Поздравления, Зенда! Все някой трябва да успее и да внесе позитивна енергия. Вече започвам да мисля кое ми влияе по-зле - това, че не мога да забременея с второ дете или стреса от процедурата и очакването дали ще се случи. Тръгнах с огромни надежди при първия опит и след неуспеха две седмици не бях на себе си. Сега, като че ли съм по-спокойна. Радвам се на момичета, които са силни и мислят позитивно, само с такава нагласа и биохимия нещата се случват!
- Публикувана: 28 ян. 2020, 16:06 ч.
- Последно мнение: 9 март 2020, 18:11 ч.
Дългото чакане след трансфер - Тема 80
Poly2020, съжалявам много 
А за теб се радвам, Zenda.
Позитивното мислене е хубаво нещо, но не знам...при хора с толкова много опити, каквито има тук сред нас, само това като аргумент ми е някак...де да знам..., да речем - несериозен.
Аз моя опит го започнах с куп притеснения от какво ли не естество, в първия ден след трансфера водих тежки разговори с притеснена бременна приятелка, които ме върнаха към тежки спомени. После няколко дни ми говори кой ли не за извънматочни бременности. И пак не смея да твърдя, че не са се получили нещата заради негативизъм. Не знам какъв щастлив и егоистичен идиот трябва да съм, че да успея да се изключа от целия свят, та да не би от някоя прехвърчаща лоша мисъл да ми се размине със забременяването.
А за теб се радвам, Zenda.
Позитивното мислене е хубаво нещо, но не знам...при хора с толкова много опити, каквито има тук сред нас, само това като аргумент ми е някак...де да знам..., да речем - несериозен.
Аз моя опит го започнах с куп притеснения от какво ли не естество, в първия ден след трансфера водих тежки разговори с притеснена бременна приятелка, които ме върнаха към тежки спомени. После няколко дни ми говори кой ли не за извънматочни бременности. И пак не смея да твърдя, че не са се получили нещата заради негативизъм. Не знам какъв щастлив и егоистичен идиот трябва да съм, че да успея да се изключа от целия свят, та да не би от някоя прехвърчаща лоша мисъл да ми се размине със забременяването.
Няма как да се изключиш. Трябвало да те ни е на всяка цена, ок, но как се получава това, като си влагаш всичко в тези опити? Няма рецепта. Постоянно чета за положително настроени момичета, които завършват с отрицателен тест и тотално се сриват. Реалността, е че процентите на успеваемост са доста по-ниски, от тези на положителните резултати. И който е успял от първи път, е изключение. Не мога да мисля позитивно, просто не мога. Опитвам да бъда реалист и да се подготвям за най-лошото. А ако Господ е решил да ни възнагради, то няма да има по-щастливи от нас, на този свят. Уплашени, но щастливи. Всеки трябва да си минава през своя си филм. Без съвети- бъди положителна, бъди отрицателна. Няма "неправилни" чувства и усещания в тоя зловещ процес. Всичко е ок и е позволено. Минаваме през нечовешки уроци и напрежение, които една естествено заченала жена, никога няма да усети. Несправедливо е и много боли.
Днес ми е изключително тежко и тъжно. Никога не съм ги виждала тея мръсни две черти и съм заобиколена от чернота и нежелание, за каквото и да е било. Съжалявам за тъмния пост. Прогестеронът не помага. Няколко пъти вече рева от нищото. На ръба съм. Но продължавам. Квото е...
Днес ми е изключително тежко и тъжно. Никога не съм ги виждала тея мръсни две черти и съм заобиколена от чернота и нежелание, за каквото и да е било. Съжалявам за тъмния пост. Прогестеронът не помага. Няколко пъти вече рева от нищото. На ръба съм. Но продължавам. Квото е...
Поли, забранила си си личните съобщения. Исках да ти напиша нещо.
Мими, отговорих ти
Kiki riki, нищо не каза какво става с теб? Добре ли си?