МНОГОДЕТНИ МАМИ № 72

За много години, здрава и успешна да е годината за вас и семействата ви!

Milk-choc, на първо място приеми, че малко хаос и разбъркване на приоритетите са неизбежни в първите месеци. Опитай се да "открадваш" време с малкия ти син, докато кърмиш, и да го включваш в грижите - да ти подава памперс, дрешки и т.н. Прецени доколко реалистични са ти очакванията за домакинстване, докато си с двете деца, за да не се натоварваш с чувство на вина за несвършена работа. Труден период е с толкова малки деца, но около четвъртия месец би трябвало поне дневният сън на бебето да стане по-продължителен. Не знам как стои въпросът с помощ от родители при вас, но ако има възможност, възползвай се.

Aila, радвам се, че сте добре! Къща извън града звучи много яко, но си е също и сериозен ангажимент, щом още не сте приключили с ремонта. Иначе производството ти изглежда чудесно

През изминалата година в професионално отношение нещата  почти се нормализираха при нас ( хоум офис не ни е опция ), много се надявам тази година да продължи по същия начин. Децата са добре, вече ми е неудобно да ги наричам деца, де, защото големите са на 23 и на 19г. Малката стана на 13г., дойде й цикълът най-после ( с голямо нетърпение го чакаше ), влиза в пубертета вече с всички прелести. Имаше наскоро период, в който беше престанала изобщо да общува с мен и баща си, държеше се много предизвикателно и нахално. Слава богу, поговорихме и нещата доста се подобриха. Не стана без корекции и от наша страна, разбира се. При големите някак по-прикрито, по-незабелязано мина тази възраст, но малката е съвсем друг характер.

При мен беше голям зор до 3 тата година на малкия, защото баткото и каката бяха малки да им го оставям и ми се събираха по три деца да гледам през ваканциите с различни потребности.След това се започна боледуването по ясли и градини и според мен поне до 5 ще сме така, съдейки от големите.В общи линии не става по лесно, просто свикваш да не ти е лесно.

Хахаха хареса ми “просто свикваш да не ти е лесно” точно това си мислех днес докато четях книжка на малкия за приспиване и едновременно друсах бебето в слинга и то да спи Благодаря ви и да, като гледам горе-долу съм се ориентирала и точно тези неща правя- четем книжки докато кърмя (макар че бебето взе да се разсейва), включвам го да ми “помага” с памперсите, да й пее докато й правя гимнастика, да й дрънка с дрънкалки, често ги извеждам само колкото да заспи в количката и да спи в коридора докато му слагам да обядва и го оправям за сън. И пак имам чувството, че не се справям, има много моменти, в които не пасват нещата (примерно да му оправя гърнето или да го приспя, а тя реве гладна). Но май имам нереални очаквания за ситуацията- че всичко винаги ще се напасне. Може би е хубаво да я изчакам да навърши 3-4 месеца, малко да се утвърди режим и да пригодя ежедневието ни. Че сега е много хаотично с малко бебе и ден с ден не си прилича. Обмислям и да пусна баткото на ясла, но в момента ужасно много боледуват (явно заради карантините) и да не стане само да боледува и пак ще си е у дома, ама болен, че и бебето може да лепва. Ще е още по-трудно вместо да се улесня... и вечерта големият като се прибере от училище и ме засипе с неговите проблеми направо вдигам кръвно 😄

Аз се опитах да си спомня и установих, че времето милостиво е заличило повечето спомени. Правете снимки, пишете, повтаряйте вечното "И това ще мине".

Ние сме срвн добре, живи и здрави, предстои ни официален тийн другия месец, а имам чувството, че вече отдавна сме на тоя влак, хич не дочака да навърши

Моите породени са с 1г и 3м разлика. Каката ми беше кротка и порасна много самостоятелна и грижовна покрай малката си сестра. Вече са на 7г и 8г и има е мъгла как сме се оправяли. Сега си имаме бебе коте вместо четвърто бебе. Тъкмо вчера баткото(6 клас) ми разказва как госпожата по Човек и природа го питала дали има братя и сестри. Той казал, че има 2 сестри и 1 брат. Тя го питала за имената им. Като стигнал до Пухчо, тя се зачудила какво странно име сме му сложили и попитала по-голям ли е или по-малък от сина ми. Той й казал,че е само на 4 месеца. Почакал малко за ефект и накрая разкрил, че става дума за котарак. Жената се хванала за главата!
Та голяма забава вкъщи с новото братче.

