Благодаря отново на всички, исках да добавя че наистина оценявам отговорите на всички и това че проявявате разбиране, когато нямам такова от майка ми, всеки ден нравя опит с нея, защото не осъждам никой, хора различни,но е безуспешно и колкото ми е страшно и празно от това че ме заряза сама толкова по болно ми е че не се интересува от детето,нито помен не дава,и когато беше много болен аз обикалях с него на ръцете сама из всички болници и не пожела да дойде с мен ,вмени ми вина затова че съм то водила в болницаи,а аз не можех да стоя и да то гледам без да се опитвам да му помагам,щеше да е различно ако имах моя човек той щеше да ми даде помощ и разбиране даваше ми много сила но съдбата реши да ми отнеме всичко което ме е обичало но не мога да приема такова наказание дори да ме е сметнал Бог за лоша , детето не заслужаваше тази болест и всичко защото той беше най прекрасното същество на света
- Публикувана: 1 дек. 2022, 11:07 ч.
- Последно мнение: 4 март 2023, 19:39 ч.
Липса на семейна подкрепа
Не е справедливо да се случват лоши неща на добри хора... Никой не заслужава такава съдба.
Преживяла си много, никой не заслужава такова тежко изпитание. Предполагам покрай лечението си останала с малко финанси и не може да си позволиш консултации с психолог повече от 1 път седмично. Мисля, че видях във форума възможност за безплатна консултация.
Не давай отчаянието и тъгата да те съсипят, детето не би искало това. А може би ще ти е по-леко ако има с кого да поговориш за него, да споделиш спомените и щастливите ви моменти заедно. С бащата на детето изобщо ли не поддържате връзка.
Жалко, че не живея наблизо и не можем да поговорим.
Не давай отчаянието и тъгата да те съсипят, детето не би искало това. А може би ще ти е по-леко ако има с кого да поговориш за него, да споделиш спомените и щастливите ви моменти заедно. С бащата на детето изобщо ли не поддържате връзка.
Жалко, че не живея наблизо и не можем да поговорим.
Ники, ситуацията ми е съвсем различна, но все пак ще ти я разкажа, защото много ми помогна да се съхраня.
Имам детенце със здравословен проблем.Отне ми 4 години да поставя диагноза, слава Богу състоянието и диагнозата е "най-малкото зло", но през тези 4 г.,минахме през какви ли не страшни диагнози.
Никога през това време не съм си мислила защо на мен, с какво съм сгрешила, кои грехове изплащам.
През всичкото време вярвах, че душата на това дете е избрало мен за родител, за да ме научи на нещо, за да ми покаже живота от друга гледна точка, защото ме е виждала силна, че мога да помогна да премине "начертания път".
Не искам да знам, а и на никого не пожелавам, загубата на детенце, знам че от страни е лесно, но се опитай да възприемеш,че душата на детенце е избрало теб, защото си силна и защото само с теб, с твоята обич и подкрепа е преминал този път, че друг е нямало да може да се справи, че това е дар, не наказание, защото ти е дало красиви моменти, научило те е да се бориш, да не се отказваш и не си го направила.Със сигурност те е научило и на много други неща.
Другото е да не задържаш болката в себе си,ако ти се крещи-крещи,ако ти се плаче-плачи.Позволи на емоциите да излезнат от теб, за да можеш да продължиш на пред,а ти трябва, заради себе си и заради душата на детенцето ти.
Имам детенце със здравословен проблем.Отне ми 4 години да поставя диагноза, слава Богу състоянието и диагнозата е "най-малкото зло", но през тези 4 г.,минахме през какви ли не страшни диагнози.
Никога през това време не съм си мислила защо на мен, с какво съм сгрешила, кои грехове изплащам.
През всичкото време вярвах, че душата на това дете е избрало мен за родител, за да ме научи на нещо, за да ми покаже живота от друга гледна точка, защото ме е виждала силна, че мога да помогна да премине "начертания път".
Не искам да знам, а и на никого не пожелавам, загубата на детенце, знам че от страни е лесно, но се опитай да възприемеш,че душата на детенце е избрало теб, защото си силна и защото само с теб, с твоята обич и подкрепа е преминал този път, че друг е нямало да може да се справи, че това е дар, не наказание, защото ти е дало красиви моменти, научило те е да се бориш, да не се отказваш и не си го направила.Със сигурност те е научило и на много други неща.
Другото е да не задържаш болката в себе си,ако ти се крещи-крещи,ако ти се плаче-плачи.Позволи на емоциите да излезнат от теб, за да можеш да продължиш на пред,а ти трябва, заради себе си и заради душата на детенцето ти.
Ники, направо не знам какво да кажа в такъв момент. Страшно е това, което разказваш и единственото, което мога да ти пратя е искрено съчувствие. Съжалявам, че няма на кого да се опреш и си сама. Мога само да ти пожелая искрено да намериш скоро работа, която поне мъничко да запълни празнината и мислите ти. Никога не се преживява такава загуба, но поне да си сред хора и да си намериш сили да продължиш напред.
Пиши тук, ако имаш нужда да споделяш, сигурно и други подобни теми . Винаги е по-добре, отколкото да си сам. Не те познаваме, но често е по-лесно да споделяш с непознати. С теб сме всички и ти желаем по-добри дни.
Ники, съжалявам за всичко, което си преживяла. Майка ти явно не може да се постави на твое място, защото има живи и здрави деца, но това разбира се не я оправдава да се държи по този начин, като вижда, че нейнито дете страда.. Много ми стана мъчно за теб и ако мога някак си да ти помогна - пиши ми на лично, ако искаш да споделиш нещо, насреща съм.
Не мога да кажа, че въобще е същото, но моята майка също не ми даде подкрепа, когато загубих детето си още преди да се роди и даже й беше весело, защото се е отървала..
Прегръщам те!
Не мога да кажа, че въобще е същото, но моята майка също не ми даде подкрепа, когато загубих детето си още преди да се роди и даже й беше весело, защото се е отървала..
Прегръщам те!
Майка ти явно не може да се постави на твое място, защото има живи и здрави деца...
Майка ти явно не може да се постави на твое място, защото има живи и здрави деца...
Да, така правят нормалните хора, по принцип, а тези които не изпитват емпатия дори към собственото си дете и внуче.. Просто не знам как да я нарека тази жена 🙁
Грозно е да,за съжаление,и на мен ми беше извън възприятието и не го очаквах, затова всеки ден продължавам да правя опити за контакт с нея, но е факт, който виждам с очите си, това ме боли и мен най много,че не отдава никакъв помен към него,и да не съчувства на мен, поне за него,не го споменава дори,смее се, говори ми за празниците все едно ще има празници за мен,аз се чувствам като съществуващ труп, който ходи безцелно и ке чудя дали и как трябва да мине още един ден от моето съществуване,а тя ми говори за празниците, иска ми се и на мен да вярвам в семейството и близките, затова и моето създадено семейство беше пълно с обич, каквото трябва да е,но майка ми не вижда нещата така,а знам че има и много по лоши родители, какво са например тези които си изхвърлят децата,и не всички са били в неволя и бедност и т.н, всякакви хора има,и не са наказани,имат си пак деца,а майките, които обичат децата преживяват загуби и после страдат всички и се самообвиняват колко ли са лоши, какво са сгрешили,че са ги загубили
X
Реклама