Здравейте, имам едно питане. Приятелят ми още от нашето запознанство си пийва всяка вечер. Не прави никакви проблеми, нито крещи, нито проявява агресия, но понякога когато попрекали с чашката и го избива на тъга и иска да прави необмислени постъпки (историята там е, че като малък баща му починал, следствие на което бил тормозен и заплашван от страна на роднините на баща му, заплашвали и майка му, с две думи прекалено голям емоционален товар е паднал на неговите рамена на 12годишно дете и си му е останало като травма).... Та вечер сядайки да пие със салатка и мезета, се е случвало да го удари мъката и започва да буйства (не към мен, а към хората от историята му като дете) и се е налагало със скандали да го спирам да излиза и му взимам ключовете за колата, защото иска да кара пиян до града на тези хора и да отмъщава за баща си... Много пъти съм разговаряла с него и ме разбира на трезва глава, осъзнава и постъпките си, но прекали ли с алкохола и все едно е друг човек. Преди години алкохолът е бил ежедневие, като дави мъката си с него, но с времето го е намалил и сега пие само когато се сяда вечер на маса. Много пъти съм му предлагала да се опита да спре алкохола, защото точно заради това се стига до тези проблеми. Обещавал ми е да го спре, после ми е обещавал, че ще пийва малко преди да легне, без да прекалява, за да може да заспи и тем подобни... В крайна сметка не винаги, но се случва да се напие, дали защото го хваща бързо, защото е изморен от работа или е пропуснал още +3чашки някъде в бройката си и го чатва в главата, или просто защото му идва настроението и иска още и още.... след което следва пак същата история, крещи, псува, иска да излиза и да шофира и аз като куче пазач заключвам вратите, бутам, спирам, моля му се да си легне и тн... Дайте ми съвет, до сега не съм споделяла с никой, но и сама решение не мога да открия. Той е прекрасен човек, разбира се с всеки, помага вкъщи, ходим на почивки, денят минава в шеги и смях... Нооо чуя ли тапата на шишето да се отваря и ми настръхва косата... Не е никак лесно да преживееш починал родител и го разбирам, но решение трябва да има. От тази случка са минали над 15 години.. Искам да му помогна но не знам как... Понякога се замислям, когато имаме някой ден деца, пред тях ли ще се случват подобни сцени?...
И за психолог сме говорили, но не иска, защото му нямало нищо или нямало как да му се помогне... Моля някой за съвет и помощ.. нещата трябва все някак да може да се оправят... Благодаря, че стигнахте до края, дано съм била ясна, за да получа и ясен отговор.
И за психолог сме говорили, но не иска, защото му нямало нищо или нямало как да му се помогне... Моля някой за съвет и помощ.. нещата трябва все някак да може да се оправят... Благодаря, че стигнахте до края, дано съм била ясна, за да получа и ясен отговор.
