Вижте колко е щастлива мама,че си има породени двама ! ** 33 **

Вчера в 1 наум видях следната публикация. Може пък да ви помогне.

Теодора Паунова

"Вярвам в себе си!"

Днес ще споделя с вас една идея, която прочетох в книгата "Подсъзнанието може всичко - при децата" и реших да изпробвам на практика (синът ми е на 3,8г.).

Като родител един от основните ми стремежи е да помогна на детето да расте уверено и вярващо в себе си, в своите способности и да намира в себе си мотивацията да търси приемливи начини, по които да постига своите цели в живота. Вярвам, че това се постига с много подкрепа от страна на родителя, безусловна любов, приемане на детето такова, каквото е и поощряване на неговите силни страни и положителни качества. А в забързаното ежедневие често приемам за даденост положителните усилия на детето и забравям да ги отбележа.

По тази причина идеята, която прочетох преди седмица, много ми хареса и веднага започнах да я прилагам на практика. Нарича се "списък с качества". В нашия случай е "дъска на положените усилия за деня". Става въпрос за изграждане на рутина в определена част от деня (за предпочитане в края, например преди ритуала за лягане), заедно с детето да съставяме списък с положените му усилия и постижения през деня. Аз пиша, двамата изброяваме това, което ни хрумне.

И така започнахме всяка вечер преди четенето на книжки да пишем върху дъската. Първата вечер извиках Влади и му предложих да напишем няколко неща от деня, които е доволен, че е направил или че е положил усилия да свърши. В началото аз се включвах активно кое според мен заслужава място в този списък. Всеки изминал ден той се включваше все по - активно и ентусиазирано. Ето част от примерен списък, като някои от нещата са негови хрумвания без корекции:
1. Влади днес пренесе дрехите от сушилнята до леглото.
2. Влади игра с децата в занималнята.
3. Влади ходи в Лидл.
4. Влади сподели колички с Бориславка.
5. Влади вдигна самолета нависоко и той летя.
6. Влади си прибра играчките сам.
7. Влади не се отказа и опитва отново да си облече блузата с качулка.
...

Позитивни ефекти, които наблюдавам, откакто вкарахме тази рутина (вече 8ми ден):
1. Негативните емоции и напрежението вечер преди лягане намаляха.
2. Изпадането в неутешим рев, когато нещо не стане от първия път също намаля.
3. Откакто написахме, че си е прибрал играчките, започна сам да ги прибира всяка вечер.
4. През деня сам започна да забелязва някакви свои усилия, които е положил и да изглежда видимо доволен и удовлетворен от себе си.
5. Снощи след приключването на списъка, аз казах "Гледай какъв дълъг списък написахме днес", а Влади ме заби с отговора си "Да... Аз вярвам в себе си!" Нямах никаква идея откъде му дойде такъв коментар, но имам подозрения, че е от една книжка за Мечо Пух. Само се чудя как е направил връзката.
6. Тази вечер разбрах, че Влади може вече сам да си съставя списъка. Докато оправях сестра му за лягане, той дойде и ме помоли да напишем постиженията за деня. Отговорих му, че в момента съм заета и първо ще приключа с малката. Той си взе един маркер и съвсем сам си състави списък, който после обсъдихме (тъй като аз имах нужда от преводач).
На снимката е списъкът от тази вечер, като вляво са числата от 1 до 8. 😅

За пореден път се изумявам колко способни са всъщност децата и колко малко им трябва, за да повярват в себе си.

Само предполагам, но с
мисля, че имитира вас.

Наскоро се чудих защо моя син на 2г помага само с определена част от домакинската работа, а с друга - въобще. И се усетих, че аз редовно пруфтя и негодувам като събирам играчки, а се забавлявам като пускам прахосмукачка и съдомиялна - съответно познайте кои са му любимите домашни задължения и кое мрази. Децата страшно много попиват нашата енергия и пример.

Аз по принцип съм много деен човек и не се оплаквам много. Хванах се, че казвам уморена съм като стане време за приспиване Обикновено казвам уморена съм, искам да поспинкам малко и тогава пак ще играем. Ама явно от там го е взела. Със сигурност и имитира и нас много. Опитваме се да даваме добър пример, но последно време изтървах положението.
Ще опитам идеята с таблото. Така нагледно ще вижда колко неща е свършила сама. Едновременно ще тренираме буквите и цифрите. В момента навсякъде търси познатите за нея букви и цифрата 3

