С моят мъж сме от 10 г. заедно, от 2г. живеем заедно в къщата на неговите родители. В съжителството ни проблем няма - до скоро бяхме на отделни сметки и прекрасни отношения. Майка му е пълен егоист, хипохондрик, мислещ само за себе си, но аз и ходих по акъла - сиреч по лекари. Развозвах я, за да се чувства добре, пък и няма как да обясня на мъжа ми, че това е просто театър (макар че понякога го вижда). Поради това, че постоянно е "болна" остана без работа. Баща му е работлив човечец, командван от жена си, който пък заради кризата остана без работа. Майка му започна работа, но от това, че отново е постоянно болна, не взима почти никакви пари, а и е твърде вероятно да я махнат от работа. Шокиращо за мен беше, че с очите си видях театър от нейна страна - беше си жизнена, говореше си по телефона бодро бодро, когато ни видя - промени се на 180 градуса, едва говореше, едва ходеше. Разбира се мъжа ми няма как да знае това. От три месеца им плащаме един безумен кредит - навремето взимали пари от някаква жена, не и ги върнали, жената си ги поиска и ние теглихме кредит. Общо взето те цял живот живеят така - не се прави сметка на парите, никой нищо не е постигнал в живота и сега предстои ние да изплащаме и къщата, в която живеем (защото имали и още един апартамент, продали го - изяли парите, но не се сетили да платят дялова част на сестрата на свекърва ми). Та от три месеца ние ги издържаме - сметки, кредита + пари кеш. В началото даже аз го предложих - естествено, че ще помогнеш на близки, които са в затруднение. От моя страна имам само майка, която живее сама, след като тати почина, взима пари от наем и помага и на нас. Тук идва голямото НО - всичко се превърна в използване. Аз работя почти постоянно (частен бизнес), моя мъж работи по 10 часа на ден, а майка му си лежи "болна". Баща му е толкова безхарактерен, че моя мъж евентуално трябва да му уреди работа - ако му уреди ще работи, ако не не. Освен, че работим, за да издържаме себе си и тях, то да издържаме тях не е толкова лесно - 500 лв. само за храна са им крайно недостатъчни. Но при тях готвенето е крайна дума - взима се полуготова храна, ядят се хрупанки, сладолед, каквото душата им иска. И това ще продължи поне още два месеца. При опит за разговор с моя мъж, се поставя на карта, че не може да им сложи ограничение колко пари да харчат, също, че едва ли не "умират от глад". Първо, че това не е така, защото в един момент те харчат повече от нас, второ че не виждам защо да работим като волове, за да живеем скотски, заради някой друг, който просто го мързи. (Най-извратеното от цялата ситуация е, че бихме искали дете, но заради техните не можем да си го позволим - така де, вече гледаме две деца) Как бихте постъпили на мое място?