Еми давай тогава
- Публикувана: 31 ян. 2021, 15:39 ч.
- Последно мнение: 18 фев. 2021, 16:56 ч.
Образователен Говорилник: 12-та сбирка на Ордена на Кокичето
Благодаря за новата тема! Много свежарска с кокиченца и идеи за лятото 
Аз съм с Бърди по темата Ковид, последствията от него и чуденката какво да учат децата (от миналата тема).
Нот, радвам се, че пак си тук! Стой си при нас, можеш да си пишеш каквото ти е кеф тук.
Оlive, радвам се, че сте изкарали готино в Катарино!
Амели, чудесна непланирана планина ви се е получила! Радвам се, че детето се е освежило!
За Русковец - къщите са ОК (само съм ги разглеждала, не сме отсядали, но ми харесаха). До Русковец е механа Македония, там може да се яде. Даже през лятото е доста приятно в двора. За СПА - не съм ходила там, но и не бих, нещо не ми вдъхна доверие. В района има по-добри места.
При нас - детето всъщност не е изолирано. Те си имат една компания, с която ежедневно се виждат. Така че живеят общо взето нормално в тия "корона" времена.
Аз съм с Бърди по темата Ковид, последствията от него и чуденката какво да учат децата (от миналата тема).
Нот, радвам се, че пак си тук! Стой си при нас, можеш да си пишеш каквото ти е кеф тук.
Оlive, радвам се, че сте изкарали готино в Катарино!
Амели, чудесна непланирана планина ви се е получила! Радвам се, че детето се е освежило!
За Русковец - къщите са ОК (само съм ги разглеждала, не сме отсядали, но ми харесаха). До Русковец е механа Македония, там може да се яде. Даже през лятото е доста приятно в двора. За СПА - не съм ходила там, но и не бих, нещо не ми вдъхна доверие. В района има по-добри места.
При нас - детето всъщност не е изолирано. Те си имат една компания, с която ежедневно се виждат. Така че живеят общо взето нормално в тия "корона" времена.
Русковец и аз ги заглеждам (егати баните!! - аз гледам в най-големите вили заради наличието на пералня 
), но ще отидем когато ще може да ползваме басейна без да ме е страх (верояно най-рано догодина).
Надявам се, че всички майки с деца на ДО ще го приемат като хумор - колко е гадно децата да са на училище
: моите и тримата нали посещават - единият днес се прибра с насинено око, другият носеше сандвичи в училището за литературна игра - цял ден в неделя избирахме продукти, мазахме, рязахме, опаковахме и т.н. и преди часа някой ги бутнал невинно от чина му, стъпкали ги децата и сандвичите отишли в кофата, третото се върна с разлят сок от морков по блузата (която е бяла). Да се смееш ли, да плачеш ли 
), но ще отидем когато ще може да ползваме басейна без да ме е страх (верояно най-рано догодина).Надявам се, че всички майки с деца на ДО ще го приемат като хумор - колко е гадно децата да са на училище
: моите и тримата нали посещават - единият днес се прибра с насинено око, другият носеше сандвичи в училището за литературна игра - цял ден в неделя избирахме продукти, мазахме, рязахме, опаковахме и т.н. и преди часа някой ги бутнал невинно от чина му, стъпкали ги децата и сандвичите отишли в кофата, третото се върна с разлят сок от морков по блузата (която е бяла). Да се смееш ли, да плачеш ли 
Разхайтена работа 
Сигурно и с пръчки не са ги били и домашни не са им дали!
Сигурно и с пръчки не са ги били и домашни не са им дали!Бият с пръчки и още как
Скрит текст:
В този миг върху страницата падна сянка — Том Сойер се появи на вратата и съзря рисунката. Беки сграбчи книгата и я затвори, но за зла беда скъса страницата с рисунката по средата. Тя бутна книгата в чекмеджето, врътна ключа и избухна в плач от срам и от яд.
— Какъв подлец си ти, Том Сойер — да се промъкваш зад гърба на хората и да надничаш какво разглеждат!
