Честито бебче! Нека напълни къщата ви с радост и сърцата ви с любов!
- Публикувана: 22 юни 2021, 21:21 ч.
- Последно мнение: 2 апр. 2024, 21:53 ч.
МНОГОДЕТНИ МАМИ № 72
yanac, честит Божидар! Да пълни дома и сърцата ви с радост! 
Вкъщи сме добре. Голямата ми дъщеря вече е студентка първи курс психология в НБУ. Започна и работа на трудов договор на четиричасов работен ден. Тя и преди ходеше да работи, но почасово през уикендите. Много е ангажирана и не я виждаме много. В малкото свободно време е предимно навън с приятели.
От четвъртък се затягат противоепидемичните мерки в София. Ядосвам се, че отново основната тежест на ограниченията е върху децата.
Hope to Hope, как вървят нещата при теб? Поуспокои ли се малко?
Вкъщи сме добре. Голямата ми дъщеря вече е студентка първи курс психология в НБУ. Започна и работа на трудов договор на четиричасов работен ден. Тя и преди ходеше да работи, но почасово през уикендите. Много е ангажирана и не я виждаме много. В малкото свободно време е предимно навън с приятели.
От четвъртък се затягат противоепидемичните мерки в София. Ядосвам се, че отново основната тежест на ограниченията е върху децата.
Hope to Hope, как вървят нещата при теб? Поуспокои ли се малко?
Hope to Hope, как вървят нещата при теб? Поуспокои ли се малко?
[/quote] (
Здравей, sweetkids_mama - силно е да се каже. Все още качам първи цикъл - искрено се надявам и хормоните да ми да се балансират.
Но, ако трябва да съм честна - това бе най-голямата грешка в живота ми. Няма част от секундата, в която всяка клетка от съществото ми да не иска да върне времето назад...През призмата на времето преценявам, че душата ми е искала детенцето и просто не мога да разбера как съм могла да постъпя така. Сигурно големия шок, объркване в т.ч. хормони....
Тъгата и съжаленията са големи и колкото абсурдно да звучи, искам трето детенце. Знам, че това няма да върне другото, знам, че не може това да ми е мотивацията за ново човекче, но това е единственото, което ме крепи. Разбира се, мъжът ми е категорично против, но аз си мечтая. Не знам дали е възможно да се получи, дори и той да се съгласи, въпреки че моя позната ми каза, че 2 нейни приятелки са родили на 46
.
[/quote] (
Здравей, sweetkids_mama - силно е да се каже. Все още качам първи цикъл - искрено се надявам и хормоните да ми да се балансират.
Но, ако трябва да съм честна - това бе най-голямата грешка в живота ми. Няма част от секундата, в която всяка клетка от съществото ми да не иска да върне времето назад...През призмата на времето преценявам, че душата ми е искала детенцето и просто не мога да разбера как съм могла да постъпя така. Сигурно големия шок, объркване в т.ч. хормони....
Тъгата и съжаленията са големи и колкото абсурдно да звучи, искам трето детенце. Знам, че това няма да върне другото, знам, че не може това да ми е мотивацията за ново човекче, но това е единственото, което ме крепи. Разбира се, мъжът ми е категорично против, но аз си мечтая. Не знам дали е възможно да се получи, дори и той да се съгласи, въпреки че моя позната ми каза, че 2 нейни приятелки са родили на 46
.
Sweetkids какво работи дъщеря ти в първи курс, в някакъв кол център ли,или нещо друго?
Не е в кол-център, офис-асистент е в едно пространство с кабинети по психотерапия.
Garden of Eden, в предния пост беше писала, че си на 41. Не е толкова късно за бебе дори след 2-3 години. Прибързано ми се струва да се хвърляш в другата посока, за да поправиш един вид грешката си. Дай си време да се справиш с травмата. Мъжът ти как реагира на това, през което минаваш? Проявява ли разбиране?
