Кандидатстване след 7ми клас - какво бихте променили?

Ама тя кашата в момента е още по-голяма, защото в някои училища профилите ги избираш в 7ми клас, а реално ще профилират чак в 11клас.
В други училища, не се избират профилите в 7ми клас, а в 10ти.

За техникумите така и не ми стана ясно, защо са орязани хорариумите и защо така ощетяват децата.

За мен лично е трудно да се ориентирам какво е добре детето да учи след 7ми клас, така че след 12-ти клас да има достатъчно хорариум и занния, за да запише университет, който й допада.

Класиране в НПМГ - https://npmg.org/wp-content/uploads/2022/08/220829145020.pdf

Какво аз бих променила? Първо да се подобри информираността на родителите за работата и резултатите на децата. Например, в последните години постоянно трябваше да пиша на една от госпожите и да искам да се запозная с тестовете и контролните на сина ми. След като вече има електронни платформи за комуникация, да се предвиди законодателно задължение за училищата да се сканират всички писмени работи и да се качват на определено за това място в съответната платформа. Същото да се предвиди за работите на децата на НВО в 7 клас и за ДЗИ в 10-ти(ако не отпадне) и 12 клас. И то не само за беловата, но и за черновите. След като имаме право по закон да сме информирани за резултатите на децата и има електронна платформа, след като работите така или иначе се сканират(за НВО и ДЗИ), не виждам защо трябва да ни разкарват по разни училища  за да се информираме.

Би било добре да виждаме контролните в електрония дневник.

Аз така и не разбрах защо не получихме онлайн достъп до НВО на децата при положение, че работите бяха сканирани. Защо държат от МОН възможно най-малко деца да видят какво са направили и как са ги оценили. Не разбирам това как помага на децата. А все пак децата са положили не малко усилия. Според мен беше редно да могат по-лесно да видят къде са грешките им и какво евентуално трябва да подобрят.
Дано повече родители да пишат на  МОН, че е важно да има лесен достъп до НВО на децата, заедно с рецензията.

Идеята е, че колкото по-спокойно хората се запознаят с работите, толкова повече от тях ще искат да оспорят резултатите. Поне така мисля.

Зрелостниците например могат да се запознаят с оценената си индивидуална изпитна работа от ДЗИ в училището, в което са приключили обучението си в XII клас, в срок, определен от директора, срещу документ за самоличност и в присъствието на представители на училищната зрелостна комисия.
Оспорване на резултата така или иначе не е предвидено.

Така е, но защо в седми клас трябва да се обикаля из цяла София, за да си видиш резултатите в определени училища, на точно определени дати.

Защото така някога е решил ( или са решили) този, който е писал наредбата. После друг я е подписал.
Аз просто дадох положителен в известен смисъл пример, който може да бъде приложен и при НВО. Не само в седми клас.

За мен лично е резонно да можеш в училището, което си учил да си видиш работата от НВО-та, ДЗИ-та или каквото и да било там. Наистина не можеш да оспориш резултата, така че не виждам защо трябва да се ходи в училище на другия край на града. При това в две различни училища по двата предмета.

Дано повече хора пишат на МОН и това да се промени, защото така както се прави сега ощетява децата.
Моето дете много искаше да види как са я оценили на преразказа. Миналата година цяло лято наваквахме с частни уроци пропуските по БЕЛ от ДО обучението и искаше да види дали усилията й са дали резултат. За съжаление обаче нямаше как да отидем то Овча Купел  .

Аз лично бих писала, но не знам някакъв проект за изменение ли има? Трябва да потърся. Даже бих предложила работите да са достъпни на страница в електронната платформа, както и работите от писмените изпитвания в училище - в елекронния дневник.

Вчера имахме родителска среща.
Определено доста родители бяха изненадани, че 8ми клас няма нито един час по билология/химия, а паралелката е природни науки.
Обясниха ни, че това всъщност е езиково училище и 8ми клас е подготвителен. Ще се профилира чак 11клас. Изненаданите бяха доста.

Това лято се видяхме с моя приятелка, която живее в Германия. Попитах я там как се случват нещата с профилите и имат ли и те като нас такива езикови училища.
Ето какво ми обясни тя:
До 4-ти клас всички деца учат еднакви неща. Включително изучават език.
В 5-клас разделят децата на такива, които ще учат по-интензивно и такива, които няма да учат толкова интензивно.
Нейните деца са в училище с интензивно изучаване. От 5-ти клас надграждат изучаването на Английски без да го започват отново от начало. Английски се учи интензивно. През учебната година имат  3 пъти подобни на нашите класни работи по немски, математика и английски. За английския класната работа е писменна и говорима. Трябва да водят диалог със съученик.
Учат и Френски език, но той не е интензивен.
След 7ми клас избират профил. Ако изберат езиков профил това означава, че към вече изучаваните езици ще изучават още един. Тези, които са изучавали до този момент си продължават от там до където са стигнали (НЕ започват например английския от abc...). Другите предмети като география, история, химия билология продължават да се изучават.
Ако изберат профил природни науки, децата продължават да си изучават чуждите езици, които и до сега са учили от нивото до което са стигнали. Имат засилено допълнителни часове по биология и химия.