— Аз откъде да знам, че разглеждаш нещо?
— Как не те е срам, Том Сойер! Знам, че ще ме издадеш — и тогава какво ще правя, ох, какво ще правя?! Ще ме набият, а никога досега не са ме били в училище! — Тя тропна с краче и додаде: — Бъди подлец, щом искаш! Но знам, че и на тебе ще ти се случи нещо, ти само почакай и ще видиш! Отвратителен си, отвратителен, отвратителен! — и тя отново се обля в сълзи и изхвръкна от стаята.
Том стоеше и не помръдваше, съвсем шашардисан от яростната й атака. След малко си рече: „Ама че чудачки и глупачки са това момичетата! Никога не била яла бой в училище! Чудо голямо! Че какво толкова е един бой? Ама такива са си момичетата — ужасно разглезени страхопъзли! То се знае, че аз няма да издам тази малка глупачка на стария Добинс, защото мога да си си го върна и по друг начин, а не така подло. Но какво от това? Старият Добинс ще попита кой е скъсал книгата му и никой няма да си признае. И тогава той ще направи същото, както прави винаги — ще почне да разпитва наред и когато стигне до виновника, ще го познае, без да има нужда той да си признава! Лицата на момичетата винаги ги издават — те нямат никакъв кураж! Тя ще си изяде боя. Ще си изпати Беки Тачър, пък и няма как да се измъкне! — Том поразмишлява още малко над това и додаде: — Пада си се, щом толкова си се иска и мен да ме види на същия хал… нека види какво е!“
....Беки се отърси от печалния си унес и прояви жив интерес към ставащото. Според нея Том нямаше как да се измъкне от затруднението, като отрича, че е излял мастилото върху учебника — и излезе права. Отричането като че единствено влошаваше положението му. Беки си мислеше, че това ще я зарадва и се опитваше да си втълпи, че наистина е така, но осъзна, че изобщо не е убедена. И когато се стигна до най-лошото, тя усети порив да стане и да издаде Алфред Темпъл, но се насили да остане на мястото си — защото, рече си тя, „той със сигурност ще ме издаде, че аз съм скъсала картинката. Няма гък да кажа, ако ще и животът му да зависи от това!“
Том си отнесе боя с пръчкаи се върна на мястото си, ала никак не бе съкрушен, защото си мислеше, че като нищо може да е бутнал мастилницата, без да иска, върху учебника, докато са се гонели из класната стая. Беше отричал за едната чест и защото така беше прието и накрая не се бе признал за виновен само заради принципа.
Измина цял час. Учителят клюмаше на своя трон, а от жуженето на кълвящите учебниците ученици самият въздух навяваше сън. Най-сетне господин Добинс се протегна, прозя се, отключи чекмеджето и бръкна за книгата, но сякаш се зачуди дали да я вади или не. Повечето ученици го гледаха съвсем равнодушно, но сред тях имаше двама, които следяха движенията му нащрек. Господин Добинс поопипа разсеяно книгата, после я извади и се нагласи на стола да чете! Том стрелна Беки с поглед. Изражението й бе беззащитно и безпомощно — приличаше на зайче, в чиято глава е прицелено дуло на пушка. Той начаса забрави за караницата им. Бързо трябваше да се направи нещо! Още в същия миг! Но неизбежността на предстоящото сковаваше изобретателността му… Прекрасно! Озари го вдъхновение! Той ще изтича, ще грабне книгата, ще изхвърчи през вратата и ще офейка. Но само за един кратък миг неговата решителност се разколеба и шансът бе безвъзвратно загубен — учителят отвори книгата. Де да можеше Том да си върне пропиляната възможност! Но вече беше твърде късно. „Нищо вече не може да помогне на Беки“ — рече си той. В следващия миг учителят вдигна глава и огледа учениците. Този поглед накара всички да сведат очи. Имаше нещо в него, което накара дори и невинните да затреперят от страх. Настана мълчание — толкова продължително, че можеше да се преброи до десет. Гневът му все повече нарастваше. И тогава той проговори:
— Кой скъса тази книга?
