Вижте колко е щастлива мама,че си има породени двама ! ** 33 **

  • 76 169
  • 477
  •   1
Отговори
# 420
  • Мнения: 831
Честно казано не бих казала, че се наслаждавам на бременността, както съм чувала от някои жени. С първата бях по-скоро вечно притеснена за нещо. Сега с втората нямам време да се притеснявам, не я мисля много и се надявам накрая всичко да е наред. Хич не ми е гузно Grinning

# 421
  • Мнения: 130
И аз съм бременна за 2ри път, и аз въобще нямам време да се "насладя" Grinning
В пъти по-добре ми е от първата бременност. Нямам време да се филмирам. Няма как да се залежа. Края на 6ти месец съм, предния път ми беше тежко по това време, приключвах работа точно. Ходех по разходки и едва избутвах 3000 крачки. Сега често забравям, че съм бременна, чувствам се топ (както всички описват магическия втори триместър), често вечер си гледам брояча на крачки на телефона и е на 12-15 хиляди. Физически и психически съм в пъти по-добре от първото.

# 422
  • Мнения: 528
По опитните мами, дайте едно рамо моля.
Много съм зле психически, паднаха розовите очила и реалността ме блъска всеки ден Joy шегата на страна, вече наистина става тегаво.
Всички сме ковод, но не сериозно вече оздравяваме. Проблема е, че от доста време над 3 месеца вече всички сме вкъщи и сама се грижа и за 3 те деца. И да идат някъде е единично и за малко. Дори да си намирам малко време, като се събудят е все едно и също, супер напрегната съм. Не мога да отпусна напрежението по никакъв начин, вървя към депресия. Няма на кой да ги оставя, каката ходи 10 дена на градина 20 дена седи вкъщи, нищо че е предучилищна вече, дори като ясленче не е боледувала така какво стана не знам. Малката кака тамън щеше да ходи на ясла седях с тази надежда и ковида ни хвана, изследванията изгоряха и сега докато станат пак поне още 15 дена ще е вкъщи. Бебчо иска постоянно на ръце...Преместихме се малко по далеч от града и почти никой не познавам, че и има много улични кучета. Дайте идеи, дайте съвет, дайте лъч надежда.

Последна редакция: нд, 16 окт 2022, 13:50 от nunu17

# 423
  • Мнения: 2 161
nunu17, наемете жена да ти помага. Сам не се издържа в това положение. Вкъщи двете с майка ми гледаме 2-те деца и пак е лудница, а ти сама с 3 не е за завиждане.

# 424
  • Мнения: 1 482
Nunu17, дано можете да си позволите помощ. Имате нужда, намерете си я. Сама с 3 деца, миличката.

# 425
  • Мнения: 4 712
По опитните мами, дайте едно рамо моля.
Много съм зле психически, паднаха розовите очила и реалността ме блъска всеки ден Joy шегата на страна, вече наистина става тегаво.
Всички сме ковод, но не сериозно вече оздравяваме. Проблема е, че от доста време над 3 месеца вече всички сме вкъщи и сама се грижа и за 3 те деца. И да идат някъде е единично и за малко. Дори да си намирам малко време, като се събудят е все едно и също, супер напрегната съм. Не мога да отпусна напрежението по никакъв начин, вървя към депресия. Няма на кой да ги оставя, каката ходи 10 дена на градина 20 дена седи вкъщи, нищо че е предучилищна вече, дори като ясленче не е боледувала така какво стана не знам. Малката кака тамън щеше да ходи на ясла седях с тази надежда и ковида ни хвана, изследванията изгоряха и сега докато станат пак поне още 15 дена ще е вкъщи. Бебчо иска постоянно на ръце...Преместихме се малко по далеч от града и почти никой не познавам, че и има много улични кучета. Дайте идеи, дайте съвет, дайте лъч надежда.
Напълно те разбирам. Дано поне таткото ти помага и е с теб. При нас се получи същото. От напрежение аз прегрях, буквално Sad . Таткото точно обратното, постоянно ме критикуваше как не съм се справяла и как за нищо не ставам. Отделно, че нищо не пипваше и само ме обиждаше.... Sad Никой не ми помагаше, никой. Свекървата също ме кореше. Поисках развод. Е, дойде времето, в което уж ме оценяват, но е вече късно. Чувствата се стопиха. Не мога да обичам човек, който не беше до мен, който не ме подкрепяше и който предаде семейството си, защото и на децата не обръщаше внимание.
И досега никой не ми помага и е много трудно. От страх затова още не съм съвсем го разкарала, но със семейната идилия дотам. Ето това е моментът, в който ще разбереш що за партньор е "твоят" човек. Дано не е като "моят".

