото което може да направите е, да принтирате няколко неща с които да им помогнете да свикнат да четат и пишат. В интернет има и учебници които може да ги изтеглите, погледнете и упражнявате.

Право на родителите е да организират живота си както те преценят. Едва ли някой е по-загрижен от родителите за децата им. Струва ми се, че никой не е длъжен да обяснява защо иска да се премести. Ако се налага, децата ще свикнат и ще се интегрират в България.
Понякога се случва да има промени в живота на децата и ако се налага, родителят няма нужда да се чувства виновен.

Никога не бих причинила на децата си подобно нещо. Моите бяха на 5 и 10, когато преди 8 години дойдохме в Испания. Да, майчиният им език изчезва, стопява се, въпреки че вкъщи се общува основно и единствено на бг. Аз съм и филолог на всичкото отгоре. В началото ми беше мъчно, правех усилия в тази посока, научих малката да чете на бг, писането още й е трудно. После осъзнах, че всъщност езика винаги ще си го владеят в някаква форма, по- важен вече им е испанският. Ако един ден решат да се връщат в Бг, ще го правят на собствена отговорност, според собствените си сили и умения. Но да ги върна зорлем в средата, от която "избягахме", заради единият гол патриотизъм към езика- НЕ!

Аз не бих била така черногледа. Познавам няколко деца, които дойдоха тук ( Белгия) на 12-15 г  без да знаят грам френски и се оправиха повече от прекрасно - в момента всички без едно са студенти. Белгийската образователна система е далеч от еталон за приобщаване . Форумът е пълен позитивни примери на деца емигрирали на подобна възраст.
Ключът  е мотивацията, която до известна степен зависи от начина,  по който вие  ще представите проблема. На 13 -14 са достатъчно големи за  да занаят, че животът не е концерт по желание и че понякога единственият избор е да се стиснат зъби.

Както разбирам няма опция за отлагане с години докато завършат гимназия. Не знам къде ще се установите в България , но аз лично бих се насочила към по- голям областен център - Русе, Плевен, Ямбол, Стара Загора, Ловеч, където има повече шанс децата да са в сравнително добра гимназия на една смяна и без безконечни пътешествия два пъти на ден.
Те ще  имат да наваксват с езика по всички предмети. Най -вероятно ще им признаят всичко без география и история, но все пак ще трябва да научат как се казва на български примерно  равнобедрен триъгълник, най-малко общо кратно , рамо на лост, желязна руда, ток, напрежение, въртящ момент и ред други неща, които те познават на исландски, но не свързват с български. Ще трябва да говорите с учителите да ги изпитват повече устно.

 Направете на децата си абонамент в уча.се и ги накарайте да гледат  уроците за класовете които вече са минали за да започнат да наваксват с термините.

В МОН би следвало да ви кажат какво точно  трябва за приравнителни по история и география. Издателство Просвета има учебници по история и география за 5 - 7 клас за деца обучаващи се в чужбина . Моите учеха по тях- не са лоши, фокусирани са върху България. Така или иначе общите познания по тези предмети - античния и средновековен свят, континенти, морета и т.н. се учат навсякъде и не би следвало да се приравняват.
Успех

Нищо няма да се приравнява, директно ще ги върнат с година назад, обзалагам се. Още една причина аз лично да не го причинявам на децата.

Ами доколкото разбирам и авторката не би искала да го причинява на децата си, но е наложително поради някакви сложни, неочаквани обстоятелства да се приберат в БГ. Тя самата описва живота им в чужбина като удовлетворителен и училищната обстановка там като спокойна. Явно нещо наистина налага връщането им. Затова иска съвети как да постъпи с децата, как най- безболезнено да се включат в БГ образователната система.