Жанинче, направо не ми се влиза в тази тема, защото се чувствам ужасно безсилна. Нито едно правителство не намери политическа воля да постави здравето на хората като приоритет. Пълен провал на ваксинационната кампания, безсрамен популизъм и клякане пред различни лобита. В другите страни животът се завръща към нормалното, а тук ще се въртим до безкрай в този кошмар.....
sweetkids_mama на 41г съм. Дали ще имам този шанс след 2 -3 години... мога само да се надявам
Напълно осъзнавам, че това е изпадане в крайност - но както написах - това е нещо, което ме крепи. Аз съм меко казано в депресия - трудно ми в да приема реалността. Всеки ден е еееедна идея по-добре. Мъжът ми ме подкрепя, като всичко върши той вкъщи - толкова съм апатична, че нищо не мога да правя, ако не е нещо супер важно. Той вижда, че минавам през мноого труден период и иска да ми помогне, но и аз трябва сама да помогна на себе си - както барон Мюндхаузен...
Напълно осъзнавам, че това е изпадане в крайност - но както написах - това е нещо, което ме крепи. Аз съм меко казано в депресия - трудно ми в да приема реалността. Всеки ден е еееедна идея по-добре. Мъжът ми ме подкрепя, като всичко върши той вкъщи - толкова съм апатична, че нищо не мога да правя, ако не е нещо супер важно. Той вижда, че минавам през мноого труден период и иска да ми помогне, но и аз трябва сама да помогна на себе си - както барон Мюндхаузен...
. Съжалявам , но понякога, когато нямаш подкрепата от близките, решението не е само твое. И други момичета са споделяли същите чувства. Надявам се, че покрай децата ти ще се възстановиш по-бързо.
Dari_77, благодаря ти за виртуалната подкрепа. Да сега като се замисля, наистина нямах подкепа, а и аз като бях объркана и стресната не виждах хубавото в ситуацията. Сега зна, че можем да се справим, но е късно...
malinkap - така е, никой не знае какво му предстои.
Как е възможно жена на 52г да роди? Естествено или асистирано? Защото ако е естествено - евала!!!
malinkap - така е, никой не знае какво му предстои.
Как е възможно жена на 52г да роди? Естествено или асистирано? Защото ако е естествено - евала!!!
Аз всеки момент чакам трето- на 36 г- и сериозно съжалявам за голямото чакане между първия и втория ми син (6 г), защото винаги съм искала три и като го знаех, защо толкова се тутках...
Аз пък се надявам големият ми син второкласник да минат дистанционно, че да не ми домъкне ковид точно като ще раждам. Ние с мъжа ми сме ваксинирани, ама с нелепо изумяващата обстановка в България това изобщо не ме топли. Никога досега не съм имала желание да емигрирам, но българската идиотия в настоящата ситуация така ме напрегна, че искам вече да не живея тук...
Аз пък се надявам големият ми син второкласник да минат дистанционно, че да не ми домъкне ковид точно като ще раждам. Ние с мъжа ми сме ваксинирани, ама с нелепо изумяващата обстановка в България това изобщо не ме топли. Никога досега не съм имала желание да емигрирам, но българската идиотия в настоящата ситуация така ме напрегна, че искам вече да не живея тук...
Garden of Eden, аз имам над 20 години връзка. Просто считахме, че някои неща са по-приоритетни, а всъщност не е било така. За забременяването на 52 не ми е удобно да питам как е станало, чужда ли е яйцеклетката, нейна ли е, в общи линии по едно време сложи снимка с бременно коремче в социална мрежа, че хората явно са мислили, че е осиновено. Но е факт, IVF технологията става все по-ефективна.
За имигрирането си мислих преди години да имигрирам, но се убеждавам,че навън става все по-зле, така че засега съм си тука.
За имигрирането си мислих преди години да имигрирам, но се убеждавам,че навън става все по-зле, така че засега съм си тука.
malinkap, какво имаш предвид под "Просто считахме, че някои неща са по-приоритетни, а всъщност не е било така."?
Т.е. че опитът и времето показват, че нещата не са това, което сме мислили, че са?
Както при мен в случая - да мисля, че правя добро за общото благо, но след като взех това решение, реалността ми показва другата страна на монетата?
Т.е. че опитът и времето показват, че нещата не са това, което сме мислили, че са?
Както при мен в случая - да мисля, че правя добро за общото благо, но след като взех това решение, реалността ми показва другата страна на монетата?
Препоръчани теми