Ни гък. Игла да изпуснеш, щеше да се чуе. Мълчанието продължаваше. Учителят се вглеждаше в лицата едно след друго и търсеше признаци на вина.
— Бенджамин Роджърс, ти ли скъса тази книга?
Отричане. И пак мълчание.
— Джоузеф Харпър, ти ли беше?
Отново отричане. Докато това изтезание се точеше, тревогата на Том ставаше все по-силна. Учителят огледа редиците на момчетата, позамисли се и се обърна към момичетата.
— Ейми Лоурънс?
Тя поклати глава.
— Грейси Милър?
Същият знак.
— Сюзън Харпър, ти ли беше?
Пак отрицание. Следващото момиче беше Беки Тачър. Том трепереше от глава до пети от вълнение и от чувство за безизходица.
— Ребека Тачър. — Том погледна лицето си, то бе пребледняло от страх. — Ти ли скъса… Не, погледни ме в очите. — Тя вдигна умолително ръце. — Ти ли скъса тази книга?
Една мисъл се стрелна като светкавица в ума на Том. Той скочи на крака и се провикна:
— Аз бях!
Цялото училище се облещи слисано срещу извършилия такова невероятно безумие. Том постоя, докато събере разпръснатите си мисли, и когато пристъпи напред, за да си получи наказанието, удивлението, благодарността, обожанието, които грееха в очите на клетата Беки, бяха достойна награда, заради която би понесъл и сто боя с пръчка! Вдъхновен от величието на собствената си постъпка, той изтърпя, без да гъкне, най-безмилостния пердах, нанасян някога от господин Добинс, и посрещна с безразличие и допълнителното жестоко наказание — да остане в училище два часа след занятията, защото знаеше коя ще го чака навън, докато пленничеството му свърши, и нямаше да смята двата скучни часа за загубени.
Същата нощ, щом си легна, Том започна да крои как да си отмъсти на Алфред Темпъл. Потънала в срам и разкаяние, Беки му бе разказала всичко, без да пропуска и собственото си предателство. Но скоро дори и жаждата за мъст отстъпи пред по-приятните размишления и когато Том най-сетне заспа, последните думи на Беки продължаваха да звучат мечтателно в ушите му:
— Том, как можеш да бъдеш толкова благороден!
— Какъв подлец си ти, Том Сойер — да се промъкваш зад гърба на хората и да надничаш какво разглеждат!
— Аз откъде да знам, че разглеждаш нещо?
— Как не те е срам, Том Сойер! Знам, че ще ме издадеш — и тогава какво ще правя, ох, какво ще правя?! Ще ме набият, а никога досега не са ме били в училище! — Тя тропна с краче и додаде: — Бъди подлец, щом искаш! Но знам, че и на тебе ще ти се случи нещо, ти само почакай и ще видиш! Отвратителен си, отвратителен, отвратителен! — и тя отново се обля в сълзи и изхвръкна от стаята.
