Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 32

Чака се, да, поне до преди няколко години за Св. Никола. Не съм и сигурна дали няма да навреди толкова скоро да отидете и там, тъй като все пак ще имат и някакво становище от училището, от лекарите във  Варна, телк. А както знаем "гарван гарвану око не вади." Т.е . само да претупат и да потвърдят становището на колегите.
Аз имам и близка и роднина минали през Св Никола с децата, именно поради прехода детска градина/училище. Не мога категорично  да се съглася с " тежки диагнози се поставяли само". Едното дете  е без такава, другото с лека и ресурсно подпомагане,което ползваха до 6 ти клас. В момента е страхотен юнак в 9 ти клас и освен по- ниски оценки, няма никакви проблеми!
Телк или диагноза не са до гроб! Повярвайте ми!  А и безгрешни лекари няма! Но все пак е някакъв ориентир върху какво да работите.Погледнете го от добрата страна и се възползвайте от ресурса, който ви се предлага, за да превъзмогнете някои неща, дори свързани само с поведението, както пишете . Аз имам и наблюдения ,че ако детето е дори малко по- различно, без заболявания, джунглата в първите класове го смачква , вместо да има прогрес. Изобщо не им знам в детайли системата на самото образование, но не са добре нещата за деца , които са дори малко по- различни от общото. Поне като чета в други държави, наистина сме зле с интеграцията. С повечето финанси от телка, може да измислите куп други занимания и срещи с деца, за да не се чувства детето ви изолирано, по начина по- който описвате. Да има приятели и интереси. Да не усеща липсата точно на училищната среда. Не им знам изискванията, но след като от училището са толкова категорични, няма да ви помогне и смяна на училището вече предполагам. Има потребител Мама Ру, попитайте на лично и нея, не знам дали пише точно в тая тема, но може да ви даде със сигурност ценни съвети за училището и пътя , който са извървяли те.
Пожелавам ви успех, не се шашкайте толкова, приемете че имате временна трудност и само напред!

Отидете в Св. Никола без да показвате нито епикриза, нито ТЕЛК, нито становище от училище.
Ако позволите да бъда откровена струва ми се, че не сте обяснили на детето, че училището не е като детската градина. Има правила за всички деца и се спазват от всички деца. Когато му е скучно и е уморено не може просто да стане да си търси забавление, а трябва да изчака междучасието. Събарянето на тетрадките на децата и бягането в стаята например не са позволени, защото пречат на другите деца. Ако детето не е наясно какво се очаква от него няма как да се държи както е прието за норма да се държат децата на неговата възракт в училище. Затова и учителите са приели, че то не разбира че има правила, не може да контролира поведението си и съответно са предложили обследване за дефицити в аутистичния спектър.
В Св. Никола навремето ни дадоха час за след около 40 дни, а след около 3м ходихме на обследване. Диагнозата не беше тежка, а лекарката и психоложката ме посъветваха да покажа епикризата само ако се наложи. Детето се справи с училището блестящо, но така и не успя да създаде приятелства. Но въпреки това  всяка година имаше достатъчно деца на рождените му дни. Просто внимателно преценявах на кои деца да дадем покана, като някои деца, които имаха братче или сестриче канихме с братчето и сестричето. Така майките нямаха притеснение за другото дете и идваха. Всички рождени дни, които празнува с деца бяха много весели и детето беше щастливо.

Да, разлигавен е и то много. От там ни тръгват проблемите, както и от честото отсъствие от детска градина и училище. Той ще се чувства различен и няма да има приятели - това прогнозирам. Това го натъжава, както и мен. Изгуби целия първи клас, празненствата, игрите. Не знам дали идеята за друго училище е добра. Аз направо искам отново да започне първи клас без психолози, логопеди и т.н. Иначе училището ни харесва, госпожите и ръковдството - също. Но не ми харесва, че го отделят, изолират го. А той трябва да е сред деца. Това го пише и в епикризата. Иначе сега се затопля и почваме да излизаме. Пуснах запитване към една школа по хандбал, пък ако не стане там, все ще му намеря занимание и среда.

Не съм съгласна с примирението и приемането че може лекарите да са сгрешил но какво толкова, телк не е до гроб. Извинявам се за мисленето си, но имам опит имам и мнение. Ако бяха такава примирена и моето дете сега щеше да е с диагноза аутизъм сигурно. А той започна с диагноза атипичен аутизъм поставено във Вн когато беше на три години. В СФ го водихме с мъжа ми и ходихме на много специалисти, всички казаха че въобще не става въпрос за аутизъм. А той беше с много по-сериозна симптоматика от детето на  ябълкова.  На варненски ниво казаха и неща които даже не искам да се сещам. Големите специалисти от Руо и ресурсно ( център по приобщаващо образувание ли беше) казаха че никога няма да се научи да се самообслужва, че няма да проговори. Аз затова така съм настроена срещу тях. Намерихме нормален психиатър във Вн, сложи му ГРР,  говорихме за дефицити, почнахме да работим, ползвахме ресурсен, платени специалисти, държавни фондации. Правихме ежегодно реобследване. После  почнахме да излизаме от дупката. Диагнозите се облекчаваха. На 11 години му махнаха всякакви диагнози. Представяте ли си каква симптоматика трябва да се наблюдава за да се постави на едно дете 7 годишно диагноза аутизъм. На дете на 7 години. То този аутизъм да не е грип. До 7 години го няма после изведнъж да го получава.

