Публикувана: 24 юни 2012, 10:45 ч.
Последно мнение: 26 авг. 2012, 22:13 ч.

Старата селска къща

6 486
28
1

Отговори

# 15 26 юни 2012, 12:21 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Цитат на: Дъждовно време в пн, 25 юни 2012, 17:06

Шани, сравнението с модерната градска къща е съвсем не на място.С панелните блокове - също.

хахах, "модерната" градска къща е на малко повече от век. Wink

Колкото до панелките... И те биха се разрушили, ако няма кой да ги поддържа. Но това е инфо измежду редовете... Flutter

# 16 26 юни 2012, 23:04 ч.

Мнения: 1 093

Не четох разказа и не искам да го чета...една такава къща продаде свекърва ми за без пари, а аз там се виждах на старини - садих цветя, копах лозе, плевих ягоди и какво ли не...това ми е болна тема

# 17 27 юни 2012, 05:02 ч.

Boston, MA
Мнения: 3 105

Стара селска къща се реставрира с много пари, любов, майсторлък, труд, и още пари. Аз винях майка ми, че продаде две наследствени къщи, но сега осъзнавам, че е била права, щяха да са рухнали. Някой друг ще ги пълни с глъч и шум, а ако не - такъв е животът...

# 18 27 юни 2012, 08:41 ч.

Мнения: 12 672

Цитат на: novinka в вт, 26 юни 2012, 23:04

Тъкмо идвам от свекървинската и не мога да се въздържа. Как така се виждате в чужди имоти.

# 19 27 юни 2012, 09:53 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 424

Вчера по работа ходих в селото, откъдето беше родом дядо ми, лека му пръст. Реших да видя неговата къща. Сърцето ми като че ли се разби на парчета, когато с мъка отворих портата.
Пред очите ми минаха онези стотици моменти, когато тази къща живееше! Баба, дядо и още толкова хора шетат напред- назад из китния и подреден двор! Стаите чисти и приветливи, всяко нещо на мястото си...
Сега дворът е обрасъл с бурени, по- високи от мен... Стените се рушат, покривът пропада, мазето украсено с дебели като ръката ми паяжини...
Доплака ми се. Дядо много обичаше тази къща. Но такъв е животът- селото пустее все повече, къщите се рушат безстопанствени и едва ли нещо може да се промени...

# 20 28 юни 2012, 15:03 ч.

Мнения: 1 288

Тенденции в развитието на една държава, от аграрна такава, се превръщаме в тежко индустриализирана, след '89-те година не е много ясно в какво се превърнахме, но сега приоритетите са изместени от селото. И в града паметниците на културата се разпадат, на мен пък за тях ми е жал.

# 21 30 юни 2012, 14:51 ч.

Мнения: 11 941

Цитат на: Зилозавър в чт, 28 юни 2012, 15:03

И в града паметниците на културата се разпадат, на мен пък за тях ми е жал.

Една невероятна сграда в центъра на Варна е почти разрушена.Частна собственост, но без никакъв интерес на собствениците/ далече от България/ към нея.Винаги ми се свива сърцето като мина оттам.Огромна и красива някога, сега вероятно е и опасна.

http://i.id24.bg/i/340252.jpg

Последна редакция: сб, 30 юни 2012, 14:56 от Светкавица

# 22 30 юни 2012, 17:22 ч.

Мнения: 6 365

Не е проблемът, че "предаваме" старите къщи. Проблемът е, че предаваме себе си- душите ни запустяват, не живеем в тях, живеем другаде. Живеем в теории, в бъдещето, във времето с позитивна тенденция на икономически ръст. Живеем в трендове, социални прослойки, в миналото, навсякъде, но не и в себе си. Който се опитва да живее в себе си, го наричат егоманиак. Но то е много далеч от егомания.

Селската къща и селският бит могат да изядат човешка душа също толкова хищно, колкото и панелката и гоненето на кариера в големия град. Сантименталността не помага в случая.

Ако човек не живее в душата си, ако не принадлежи на себе си, ще се срути.

