Този път обаче не за очевадните, грубите и смехотворните грешки, за които си има 50 и нагоре май теми. Искам да запитам по-скоро за тези пропуски, които откриваме в текстове с претенция за култура и грамотност. Съвсем наскоро четох в една група във Фейсбук изказване на редактор, в което (без въобще да съм се старала) открих една особено груба и десетина дребни, но набиващи се в очи грешки. И това от човек, чиято професия изисква владеене на родния език. Въпросната група е за четящи хора, а блика от бисери в нея. В Мамма-та- същото. Километрични постове, информативни, поучителни, нравоучителни, а се чудиш къде започва и къде свършва изречението, пълни членове по допълненията, запетайки никнат на най-неочаквани места и липсват на очакваните, изречения започват с малка буква, и т.н., и т.н.
Та въпросът ми е простичък- възприемате ли сериозно повърхностно написан текст? Не грубо неграмотен, просто не достатъчно добър. Аз лично все по-често забелязвам, че ми е трудно. Вярно, че и печатната продукция на България вече е далеч от очаквания стандарт, но след като там ме дразни, ми е непосилно да съм непукист и в блогове, форуми, чатове и т.н.
(Понеже ми е ясно какъв тип включвания ще има, да кажа отсега- не претендирам за абсолютна грамотност и правя грешки. Така че- темата не е за обсъждане правописа на авторката
)
Та въпросът ми е простичък- възприемате ли сериозно повърхностно написан текст? Не грубо неграмотен, просто не достатъчно добър. Аз лично все по-често забелязвам, че ми е трудно. Вярно, че и печатната продукция на България вече е далеч от очаквания стандарт, но след като там ме дразни, ми е непосилно да съм непукист и в блогове, форуми, чатове и т.н.
(Понеже ми е ясно какъв тип включвания ще има, да кажа отсега- не претендирам за абсолютна грамотност и правя грешки. Така че- темата не е за обсъждане правописа на авторката
) 
. 
