- Публикувана: 15 дек. 2019, 15:55 ч.
- Последно мнение: 17 ян. 2020, 16:25 ч.
ОСМИ КЛАС Сплотеното ни общество ще посреща Рождество
Пък моят син се казва като бившето ми гадже. Е така се казва и свекър ми. Аз му бях избрала друго име и даже използвах като коз "против" факта, че гаджето ми имаше същото име, но ММ каза, че нямало знаение 
Марко е много хубаво име, ама тия мъже нищо не разбират. Като се хилехме на Сакура вчера, синът каза, че ще си кръсти синът Кит (Произхождащо от Китай)
Зачудих се какво ли ще мисли жена му по въпроса, а той отговори: "Аз няма да имам жена, моите деца ще ги взема от Норевегия" 
Марко е много хубаво име, ама тия мъже нищо не разбират. Като се хилехме на Сакура вчера, синът каза, че ще си кръсти синът Кит (Произхождащо от Китай)
Зачудих се какво ли ще мисли жена му по въпроса, а той отговори: "Аз няма да имам жена, моите деца ще ги взема от Норевегия" 
Олимпиада по АЕ кога е имало или ще има?
Та като казвате имена... и гаджета... моето любимо мъжко име е Петър. Това е името на татко ми - беше най-най таткото на света! Та като по-млада ми се паднаха цели три гаджета с това име. След второто вече знаех, че ще се омъжа за някой Петър. Някак това име присъстваше в живота ми и бях сигурна, че ще е около мен. И тримата ми Петровци бяха много свестни момчета. С единия до днес сме приятели. Та по онова време, момчетата само като си кажеха името и ако не съвпада... не стават. Да, ама не. И като не се омъжих за Петър изпаднах в чуденка. Щом не ми е мъж... значи ще ми е син. Когато забременях, просто знаех. Момче ще е и ще е Петър. Та така... за гаджетата.
Пък за щерката е друга история. Любимото име на мъж ми е Михаела. Аз имах една съученичка, Мишето - спукваше ме от подигравки, че и бой съм яла. Бях дребничка, с шини, очила и пеех в хора. Без майтап. Та това име го зачеркнах.
Пък за щерката е друга история. Любимото име на мъж ми е Михаела. Аз имах една съученичка, Мишето - спукваше ме от подигравки, че и бой съм яла. Бях дребничка, с шини, очила и пеех в хора. Без майтап. Та това име го зачеркнах.
За баткото се колебаех. Никола или Мартин. Няма нищо общо с бившите ми гаджета. Заложих на второто име. ММ също не е участвал кой знае колко активно в избора. Още повече, че името съвпада с първите три букви от моето и на свеки, така че се получи идеално.
Днес е било класното по БЕЛ. Изобщо не е казал, че има класно, а и не видях да заляга над учебниците в почивните дни. Дано днес да се е представил добре иначе е под заплаха за коледните му мераци. Ще остане без подарък.
Днес е било класното по БЕЛ. Изобщо не е казал, че има класно, а и не видях да заляга над учебниците в почивните дни. Дано днес да се е представил добре иначе е под заплаха за коледните му мераци. Ще остане без подарък.
Моето момче си беше готов Иван, до денят на раждането. И двамата му дядовци са Иван, аз харесвам името, защото хората, които познавам с това име носят положителен заряд. Абе, както се казва, от кал да е, Иван да е!
В деня, след нощното ми раждане, ми се отвори фонтанелата и получих прозрение -Александър!
Никога не съм мислила за това име. Просто ей така... Много харесвах Яна за момиче и като трябваше да съобщя на мъж ми, че детето ще е Алекс, а не Иван, му казах: Представи си колко символика ще има един ден в това. Ще имаме момиче, ще се казва Яна, а децата ни ще са всичко за нас, от А до Я.
Не можа да ми откаже, но си останах само с А-то, за сега.
След няколко месеца, разбрах от свекърва ми, че така е искала да кръсти мъж ми, но брат му, който тогава е бил на 5-6 год. се заинатил, че като не са го питали дали иска братче, поне за името ще го чуят.
Та, някой спомена, че внуците може да носят исканите имена. Да знаете, възможно е. True story, както се казва.
В деня, след нощното ми раждане, ми се отвори фонтанелата и получих прозрение -Александър!
Никога не съм мислила за това име. Просто ей така... Много харесвах Яна за момиче и като трябваше да съобщя на мъж ми, че детето ще е Алекс, а не Иван, му казах: Представи си колко символика ще има един ден в това. Ще имаме момиче, ще се казва Яна, а децата ни ще са всичко за нас, от А до Я.
