Проблемно дете в класа

bagira_s, казвате, че нямате предубеденост към децата с диагноза, но очевидно имате и то голяма, затова нека ви кажа някои неща.

Съгласна съм - не само е вредно за това дете да си прави каквото иска безнаказано, ами тъкмо обратното трябва - постоянно да се повтарят правилата и да има и последствия след това. Не наказания, а естествени последствия.

Обаче, нека те светна за една подробност за децата с диагноза аутизъм. Като навършат 18 директно ги вкарват в регистъра с шизофрения и без да си подменят телк-а. Нито могат да карат кола, нито да гласуват, нито да заемат ръководна длъжност. Да завиждате на деца с тази диагноза е нелепо.

Още едно нещо, т.к. това съм го говорила с една приятелка лекар. Ромките масово имат ТЕЛК и масово са с диабет. Ако им завиждате - живейте и вие на кола, баничка, пица и водка 10на години и вие ще имате шанса да сте с ТЕЛК и лекарствата ви да са скъпи дори и с рецептурна книжка.

Телкве имат,но нищо им няма.Дават рушвети и си вземат ТЕЛК.

Елфичка,

Ако разказаното кореспондира с действителността, едно дете тормози психически и физически други деца, с които поделя една класна стая и учебно време. Интересно ми е какво е "естественото последствие" за това. "Не наказание, а естествено последствие."

По-назад го написах. С придружител. На първия чин. 
(Ама директорките не обичат външни хора да влизат в часовете, защото ще се види и от външен дали само детето / децата е проблем,  и ще лъсне дали педагогическите способности на учителката са слаби.)

Ако не може да стои на едно място - няма да седи, ще стои право.

Ако говори, което най-вероятно го прави, му се дава да следи кой вдига шум в час.

Ако е с дефицит на вниманието (каквито са повечето деца с аутизъм), вместо да се игнорират социално неприемливите реакции -  каквото каже учителката - това го повтаря това дете, за да го чуят и другите деца по-добре.

Ако родителите искат да се разберат с родителите на това дете - може всички, целия клас да си поделят парите за един такъв придружител - някое студентче по специална педагогика или по психология много ще се зарадва на възможността да придобие опит в специалността.

Да, но това, че има документ (образно казано) за такава, не означа, че наистина е с такава.

Но аз отговарях на въпрос на авторката от трета страница на темата дали наистина е аутизъм – това няма как да се знае от някой от темата.
Обаче, според мен, дори наистина да е с аутизъм (не го изключвам като вариант), това не е причина другите деца да търпят насилие.

Както и да е – темата явно не е пусната с цел информация за конкретни действия, а празни приказки, та не съм сигурна, че има смисъл от писане в нея.

Няма никакво значение дали диагнозата е реална или не. Има значение факта, че това дете тормози цял клас 5!! години. Не знам как изобщо учат тия деца.
Защо не сте адресирали проблема още в първи клас? Разговори с учителката, родителите, родителска среща, директор, инспекторат, закрила на детето. Има толкова много институции, към които е трябвало вече отдавна да се обърнете. Какво търпение?! Ако нищо не проработи още в края на първи клас бих си преместила детето в друг клас или друго училище. Как така ще позволявате някой да тормози детето ви? Ужас и безумие..

Съгласна съм за сигнализирането на институциите, но не съм съгласна да се демонизира детето.

Ако е истинска диагнозата, става дума за дете, на което му е изключително трудно или не може да следва правила и норми и тормозът идва от болестта, а не от лошотията на това дете, или от ромския произход или каквото друго се нарочи за проблем.

И да не е истинска - пак трябва да се работи с това дете и да се подпомага, а не да се демонизира като тормозещо цял клас.

А това, че тормозът идвал от болестта, с какво помага на останалите деца? Нима понеже не било лошо детето, а болестта била виновна, цял клас трябва да страда, да рискува здравето си и да си изпусне бъдещето поради изоставане в образованието? Болните се лекуват, ако трябва се изолират за да не вредят на околните. Това мисля е основно правило. Ти искаш 30 деца да се пожертват заради това???

