Урбанизацията предполага анонимност и социална изолация, въпреки, че нараства концентрацията на хора....
Аз имам прекрасни спомени от социалния живот на баба ми от преди 50години
Естествено действието се развива в добружанско село с огромни дворове за обработване /нашия е 6 декара..../.
Баба беше пенсионер по болест - тумор в мозъка, оперирана, с остатъчни вестибуларни проблеми.
Лятото социалния живот позамира и се свежда до сбирка на клюки пред хоремага към 6часа /от там се вземаше хляб и се издаваха яйцата / докато дядовците удрят по една ракия . после всеки по каруците и кой от къде е
Обаче зимата.... жените работеха в ТЗСТ-о и за тях работа зимата няма - сутрин рано оправят животни и къща и на обяд са вече в някоя къща на седянка - то ронене на царевица, дарачене, чепкане на вълна, точене на баници, правене на курабии, готвене в големи казани за всички, колективно шиене и бродиране на терлици и престилки..- абе всичко. Коя пее, коя се зевзечи - работата обаче върви и не тежи. Някой ако има нужда от помощ - всички се втурват. Те си бяха като една комуна.
Обаче на заводите в Девня им трябваха работници, както и в строителството и т.н. и младите селяни предпочетоха да работят на твърди заплати, отпуски, ведомствени апартаменти, без кал и "мизерия" и така нашето село загина бавно с остаряването и умирането на баба и нейните дружки......