Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 32

  • 99 018
  • 1 059
  •   1
Отговори
# 1 050
  • Сф
  • Мнения: 10 666
Благодаря! Има и други особености детето, не се наемам да гадая първично или вторично е нарушението , нито искам да се меся повече Гледам да помогна, помолиха ме, това е. Вече какво ще правят е решение единствено на майката. Разберете ,че има и хора, които отричат и омаловажават проблемите.
Бъдете здрави и весели празници!

# 1 051
  • London
  • Мнения: 6 732
Моето мнение, за ваксинире не е крайно . Не смятам, че ваксината е причина за Аутистичен спектър, но смятъм , че е сериозен отключващ фактор. Предразположеност към развиване на Аутистично поведение има преди ваксинирането, ваксините могат само да го отключат, но не са само ваксините отключващия фактор. Моето дете има поставени ваксини до 2г възраст, реваксинации не съм правила на 6г и 7г. Никой не е настоявал за това. Личната лекарка само веднъж спомена, че не са му поставяни и аз казах , че няма и да му поставя и темата преключи. Ако можех да върна времето назад и бях с това виждане както сега- не бих поставила нито една ваксина по много причини. Не обвинявам ваксините за състоянието на синът ми изцяло, но смятам , че в някаква степен са дали негативен отпечатък.

Малкия ми е на 4 вече ... Няма нито една ваксина. След брат му как и да поставех....😅 Вероятността съм си преценила да стане нещо от липсата на ваксина в пъти по-малко от вероятността да гледам два индивида с ментални отклонения. Така че нито съм се страхувала, нито съм имала колебания ...

За големия какво да ви кажа. Имаха коледно тържество, много депресивно ми е на техните пърформанси, защото има деца буквално се измъчват от тези програми ( силна музика, дискотечни светлини, много публика ). В нашия клас се оказа, че има доста агресивни деца
( всички са момчета ) , едното на цялата програма не спря да се бие, крещи и запушва ушите. Неотдавна някой беше избил зъб на моя, явно същия, защото учителката постоянно ми обяснява, че негов съученик е в труден период и очевидно е този същия. Искаше ми се са има и момичета в класа, но явно заради някои по-агресивни там няма такива .. в другите класове имаше. Пред очите ми е картина как разнасят на това тържество едно като парцалена кукла, сякаш то имаше позиви да повърне, не знам каква беше идеята да го тресат в танц , а то да е пред припадък. И е такива сценки ... Имаше и забавляващи се, но съвсем не всички, по-скоро малцина.

Последна редакция: нд, 24 дек 2023, 01:01 от La Catrala

# 1 052
  • Мнения: 13 811
Това е първото ти супердепресивно изказване, което чета. Честно си мислех, че вас при в Испания всичко е на много по-високо и хуманно ниво.

Благодаря! Има и други особености детето, не се наемам да гадая първично или вторично е нарушението , нито искам да се меся повече Гледам да помогна, помолиха ме, това е. Вече какво ще правят е решение единствено на майката. Разберете ,че има и хора, които отричат и омаловажават проблемите.

По принцип специфичните нарушения в ученето много често са съпътеаща програма, както правилно забеляза вторично към нещо първично. Ако е така логопед нищо няма да помогне сам по себе си, работата трябва да е комплексна. Но нека майката се утешава.

# 1 053
  • London
  • Мнения: 6 732
Мен ли визираш Реге, аз съм в Англия. Stuck Out Tongue Winking Eye То където и да се направи такова шоу няма как да е по-различно с такива участници. Навярно може родителя да си държи детето у дома като го в видял една година как реагира, знам ли, вместо всичко това. Учителите явно няма как да делят децата, не знаят на какъв родител ще попаднат ....как ще го приеме, а пък не всеки реално изпитва удоволствие, добре е това да е водещото.

