Дете на 2г. и 3м. не говори

Активните  занимания само ще помогнат. Аз показвах в магазина, влизаме в голям магазин и се спираме на плодовете и заланчука, показвам и казвам кое какво е. Купуваме и давам да опита,вкъщи продължавах с "хайде да занесем млякото в хладилника, дай го на мама" и т.н. така постепенно започна да изпълнява командите.
И при нас нещата се случваха по бавно от при др. деца. Направихме консултации с детски психолог и логопед доста рано и те казаха ,че всичко според тях е ОК. Просто е късно осъзнаващ се и да се занимаваме,логопедката ми каза ако до 2.6месеца не започне да прави повече изречения да го заведем пак.

Копирам от една друга тема, може да ти е полезна информацията
Здравейте.
Не съм имала срамежливо дете, но имам дете с проблем.От 3 години в София функционира "Център за детско психично здраве и развитие", ръководено от проф. Матанова. Не се плашете от името на организацията. Екипът е изключително добър и "сканират" детската психика много професионално. Много съм им благодарна на тези хора, защото спасиха детето ми, а с това и мен, като само поставиха правилна диагноза. От там много по-спокойно преминаваме през образователната система и имам бих казала успяващо дете.Много е важно да имате яснота по всички въпроси за детето си. Ке се колебайте да търсите  и ще намерите отговор на всичките си въпроси. Ной-вероятно  самото дете с израстването си ще ви отговори само.
Успех. 

Little Evil, моя много близка приятелка се сблъска с проблем, доста сходен на описания от теб. Обходи кажи-речи цяла София в търсене на специалисти, които да диагностицират проблема. От цялото ходене най-доволна остана от център Пумпелина, където започнаха да работят паралелно психолог и логопед. Детето има забележителен напредък, защото до преди това не казваше нито дума, играеше по негов особен начин (напр. редеше кубчетата само в редичка) и не контактуваше с останалите деца.
Надявам се написаното да не се изтълкува като реклама.

Little Evil, надявам се, че вече има напредък при вас.

И аз се бях постреснала, когато синът ми мина 2 години, а още не казваше нищо смислено, освен да и не. Все пак, тъй като повечето включили се сигнализират за проблем при децата, които на тази възраст не са говорили, аз да си кажа, че моят проговори по-активно около 2г. и 3-4м. Без да играем някакви специални игри, да ходим на логопед или да правим някакви по-специални постъпки. Не от веднъж - малко по малко, почна да повтаря някои думи, да разширява речника си първо с по една дума на няколко дни, после и по-интензивно. Сега е на три и вече си говори - е, все още не произнася добре всички думи, използва смешни съчетания, но с всеки ден става все по-добър. Включвам се все пак да спомена и че не при всички деца, които не са говорили към тази възраст, е имало проблем.

Здравейте. Случайно попаднах на темата търсейки информация за детето ми. Моят син е на 2г. има абсолютно същото поведение. Не говори нищо, ламоти си неговите неща. Игра си с колички, рисува, лего.. Разбира всичко, което се върши (оправям леглото а той дава покривалото, като види някой бос му носи чорапи,чехли, взима си якето и излиза, води ни за ръка ако иска нещо,следва ме навсякъде). До тук всичко окей, но ми липсва обратната връзка с него. Не се обръща на името си, изпълнява като му се каже НЕ! , но не и команди от сорта Дай на мама, сложи шишето на масата... Прави потрепервания с ръчичките от малък когато се радва за нещо. Има среден очен контакт, усмихва се когато види че някой му се радва.... Тръгна на детска преди няколко дни и от там ми казаха че той не си отговаря на възрастта и имат съмнения за аутизъм, съответно след нова година започват обследвания с психиатър и логопед. Последните дни се побърках при мисълта... Наистина има някои от показателите за аутизъм, но бих искала да чуя и друго мнение. Ако може авторката да разкаже какво се случва с нейното дете в момента?

