Слънцето зад облаци наднича - ПЛЕВЕНското човече якенце облича

Здравейте мили мами,
макар и на 16 редовно съм тук и чета вашите постинги. Аз съм от Велико Търново, но скоро ми предстоят няколко сеанса при д-р Нгуен-Нгок Дин занимава се с акупунктура. Работи на центъра.Та нукоя мама ходила ли е там и имате ли някакви отзиви от него. Както мразя иглите, само за там съм ама няма друг начин... Благодаря ви предварително! Лека вечер.

Здравейте на всички 

Аз като видна Плевенска снаха, се присламчих към срещичката миналата седмица  Макар камерния състав беше много весело Извинявам се само за закъснението с качването на снимките, но нещо не съм добре с паметта покрай малкия разрушител в къщи.
Много ми се щеше да се видя с Искрица надежда, но тя не дойде 
Ето малко снимчици и от мен и се надявам следващия път да се запозная с повече хора 

http://www.snimka.bg/album.php?album_id=74876

Здр, момичета
Добре дошла, Сиси
Валя, наистина имам общо с Галина Димитрова и нейните деца, при това имам много общо даже А теб какво те свързва с тях
aterg, как е Димана? Чакаме добри новини
Аз тия дни съм взела Деничка на "акорд". Щом е будна я мъча да пълзи, да ходи, да се изправя сама. Че за срамотите, на годинка стана и още нищо не може да прави. Само бърбори и се опитва да повтаря всяка дума, която чуе
Хайде чао

Виждала съм те покрай тях, Г. Димитрова ми е преподавала в у-ще "Иван Вазов", а по лагери Г.Д. е водила синовете си и не съм много сигурно, но веднъж като че мернах и теб (на Васильово или Люляците - не помня точно), тогава бяхте деца, а и по онова време моята приятелка Маргарита поддържаше контакти със синовете й. Май бяхте млечни братя и сестра, ...  ,  ,   - точно така беше.

здравейте, аз се завърнах от голямата река,хихихихихи,пак съм на линия за разходки........Деничка е много сладичка с тази бяла рокличка......Дейзи харесаха ли поканите, въй, там онова дето го измайстори за кръщенето?

Добре си се завърнала, furor. Хайде на разходка утре.
Аз днес водих Димана при педи, че нещо много вода пие напоследък. Провериха и нивото на кръвната захар. Добре е. Май я мъчат зъби. Но да знаете само как плаче... То не е плач, то си е рев. Чак пищи. Не спи спокойно нощем, не яде. Ох, тези зъби, голяма мъка са!
То и за това децата нямат спомени от първите три години. Ако си спомняха всички мъки, страшно щеше да е.

Момичета ИЗДИРВАМЕ Емилиян. Моля ви погледнете снимките, дали не сте го виждали някъде?

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=140192.new#new

Разбрах че на Валенцето компютъра ме й работи но ми трябва да се свържа с нея. Ако имате телефона й бихте ли ми го пратили. Благодаря.

Аз сега много се безспокоя за това как напредваме с говоренето, а то не - никак. искам да се консултирам с логопед, а си спомням че тя търсеше логопеди когато пристигна в Плевен.

Miriel ,мога да те свържа с 2 логопедки, ако искаш. Едната работи във "Васил Левски"-Янислава Симеонова, а другата е Емилия Лалова-тя работи с детенцето на Валенцето. Имам и колежка, с която работим заедно, но тя е малко "негодна"  .Иначе от Янислава са доволни доста родители. Ако проявяваш интерес-пиши на лични.

ето и моите 3 снимки от срещата най-накрая:тук
без критики към снимането

Здравейте всички! Днес цял ден се мъча да влеза във форума и не ми се зарежда. Чак сега мъжа ми се светна да рестартира компа    и успях. Подивях от скука цял ден. Установих, че съм станала "зависима" от форума

лелее,атракция, май и аз съм зависима...всяко свободно време съм тук....сега нарочно започнах да си плета шал,колкото да не кисна пред ПС-то, но не би......

Вчера с едно приятелка (детето й е с един месец по-малко от Вики) отидохме до близката ясла и да проверим условията, да подадем молби и да се поинтересуваме като цяло за заведението. Яслата е "Гергана" под Скобелев парк. Завеждащата ни посъветва да изчакаме зимата (на такова мнение сме и ние) и да заведем дечицата март месец. Тогава било най-интересно, покрай многото празници се организирали тържества и това ще се хареса на децата. Попитах дали има педагози, които се занимават с децата ако те имат говорни проблеми, те отговориха, че имало. Тъкмо казвах, че Вики не иска много да говори и тя напук не спря да си бъбри на нейния си език
Една лелка взе момиченцата и ги въведе в занималнята. Там е много цветно, весело, има играчки и беше МНОГО ама МНОГО ТОПЛО. Децата не се разреваха и започнаха да разучават всичко. Дори на тръгване Меги се разрева и искаше да се върне.
Винаги съм си мислела, че ще гледам Вики до 2 години и сега, когато си мисля да я дам на ясла преди това, непрестанно ме гризе съвеста. Страхувам се от отношението на леличките към нея. Дали няма да й посягат, дали децата няма да я блъскат. Тя е тиха и си играе сама и много се притеснявам за нея. Снощи не можах да заспя и се  чудя добра майка ли съм. Но си казах, че винаги ще се чувствам гадно - дори когато трябва да я дам след двете години (тогава ще си казвам защо не я гледам до три), когато я заведа в градината и т.н. Осъзнавам, че може би там ще й е добре, защото в градината ще се научава на нови неща, ще дръпне с говора, ще играе с други деца.
Мами с деца в ясли - кажете как се чувствахте в началото, имахте ли угризения? Има ли деца, които да са били в "Гергана" и имате ли впечатления от гразината и персонала?

