Фентъзи и фантастика - 23

За Слон не те разбрах добре. Искаш преход с друга книга на Жул Верн и друга научна фантастика, искаш книга на Жул Верн която да  свързващо звено между двете или нещо друго .
От Жул Верн най-интересни на мен са ми били "2 години ваканция" (младежи попадат на самотен остров и се разделят на две фракции. Малко като "Повелителят на мухите" но далеч не е толкова брутална, а по-скоро приключенска) също и "Да обиколиш света за 80 дни" ми е любима.

Много от разказите на Жул Верн са за пътешествие, в повечето случаи  -  с балон.

от приключенските разкази като дете на времето ми допадна Емилио Салагари (Тайната на Черната джунгла. ), Робърт Луис Стивън (Островът на съкровищата. Черната стрела), Майн Рид (Оцеола, Конникът без глава, Бялата ръкавица) и повечето френска литература  начело с Дюма и Юго.


от дистопиите и антиутопиите ти препоръчвам Майк Резник (Хроники на човекия вид, Оракула, Перфектен Убиец).


Книгата/книгите които търсиш са на  А.Азимов и са четирилогия. Поредицата се казва "Позитронни роботи", но май е по-известна като  "Роботите и империята", по името на последната книга.

Метро2033 прочетох. Много интересна и много актуална;)

Левиатан - Бегемот - Голиат -> прочетени! 😎 😊 Сърдечно благодаря за предложенията, продължаваме нататък с Живите кораби.

Надявам се да ви харесат. Още по-интересно е, че в Корабите има един персонаж - Янтар. ОБърнете й внимание! В другите книги на Хоб тя се представителя под различни имена - . Като оставим настрана, че  - уви - действието се води през цялото време от името на Фиц, Копелдака на абикиралия принц Фицрицарин -  първата трилогия (Тайните на Занаята-Кралска поръчка - Мисият на убиеца) и Втората (Мисията на шута - Лорд Златен - Съдбата на шуга) са доста интересни.
Трите трилогии може да се четат изцяло хронологично - Първа трилотия за Фиц, Живи кораби, Втора трилогия за Фиц, както и да се  четат само  Живите кораби (действието се развива петнадесет години след първата трилогия за Фиц, но в съвсем друг  сетинг - много по на юг от Шестте Кралства, действието е съсредоточено върху Бинград) или да се прочетат първите две трилогии за Фиц, без да се четат Корабите. Няма задължителна взаимовръзка, а по-скоро  - отделни препратки.
Всъщност Янтар /[/b]е единственият персонаж, който участва във всички книги от сетинга за Древните./Праотците, докато повечето герои като Кетрикен, Фицрицарин и Сенч, участват само в трилогиите за Рицарин, но не и в света на Живите кораби.
Като оставим това настрана - надявам се малкият да изпита удоволтвие от Корабите


Иначе превода на Радин Григоров е дразнещ, за всеки който познава творчеството на Хоб.
Това, което е интересно е, че в Корабите са вплетени много теми, които биха накарали дори възрастен да се позамисли

Единствено в трилогията Живият хаос - явна дистопия - съм виждал толкова много навързани теми Уви филма не е, добре адаптиран.

АКо има добър отзив от Корабите- пишете. Ако има лош - пак пишетел. Любопитно е да знаем, какво харесва малкият.

А ако картинките са  се харесали - в Ритматисът на Сандърсън също има много картинки /25/. И макар историята да не е завършена, спокойно може да се чете и като самостоятелна книга с отворен финал

Здравейте, дали някой има в електронен вариант Убиец на свободна практика том 5 на Стивън Бруст?

Прочетох първите две книги от "Риганте" на Дейвид Гемол (преведените). Не са лоши книжки, но не съм възхитен. Твърде много епика има за моя вкус, а освен това героите са представени като  с цяла поредица от грешки, които могат се избегнат- Мелодрамата на моменти ми идваше в повече. При това във книга втора има твърде резки обрати.

Например за Мерия -
По същия начин се развиха нещата и при  Конавар
В някои моменти историята му ми напомни на Атила, което не е добър атестат - никога не съм харесвал особено Атила или Чингис Хан.

Моригу също претърпя твърде голяма трансформация, за да ми харесва.
абстракциите като "няма добро и зло" определено не ми допаднаха. Ами не  - има добро и зло.  Понякога може да се размиват малко, но общо взето всеки човек знае какво е редно и какво - не.