# 1 054
  • Мнения: 214
И в градината  на моето момче имаше коледно тържество. Като трета подобна проява, откакто е в това заведение, трябва да отбележа, че беше приета от мен доста добре. Simple Smile
Спомням си първата - някакво пролетно тържество миналата година. Тогава първа група. Изпаднах в истинска дупка. Толкова се подтиснах, че ми се искаше просто да хвана детето за ръка и да си тръгнем. Той беше в особено състояние. Превъзбуден, подскачащ, пърхаше с ръце,  абсолютно неуправляем. Но цялата обстановка нямаше как да му подейства по друг начин. Силна музика, светлини, разноцветна украса, танцуващи, пеещи деца, препълнен салон с родители...
Аз преживях случилото се много тежко. Явно не допусках, че странностите му могат да бъдат толкова видими. И така публично да се представи... Не, че не е имал подобни, че и по-тежки изблици. (Първото му качване в метрото например беше истински истеричен кошмар и за двама ни.) Но някак съм се научила да избягвам и минимизирам всякакъв стрес и по-силни сензорни стимулации. И в тенденциозно спокойното му ежедневие почти не се се наблюдават подобни реакции. Даже някак си мислех, че са зад гърба ни...
На тазгодишното тържество ситуацията не беше много по-различна. Пърхане, подскачане, дезориентираност, никакъв усет кога какво къде колко... И понеже изглежда поне с две години по-голям от всички, т.е. висок, едър, и подреден най-отпред, шоуто беше пълно. Но, въпреки сензорното натоварване, той се забавляваше. А, когато се появи Дядо Коледа, вече нищо друго не съществуваше за него. Беше погълнат изцяло. Даже в един момент стана, отиде в средата на сцената, обърна се към Дядо Коледа и съвсем спонтанно и чистосърдечно заяви на висок глас "Аз съм много послушен." Simple Smile
Аз отидох много рано, за да успея да седна на първия ред. Исках той да ме види веднага и да е спокоен, че съм там. И се постарах да научи добре няколко от песничките, които готвеха за тържеството. Той боледува изключително много и никога за нищо не е подготвен. Последно прекара три седмици вкъщи и нямаше как да репетира заедно с децата. Това допълнително допринася за трудното му вписване в средата. Но за щастие има добра памет и пее вярно и хубаво, та поне учи лесно. Лошото е, че учителките подценяват възможностите му и му дават най-много едно изречение да каже.  За сравнение другите деца имаха средно по два куплета. Дори и тези с лоша артикулация...
Но този път момчето ми пя, каза си думичките и донякъде изпълни заложената хореография. И се усмихваше. Аз - също.
Изводите, които си направих:
Детето ми много се набива на очи. С поведение и стереотипни движения. Сигурно в това отношение винаги ще е така. Някак загубих надежда, че с времето тези неща ще изчезнат.
И все пак той се развива, учи, надгражда. Още много ни куца моториката, но и там имаме напредък. И това ме успокоява, че, може би, ще се справя някак и в училище. Дано!

# 1 055
  • Мнения: 1 400
lilli, няма как детето ти да не се набива на очи като го сравняваш с децата в норма. При мен е обратното, моята мома е в училище за деца с увреждания и на коледното тържество изглеждаше най-нормална. Едно, че състоянието й не личи на пръв поглед, друго, че като дойде някакъв празник (рожден ден, Коледа, първи учебен ден, манифестация) сякаш й идва съзнанието и изведнъж започва да се държи съвсем адекватно. Освен че си изигра танца и на масовото хоро игра накрая, видя ни в публиката и ни се усмихна. Но като цяло ми стана мъчно на това тържество при вида на толкова много деца с увреждания накуп.

