Че тоооо, зависи какво обогатяване имаш предвид! И като познаваш партньора си, да прецениш доколко той е навит и на какви промени. Ако нещо сбъркаш в преценката, оставаш си на сухо, че и за по-дълго време.
- Публикувана: 11 дек. 2010, 13:29 ч.
- Последно мнение: 8 ян. 2011, 08:30 ч.
За жените,чувственоста им..и техните умения!!!
Соте, всеки ще ти отговори различно. Зависи от партньорите, от това колко открито говорят за тези неща и докъде искат да стигнат.
Аз си имам граници и ако моят партньор реши да ги прескочи, трудно ще е, дори невъзможно.
Примерно насилие и суинг нямат място в моя сексуален живот. Няма нужда да ми нахлупят гумена маска на главата или да ме бият с палка, за да го знам.
По-добре картофи всеки ден, отколкото пържени хлебарки!
Аз си имам граници и ако моят партньор реши да ги прескочи, трудно ще е, дори невъзможно.
Примерно насилие и суинг нямат място в моя сексуален живот. Няма нужда да ми нахлупят гумена маска на главата или да ме бият с палка, за да го знам.
По-добре картофи всеки ден, отколкото пържени хлебарки!
Че тоооо, зависи какво обогатяване имаш предвид! И като познаваш партньора си, да прецениш доколко той е навит и на какви промени. Ако нещо сбъркаш в преценката, оставаш си на сухо, че и за по-дълго време.
Соте, всеки ще ти отговори различно. Зависи от партньорите, от това колко открито говорят за тези неща и докъде искат да стигнат.
Аз си имам граници и ако моят партньор реши да ги прескочи, трудно ще е, дори невъзможно.
Примерно насилие и суинг нямат място в моя сексуален живот. Няма нужда да ми нахлупят гумена маска на главата или да ме бият с палка, за да го знам.
По-добре картофи всеки ден, отколкото пържени хлебарки!
Аз си имам граници и ако моят партньор реши да ги прескочи, трудно ще е, дори невъзможно.
Примерно насилие и суинг нямат място в моя сексуален живот. Няма нужда да ми нахлупят гумена маска на главата или да ме бият с палка, за да го знам.
По-добре картофи всеки ден, отколкото пържени хлебарки!
Аз също имам граници... не съм изрод все пак.... най вече пък не съм насилник...абсолютно нормален съм и дъската не ми хлопа поне засега!!!!
Ами Соте, това, което за мен и теб е насилието, за друг е френската любов... Трети пък няма никакви задръжки и би пробвал всичко... Лошо, ако се съберат две различни представи!
Виж сега, какво да ти кажем, като хич не я познаваме жена ти! Ти си знаеш доколко е разкрепостена, доколко е консервативна, дали е по-склонна да прави неща на теб или ти на нея. Ей такива подробности. И да, дали е в овулация или пред цикъл. В тези кратки, но ярки периоди, жените са по-диви, особено в овулация. Май ще трябва и ти да си водиш календарче! 
Май ще трябва и ти да си водиш календарче!
За да продължа темата ще питам открито за още една тема свързана с женската чувствителност!!!!
Работя в среда с много жени с които се познаваме и комуникираме,с някои близо 20 години ....моите наблюдения върху тях за този период, показват как се променят телата им, структурата им, и оттам мисленето...това важи и за жена ми!!!!
Мисълта ми е че довчера са били страхотно изглеждащи жени... но сега са доста променени... което автоматически ме навежда на мисълта накъде отиват връзките с партньорите, чувстват ли се достатъчно красиви и какво остава за тях ако вече не покриват критериите в мъжките очи.....или може би остават уменията и обиграноста в секса, защото са се доказали през годините????
Не го приемайте лично, целта ми не е да ви обидя, просто разсъждения!!!!
Позволих си пак да се поровя тук там и ето на какво попаднах.....
Всяка жена в световен мащаб си мечтае да е стройна. Тоест слаба. Тази мечта обаче много прилича на мания. Мания, която убива любовта и затрупва пътя пред щастието.
Някои дами като хипнотизирани разглеждат дълго и подробно отделни части от своето тяло – корем, горна част на ръцете, бедра... Други не могат да понасят задника си. Психолозите наричат това „избирателно внимание“ – човек се фокусира върху някой свой недостатък и го преувеличава.
Дали ще ме обича дебела?