Може ли да ми дадете координатите на логопеда ви при Мол Сердика?

Здравейте, моето дете също е на 2 год. и не говори, т.е. казва малко думи, мама, Баба,дай,да,не,край. Изпълнява команди и обича да общува. Пее песни, с по една думичка, като мелодията я докарва, но не иска да повтаря думите. Посетихме лекар и проблем със слуха е изключен. В момента живеем в Стара Загора и искам да посетим логопед там, но не знам към кого да се обърнем. Моля за насоки, защитите страхувам да не попаднем на някого, който вместо да помогне да ни обърка повече.

Здравейте синът ми е на 2 години и 3 месес. Притеснява ме това че не иска да говори, казва понякога няколко думички като баба дядо тата и неговото бебешко говорене. Четох на много места че на 2 години трябва децата определен брой думи в речника си ,а той няма според мен. Много весело и живо дете е, играе с деца радва им се особенно на по големите от него.Когато иска  да му дам нещо идва и ми подава ръка да ме заведе до мястото което иска. Посочва с пръстче това което иска. Отговаря си на името. Другото което ме притесни след четенето в Интернет е че той понякога когато стой на дивана се люлее ядосано когато не му обръщаме внимание, а това било лошо също така си спомних че като по малък обичаше да върти всичко като пумпъла но това премина и от доста време не го прави. Също така обожава да имитира разни мимики от много малък. Според вас има ли място за притеснение. В петък смятам да отидем до личната лекарка да се консултирам и с нея за всичко това.

Не мисля, че трябва да се притесняваш! Има много деца, които проговарят по-късно! Моят син е едно от тези деца! Проговори с нормални думи към 3-тата си година (един негов чичо дори по-късно) и сега не можеш да му затвориш устата! И до ден днешен виждам, че ако не се чувства сигурен в изказването на дадена дума, няма да я използва, но си я казва на ум, репетира я тихичко и когато се почувства удобно едва тогава я казва! Не се притеснявай!

Благодаря за отговора, и аз така мисля, но аз като си втълпя нещо и това е. Иначе се е случвало да пита с думите " какво е това" но много на бързо . Все си мислех че ми се пречува , но няколко пъти се случваше това. И друго съм забелязала, когато произнесе някаква думичка се усмихва срамежливо сякаш се срамува да говори.

Mushmoranka , да ви попита вашето дете кога се научи на гърне, защото моят син все още е с памперс, е иска и да чуе за гърне.

Наистина до третата година има известен толеранс в проговарянето. Може би наистина става въпрос за известна неувереност.

Опитвали ли сте в моментите, когато "изпробва" нова думичка да му се радвате шумно и да го окуражавате?
 Друг трик, който правя със сина си / той пък проговори много рано/ е, когато опитва да каже нова дума да  я произнеса /аз/ членоразделно на срички и след това да я разделя на две части, като го подтикна да ги произнесе една по една. Като през това време имаме близък контакт очи в очи, детето ме гледа и в устата. Това с разделянето на по дълги думи, го научих от една логопедка, която работи с голямото / то проговори късно, след третата година/.

Наскоро четох мнение, че ако детето гледа много телевизия на друг език това може да забави проговярянето.
 Говорете му много, четете или само разглеждайте книжки. Ходи ли на ясла?
Ако до три годишен не проговори обърнете се към логопед, да му "развърже" езика. Всъщност това са упражнения от типа плезене / виж колко ми е дълъг езика, ти можеш ли така?/, облизване като коте / мммм... колко е сладко/, работа с карти с картинки, по които детето да назовава предмети, професии / и Черен Петър ще ви свърши работа/. Ако не ходите на ясла, отделете време да се позанимавате целенасочено / половин час на ден е достатъчно/ под формата на игра, не говорете на "бебешки",/говорете с детето като с голям човек, нека слуша правилните думи.

