Темите тук са за отделни клиники или например за Турция само и ми се иска да обменим опит и мнения за плюсовете и минусите при ин витро/ИСКИ в България и Турция.
България - плюсове:
- свободна комуникация с лекаря, не са необходими преводи на изследвания и епикризи. Можеш да му се обаждиш по телефона, ако нещо не е ясно;
- възможност за ползване на фонда;
- сякаш по евтино излиза;
- ако намериш точният лекар може да има индивидуален подход;
- пациентът може да си прави вливания и други подобни експерименти с тялото си. В Турция категорично отричат имунологичните фактори.
България - минуси:
- Започвам да имам съмнения, че ембриологията не е на достатъчно добро ниво;
- Ако се случи лекарска грешка шансът лекарят да застане пред теб и да ти каже: "Тук сгрешихме фатално" клони към нула. (Докато в Турция четох за случай в който професорката е признала, че са изпуснали от контрол един хормон. Но не си спомням вече дали са възстановили някаква сума, мисля че да. Парите не са от значение, по-скоро ако знаеш какво се е объркало можеш по-добре да се ориентираш в собствения си случай и какви са подводните камъни);
- Пропускат се важни етапи (лапароскопии) и важни изследвания преди опит. Не се спазват добрите медицински практики;
- Не се търсят причините за неуспех. Обясненията са: лоши яйцеклетки; лоши сперматозоиди, с други думи "няма какво повече да се направи, освен да продължавате да опитвате с инвитро/ИКСИ";
- Няма пълна прозрачност - нямаме пълен достъп до досиетата си, а сме в правото си да имаме копия от всичко, което се пази в нашето досие;
- Някои лекари могат да ти сринат психиката с неподходящи изказвания.
Турция - плюсове:
- По-добра ембриология. По-добри са в тежкия мъжки фактор.
- Има комплексен подход, т.е. оглеждат всичко предварително: тръби, изследвания и т.н. преди да започнат опит.
- Търсят причините при неуспех.
- Директно казват какви са шансовете, но по начин да не засегнат пациента и да не му причинят излишен стрес.
Турция - минуси:
- евентуален проблем с комуникацията, освен ако не владееш английски език + медицинската терминология на английски;
- престой в чужда страна, където не е съвсем мирно;
- изисквания за сключен брак;
- относително по-скъпо е;
- един лекар брои и мери антрални фоликули; друг лекар назначава лекарствата. В следващите дни друг лекар може да мери и брои АФ, т.е. не си само при един АГ. Изпращат на СМС дозите с хормоните, като съм чела за един случай за забавяне на СМСа.
И малко фактология (на база на която са част от изводите): в Щерев ми отказваха лапароскопия няколко пъти, а при прегледа с д-р Тургут той настояваше първо за лапароскопия + хистероскопия. Моето първо лапаро беше неуспешно и лекарите прикриха сериозен гаф. В БГ се сблъсках с липса на конкретни обяснения, дори ме бяха обвинили, че прекалено много съм се била вглеждала в нещата и прекалено много изследвания съм пускала (в предходната ми клиника). Но аз си самоназначих изследвания и излових сериозен патоген в урина, който лекувах.
България - плюсове:
- свободна комуникация с лекаря, не са необходими преводи на изследвания и епикризи. Можеш да му се обаждиш по телефона, ако нещо не е ясно;
- възможност за ползване на фонда;
- сякаш по евтино излиза;
- ако намериш точният лекар може да има индивидуален подход;
- пациентът може да си прави вливания и други подобни експерименти с тялото си. В Турция категорично отричат имунологичните фактори.
България - минуси:
- Започвам да имам съмнения, че ембриологията не е на достатъчно добро ниво;
- Ако се случи лекарска грешка шансът лекарят да застане пред теб и да ти каже: "Тук сгрешихме фатално" клони към нула. (Докато в Турция четох за случай в който професорката е признала, че са изпуснали от контрол един хормон. Но не си спомням вече дали са възстановили някаква сума, мисля че да. Парите не са от значение, по-скоро ако знаеш какво се е объркало можеш по-добре да се ориентираш в собствения си случай и какви са подводните камъни);
- Пропускат се важни етапи (лапароскопии) и важни изследвания преди опит. Не се спазват добрите медицински практики;
- Не се търсят причините за неуспех. Обясненията са: лоши яйцеклетки; лоши сперматозоиди, с други думи "няма какво повече да се направи, освен да продължавате да опитвате с инвитро/ИКСИ";
- Няма пълна прозрачност - нямаме пълен достъп до досиетата си, а сме в правото си да имаме копия от всичко, което се пази в нашето досие;
- Някои лекари могат да ти сринат психиката с неподходящи изказвания.
Турция - плюсове:
- По-добра ембриология. По-добри са в тежкия мъжки фактор.
- Има комплексен подход, т.е. оглеждат всичко предварително: тръби, изследвания и т.н. преди да започнат опит.
- Търсят причините при неуспех.
- Директно казват какви са шансовете, но по начин да не засегнат пациента и да не му причинят излишен стрес.
Турция - минуси:
- евентуален проблем с комуникацията, освен ако не владееш английски език + медицинската терминология на английски;
- престой в чужда страна, където не е съвсем мирно;
- изисквания за сключен брак;
- относително по-скъпо е;
- един лекар брои и мери антрални фоликули; друг лекар назначава лекарствата. В следващите дни друг лекар може да мери и брои АФ, т.е. не си само при един АГ. Изпращат на СМС дозите с хормоните, като съм чела за един случай за забавяне на СМСа.
И малко фактология (на база на която са част от изводите): в Щерев ми отказваха лапароскопия няколко пъти, а при прегледа с д-р Тургут той настояваше първо за лапароскопия + хистероскопия. Моето първо лапаро беше неуспешно и лекарите прикриха сериозен гаф. В БГ се сблъсках с липса на конкретни обяснения, дори ме бяха обвинили, че прекалено много съм се била вглеждала в нещата и прекалено много изследвания съм пускала (в предходната ми клиника). Но аз си самоназначих изследвания и излових сериозен патоген в урина, който лекувах.
Който не успява тук от първи, втори, трети опит да си събира багажа и да заминава там. 
На мен ми закъсняха един смс с дозите, но писах и веднага ми върнаха. Понякога забравят, ама ние за какво сме да им напомним. 
И аз се записвам да следя темата. Засега съм с 2 неуспешни опита в БГ и започвам да се замислям дали да не пробваме в чужбина. 