Сноу,ти къде живееш,ако не е тайна?
Родителите ми имат апартамент в Плевен,но през лятото са на село.Със съседите в Плевен почти не комуникират,изпокараха се навремето за глупости помеждуси/леле,как се пише тази дума?!/
Ние , у наше село, нищо не правим без съседите.Кана вино не се пие без тях.Редвон осутрин намирам на отрадата армаган - тиквичка,домати,яйца,мекици,баница.Откато разбраха,че дъщеря ми е бременна,всичко,каквото се готви се носи и за нея.Ако ще да яде.И аз така правех с тяхната дъщеря.Този съсед ме учи на животновъдство.
От другата страна си имам една леля Мая , която е моят гуру в градинарството.Синът ми като беше малък й казваше мама Мае-уникално добър човек.
Когато отсъстваме те имат ключ за у дома,грижат се за животните,за градината,обират ми краставиците и боба.
Коато децата бяха малки ,излизахме с тяхна съседната улица на пързалка.Веднагически от някъде се появяваше тенджера с мекици,кифли и кана вино.Бабите много ни се радват, на нас по-младите , и все гелдат с нещо да ни зарадват и окуражат.Ние пък помагаме за дърва,за нещо тежко,когато има да се върши,за пазаруване през пандемията.Има и лоши хора , но са по-малко.
Оооо, и да не забравя петъчния боб на комшийката срещу нас,ценни семейни приятели.И на нейният крем-карамел,на който дължим две юначето в махалата.
Живея в Монтана, в квартал само от къщи,много селски тип,на времето е било село,в последствие градът е изграден около него.