Не можа да ми откаже, но си останах само с А-то, за сега.
След няколко месеца, разбрах от свекърва ми, че така е искала да кръсти мъж ми, но брат му, който тогава е бил на 5-6 год. се заинатил, че като не са го питали дали иска братче, поне за името ще го чуят.
Та, някой спомена, че внуците може да носят исканите имена. Да знаете, възможно е. True story, както се казва.
Слънчева, хубава история, хареса ми.
И аз като теб все си мислех, че ако имам някога момиче, ще се казва Яна. Обаче като забременях и разбрах, че ще е девойка, изведнъж реших, че искам името и да е дълго Моите и двамата на никой не са кръстени, и на двамата имената им започват с една и съща буква.
Синковецът нищо не е казал за състезанията по АЕ. Не че съм изненадана...
И аз като теб все си мислех, че ако имам някога момиче, ще се казва Яна. Обаче като забременях и разбрах, че ще е девойка, изведнъж реших, че искам името и да е дълго Моите и двамата на никой не са кръстени, и на двамата имената им започват с една и съща буква.Синковецът нищо не е казал за състезанията по АЕ. Не че съм изненадана...
Izida, от тази година всяко училище само определя датата за олимпиадата. Доколкото видях в заповедта на министъра е казано само до кога най- късно следва да се проведе. Олимпиадата по АЕ в Първа АЕГ е на 11 януари 2020. Не съм съвсем сигурна, тъй като не слушах много внимателно гимназистката. Жалваше се, че за ваканцията имала огромно количество стари олимпиади и още много материал за домашно.
За олимпиадите.
За общински кръг по всички предмети се дава крайна дата и всяко училище решава самò кога да го проведе. Освен това самò подготвя задачите и проверява работите, като определя и класираните за следващите.
Областният и национален кръг са с фиксирани дати и се провеждат едновременно за всички в определени училища.
Ако някой е изпуснал първия кръг, може да се яви в друго училище от същия район с много малко бюрокрация, но да се питат и двамата директори.
Иначе календарът е тук
https://www.mon.bg/upload/20511/zap_olimpiadi_2019_2020.pdf
Хубав и слънчев зимен ден.
За общински кръг по всички предмети се дава крайна дата и всяко училище решава самò кога да го проведе. Освен това самò подготвя задачите и проверява работите, като определя и класираните за следващите.
Областният и национален кръг са с фиксирани дати и се провеждат едновременно за всички в определени училища.
Ако някой е изпуснал първия кръг, може да се яви в друго училище от същия район с много малко бюрокрация, но да се питат и двамата директори.
Иначе календарът е тук
https://www.mon.bg/upload/20511/zap_olimpiadi_2019_2020.pdf
Хубав и слънчев зимен ден.
Йоана е кръстена на баба си Йорданка. Много отблъскващо име според мен и слава богу ММ нямаше нищо против. Когато избирахме име не знаех, че Йоан и Иван 🤔 срамота, а майка ми е Ваня. За да не се сърди свеки имен ден празнуваме не на Ивановден, а на Йоан Кръстител.
За малкия пък още преди да знам , че е момче сънувах, че тичам след един Коко. Реших си, че трябва да е Калоян, но като дойде момента на раждане, ММ заяви, че ще и Никола - аз съм Нина, баща ми и дядо ми са Никола и се роди на Никулден по стар стил. Естествено на галено му казваме Коко. 😉
За малкия пък още преди да знам , че е момче сънувах, че тичам след един Коко. Реших си, че трябва да е Калоян, но като дойде момента на раждане, ММ заяви, че ще и Никола - аз съм Нина, баща ми и дядо ми са Никола и се роди на Никулден по стар стил. Естествено на галено му казваме Коко. 😉
Аз си мечтаех още от ученичка като порасна да си имам момче и момиче и им бях избрала и имената. Мечтата ми се сбъдна. Синът ми се казва Мартин (много харесвам това име), а малката Меги - на героинята на "Птиците умират сами". Роди се на Константин и Елена и всички в болницата ме убеждаваха да я кръстя Елена, Меглена и т.н., но аз не отстъпих, защото вече си бях взела решение независимо от деня на раждането. Сега като си каже името и постоянно й правят забележка да каже цялото си име 
Да кажа и аз за избора на имената