В детството малцина от нас са слушали за това, колко важно е да бъдеш щастлив човек. Говорили са ни: „Можеш да станеш щастлив, ако...“ Което за девойките означава: „Ако си красива, стройна, умна, ако се омъжиш и се сдобиеш със социален или с материален успех, ще се чувстваш прекрасно.“
Значи щастлив можеш да станеш само при определени условия. Но всъщност щастието е моментно състояние, което въобще не се провокира от никакви успехи. Постоянното усещане, че „с мен нещо не е наред и трябва да...“ поражда у нас само чувство за тревога. За да се справим с нея, ние сме принудени да я обясняваме и да й търсим оправдания. Едно от които е: „Дебела съм!“
Желанието ни да сме стройни е всъщност опит да контролираме любовта и вниманието на околните и да получаваме признание от тях. Мнозина смятат, че да си строен, е важно и за работата – дебелите могат да ги уволнят или да ги отцепят от колектива. Други пък мислят: „Ако напълнея, той ще ме напусне.“ Но когато се интересуваме само от това, дали другите ни обичат, е невъзможно да съхраним любовта. Опитите да контролираме теглото, за да контролираме другото, не ни водят към щастието.
Решението е парадоксално. Престани да се опитваш да бъдеш любима, а самата ти стани любящ човек. Потърси у себе си ресурсите на любовта. Замени „мен ме обичат“ с „аз обичам“. Опитай се да усетиш своята любовна природа. Работейки в тази посока, ти ще успееш да решиш задачите, които е невъзможно да бъдат решени по пътя на контрола над външния вид. И ще си дадеш шанс да развиеш дълбоки и стойностни отношения с някой мъж.
http://www.bela.bg/?page=inner_page&page_id=30&sub_page=2
Бих искал да чуя и вас...
Задавате ли въпроси на мъжете си от сорта.... дали все още сте желани и харесвани от него и как точно ви се отговаря....
Работя в среда с много жени с които се познаваме и комуникираме,с някои близо 20 години ....моите наблюдения върху тях за този период, показват как се променят телата им, структурата им, и оттам мисленето...това важи и за жена ми!!!!
Мисълта ми е че довчера са били страхотно изглеждащи жени... но сега са доста променени... което автоматически ме навежда на мисълта накъде отиват връзките с партньорите, чувстват ли се достатъчно красиви и какво остава за тях ако вече не покриват критериите в мъжките очи.....или може би остават уменията и обиграноста в секса, защото са се доказали през годините????
Не го приемайте лично, целта ми не е да ви обидя, просто разсъждения!!!!
Позволих си пак да се поровя тук там и ето на какво попаднах.....
Всяка жена в световен мащаб си мечтае да е стройна. Тоест слаба. Тази мечта обаче много прилича на мания. Мания, която убива любовта и затрупва пътя пред щастието.
Някои дами като хипнотизирани разглеждат дълго и подробно отделни части от своето тяло – корем, горна част на ръцете, бедра... Други не могат да понасят задника си. Психолозите наричат това „избирателно внимание“ – човек се фокусира върху някой свой недостатък и го преувеличава.
Дали ще ме обича дебела?
В детството малцина от нас са слушали за това, колко важно е да бъдеш щастлив човек. Говорили са ни: „Можеш да станеш щастлив, ако...“ Което за девойките означава: „Ако си красива, стройна, умна, ако се омъжиш и се сдобиеш със социален или с материален успех, ще се чувстваш прекрасно.“
Значи щастлив можеш да станеш само при определени условия. Но всъщност щастието е моментно състояние, което въобще не се провокира от никакви успехи. Постоянното усещане, че „с мен нещо не е наред и трябва да...“ поражда у нас само чувство за тревога. За да се справим с нея, ние сме принудени да я обясняваме и да й търсим оправдания. Едно от които е: „Дебела съм!“
Желанието ни да сме стройни е всъщност опит да контролираме любовта и вниманието на околните и да получаваме признание от тях. Мнозина смятат, че да си строен, е важно и за работата – дебелите могат да ги уволнят или да ги отцепят от колектива. Други пък мислят: „Ако напълнея, той ще ме напусне.“ Но когато се интересуваме само от това, дали другите ни обичат, е невъзможно да съхраним любовта. Опитите да контролираме теглото, за да контролираме другото, не ни водят към щастието.
Решението е парадоксално. Престани да се опитваш да бъдеш любима, а самата ти стани любящ човек. Потърси у себе си ресурсите на любовта. Замени „мен ме обичат“ с „аз обичам“. Опитай се да усетиш своята любовна природа. Работейки в тази посока, ти ще успееш да решиш задачите, които е невъзможно да бъдат решени по пътя на контрола над външния вид. И ще си дадеш шанс да развиеш дълбоки и стойностни отношения с някой мъж.
http://www.bela.bg/?page=inner_page&page_id=30&sub_page=2
Бих искал да чуя и вас...