С две ръце подкрепям казаното от Рори. Нямам какво да добавя. Ако детето беше мое щях да сменя  задължително училището.

На втори случай попадам в рамките на няколко месеца при което обявяват дете без предшестваща сериозна симптоматика и диагнози на 7-8 години за аутист. Мислех че тези страшни времена да обявяват за аутист всеки със специфично поведение и проблемно обучение са отминали. Бяха отминали.. Но явно пак се завръщат.

В "Св. Никола" плаща ли се обследването и колко струва? Колко време се стои в София? Ако е удобно тук или на лични да ми кажете. Че чета някакви цени в интернет - 120лв. за преглед, 50лв. за контролен преглед. Няма да оставя нещата така, просто чакам решението на ТЕЛК, за да предприема ново обследване. В ресурсния център ходихме, за да го видят как се учи, във връзка с назначаването на ресурсен учител. Писа, смята, чете, рисува. Питаха ме дали съм виждала дете с аутизъм.

Когато се говори за аутизъм, се говори за спектър и той е доста обширен.

Аз не приветствам нито бързото диагностициране, нито пълното отричане.
Целта на диагнозата трябва да е само и единствено да се установи какви са нуждите на детето, за да бъдат задоволени и детето да може да развие своите вродени потенциали.

Не за да се слагат етикети, да се отделя детето или да се “научи” да се държи както се очаква от него.... Уви често това е целта на училищата, защото нямат възможност да задоволят различните потребности на децата.

Търси възможност за обследване, за да разбереш има ли проблем, какъв е и как да работите по него, но и работи посока училището, търси друго, където да има повече разбиране към детето.

Имам приятелка с дете аутист и въобще не му “личи” - очен контакт, нормална реч, маниери си има и т.н

Някой си е получил тапията от принтера...

При момичетата диагноза аутизъм се постявала доста трудно, защото умеели да имитират. Даже чак към пубертета се поставяла към 15. На моя племенница я поставиха на 12, преди това беше с хиперактивност. Тук става въпрос за вербални и с нормален интелект деца. Даже и на 30 поставят диагноза.

Обследването не се плаща.Трябва направление от личен лекар.Посочва се в МКБ Z.03.Ако не може да се остави празно поле в клинична пътека , може лекарят да посочи клинична пътека 12.
Предварително ще ви кажат колко време ще стоите.Първо се прави консултация и ако има основания ще Ви дадат час за обследване.

Идвам за подкрепа или за съвет, или просто да си споделя страха.
Записах сина ми на ментална аритметика. Много му харесва, с радост ходи. Но след няколко посещения госпожата ми се обади да ми каже, че днес (онзи ден) е пречел на децата, дразнел се с момиченце, с което седят един до друг и са другарчета, търсят се и си приказват. Вдигал шум. Казаха ми да поговоря с него и ако има още такива прояви, по-добре да не го водя повече на менталната аритметика. Тогава казах, че е аутист и помолих за разбиране, обещах, че ако усетя, че е в един от неговите моменти, няма да го водя. Тя каза, че разбира, но и другите родители плащат и очакват, че занятията ще протекат без излишни емоции. Днес той пак беше там и всичко беше прекрасно.
В същия него ден отидох в клуб по футбол и реших, че от начало още трябва да кажа, че детето си има особености. Мисля, че това беше причината да отклонят желанието ни да го запишем в техния отбор. А той така иска и се натъжи, пита "защо не ме искат". Казах, че нямат свободни места. Днес го заведох в друг футболен отбор, но този път не казах за аутизма. Приеха го веднага с отворени сърца и много топло! Аз уж си тръгнах, но го наблюдавах от едно прозорче скришом. Всяко дете имаше топка. Нашият по едно време бяга с две под мишниците и друго дете го гони да си вземе топката (после ми каза, че си е намерил приятел в негово лице). Без да иска бутна друго дете и не се извини, а каза "какво да направя". Все едно, че едва ли не детето е трябвало да прецени и да се дръпне. И накрая, след тренировка, всички деца сложиха ръце една върху друга, защото са отбор и извикаха нещо радостно. Нашият каза на треньора, че не иска и няма да си сложа ръката. Много му хареса и не искаше да си тръгва, но лесно го склоних. По време на тренировката беше много по-енергичен от другите деца. Кипи от енергия!
Страхувам се! Страх ме е, че може и тук да има изяви от неговите - неспазване на правила, пречене на децата, инати. Страх ме е, че може да се стигне до момент, в който да ми кажат, че по-добре да изберем друг спорт. Мисля и премислям тази тренировка, чудя се защо няма занимални и спортни отбори за деца - аутисти. Така родителите няма да се налага да крият и към децата ще има повече търпение и разбиране.
Много се страхувам! Той има огромна нужда и желание да спортува и то с деца, да комуникира с деца! Ако не се получат нещата с футбола, какво да правя, пак самичък с мен и татко си ли да играе? Съмнявах се, че е аутист, но май ще се окаже това. Или друго. Обадих се за ново обследване, но ще чакаме няколко месеца да ни дойде реда. На вас случва ли ви се децата ви да са нежелани заради особеностите си? Как го изживявате? На мен сърцето ми плаче.