# 426
  • Мнения: 492
Аз съм в същото положение, с мъж музикант , който свири в Швеция за по месец през месец.... нямаме пари за жена, та моята тактика е бутане ден за ден. Половината ден живеяза кафето, другата половина да си пийна една биричка. Големият тръгна на ясла, което е помощ,  но боледува горе долу веднъж в месеца. Майка ми работи нон стоп, свекървата си почива. Абе стискай зъби и пусни автопилот. Става.все по лесно с времето, аз чакам малкото да стане на 2. Мисля, че тогава вече ще се живее

По опитните мами, дайте едно рамо моля.
Много съм зле психически, паднаха розовите очила и реалността ме блъска всеки ден Joy шегата на страна, вече наистина става тегаво.
Всички сме ковод, но не сериозно вече оздравяваме. Проблема е, че от доста време над 3 месеца вече всички сме вкъщи и сама се грижа и за 3 те деца. И да идат някъде е единично и за малко. Дори да си намирам малко време, като се събудят е все едно и също, супер напрегната съм. Не мога да отпусна напрежението по никакъв начин, вървя към депресия. Няма на кой да ги оставя, каката ходи 10 дена на градина 20 дена седи вкъщи, нищо че е предучилищна вече, дори като ясленче не е боледувала така какво стана не знам. Малката кака тамън щеше да ходи на ясла седях с тази надежда и ковида ни хвана, изследванията изгоряха и сега докато станат пак поне още 15 дена ще е вкъщи. Бебчо иска постоянно на ръце...Преместихме се малко по далеч от града и почти никой не познавам, че и има много улични кучета. Дайте идеи, дайте съвет, дайте лъч надежда.

# 427
  • Мнения: 831
Като ви чета се плаша доста. Не знам как ще се оправя с 2 деца с разлика 1 година. Сега с 1 ми се струва трудно...поне мъжът ми адски много помага. Но в някакъв момент ще тръгне на работа и ми се реве от сега (а второто още не се е родило). Свекърите не са в София, а и не изявяват желание много да помагат. На нашите им нямам особено доверие....Ще трябва сама да оцелявам по някакъв начин. Вероятно ден за ден.

# 428
  • Мнения: 528
При нас таткото помага като е вкъщи, приема моите изблици на нерви доста спокойно Joy , но като цяло работи дълги часове понякога даже децата не го виждат с дни. В момента изплащаме заем тъй като довършихме строежа на къщата експресно поради факта, че забременях. Всичко се стече извън план и бременността беше изненада и довършването на къщата отне повече финанси отколкото бяхме предвидили. Та не мога да наема някой в близкото бъдеще. На всичкото отгоре сме болни и това утежнява ситуацията. Физически не ама психически съм на предела. Всяка сутрин си давам зор за да преживея деня оптимистично, но най малкото нещо ме подлудява. Искам само да тръгнат на градина, нищо друго не искам Cry

# 429
  • Мнения: 2 352
Съжалявам да го кажа, но за мен градина/ясла не е особено облекчаващо. Започва се с боледуването и градинските сополи. Каката тръгна на градина разболя се, след 4-5 дни беше наред бебето, след още 3-4 дни започнах аз. Каката оздравя, бебето и то, аз още влача сополи. Бебето след една седмица пак се разболя. От днес нещо каката кашля. Това в рамките на по- малко от месец. Направо ми настръхва косата за момента на тръгване на работа и какви котешки каваци ще правим с гледането им.

# 430
  • Мнения: 528
До тази пролет каката е боледувала много рядко, ходеше плътно. Но от пролетта 10 дена ходеше 20 седеше вкъщи. Сега есента пак тръгна 10 дена и пак е вкъщи, което много ме изнервя, не е ясленче, но явно при нея сега се очертава този период. Тя не боледува сериозно, но сополи влачи много време и седи вкъщи. Имам нужда поне от няколко дена да ходят и това ще ме облекчи, то е ясно, че ще редуват сополи. Абе зимата се очертава доста тежка за мен Grinning яко оцелея до пролетта психически ще е чудо. Стискам зъби, период е ще мине, днеска съм доста оптимистично настроена Grinning

# 431
  • Мнения: 4 712
Обикновено след психическото изтощаване следва и физическото, имай го предвид и взимай мерки. А все пак и ЕГН-то ти е важно Wink

# 432
  • Мнения: 130
Въпрос имам към майките, които са дали първото на ясла преди да дойде второто.
След раждането/изписването, за колко време спряхте голямото от ясла? Как беше положението с носене на болести от голямото към бебето?
Аз съм края на 6 месец. Излезе ми вариант да пусна каката (в момента на 1 и 6м) на ясла от 1 декември, при мой термин 1 февруари (но реално края на януари ще е,т.к. ще съм секцио), и сега умувам да го правя ли, да не го ли правя...

# 433
  • Мнения: 2 352
Аз не съм спирала каката от ясла. Бебето за 8 месеца хвана 2-3 вируса, хрема за по няколко дни.
Не съм я спирала дори за изписването, защото беше събота Grinning Обаче се оказахме под карантина и изкарахме 2 седмици вкъщи, инциденто. За щастие не се разболяхме.

# 434
  • Варна
  • Мнения: 1 479
thelastmoan, според мен пробвайте. Ние пуснахме баткото на ясла 1 месец преди да се роди бебето и го спряхме 1 месец след като се роди. Тоест ходил е 2 месеца точно. Причината е, че прекалено много боледува. Бебето не се зарази нито веднъж (за щастие), но просто ми е много трудно да ги гледам двамата вкъщи, камо ли когато единия е болен. Просто беше ужас. Той и без това ходи няколко дни сумарно за тези 2 месеца, по-добре да си го гледам вкъщи и да е здрав и да не пръскаме излишни пари (беше на частна ясла).
Но това нямаше как да го решим, докато не пробваме, така че според мен вижте как ще е при вас, може пък да имате късмет. Освен това вие ще имате 3 месеца преди да се появи бебчето да се нагласите. Blush

Общи условия

Активация на акаунт