Преместване от чужбина (13 и 14 годишни деца)

Това ще е доста зле за децата. Нека завьршат гимназия, кьдето сте и после ако искат могат да дойдат и да изучават бьлгарски език на курс. Ако се вьрнете сега ще им сьсипете бьдещето. Няма да имат образование. Имам познати, който вьрнаха децата и в момента нито знаят чуждия език нито бьлгарският. Тотално необразовани. На 18 г са отново в чужбина и на ниско платени работи точно защото вече са забравили езика и са на никьде. Обвиняват родителите си че са ги вьрнали. Едното момиче дори в България не можа и гимназия да завьрши. Не си взе изпитите. Така, че изчакайте има хубави курсове за университетите в България и изучават езика перфекно. Иначе не препорьчвам. В България има доста чуждестранни студенти и с тези курсове научават езика и си следват без проблем. Дори нямат бьлгарски корени. Скоро се запознах с едно момиче родителите са решили на 12 годишна вьзраст да я вьрна в Словения и ми се оплакваше, че от 5 г. е в чужбина и нито немски знае нито родният. Омьжила се е и са решили с мьжа и децата да се вьрнат и всичко наново, език и т. н. Ужас.

За съжаление няма такива държавни паралелки в България. Опциите ви да се върнете тук са частни уроци или частно училище.
Казвам го като преподавател, преподавал на такива деца.

Не разбрах, искате да се връщате в България за да научат децата ви български? Независимо каква е причината, за мен това е много егоистично решение да откъснете деца в тази възраст от средата им.

А, да. Моите бяха на подобна възраст, когато баща им замяна да работи в чужбина, но ние си останахме тук.
Огромен стрес ще е за децата да се върнат тук. И ненужен.

Основната причина за намеренията ни не е това. Това е наше притеснение, че ако се върнем в България те не са готови да се включат в образователния процес с връстниците си и затова имах нужда от съвет - изпадал ли е някой в подобна ситуация, има ли опит и как се процедира с такива деца в училище.

Вероятно ще държат приравнителни изпити, но специално за 7- ми клас, когато е НВО, си трябва солидна подготовка, за да попаднат в прилично училище.
В класа на дъщеря ми дойде украинче, което не разбираше нищо на бг, но се понаучи.
Явно не е невъзможно.
Най- добре е да се обадите со МОН и те ще Ви ориентират най- добре.

Много Ви благодаря за отговора, права сте, най-достоверна информация бих получила от МОН, ще им напиша e-mail. Случаят е специфичен и би трябвало да ми съдействат.

Има ФБ групи за българи завръщащи се от чужбина. Там ще намерите много сходни на вашата ситуация, и адекватни съвети.
Успех и много кураж.

Аз не разбрах дали само заради езика искате да се върнете или ви принуждават други обстоятелства?
Децата къде са родени?
За по-малки деца няма проблем. Ние сме се прибирали с деца на възраст за първите класове, но на 13-14 бих изчакала да завършат и после сами да решат дали искат да останат там или да се върнат с мен.  И бих зачела мнението им.

Разбира се, че исландският ще е водещият език, би било ненормално ако не е така.

Не бих местила толкова големи деца в друга държава на този етап, ще ги върнете много назад.

В българските училища няма механизъм за приспособяване на деца с проблеми или с проблем с езика. Доста украинчета дойдоха и не можаха да се приспособят, отидоха в училища с руски език.
Не причинявайте този шок на децата си, особено щом средата и образованието при вас са прекрасни. Тук няма да е така. Нашите деца, които знаят български, не се чувстват добре, какво остава за деца от чужбина. Няма учители и ред.
 Успех, каквото и да решите!

[iДьржат приравнителни изпити по почти всички предмети. Има си програма, материята е доста. Отделно ще им трябва и частен учител по бьлгарски. Една година могат да загубят. Трябва да си намерите и училище в което ще ви приемат.Отива се и се говори с директора. Може да пробвате и да се обадите. От Мон ви дават списька на училищата в който има свободни места.Отделно от сегашното училище ще си искате документ за какви предмети и по колко часа са изучавали децата. Този документ се гледа  с бьлгарските предмети от министерството и тогава ви изготвят списька за кой предмети се дьржат приравнителни изпити. Преди срока за изпитите беше до юли, сега не знам. Това са цели учебници с конспект. Обикновено свободните места в училищата са такива в който никой не иска защото хубавите са препълнени. Това е за големите населени места,. В малките може би имате повече шанс да ви приемат по лесно. Отделно повечето паралелки са с по 2 езика или специализирани такива/математика и т. н/. В Мон ще ви дадьт списька. Но подготовката за гимназия в България почва от 5-6 клас за хубава гимназия. Което значи курсове и частни уроци. Който изобщо не са евтини. Малко деца се справят без допьлнителни уроци. Моят сьвет е оставете ги да завьршат там кьдето сте и тогава.