Emel Manolova напълно те разбирам за бебетата котенца.
Преди година и нещо, Николета домъкна черно котенце. Вече е огромен черен котарак над 5 кг. Мъжът ми не искаше изобщо котки, но докато му намерим стопанин, всички толкова се привързаха, че нямаше как да го махнем.
Миналата година на 6-ти септември отидохме до къщата и в оранжерията намерих изоставено съвсем новородено коте. Оказа се, че е на един ден. Припомних си много набързо какво е да имаш бебе, първата седмица го хранех на два часа включително нощем, после на три, добре че бързо порастват, не като човешките бебета
Тежеше само 74гр, ветеринарите препоръчаха да не се привързваме. На месец вече беше самостоятелна единица - ходеше си само до тоалетна, ядеше си храна. Остана обаче най-сладкото, гушливо и пухкаво коте и макар да имаше желаещи да го вземат, обясних че аз самата не мога да се разделя с него и сега имаме вече две котки - Страх, черният котарак и Шепичка, малката госпожица на 5 месеца. Вече е над 2 кг.
Ваня наскоро като гледаше как Шепичка идва при мен като я извикам, ляга и почва да ми мърка, заяви, че иска и тя да си намери бебе коте, за което да се грижи и да я счита и нея за майка. Защото макар много да си го обичаме Страх е голям проклет котарак, почти не идва да се гушка, драска и изобщо позволява рядко и само ако той прецени да го докосваме.
А ето и децата от този месец на именният ден на Ваня

Да са ти живи и здрави и момичетата, и котетата.
Когато бях студентка имахме котка, която роди три бебета. Да гледам как растат беше един от най-щастливите периоди в живота ми. Но те си бяха и с майка си тогава, та нямах особени грижи.

За много години, живи и здрави!

Айла, прекрасни са ти момичетата! Видях и тавана на къщата ви в интериорната тема и съм сигурна, че като им го направиш няма да искат да се прибират в София. 🙂 Друго си е къщичката. И на мен много ми се иска, но с този апартамент който купихме миналата година за къща няма начин.
Поне на ремонта му се вижда края и се надявам следващия месец вече да се пренесем. Друг е въпроса как се пренася целия катун на 5 челнно семейство. Ужасявам се само като си помисля, защото аз много мразя да събирам багаж.

Не знам при всички ли е така, но на мен с третото дете времето ми минава, като миг. Сякаш до онзи ден бременеех, а малката вече е почти на 1 г и 9 месеца. През април навършва 2 и ще трябва да се връщам на работа, а тя на ясла. В ужас съм и ми е много мъчно, че толкова бързо отлетя това време с нея.
Хем този път си постоях вкъщи. С батковците и двата пъти се върнах по-рано на работа.

Минавам да ви почерпя виртуално за Бабин ден. Мъжът ми си го счита за свой празник и упорито държи да го отбележи.

Уаааау, това се казва история! Аз съм отскоро в тази група и не съм я чела, а акушерката къде беше?

Акушерките си бяха в родилната зала. От самото начало ни предупредиха, че не могат да осигурят непрекъснато присъствие при нас в стаята. Просто нещата се ускориха толкова светкавично и нямаше време да извикаме някого.

Поздравления за куража и самообладанието - и твоето, и на таткото! Да са ви живи и здрави дечицата! Ще разкажа историята на моя мъж

Разказа малко след радането беше още по-подробен и по- забавен! Спомням си го много добре все още и много ви се радвах. Аз за съжаление и двата пъти завърших със секцио, а таткото успя да види малката чак на вторият ден дори.

Еха, страхотно 🌺 и моят беше на две от петте раждания и го е яд, че за последното нямаше как да присъства заради ковид.

Благодаря за хубавите думи, радвам се, че ви беше интересен моят разказ.

Днес разбрах, че моя колежка е бременна с четвърто дете. Много приятно ми стана.