Здравейте смели мами отдавна не съм се появявала  успех и кураж на новите мами.Ще се справите вие сте силни  . Моите вече ги тресе яко пубертета  , постоянно са на телефоните и  не им се учи . Понякога ми е мъчно за времето като бяха малки и безгрижни  .Големият вече ме настигна на ръст,  то и аз съм 158 см  , а малката и винаги около 20 сантиметра по - ниска от него . Иначе много ми помагат в домакинството  , мият пода пускат прахосмукачка , но не се сещат сами трябва да  им казвам . Даже ония ден бяхме на гости и децата бяха вкъщи  малката ми изчистила цялата кухня и преподредила всичко . Много ме изненада .На  8 март празнувахме заедно баба , мама и внучка . Искат да излизат сами  вече ,аз съм вкъщи  и си почивам.
Някой да продава количка за породени една позната търси  ?
Времето минава толкова бързо . Чао и до скоро 

Много сте хубави и браво на помощниците! Все така да радват мама!

Минавам да се оплача, бебето (на 1г) ми разказва играта. Нямам думи колко ми е трудно с 3 деца в момента и най вече бебето, защото нон стоп реве, мрънка нито през деня ме остави нито през нощта. И не, не е заради кърмене, а характер. Супер нервна съм, никой не ми помага с него. Помагат с вкъщната работа или каките, бебето ме изтезава направо.
Трябва да го споделя някъде не искам да го гледам, просто не искам ...
Кактите ( на 6г и на 2.5 г) все са ощетени никакво внимание и нерви не ми остава за тях, много се обвинявам по въпроса.

Ох, мислих че съм само аз... Малкия е на 1г и 4м, постоянно иска да е залепен за мен, разваля играта на кака си, не можем да излезем понякога нормално на разходка. Много ми е мъчно, че ощетявам голямото си дете. Баща им ходи на смени. Случва се да оставя малкия да реве пред банята, за да мога да изкъпя каката. Милата, онзи ден ми казва- Мамо, трябва да ме изкъпеш много бързo, защото бебето плаче за теб. Много ми стана мъчно. Понякога искам да седна да играя с нея, да рисуваме, да правим нещо. Обаче малкото диване изобщо не е в настроение за такива неща. Сядаме да рисуваме, давам и на него лист и моливи. Понякога успяваме 5мйн да направим нещо, обаче в повечето случаи започва да драска на нейния лист да хвърля, да мачка. Тя започва да стои някаква кула или нещо да се занимава и той пак отгоре и. Тя започва да плаче и понякога започна да посяга, той също. Цяла лудница е! Заиграват се понякога й заедно, надявам се по- често да се случва.

При нас пък баткото на 2.5 е пълно диване. Бие малката (1г), а тя е много мила душа и само иска да си играе с него и все му се усмихва и му се радва.
Вината, че не мога да му обърна внимание и при мен я има, защото бебето е залепено за мен и няма мърдане.
На съвсем различни режими са. Баткото го приспиват с часове следобеда, тя пък има по-кратък сън.
Всичко се натрупва.
Добре, че идва лятото. Животът в по-лесен навън.

При мен този проблем между двамата е още по- наболял, защото големият не е достатъчно осъзнат, за да прояви разбиране към малката и се стига винаги до караници. Това, което работи при нас е вписване на деструктивното у малката с градивното у баткото- редуват се например тя да разваля кулата, която той трябва да постои отново, а тя да му подава кубчета; ако той забива дървени пирони, тя ще ги изважда и ще му ги подава. Опитвам да играят гоненица, криеница, единият "лекува" другия, гъделичкат се по крачетата, преструват се заедно на животни, мятаме кубче на Рубик и търсим да се хванем за нещо с цвета, който се е паднал... Общо взето игрите без играчки доста ги сближават и през останалата част от деня е по- спокойно. Пък по- специфичните неща ги оставям за когато имаме самостоятелно време, например малката мога да я неутрализирам за 10-15 минути с игра с вода или брашно.

Трудно е както и да го погледнеш. Основния проблем при мен е, че даже през нощта не мога да си почина бебето ме изтезава ама направо ме изтезава няма видима причина, а той е вечно недоволен,. мрънкащ дори когато спи.
Редовно оставям някой да плаче докато свърша нещо. Всички са ощетени при мен, така става, че на никой не мога да обърна внимание. За себе си да не говоря, забравих за себе си тотално.

При мен беше подобно, а всички викат "да са породени" и си мислят, че е песен. Особено за родителите е доста тегав този период. А ако пък нямаш помощ, още повече.

Здравейте, планираме 2-ро детенце.
След раждането  ми откриха инсулинова резистентност.
Има ли сред вас родили с такова заболяване и как протече всичко?

Здравейте! Присъединявам се към Вас, с моите две момчета - едното на 1г5м и другото, днес навършващо 1 месец
Още ми е много ново и тревожно, спим отделно и ме е заляла хормоналната вълна.
Радвам се, че открих тази тема!