Том стоеше и не помръдваше, съвсем шашардисан от яростната й атака. След малко си рече: „Ама че чудачки и глупачки са това момичетата! Никога не била яла бой в училище! Чудо голямо! Че какво толкова е един бой? Ама такива са си момичетата — ужасно разглезени страхопъзли! То се знае, че аз няма да издам тази малка глупачка на стария Добинс, защото мога да си си го върна и по друг начин, а не така подло. Но какво от това? Старият Добинс ще попита кой е скъсал книгата му и никой няма да си признае. И тогава той ще направи същото, както прави винаги — ще почне да разпитва наред и когато стигне до виновника, ще го познае, без да има нужда той да си признава! Лицата на момичетата винаги ги издават — те нямат никакъв кураж! Тя ще си изяде боя. Ще си изпати Беки Тачър, пък и няма как да се измъкне! — Том поразмишлява още малко над това и додаде: — Пада си се, щом толкова си се иска и мен да ме види на същия хал… нека види какво е!“
....Беки се отърси от печалния си унес и прояви жив интерес към ставащото. Според нея Том нямаше как да се измъкне от затруднението, като отрича, че е излял мастилото върху учебника — и излезе права. Отричането като че единствено влошаваше положението му. Беки си мислеше, че това ще я зарадва и се опитваше да си втълпи, че наистина е така, но осъзна, че изобщо не е убедена. И когато се стигна до най-лошото, тя усети порив да стане и да издаде Алфред Темпъл, но се насили да остане на мястото си — защото, рече си тя, „той със сигурност ще ме издаде, че аз съм скъсала картинката. Няма гък да кажа, ако ще и животът му да зависи от това!“
Том си отнесе боя с пръчкаи се върна на мястото си, ала никак не бе съкрушен, защото си мислеше, че като нищо може да е бутнал мастилницата, без да иска, върху учебника, докато са се гонели из класната стая. Беше отричал за едната чест и защото така беше прието и накрая не се бе признал за виновен само заради принципа.
Измина цял час. Учителят клюмаше на своя трон, а от жуженето на кълвящите учебниците ученици самият въздух навяваше сън. Най-сетне господин Добинс се протегна, прозя се, отключи чекмеджето и бръкна за книгата, но сякаш се зачуди дали да я вади или не. Повечето ученици го гледаха съвсем равнодушно, но сред тях имаше двама, които следяха движенията му нащрек. Господин Добинс поопипа разсеяно книгата, после я извади и се нагласи на стола да чете! Том стрелна Беки с поглед. Изражението й бе беззащитно и безпомощно — приличаше на зайче, в чиято глава е прицелено дуло на пушка. Той начаса забрави за караницата им. Бързо трябваше да се направи нещо! Още в същия миг! Но неизбежността на предстоящото сковаваше изобретателността му… Прекрасно! Озари го вдъхновение! Той ще изтича, ще грабне книгата, ще изхвърчи през вратата и ще офейка. Но само за един кратък миг неговата решителност се разколеба и шансът бе безвъзвратно загубен — учителят отвори книгата. Де да можеше Том да си върне пропиляната възможност! Но вече беше твърде късно. „Нищо вече не може да помогне на Беки“ — рече си той. В следващия миг учителят вдигна глава и огледа учениците. Този поглед накара всички да сведат очи. Имаше нещо в него, което накара дори и невинните да затреперят от страх. Настана мълчание — толкова продължително, че можеше да се преброи до десет. Гневът му все повече нарастваше. И тогава той проговори:
— Кой скъса тази книга?
Ни гък. Игла да изпуснеш, щеше да се чуе. Мълчанието продължаваше. Учителят се вглеждаше в лицата едно след друго и търсеше признаци на вина.
— Бенджамин Роджърс, ти ли скъса тази книга?
Отричане. И пак мълчание.
— Джоузеф Харпър, ти ли беше?
Отново отричане. Докато това изтезание се точеше, тревогата на Том ставаше все по-силна. Учителят огледа редиците на момчетата, позамисли се и се обърна към момичетата.
— Ейми Лоурънс?
Тя поклати глава.
— Грейси Милър?
Същият знак.
— Сюзън Харпър, ти ли беше?
Пак отрицание. Следващото момиче беше Беки Тачър. Том трепереше от глава до пети от вълнение и от чувство за безизходица.
— Ребека Тачър. — Том погледна лицето си, то бе пребледняло от страх. — Ти ли скъса… Не, погледни ме в очите. — Тя вдигна умолително ръце. — Ти ли скъса тази книга?
Една мисъл се стрелна като светкавица в ума на Том. Той скочи на крака и се провикна:
— Аз бях!