Задавате ли въпроси на мъжете си от сорта.... дали все още сте желани и харесвани от него и как точно ви се отговаря....
Соте, впечатлена съм от труда , който си даваш, съвсем сериозно.
Независимо, дали иде за реч за това да разбереш и опознаеш като цяло женската природа или с цел да си наясно как жена ти еволюира и с времето,/ въпреки че всичко е индивидулално , всички го знаем/ заслужаваш адмирации.
С времето не само физиката ни се променя , но и възприятията ни относно нея. Не бих заложила на 100% че всяко втора жена пагубно и фанатично се вглежда в себе си. Да, вглеждаме се, нормално е , иска ни се винаги да сме перфектни, красиви , желани /кой не го иска/ това е повече от разбираемо / още повече , че конкуренцията ежесекундно нараства/, но това не е на всяка цена. Не бих говорила от името на всички жени, хора разни , разнообразни, но от свое ще се изкажа.
С времето наистина повече неща ми правят впечатление, но установих , че всъщност сега се възприемам по-добре, живея в мир със себе си и суетата си, т.е. повече се харесвам сега, отколкото да речем , когато бях на 22г./ а това са си 10 години назад/. Всяка жена според мен си изгражда собствена представа за себе си и визията си и с времето си я нагажда според еволюцията, но тук идва много важната роля на мъжа и това е, че жената е мир със себе си възприема по-леко промените, които настъпват с нея, когато винаги се усеща желана от мъжете или в частност от мъжа до нея.
Това я кара да промени възгледите си за , корем, бедра, гърди, дупе и други настъпили промени с времето.
Т.е. от много приказки , става ясно , че мъжа е основен катализатор за това жената да изглежда добре, секси и чаровна, независимо на колко години е и как тялото и отразява печата на времето.
Така че Соте, показвай на жена си ,че винаги е желана, че те възбужда, че я обичаш, въпреки годините и времето и вярвай ми това ще я мотивира още повече да се грижи за себе си и твоите желания във всяка една насока. Защото жената , както на 22г. така и на 50г. има нужда и иска да бъде желана.
Независимо, дали иде за реч за това да разбереш и опознаеш като цяло женската природа или с цел да си наясно как жена ти еволюира и с времето,/ въпреки че всичко е индивидулално , всички го знаем/ заслужаваш адмирации.
С времето не само физиката ни се променя , но и възприятията ни относно нея. Не бих заложила на 100% че всяко втора жена пагубно и фанатично се вглежда в себе си. Да, вглеждаме се, нормално е , иска ни се винаги да сме перфектни, красиви , желани /кой не го иска/ това е повече от разбираемо / още повече , че конкуренцията ежесекундно нараства
/, но това не е на всяка цена. Не бих говорила от името на всички жени, хора разни , разнообразни, но от свое ще се изкажа. С времето наистина повече неща ми правят впечатление, но установих , че всъщност сега се възприемам по-добре, живея в мир със себе си и суетата си, т.е. повече се харесвам сега, отколкото да речем , когато бях на 22г./ а това са си 10 години назад/. Всяка жена според мен си изгражда собствена представа за себе си и визията си и с времето си я нагажда според еволюцията, но тук идва много важната роля на мъжа и това е, че жената е мир със себе си възприема по-леко промените, които настъпват с нея, когато винаги се усеща желана от мъжете или в частност от мъжа до нея.
Това я кара да промени възгледите си за , корем, бедра, гърди, дупе и други настъпили промени с времето.
Т.е. от много приказки , става ясно , че мъжа е основен катализатор за това жената да изглежда добре, секси и чаровна, независимо на колко години е и как тялото и отразява печата на времето.
Така че Соте, показвай на жена си ,че винаги е желана, че те възбужда, че я обичаш, въпреки годините и времето и вярвай ми това ще я мотивира още повече да се грижи за себе си и твоите желания във всяка една насока. Защото жената , както на 22г. така и на 50г. има нужда и иска да бъде желана.
Според мен проблемът на повечето жени е, че много мислят на тема какво мислят мъжете за тях. И по-точно, държат се като 3-годишни, които мислят, че щом те знаят нещо (например, коремът ми е увиснал, косата ми пада, погрозняла съм), значи и другите го знаят, т.е. така и не се научават, че дори те да се виждат с увиснал корем в огледалото, това не означава, че и мъжете го виждат.
И второ, много се впечатляват от това какво пише в женските списания, а там обикновено пише пълни глупости. А като гледам, май на мъжете не им пука толкова много как изглежда една жена външно, особено ако това е дългогодишната му партньорка. Мъжете, и те не стават по млади и напети с възрастта, така че си остаряваме дружно.