Приемам, че диагнозата е истинска.
При това положение, ако наистина тормози други/те деца, те каква вина или отговорност имат за тази диагноза, че да бъдат потърпевши?

Не помага с нищо.

Очевидно тези, които е трябвало да направят нещо по въпроса се правят, че проблем няма и от това страдат цял клас деца.

И затова апелът ми е да се гледа на проблемът с проблемното дете от правилната посока, а тя е - възрастните да си свършат работата. Директорката да разреши човек, който да е постоянно до това дете и да работи с него в час.
Родителите да задействат към ресурсно подпомагане. Училищният психолог да вземе да си припомни какво й пише в работната характеристика.

Ей такива неща да се направят, а не учителката да казва на родителите да си траят, а директорката да се прави на нечула и неразбрала.

А защо тези деца не учат индивидуално?Защо ги натрапват на другите?То за 5 години като не се е интегрирало,дали следващите ще се интегрира или само ще пречи и на останалите.За такива деца трябва да има помощни училища,така и те ще се чувстват по-добре.

Сложна тема подхващаш и ще ти дам другата страна на медала.

Много трудно такова дете разбира и схваща и научава социалните норми. Тези деца са много чувствителни и много бързо се ядосват. Едните от унижително поведение, другите от това че нещо не е станало така както те са го искали (моливът е сложен не правилно, а настрани).

Вместо да научат от първият път, че като ударят другарчето то повече няма да иска да си играе с тях и да им е приятелче, ще отиде вкъщи, ще каже на мама и тати, те ще се оплачат на директорката и директорката ще започне да прави натиск над родителите на детето да го премества или ще се прави, че муха бръмчи, т.к. получава допълнителните субсидии за дете със СОП.

Тези го правят и пак и пак и пак. Искат внимание - получават го. Това, че вниманието не е положително - по-добре от никакво. И не зацепват. Буквално с всяко едно, дори и най-малкото нещо (като да си обуе обувките правилни), повторението е по 1000 пъти докато се отработи.

Това, което на хартия го има като приобщаващо образование на практика не съществува и с всяко едно отхвърляне на това дете и от ученици и от учители и от системата, това дете започва все по-малко и по-малко да може да се вписва в учебния процес. Има и такава диагноза.

Учителите не са подготвени - не знаят как да се справят с такова дете. Или го напъждат с неприкрити нападки, че семейството така са го научили, или се правят, че нищо не забелязват и си казват - ето, като завърши детската градина, вече няма да е мой проблем. Другата си казва -  като завърши 4ти клас, вече няма да е мой проблем. Сегашната си казва - ето, като завърши 7ми клас вече няма да е мой проблем. И така учителите стават част от проблема. Директорите покрай прибирането на субсидии за СОП и нищоправене след това също.

И как си представяш, че по три реда може да се каже дали е аутизъм или толериране на агресия? Ако има агресия, независимо от диагнозата вие не сте длъжни да я търпите. А дали е аутизъм - аз на кафе не гледам, за да ти кажа.
Повечето родители няма да си преместят децата, така че си мести твоето. Досега щом никой не е посмял да каже нещо, едва ли ще каже. Затова вместо да мрънкаш и да се вайкаш си търси ново училище за детето. Или го премести в другия клас.

Да,проблемното дете не е виновно.
Виновни са хората ,които не правят нищо,за да решат проблемите.
Такова дете трябва да има ресурсен учител.Мисля,че от общината изпращат такъв,но може и да греша...Ако има ресурсен учител ,който да седи до него ,ситуацията ще е различна.
Защо майката на въпросното дете  и класната,директорът  не са поискали   ресурсен учител?

При подобна ситуация в нашия клас,но проблемното дете не беше със СОП,ние решихме,че няма да си местим децата.
Училището е добро,доволни сме от учителите,класът е задружен.
И направихме така,че агресивното дете се премести.Сега има мир и спокойствие.Действахме бързо ,има начини.