Не, не е заради езика. Това, че  не знаят български език граматически на нивото на връстниците си е притеснителното. Родени са в България. Те самите имат желание да се върнат в България, мнението им се зачита, но трябва да вметна, че България я свързват с ваканция, фън, забавления с деца на приятели, екскурзии, музеи, кино, море... Нямат сблъсък с реалността. Давам Ви пример - тук започват училище в 8.30ч., като първият час всеки си взима книга от училищната библиотека и сяда да чете, може да не е на чина, а на канапета, барбарони и пр., имат уред с мляко и какао от който си сипват ако искат във всяка стая. Ако някой закъснее не му се пише отсъствие. След първото междучасие започва реалния учебен процес. В България (по спомен) започват училище доста по-рано и изобщо не е така лежерно. Обстоятелства в България ни притискат да се върнем,а  в същото време тук сме се устроили добре. Доста сложна ни е дилемата, повярвайте.

Не може да се говори с директорите, а правилният път е да подадете молба в Министерството на образованиети и  науката. Прилагат се свидетелствата за завършени класове на децата в чуждата държава. След това МОН ще ви отговори, като сравни учебните планове в двете държави, ще определи в кой клас може да се запише детето в БГ, и колко още изпита трябва да издържи и в какъв срок. Общо взето ще му признаят повечето предмети, очаквайте изпити по български, история, география и някои предмети, които детето не е учило там. 
По този начин детето ще получи някаква българска диплома за средно образование като завърши до 12 кл.

Ооо, тук самата организация на училищата ще ги скапе! Гимназиите започват в 7:30. Ако трябва и да пътуват, много деца стават в 5:30. 7,8,9 клас са ужасно тежки.

Ако разполагате с достатъчно парични средства има международни училища, където български не се изечава.

Не разбрах дали семейно се налага да се връщате в България или просто ви притеснява, че децата не знаят български.
Материалът от 5-6 клас нагоре (11+ г.) е много труден дори и да се изучава на родния език, камо ли за деца, които не го владеят добре. Ако тепърва трябва да се учат на "четмо и писмо" ще им е огромен стрес. Ако се налага, ще избутат, няма къде да идат, но това ли е целта....?!?

Какви обстоятелства в България ви притискат. Трябва да се грижите за някого ли? Вероятно има и други решения на проблема. Търсете. Не сте единствените. Трябва ли да жертвате всичко, което сте постигнали и бъдещето на децата си.

Като майка, вече минала през 7 клас в България, НВО и целия екшън след това, ако имах и най-малката възможност да го избегна, бих го направила.
А доброволно да се набутам в това - невър.

Налага се да се върнем, притеснението ми е нивото им на владеене  на български език граматически, както и българската литература. Не сме планирали връщане в България и това ни изненада.

Децата ще се справят. Вие оправете всичко останало. Майчин език се научва.

Ако имате възможност да се забавите с 1 година - идея Ви давам само.
До 7ми клас не се държат приравнителни изпити. От 8ми натам - да, като се взема под внимание дипломата, какво е изучавано и къде.
Най-лесния начин е да запишете децата в някое от българските онлайн училища в чужбина - моят син посещава това във Франция. Часовете са в почивните дни, като има възможност и за индивидуални уроци. В края на годината издават диплома за БЕЛ, История и География мисля.
Бихте могли да се свържете с тях и да проверите. Знам, че и в други държави са онлайн. По този начин ще намалите поне малко приравнителните изпити.
Но се нареждам и аз след горекоментиралите дами - ако имате възможност, избегнете 7мия клас. А на Ваше място, ако имах достатъчно финанси - частно училище на чужд език в БГ. Българския ще го научат - ако ще и 2-3 години да им отнеме. Много случаи има подобни.

С всъщност къде трябва да се завърнете, в смисъл като град или област? Във всеки град има и училища, които са по невзискателни към учениците. В смисъл различно е ако едно дете се бори за математическа или езикова гимназия и от там идва стресът и голямото учене, защото трябва да се справи добре на матурите и да успее да се класира за тези гимназии. А друго е ако просто трябва да се избута до 10 клас в някое по- нежелано училище, едва ли ще има стрес.
И в крайна сметка всички завършват: едни с много учене и стрес, други по- лежерно.