Не ходи на ясла, смятам на 3 години да тръгне на градина направо. Иначе много му говорим, обожава баба си може да се каже че търси повече нея от колкото мен. Бързо му омръзват играчките, но когато има нова играчка не пропуска да я покаже на баща си когато се върне от работа. Когато го карам да повтаря някоя се ядосва, другото което ме безпокои е ,че от 4 месечен обича да скача когато се радва особенно когато вижда топка . Другото което е че от наистина много малък обича да гледа филмчета на чужд език дори има предпочитания.

Това с развързването на езика е забавно и го приемат като игра. Може дори да включите и други членове на семейството:
- Хайде да видим на кого езикът е най-дълъг? - и се плезите колкото можете. Нищо чудно в началото да ви гледа озадачено, но ще се включи.
- А ти, можеш ли да си докоснеш носа с език? - и пак колективно се излагате.
- Котето си изпи млякото, но не се е измило. Какво ще направи? Ммм...колко е вкусно! - и се облизвате.
Вземате му карти "Черен Петър" и почвате да делите по професии, пол, цвят
Обикновена мозайка и четири чашки, ако намерите в четирите основни цвята най-добре. Под наблюдение да дели по цветове, като му говорите.
Спрете или ограничете до минимум чуждоезиковите филмчета, докато не проговори на български.
Говорете много, на практика нонстоп. Готвите и си говорите на глас: "Така ....сега да нарежа марковите...Къде съм ги сложила?.А, ето къде били! Миличко, ще ми ги продадеш ли? Така нарязахме морковите.... А сега отиваме в магазина. Да не забравя да купя.... Нали ще ми напомниш..... Нека другите да ви мислят за луда, но пък детето ще слуша как говорите.
Ако има стереотипи движения, напр.клатене и това не отшумява може да го консултирате с невролог. Неврологът / задължително детски/ ще забележи, ако има тревожни отклонения в развитието. По неписано правило момчетата проговарят по-късно от момичетата, сигурно затова жените не млъкваме, а мъжете повече слушат и по-малкото говорят. Друг специалист, с когото може да се консултирате са логопед и психолог. Обърнете внимание дали юздичката под езика не е твърде къса, тя също може да затрудни говора.
Не му оставяйте много играчки. 5-6 са достатъчни. Другите ги прибирате и ги сменяте. На тази възраст е нормално да се вълнува от новото и бързо да губи интерес.
Правете всичко под формата на игра, но не настояване, ако не иска. Разхождате се, проучвайте света навън.

ren666, синът ми е двуезичен и проговори на местния език, защото аз съм единствената българка в нашето обкръжение! Не смятам обаче, че това е причина за да проговори детето по-късно, а просто е по-срамежливо! Синът ми гледа телевизия, (про)говори на гръцки и всичко останало, с изключение на книжките, които му четях и бяха на български, но никога не съм изключвала бащиният му език! Да си двуезичен е единствено предимство, не е недостатък, нито в развитието, нито никъде! Дори има изследвания, които  показват, че двуезичните деца имат повече развити центрове в мозъка, от колкото "моноезичните"! Ако живеете в чужбина смятам, че е грешно да се изключва който и да е от езиците, стига всеки един да говори на собственият си език, а не да ги смесвате- това обърква детето! Синът ми проговори на български след първото ни посещение в България, след като вече спокойно си говореше (около 3 годишна възраст и 2-3 месеца)! Вярвай ми- сега не можеш да му затвориш устата в буквалния смисъл! С мен и всички българи иска да говори на български, с гърците- на гръцки и не приема някой да му говори на другия език!
Относно пелените- да и той не искаше да чуе да ги маха, но и с тях се оправихме към 3 годишна възраст, но понеже е роден август месец, не беше проблем да ходи само по гащенца или голичък!
Не мисля, че има поводи за притеснения и дори смятам, че има коментари, които лесно биха притеснили един родител, но това е мое мнение! Вярвам че детето ти просто е малко срамежливо и иска да се почувства сигурно когато трябва да каже нещо!