Всички сме зависими от форума 

имам приятелка много доволна от яслата под Скобелев. Виж, нормално е да се чувстваш така, ако имаш време влез в темите за яслите в Нашите деца, много са, сподели там, ще видиш, че не си единствената. в началото винаги не е особено лека раздялата, но после пък свикваи и ти да си си по-самостоятелна и даже ти става добре. щом детето ти е тихо и кротко едва ли някой ще му посегне, мойта щерка е така, лелите постоянно се хвалят, че нямат проблем и е мн послушна и изпълнителна. И аз се страхувах за блъскането, защото Яна имаше сериозен стрес от малка именно от блъскане, в началото странещше от децата в яслата и си играеше сама в някое ъгълче, но после постепенно свикна и започна да се включва в заниманията, сега съвсем преодоля нещата и децата не са и проблем. Даже в новата ясла в Сф вече свикна, за две-три седмици ходене. Моят съвет еако имаш паричната възможност, тоест, ако не се налага да работиш и не те изнервя или създава някаква тежест и ако не се чувстваш като върмзана само с нея - гледай си я ти... Вие къде живеете? Снежанка също е мн добър вариант, двора е много готин, изцяло изолиран от коли, с много храсти, а градината после също е много добър вариант за този район, чудни неща има вътре, веднъж заведох Яна в двора и от любопитство започнах да надничам през прозорците и за мен това е градината с най-добра материална база, има страхотни неща, дървени къщички и други, като от приказките малко... И май са по програмата Стъпка по стъпка...

как сте банда?

Здавейте момичета   
Не съм писала отдавна, но голямо нещастие се случи.На най-добрата  ми приятелка бебчето почина вчера.Бори се за живота си 4 дни.Беше само на 34 дена.......Необяснимо за всички какво стана.Идваха от София, от Пловдив лекари и никой не може да даде отговор.Лекарите в нашето детско отделение направиха чудеса от храброст,шапка им свалям на тези хора, които денонощно стояха до креватчето му.Доц. Недкова не се прибираше у тях за повече от един час за тези 4 дни.И аз само не спях там нощите.Митко го бях поверила на майка ми.Милата душичка не можа да издържи.А какво стана??? В понеделник му сложиха втората хепатитна ваксина и на сутринта крачето му било много подуто.Десислава, която е педиатър, решла да го заведе да му пусне кръв за време на кървене и съсирване, но докато го накърми то се изпотило и започнало да посинява.Извикала Спешна помощ и от тогава до вчера бяха в интензивно.Не можеше да се овладее кървенето.Преливаха му по непрекъснато кръв и по няколко пъти на ден прясна плазма.До вечерта беше направило оток на белия дроб и го включиха на командно дишане.В сряда вече кървеше от всякъде - от стомах, от бял дроб и бъбреци.Изпада 3 пъти в мозъчна смърт от която за минутки го изваждаха.В сряда вечерта кървенето беше спряло и в нас се зароди надеждата, че нещата се оправят.Вчера сутринта беше спряло да отделя урина и направи 3 гърча, от които последния беше фаталния.Сърчицето му спря.Междувременно нито един от резултатите му не даде яснота по въпроса от какво се получи така.ХЕИ-то проследиха по партидния номер ваксината - нищо.Иследваха Деси, съпруга и и всички най-близки роднини за какво ли не - нищо.Нямат подобни случаи в рода - т.е. нямат наследственост.Абе, детето беше здраво и право, хапваше си само кърма и си наддаваше нормално.Какво се обърка след ваксината.Дали тя не беше просто отключващ фактор на нещо дремещо - не знам.Аутопсията е днес сутринта, но резулатите няма да станат скоро, пък и може и нищо да не се разбере ми казах вчера в патоанатомията.Уффф, нямам думи да ви опиша колко е тежко.В четвъртък водихме до леглото му свещенник да го кръсти,аз му станах кръсница.Това беше акт на такова отчаяние....За броени часове започнахме да вярваме и в Господ, макар досега здравия ми разум да ме уповаваше само на медицината.Не знам...Вчера се занимавах с цялата организация по погребението, защото никой от близките не е в състояние и този ден ми мина като на автопилот.Как избирах белия ковчег с големината на кутия за обувки, как ходих да му рова в шкафчето за дрешки и играчки, и измислях текст за некролога не ме питайте....Снощи сдадох багажа и ревах цяла вечер и през ноща също.Как тези хора ще преживеят това, как се преживява подобно нещо.....Защо стана така...казаха ми, че когато детенце умира значи, че на Господ му трябва ангелче.....Нищо вече няма да е същото......ние станахме големи,остарели хора......Как ще живее това момиче сред нас и нашите деца, които родихме (ние сме 3 приятелки още от училищеи и сме неразделни семейства) в една година и правехме какви ли не планове - как ще си играят, как ще учат в едно училище и т.н. и т.н....Аз знам, че ще им трябва време, но те ще имат и други деца, но болката по Гошко никога няма да се притъпи.даже с всеки изминал ден ще става по осезаема.Това, че времето лекува ми се струва клише, или може би лекува, но не и тази болка по непорасналото ти детенце......Днес баща ми има рожден ден, и днес в 14.00 е погребението на моя кръщелник.....