На моята приятелка детето аутист ходи на футбол и жиу жицу.

Няма отделни отбори, защото това е дискриминация - децата не трябва да се делят формално по някакъв критерии.
Уви това се случва неформално.

Говори с детето. Постоянно.
Той не може да се постави на мястото на другите и затова не разбира за другото дете не се е дръпнало. Трябва да му обясниш.
За тези деца научаването на социална интеракция е като учене на изуст: не виждат смисъл, но го правят, защото трябва, защото другите виждат смисъл. Това е адаптация.
Та, във всяка подобна ситуация му обяснявай как другото дете е възприело ситуацията и защо е реагирало така. После предложи да помисли какво би могъл да промени в поведението си, за да не се стига до сблъсък (например му намекваш, че не може да очаква другото дете да се подмести, трябва да наблюдава дали детето дава признаци да го направи, ако стои без да се помръдне, то трябва той да промени леко траекторията си. Пусни му мач и му показвай как играчите се доближават един до друг, но не винаги се блъскат... т.е нагледно му показвай и му говори.

Ябълкова
Чета ви и се чудя това поведение на детето следствие от диагноза ли или ваш пропуск във възпитанието. Извинете ме ако ви засягам но на тази възраст децата са достатъчно големи и вече трябва да знаят що е дисциплина, какво се изисква от тях, как да се държат в определени ситуации сред обществото, в колектив , с други деца, с какво да се съобразяват, че възрастните са авторитет и много други неща. Като част от това израстване се възпитава  в градината но  част и то немалка лежи върху плещите на родителя. За съжаление трябва да кажа, че вашето дете се държи ифантилно, като дете което не разбира какво очакват от него в дадена ситуация. В никой случай вината за това не е негова. Сякаш то не разбира какво е правилното поведение. Много ми е трудно да преценя защо се държи така и най-важното трудно ми е да си представя вашето дете  в детска градина да се държи по този начин, без това да прави впечатление на госпожите. И съответно те да говорят с вас за това странно държане. Още повече се чудя и  как е минал предучилищна. Това е дете на 8 години с държане на 3 годишно дете. Дали вие до сега наистина не сте забелязвали нещо нередно, или сте го виждали, но просто сте чакали то да се израсти с времето.

В първи клас се появиха проблемите. Понякога в градината не слушаше, но не е било нещо, което да прави силно впечатление. Пропуск във възпитанието - със сигурност да. Затова не знам дали да вярвам, че е аутист. Много е разглезен, винаги става каквото той иска. Аз и мъжа ми много го слушаме и му се радваме. Съвсем сериозна съм! Мислех, че това значи, че сме добри родители, щом изпълняваме всичко. Ама не било баш тъй май... От скоро се опитваме да налагаме правила. Но ето сега, в момента, се е излегнал по корем на килима и играе на Майн крафт на телефона си. Нямаше уж да му даваме да ползва телефона днес, но на обяд яде картофена манджичка с пиле и после заслужи 4 блокчета шоколад и телефон докато почнат новините в 19:00 (тогава сядаме да вечеряме).

Ябълкова
Извини ме,но това не е да си добър родител.Моите близнаци са на 2,5г и вече си има правила.А телефон изобщо не давам.
Сериозна работа ви чака, посетете специалисти и ви желая късмет.

Извинявам се, че се намесвам, но и според мен проблемът е по-скоро във възпитанието. Това дете не е на 2 години, за да се награждавате, че е яло картофена манджичка. Да не говорим, че от момента на наградата до 19 часа са най-малко 3 часа цъкане на телефон.
Според мен първо родителите се консултирайте с психолог, преди да водите детето по обследвания и да обявявате по разни занимания, че е аутист.