А това че съдбата ти се сбъдва, каквото и да правиш е голяма тъпотия за мен. Винаги съм вярвал в свободната воля ("Няма съдба") и че ако човек просто се носи по течението "предреченото" неизменно се сбъдва, а ако иска винаги може да измени съдбата си.
В този стил това нятякване в стил "Древна Елада"  - "съдбата те преследва по петите" адски ме издразни. (откровени препратки съзрях към  "Мелеагър")

Направи ми впечатление, че митологията и религията са застъпени например Моригу е и изведена през келтската богиня Мориган, който има два гарвана. Ереста на дървесните хора е ясно взаимствана от ранното християнството и пр. Това бе едно от малкото неща, които ми харесаха, но то не бе достатъчно.

Като цяло - не лоши книжки, особено първата но очаквах доста повече.

Прочетох разказа Защитата на Елисиум - интересно допълнитела информация за света на Дръзки. После видях, че това е ранен разказ, написан години преди книгите. Интересно колко време е отлежавала тази идея, преди да бъде развита в нещо по-голямо!
Не се бях сетила, че думата сайтоника идва от кибернетика. Но в този случай първоначалната идея е претърпяла сериозна промяна.

Много ми хареса "Искрящия меч" на Крис Удинг. Историята не е нещо невиждано, но героите са пълнокръвни, сиви и няма любовни тъпотии.

Прочетох Котаракът, който спасяваше книги - тя май е повече философска, отколкото фантастика, но все пак ще я похваля и в тази тема.
Сюжетът е за превъзмогване на загубата (на близък човек), преоткриване на себе си, на човечността, способността за емпатия. Разгледани са и някои въпроси свързани с книгите - каква е истинската им стойност и цел, и как да се отнасяме с тях (отговорите на тези въпроси са обвързани с написаното по-горе - способността за емпатия и т.н.).
Книгата е конструирана като игра - има 4 нива, всяко от които си има бос. Посланията имат по-голямо значение от сюжета и не се искат особено много усилия за побеждаването на босовете.
Финалът е разчувстващ и положителен.

ИЗгледах и  аз Дюн 2021 Неочаквано ми хареса. Доста.
Помнех старият сериал  (Месията на Дюн) и си го обичах, та бях занижил очакванията си. Но нещата  тук са се получили добре. Честно казано бях наплашен от тъпи римейкове - например на Пришълецът  (Прометей) ; и слаби адаптации- Мечът на истината и Колелото.
Първо кастинга на актьорите е супер. Да, има и други раси, но това е нормално. Няча нищо политкоректно, което да ми извади очите.
Ребека Фъргюсън (Джесика) играе невероятно. Оскар Исаак (Лето)  - също.Отделно че и двамата са много добри попадения. Пол Атреид не си го представях точно така, но отговаря на възрастта, справя се и като актьор.
Ефектите са невероятни. Адаптацията е добра. Да, засилили са малко повече ролята на Дънкан Айдахо, за да дадат екранно време на  Дж. Момоа и са "отрязали" Хауът, но историята не е ощетена никак. Съчетанието между ефекти, сюжет и игра на актьорите е много добро.
Единствено ме подразни, че действието е провлачено, но май ще се чака втори филм
Препоръчвам горещо Дюн.

Потвърдено е, че ще има втора част

Прочетох "Разделената империя" на Марк Лоурънс и съм доста доволна. Йорг Анкрат е доста завладяващ герой, въпреки всичката му жестокост не можех да не го подкрепям до края. Това, което не допадна особено бяха

Току що прочетох че "Играч втори бъди готов" от 28 април ще е по книжарниците, предварителна поръчка с -20% отстъпка.

Здравейте! Не знам защо толкова дълго отлагах прочитането на поредицата “Кръв и пепел”, но съм обсебена, най-вече от Кас И все пак имам малко глупав въпрос, ако тук има фенове на този тип фентъзи, заслужават ли си поредиците на Сара Дж. Маас “Двор от рози и бодли”/“Стъкленият трон”? В случай че имате и други предложения, ще се радвам да споделите

Nabia аз съм голям фен на книгите на Маас, откакто ги прочетох нищо друго не ме грабва така. Определено ги препоръчвам. Не случайно са все в топ класациите.