А аз ще добавя, че когато се върнете:
1. Ще ги върнат една година назад, в смисъл - ако трябва да е 7 - ми клас, ще го сложат детето в 6 - ти.
2. Тук изучаването на всеки предмет е на друго ниво спрямо това в чужбина.
3. Добре е да обясните на децата си, как стоят нещата реално в България.
4. Някои училища почват в 7:30, други в 8:00, а някои в 8:30.
5. Ако там са свикнали като първи час да го раздават един вид във почивка, тук не е така.
В скъпата ни родина, учебните часове си почват по програма. В училищата няма вендинг, съответно сутрин за да закусят, то или трябва да станат рано и да закусят вкъщи, или на път за училище от някое място за закуски.

В старото училище на моето дете, бяха приели две деца - сестри, бяха дошли от Турция, на този етап не знам как са нещата, но докато детето ми беше там, до последно не успяха да научат и една дума на български, децата от класа им се е налагало да им помагат с превода. Тъй че, смятам за най - важно, подготовката за реалноста с която ще се наложи да се сблъскат. Другото което може да направите е, да принтирате няколко неща с които да им помогнете да свикнат да четат и пишат. В интернет има и учебници които може да ги изтеглите, погледнете и упражнявате.

Право на родителите е да организират живота си както те преценят. Едва ли някой е по-загрижен от родителите за децата им. Струва ми се, че никой не е длъжен да обяснява защо иска да се премести. Ако се налага, децата ще свикнат и ще се интегрират в България.
Понякога се случва да има промени в живота на децата и ако се налага, родителят няма нужда да се чувства виновен.

Никога не бих причинила на децата си подобно нещо. Моите бяха на 5 и 10, когато преди 8 години дойдохме в Испания. Да, майчиният им език изчезва, стопява се, въпреки че вкъщи се общува основно и единствено на бг. Аз съм и филолог на всичкото отгоре. В началото ми беше мъчно, правех усилия в тази посока, научих малката да чете на бг, писането още й е трудно. После осъзнах, че всъщност езика винаги ще си го владеят в някаква форма, по- важен вече им е испанският. Ако един ден решат да се връщат в Бг, ще го правят на собствена отговорност, според собствените си сили и умения. Но да ги върна зорлем в средата, от която "избягахме", заради единият гол патриотизъм към езика- НЕ!

Аз не бих била така черногледа. Познавам няколко деца, които дойдоха тук ( Белгия) на 12-15 г  без да знаят грам френски и се оправиха повече от прекрасно - в момента всички без едно са студенти. Белгийската образователна система е далеч от еталон за приобщаване . Форумът е пълен позитивни примери на деца емигрирали на подобна възраст.
Ключът  е мотивацията, която до известна степен зависи от начина,  по който вие  ще представите проблема. На 13 -14 са достатъчно големи за  да занаят, че животът не е концерт по желание и че понякога единственият избор е да се стиснат зъби.

Както разбирам няма опция за отлагане с години докато завършат гимназия. Не знам къде ще се установите в България , но аз лично бих се насочила към по- голям областен център - Русе, Плевен, Ямбол, Стара Загора, Ловеч, където има повече шанс децата да са в сравнително добра гимназия на една смяна и без безконечни пътешествия два пъти на ден.
Те ще  имат да наваксват с езика по всички предмети. Най -вероятно ще им признаят всичко без география и история, но все пак ще трябва да научат как се казва на български примерно  равнобедрен триъгълник, най-малко общо кратно , рамо на лост, желязна руда, ток, напрежение, въртящ момент и ред други неща, които те познават на исландски, но не свързват с български. Ще трябва да говорите с учителите да ги изпитват повече устно.

 Направете на децата си абонамент в уча.се и ги накарайте да гледат  уроците за класовете които вече са минали за да започнат да наваксват с термините.

В МОН би следвало да ви кажат какво точно  трябва за приравнителни по история и география. Издателство Просвета има учебници по история и география за 5 - 7 клас за деца обучаващи се в чужбина . Моите учеха по тях- не са лоши, фокусирани са върху България. Така или иначе общите познания по тези предмети - античния и средновековен свят, континенти, морета и т.н. се учат навсякъде и не би следвало да се приравняват.
Успех

Нищо няма да се приравнява, директно ще ги върнат с година назад, обзалагам се. Още една причина аз лично да не го причинявам на децата.

Ами доколкото разбирам и авторката не би искала да го причинява на децата си, но е наложително поради някакви сложни, неочаквани обстоятелства да се приберат в БГ. Тя самата описва живота им в чужбина като удовлетворителен и училищната обстановка там като спокойна. Явно нещо наистина налага връщането им. Затова иска съвети как да постъпи с децата, как най- безболезнено да се включат в БГ образователната система.