Последна редакция: ср, 27 дек 2023, 00:49 от ice_sparky

# 1 056
  • Мнения: 462
И в градината  на моето момче имаше коледно тържество. Като трета подобна проява, откакто е в това заведение, трябва да отбележа, че беше приета от мен доста добре. Simple Smile
Спомням си първата - някакво пролетно тържество миналата година. Тогава първа група. Изпаднах в истинска дупка. Толкова се подтиснах, че ми се искаше просто да хвана детето за ръка и да си тръгнем. Той беше в особено състояние. Превъзбуден, подскачащ, пърхаше с ръце,  абсолютно неуправляем. Но цялата обстановка нямаше как да му подейства по друг начин. Силна музика, светлини, разноцветна украса, танцуващи, пеещи деца, препълнен салон с родители...
Аз преживях случилото се много тежко. Явно не допусках, че странностите му могат да бъдат толкова видими. И така публично да се представи... Не, че не е имал подобни, че и по-тежки изблици. (Първото му качване в метрото например беше истински истеричен кошмар и за двама ни.) Но някак съм се научила да избягвам и минимизирам всякакъв стрес и по-силни сензорни стимулации. И в тенденциозно спокойното му ежедневие почти не се се наблюдават подобни реакции. Даже някак си мислех, че са зад гърба ни...
На тазгодишното тържество ситуацията не беше много по-различна. Пърхане, подскачане, дезориентираност, никакъв усет кога какво къде колко... И понеже изглежда поне с две години по-голям от всички, т.е. висок, едър, и подреден най-отпред, шоуто беше пълно. Но, въпреки сензорното натоварване, той се забавляваше. А, когато се появи Дядо Коледа, вече нищо друго не съществуваше за него. Беше погълнат изцяло. Даже в един момент стана, отиде в средата на сцената, обърна се към Дядо Коледа и съвсем спонтанно и чистосърдечно заяви на висок глас "Аз съм много послушен." Simple Smile
Аз отидох много рано, за да успея да седна на първия ред. Исках той да ме види веднага и да е спокоен, че съм там. И се постарах да научи добре няколко от песничките, които готвеха за тържеството. Той боледува изключително много и никога за нищо не е подготвен. Последно прекара три седмици вкъщи и нямаше как да репетира заедно с децата. Това допълнително допринася за трудното му вписване в средата. Но за щастие има добра памет и пее вярно и хубаво, та поне учи лесно. Лошото е, че учителките подценяват възможностите му и му дават най-много едно изречение да каже.  За сравнение другите деца имаха средно по два куплета. Дори и тези с лоша артикулация...
Но този път момчето ми пя, каза си думичките и донякъде изпълни заложената хореография. И се усмихваше. Аз - също.
Изводите, които си направих:
Детето ми много се набива на очи. С поведение и стереотипни движения. Сигурно в това отношение винаги ще е така. Някак загубих надежда, че с времето тези неща ще изчезнат.
И все пак той се развива, учи, надгражда. Още много ни куца моториката, но и там имаме напредък. И това ме успокоява, че, може би, ще се справя някак и в училище. Дано!
И на мен ми стана много болно на първия празник в градината

Последна редакция: ср, 27 дек 2023, 09:23 от Dobriana32

# 1 057
  • London
  • Мнения: 6 732
Гушки Лили:hugs:

Докато бяхме в нормална градина и училище никога не ходех на тържеството.😅 Бях само на едно завършване, но те наистина не се опитваха да вкарат в матрицата тези деца. Първата програма в специалното училище ме изненада с танц и дори взе микрофона и пожелава Весела Коледа и Щастлива Нова Година на всички. Но самата програма зависи от учителите, които всяка година са различни, капацитета на класа какво може да се подготви като група все пак. Тази година бяха на столове и беше леко статично, a той може да се развихри доста. Лятото бяхме на бар с него с жива  музика, китари, песни.... Беше атракцията. Joy залепи се до някакви пияни ергени и удариха такива танци Joy Купонджия е, мен това ме и ядоса тази година, вместо да пуснат една музика и всички просто да танцуват, те правят някакви глупави заучени ситуации от които нищо човек от забавление не разбира, а и не оставя възможност на който му се седи да седне, на който танцува да танцува, всеки да се забавлява според своето разбиране. Навярно да оставят и врата към двора или сензорна стая който иска там да се изолира. Простичко е, стига да се мисли.

# 1 058
  • Мнения: 2 727
Аз също не ходя и вече на тия тържества. Той ги пропуска. Преминах през фазата- рев и депресия като го гледах до децата в норма.
Вече съм на  фаза, щом не му е приятна трапаната с бумтяща музика, детски крясъци и хора, трябва да го приема.

# 1 059
  • London
  • Мнения: 6 732
Хайде нова тема
https://bg-mam.ma/t/1616710

Общи условия

Активация на акаунт