Като бях бременна с баткото с мъжа ми се разбрахме, че искаме хубаво силно мъжко име, като държахме да има и имен ден. Двамата дядовци имаха хубави имена, но нямаше как да кръстим и на двамата и затова решихме на никой. Останаха Никола и Калоян, влязох да раждам без окончателно да сме решили кое от двете имена да бъде. Като родих сина ми на въпроса "Как ще се казва", аз повтарях, че още не сме решили. Цял ден идваха някакви хора в болницата, не можехме да останем насаме с мъжа ми да решим кое от двете имена да бъде, накрая като се случи мъжа ми каза "Ама аз вече черпих за Никола". След 15 години се появи и Калоян като май повече ми се искаше да е Кирил, защото татко вече беше много болен, но семейният съвет надделя, бяха оставили все пак на мен да реша кое да е името. Той е роден на 01.01 и точно като родих, влезе една много щастлива акушерка от съседната родилна зала и попита"При нас се роди Крум, а при вас", погледнаха ме питащо и аз казах"Ами при нас тогава е Калоян"
За наборката, която е по средата се колебаехме между Калина и Мила, баткото много искаше Калина, дълго ни се сърди след това, че не е Калина. Родих я много леко и беше много хубаво бебе, докторът ми я подаде и каза "Виж я колко е мила, как се казва?" и аз просто казах "Мила"
Като бях бременна с баткото с мъжа ми се разбрахме, че искаме хубаво силно мъжко име, като държахме да има и имен ден. Двамата дядовци имаха хубави имена, но нямаше как да кръстим и на двамата и затова решихме на никой. Останаха Никола и Калоян, влязох да раждам без окончателно да сме решили кое от двете имена да бъде. Като родих сина ми на въпроса "Как ще се казва", аз повтарях, че още не сме решили. Цял ден идваха някакви хора в болницата, не можехме да останем насаме с мъжа ми да решим кое от двете имена да бъде, накрая като се случи мъжа ми каза "Ама аз вече черпих за Никола". След 15 години се появи и Калоян като май повече ми се искаше да е Кирил, защото татко вече беше много болен, но семейният съвет надделя, бяха оставили все пак на мен да реша кое да е името. Той е роден на 01.01 и точно като родих, влезе една много щастлива акушерка от съседната родилна зала и попита"При нас се роди Крум, а при вас", погледнаха ме питащо и аз казах"Ами при нас тогава е Калоян"
За наборката, която е по средата се колебаехме между Калина и Мила, баткото много искаше Калина, дълго ни се сърди след това, че не е Калина. Родих я много леко и беше много хубаво бебе, докторът ми я подаде и каза "Виж я колко е мила, как се казва?" и аз просто казах "Мила"
Страхотно заглавие на темата, нека я напълним само с хубавини!
За името- в основата на избора ми има нещо шантаво , но вярвам,разбираемо.
Единственото условие беше да е красиво, българско име.
Години преди това, когато четях за кандидатстудетнски изпит/ а при мен не се случи с едно четене само/ , трябваше досущ като наборите да уча цитати наизуст, за да ги "втъкавам" в "темите". И до днес помня един красив цитат, описващ по-скоро отрицателен герой от произведението, с което /НАй-после!/ успях да вляза в желаната специалност. Та, на този герой ,макар и не дословно е кръстен синът ми, героят внушава мъжественост и здрава връзка с корените, макар и с все присъщите си морални ограничения.А избраното,дословното име, родеещо се с това на героя, се оказа едно от най-харесваните от мъжа ми мъжки имена.
Който се справи без Гугъл,получава искрени овации!
Цитатът:
Полската работа бе неговата стихия. Всичките му грижи и мисли бяха там. Лицето му имаше прегорелия цвят на пшеничното зърно и душата му гледаше небето, облаците и слънцето с надеждите и тревогите на плодородната земя.
За името- в основата на избора ми има нещо шантаво , но вярвам,разбираемо.
Единственото условие беше да е красиво, българско име.
Години преди това, когато четях за кандидатстудетнски изпит/ а при мен не се случи с едно четене само/ , трябваше досущ като наборите да уча цитати наизуст, за да ги "втъкавам" в "темите". И до днес помня един красив цитат, описващ по-скоро отрицателен герой от произведението, с което /НАй-после!/ успях да вляза в желаната специалност. Та, на този герой ,макар и не дословно е кръстен синът ми, героят внушава мъжественост и здрава връзка с корените, макар и с все присъщите си морални ограничения.А избраното,дословното име, родеещо се с това на героя, се оказа едно от най-харесваните от мъжа ми мъжки имена.
Който се справи без Гугъл,получава искрени овации!
Цитатът:
Полската работа бе неговата стихия. Всичките му грижи и мисли бяха там. Лицето му имаше прегорелия цвят на пшеничното зърно и душата му гледаше небето, облаците и слънцето с надеждите и тревогите на плодородната земя.