Всъщност от първия пост аз разбирам, че връщането в България е провокирано единствено от изоставането на децата с родния им език и липсата на българска среда. Нямат роднини в Бг, имат уседналост и хубава среда в чужбина. Не видях да се споменават сложни и неочаквани обстоятелства. И ако наистина няма такива, се чудя и мая защо наистина са готови на подобна стъпка!

Да, реално от първият пост излиза, че е заради езика. Но в следващите става ясно, че не е заради това. Поне аз това разбрах. Нека авторката поясни. Т.к. хората започнаха да я упрекват, а ми се струва че тя не изясни правилно, че не е заради това децата да знаят български език.

И какво ако знаем истинската причина на автора, това няма кой знае какво отношение към въпроса, въпросът е как да се адаптират деца от чужбина в България. Защо се преместват си я тяхна работа.

Да, абсолютно, така е.

Трудно ще се адаптират, може и изобщо да не се адаптират. Възрастта 13-14 години е трудна така и така, да ги пуснеш в среда от други тийнове, без да могат да се разбират помежду си, ми се струва направо жестоко. Та не знам какво налага местенето, но в крайна сметка при положение че няма избор, да се местят. Колкото се адаптират, толкова. МОН се съмнява, че ще съдейства, но да пробва авторката.

Синът ми е като децата на авторката - роден и живеещ в чужбина, поназнайва български, чете, пише, но му убягват нюансите на думите и като цяло, предпочита да говори на останалите три езика, на които свободно може да каже какво мисли и чувства. В България обожава да ходи, но той познава ваканциите там: баба, дядо и чичо, басейните в Хисар, красивите Родопи, пещери, манастири и Велико Търново и няколко мола в София. В училищната среда там не би оцелял. Преди две години имаше възможност да се преместя да работя в България за четири години и после обратно в чужбина. Отказах предложението единствено заради него - заради училището му. Не че училищата са лоши, много са си добри даже, просто не виждам как той би се вписал в средата.

Искам да успокоя дамата,  че децата ще се справят. Имам впечатление от момче от Великобритания. Записа се в нашата гимназия в 8 клас. Не знаеше език,  но посещаваше частна школа след учебните часове. В 10 клас вече говореше много добре,  почти без акцент. Яви се на матура и на втория път я издържа успешно. Така че средата е много важна.
Мои близки живеят в Германия. В къщи говорят на български, но децата се затрудняват и вече имат акцент. Когато родителите не ги слушат забелязах, че говорят на немски. Убедена съм, че ще забравят езика след време. А децата им пък въобще няма да имат връзка с България. Така че е въпрос на избор. Поздравления за Вашия!

И моите общуват помежду си на испански, какво да направя?! Настоявам за говорене на бг, но определено им е по- лесно да се изразяват на другия език.

Децата се справят, където и да ги сложите да учат, ще се справят, това не е чак толкова зависещо от средата, ще се справят на нивото на своите способности. Те са по-гъвкави от възрастните, не се притесняват, ако не знаят нещо.

Аз живея в чужбина, когато тукашни местни деца отидат на море или по друг повод в България, много им харесва свободията или свободата. И на родителите също.
Една майка ходила на море, ми сподели, че най-много и харесало в БГ, че в хотела имало детска дискотека с аниматорите до 22ч
Местни ученици съм питала какво мислят за БГ, и на тях точно това им харесва, казват, "там можем да си правим каквото си поискаме!?"
Та и на тези деца, сигурно много ще им хареса животът в БГ. Те ще си изградят нови приятелства. Е солидно средно образование сигурно няма да имат, но диплома ще имат. После във висшето образование ще се поизравнят с останалите, учили в БГ средно образование. Но си имат предимството на езика, който владеят, те ще си четат на английски в Гугъла, и българските уроци няма да ги четат на български, ами ще си намерят съответните материали на английски и ще си ги разберат уроците, после ще ги разкажат на един език - български за чужденци. Ако попаднат на вманиачени учители, може да имат  и слаби оценки, но повечето учители са ларж.
Не мисля, че ще им е трудно да завършат в България.

Няма проблем да получат добро образование, просто трябва да почнат в 8 клас. Ако едното е в 8 а другото в 9 /и го върнат в 8/ то пишат до МОН и те им търсят място в паралелки със съответния език. Така докато другите учат английски/ немски/руски, те учат български. Така познавам англичанче /без майка му и баща му да знаят грам български/ завърши английската, а две завърнали се български деца- немската. /хубаво е да пишете от сега на МОН, да ви кажат сега какъв е реда/,
Но не бива да се попада в 6- 7 клас, тогава ако не може да се плаща частно, изборът който ще остане няма да е много добър.