Честно да си кажа при тях езиковия профил ми се струва по-смислен от колкото при нас, защото накрая ще имат познания по 3 езика. А при нас както езиковите училища са предимно английски децата излизат от такива паралелки със знанието предимно само на аглийски.

Някой знае ли каква всъщност е идеята на езиковите училища в нашата образователна система? Аз лично не ги намирам за практични. Особенно тези по Английски език. Английския език би трбвало да се изучава на добро ниво в повечето училища в БГ, след като за голяма част от училищата това е езика, който се изучава от 1ви клас.

Ако всичко започват с английски може да звучи смислено, но това учене от А и б е по-скоро в полза на децата, защото в седми клас могат да започнат съвсем нов език. Колкото до училите го преди това, още в края на първия срок или максимум до края на подгответо се изразняват учили и неучили преди това. Нашата система е доста по-добра от немската. Едва ли искаш на 10-годишна възраст да сложат детето ти в коловоз, който ще му определи бъдещето, особено ако попадне в "неинтензивно". Това означава, че няма връщане назад, защото с всяка година ще изостава като брой часове, материал и мотивация от връстниците си в "интензивното". Накрая твоето дете ще гледа университета през крив макарон, ако изобщо до края на гимназия му хрумне, че съществува такова нещо като университет.

Вярно е, че не всички започват с Английски език, но доста голяма част от училищата започват с него. И много от децата въпреки, че са учили в училище английски пак избират Английска езикова гимназия, което за мен лично е нелогично.
Ако се направи една истинска статистика съм сигурна, че ще покаже, че в езиковите училища малко от децата започват с напълно нов език. Но такива анализи едва ли ще видим някога.

Относно немската система. И аз бях шокирана, че при тях това разделение се случва толкова рано. Ако се замислите и при нас много от родителите се опитват то толкова рано да преместя децата си в училища, които има подбор на децата. Визирам НПМГ, СМГ и разни други училища из София. Само, че при нас дори и детето да започне да профилира от 4-ти клас, системата не му гарантира, че то ще продължи с този профил след 7ми клас, дори да е най-добрия в дадения профил (справка СМГ). Т.е. при нас не се цели да има надграждане на уменията на ученика, а има една безумна соред мен хаотичност, която не виждам как помага на децата.
Едната хаотичност, която визирам е самите профили. Децата учат 6ти и 7ми клас различни предмети, като физика, математика, история, география, биология, химия и т.н. Дето вижда, че някои предмети са му по-интересни от другите. Например си харесва история. Да обаче има само едно училище, което има профил история. Същото е с физиката, химията и биологията. По една или друга причина не попада в това единствено училище предлагащо профил, който то иска. Доста често за такива деца втората опция е езикови училища. Да обаче в 8ми клас няма и помен от любимия му предмет. А профилирането на предмета, който харесва въобще не е на добро ниво...

Интересно-неинтересно, най-добре за децата е да имат общообразователна подготовка и един общ хорариум, който да им даде равен шанс да кандидатстват висше. Така беше по време на соца и доскоро - няма значение какъв е профилът.

Казах за статистиката - разликата между учили и неучили език, включително английски, се стопява до края на подгответо.

И аз не смятам, че немската система е добра. Моя приятелка в Германия до последно се трвожеше, дали детето й след 5-ти клас ще успее да отиде в по-добро училище (т.е. интензивно), защото после местене няма и много перспективи също няма.
Та, това му е хубавото на езиковата гимназия - учиш чужди езици отначало вместо да ходиш на курсове, имаш общообразователна подготовка и до десети клас вече ще си решил какво ти се учи висше и какви профили да запишеш. В седми клас малко деца са ориентирани.
А това, че децата избирали основно английски език са вече свободни съчинения. Има всякакви варианти. Но е по-добре да знаеш един език, ама перфектно, отколкото да си учил три езика, ама да ги знаеш повърхностно и да не можеш да кажеш, че знаеш един както трябва.

Немската система е разчупена и далеч не е така, както е представена тук.
Не те вкарват в никакви окончателни коловози, имаш избор на профили и училища в различните години. И е различно организирана от българската система, разликите са много.
Имам дете в 8 клас, чийто английски определено не е повърхностен, практикуват го засилено и говоримо . В 8 и 9 клас се предвижда американски английски. Става дума за т.нар. гимназия- правиш матура в 13 клас(в някои провинции до 12), ако не смениш училището  през годините, защото и това се случва.

Дори и да не си в училище с матура и завършваш училище до 10 клас с цел изучаване на професия(професията се изучава 3 години, ходиш  някои дни на училище, други дни във фирмата, която те обучава), имаш възможност при желание и подходящ успех да продължиш в друго училище с матура, ако искаш да следваш.
Голям процент не целят да правят матура, следователно следване в университет. Има голям избор от професии, които са достъпни и без матура.

Няма изпити при влизане в ново училище, междинни матури и целият този изпитен стрес.
В едно училище се влиза по желание според успех, препоръка на учител и лична преценка от родители и дете.