Мисля, че важното в секса, всъщност май не е съвсем до сегашно време на секса - всеки път, когато правиш секс с партньора си, дори след двайсет години, да се чувстваш така, както при първите срещи - млад, влюбен и с целия свят в ръце!
И второ, много се впечатляват от това какво пише в женските списания, а там обикновено пише пълни глупости. А като гледам, май на мъжете не им пука толкова много как изглежда една жена външно, особено ако това е дългогодишната му партньорка. Мъжете, и те не стават по млади и напети с възрастта, така че си остаряваме дружно.
Мисля, че важното в секса, всъщност май не е съвсем до сегашно време на секса - всеки път, когато правиш секс с партньора си, дори след двайсет години, да се чувстваш така, както при първите срещи - млад, влюбен и с целия свят в ръце!
Хората се променят.И мъжете ,и жените.И физически,и психически.
Променя се и начина ,по който се възприемаме.
Какво забелязвам у себе си:Когато бях млада ,на 20-24-25 ,бях слаба,според общоприетите критерии симпатично момиче,никога не съм страдала от липса на ухажори....но странното е, че тогава много повече се вгелждах в себе си и доста повече не се харесвах.Т.е. имах съмнения дали изглеждам добре,дали другите ме харесват...Предполагам,че се е дължало на това,че все още съм търсела коя съм,т.е. когато човек няма собствена изградена идентичност, нормално е да търси, да се сравнява...
Сега,на 44,с някой и друг кг отгоре,бели коси /боядисани естествено
/, след 2 деца , далеч не изглеждам така,както на 22.Но странното е ,че сега се приемам и харесвам.
Правя каквото мога и мисля,че е необходимо да забавя действието на времето,без да изпадам в мании и крайности.
И мисля,че донякъде причина за начина ,по който се чувствам ,е и мъжа до мен.
Когато виждаш ,че те обича,че те желаят,че искат да са с теб,няма причина да се чувстваш нехаресван.
Е,не може винаги да си в кондиция,имам си моите малки съмнения от време на време,но те са си тук цял живот...така че обикновено не задълбавам в тая посока.
Променя се и начина ,по който се възприемаме.
Какво забелязвам у себе си:Когато бях млада ,на 20-24-25 ,бях слаба,според общоприетите критерии симпатично момиче,никога не съм страдала от липса на ухажори....но странното е, че тогава много повече се вгелждах в себе си и доста повече не се харесвах.Т.е. имах съмнения дали изглеждам добре,дали другите ме харесват...Предполагам,че се е дължало на това,че все още съм търсела коя съм,т.е. когато човек няма собствена изградена идентичност, нормално е да търси, да се сравнява...
Сега,на 44,с някой и друг кг отгоре,бели коси /боядисани естествено
/, след 2 деца , далеч не изглеждам така,както на 22.Но странното е ,че сега се приемам и харесвам.Правя каквото мога и мисля,че е необходимо да забавя действието на времето,без да изпадам в мании и крайности.
И мисля,че донякъде причина за начина ,по който се чувствам ,е и мъжа до мен.
Когато виждаш ,че те обича,че те желаят,че искат да са с теб,няма причина да се чувстваш нехаресван.
Е,не може винаги да си в кондиция,имам си моите малки съмнения от време на време,но те са си тук цял живот...така че обикновено не задълбавам в тая посока.
Което обаче никак не отговаря на въпроса Ицо Стоичков като беше добър футболист за кого беше добър - за себе си, за отбора /кой отбор/, за треньора или за съотборниците си....
бяха опънали плакати в Барса - ''Нуждаем се от 11 Стоичковци "
Стоичков не е бил добър футболист. 
за себе си е бил пирфектен. кой знае кви изненади си е докарвал
Аз съм също от нескромните. Но ако не беше мъжа ми, нямаше да разбера какво мога. Той ме вдъхновява.
какъв прогрес
Стоичков не е бил добър футболист.
за себе си е бил пирфектен. кой знае кви изненади си е докарвал
Аз съм също от нескромните. Но ако не беше мъжа ми, нямаше да разбера какво мога. Той ме вдъхновява.
какъв прогрес
Което обаче никак не отговаря на въпроса Ицо Стоичков като беше добър футболист за кого беше добър - за себе си, за отбора /кой отбор/, за треньора или за съотборниците си....
бяха опънали плакати в Барса - ''Нуждаем се от 11 Стоичковци "
Яяяяяяя първо иди си изпий сутрешните лекарства и после пак ела - да се опиташ да кажеш нещо на български и по темата.