Цялото училище се облещи слисано срещу извършилия такова невероятно безумие. Том постоя, докато събере разпръснатите си мисли, и когато пристъпи напред, за да си получи наказанието, удивлението, благодарността, обожанието, които грееха в очите на клетата Беки, бяха достойна награда, заради която би понесъл и сто боя с пръчка! Вдъхновен от величието на собствената си постъпка, той изтърпя, без да гъкне, най-безмилостния пердах, нанасян някога от господин Добинс, и посрещна с безразличие и допълнителното жестоко наказание — да остане в училище два часа след занятията, защото знаеше коя ще го чака навън, докато пленничеството му свърши, и нямаше да смята двата скучни часа за загубени.
Същата нощ, щом си легна, Том започна да крои как да си отмъсти на Алфред Темпъл. Потънала в срам и разкаяние, Беки му бе разказала всичко, без да пропуска и собственото си предателство. Но скоро дори и жаждата за мъст отстъпи пред по-приятните размишления и когато Том най-сетне заспа, последните думи на Беки продължаваха да звучат мечтателно в ушите му:
— Том, как можеш да бъдеш толкова благороден!
Ееее, къде ме върна - точно този откъс в подготве ни караха по роли да го учим наизуст и, като прочетох първата реплика на Беки, веднага ми изплува “Tom Soyer, you arе a mean boy! Why did you come behind me?!”. Ужас, не бях се сещала за това сигурно оттогава. 🤪
Място не мога да си намеря, че бясно си сгромолясваме културата и книгите в частност заради изкелефещения криворазбран нов либераски ред. Скоро няма се учи “Том Сойер” и подобни “пълни с насилие” произведения. Преди години още се появиха и критики срещу Пипи заради проявен “расизъм”. Аве, не е за приказка. Какво му е толкова недопустимото всяко произведение да се разглежда в контекста на реалността за времето му, вместо идиотски да се мери само с аршина на настоящето?... На пълен дебилизъм отиваме май
Място не мога да си намеря, че бясно си сгромолясваме културата и книгите в частност заради изкелефещения криворазбран нов либераски ред. Скоро няма се учи “Том Сойер” и подобни “пълни с насилие” произведения. Преди години още се появиха и критики срещу Пипи заради проявен “расизъм”. Аве, не е за приказка. Какво му е толкова недопустимото всяко произведение да се разглежда в контекста на реалността за времето му, вместо идиотски да се мери само с аршина на настоящето?... На пълен дебилизъм отиваме май
Искат да забранят Том Сойер заради насилие, но така трябва да забранят две-трети от цялата литературна, кино, политическа продукция, защото там от всикчо колкото щеш, че и отгоре.
В Англия само допреди няколко десетилетия боят с пръчка или някакво друго тяхно специално измислено за телесно наказание пособие, беше разрешен в училище. Във Франция същата работа. Намерили да се възмущават от литературно произведение.
В Англия само допреди няколко десетилетия боят с пръчка или някакво друго тяхно специално измислено за телесно наказание пособие, беше разрешен в училище. Във Франция същата работа. Намерили да се възмущават от литературно произведение.
Е щом, ако правилно съм чула по новините, са првкръстили крилото на Соумс (дано не бъркам името) в Британския музей, на когото дължат толкова много, само щот ау-ква-изненада бил робовладелец и почнаха да зачеркват всеки учен или известна личност заради това, пред художествени измислици ли ще се спрат...
Е щом, ако правилно съм чула по новините, са првкръстили крилото на Соумс (дано не бъркам името) в Британския музей, на когото дължат толкова много, само щот ау-ква-изненада бил робовладелец и почнаха да зачеркват всеки учен или известна личност заради това, пред художествени измислици ли ще се спрат...
По тази логика целия Британски музей трябва да закрият и да върнат експонатите в държавите по произход.
Такова двуличие и лицемерие...
...
По тази логика целия Британски музей трябва да закрият и да върнат експонатите в държавите по произход.
Такова двуличие и лицемерие...
По тази логика целия Британски музей трябва да закрият и да върнат експонатите в държавите по произход.
Такова двуличие и лицемерие...
О, аз държа първо да върнат Четвероевангелие на цар Иван Александър ... Или поне да го преименуват с истинското му име, а не да го изтипосват и рекламират като "Лондонското евангелие" ...