# 23 30 юни 2012, 23:20 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Много тъжно...

# 24 2 юли 2012, 03:52 ч.

Мнения: 102

Много мъчно, сякаш с този разказ ме настъпиха по най-болното... и ние имаме такава къща newsm45

такъв рев му ударих.
Нашата подобна къща и почти съща история е в Пирдоп...спомням си как пра баба ми ни разказваше на мен и братовчедка ми как на младини са имали волове и са гледали животни,там се в старата къща са се родили баба ми и нейния брат и пак там първо са занесли братовчедка ми след изписването от Болницата.С баба ми пък прекарвахме летните ваканции,още помня как с братовчедка ми се пръскахме със студената вода от чешмата в двора,а после се печехме на малката ливада в него,а пък баба ми ни режеше диня. Постепенно пораснахме, пра баба ми почина и така само баба ми продължи да ходи там през топлите сезони.Бог да я прости жената поддържаше и двора и къщата и всичко. Е не я взе линейка и не умря там,но е факт ,че вече я няма.... smile3518

естествено ние младите вече не ходим много много там...и както в разказа, селскостопанските постройки рухнаха, изчистихме останките само. Тази зима единия прозорец се беше счупил.По ирония на написаното, вчера бяхме там да женим братовчедка ми и да всичко беше прекрасно пак миришеше на печена пита, на баница,мезета и тн. Прости се момата с дома и сватбата мина..тръгнахме си и сега Бог знае кога ще отидем пак... newsm45

Стана много дълго,но почувствах разказа много близък до мен.
Благодаря на авторката, че е пуснала тази тема. bouquet

Последна редакция: пн, 02 юли 2012, 08:56 от labella

# 25 2 юли 2012, 07:33 ч.

Мнения: 134

Аз се радвам, че има и други, които този несъвършен разказ успя да трогне. Мен успя да ме върне в най-прекрасните детски години. За съжаление, всичко вече го няма...

# 26 2 юли 2012, 09:28 ч.

Мнения: 4 785

Ние нямаме чак толкова стара селска къща - тази, в която са живели едно време баба и дядо от страна на майка ми, мисля че отдавна я няма, а баба и дядо са си правили нова като са се оженили, в която днес живее баба ми, вуйчо ми и вуйна ми. Пълна е с внуци и правнуци, глъчка има всекидневно и слава Богу, щеше да е много тъжно баба да е самотна на старини без да ни вижда с месеци, а сега живее много активно. От другата страна на баща ми - има една стара едноетажна къща, която към момента използва за склад за косачки и резачки, в двора е нашата голяма къща, която е строена като са се оженили майка ми и баща ми, а старата скоро ще се реновира. От страна на мъжа ми имат една много стара къща в Еленския балкан, в едно почти запустяло село, но малко преди да се запознаем е реновирана, къщата е на около 200 години. Там живеят бабата и дядото, но и там се ходи много често от децата им, внуците им, ние ходим често с приятели. Много е хубаво, отишли са там след като са остарели, а е било наследство кой знае от кои пра-пра-пра родители. Има и една изоставена, някъде около Чавдар е. Скоро и ние ще се захващаме със строеж на къща. Няма нищо по-хубаво от това, поне за нас. Защото искам децата ми да израснат не в 3 стаи и на бетонната площадка пред блока ни.

# 27 26 авг. 2012, 21:09 ч.

Мнения: 2 898

Цитат на: labella в пн, 02 юли 2012, 03:52

С баба ми пък прекарвахме летните ваканции,още помня как с братовчедка ми се пръскахме със студената вода от чешмата в двора,а после се печехме на малката ливада в него,а пък баба ми ни режеше диня.

За съжаление, нашите деца никога няма да разберат за какво срава въпрос. Те са много далече от това.

# 28 26 авг. 2012, 22:13 ч.

София
Мнения: 35 167

Купихме парцел със стара селска къща( не толкова стара, на 60 години).
Къщата беше за бутане, като в нея бяха от чергите, до селския бюфет в кухнята. Помолих, когато я разрушават, да я обиколя за последно- исках това, онова...
За съжаление отидох, когато всичко беше в руини. По калната земя се търкаляха останки от нечий друг живот, даже поколения- везани покривки, сърмени елеци, посуда, книги-стари, та стари. В купчината извадих черно-бяла сватбена снимка. На нея бяха девойка в носия и бяла шамия на главата. До нея мъж с мустаци, наметнал яморлук и китка здравец зад ухото. Държаха свещ, без да са допряни...- нещо ме жегна в сърцето Confused

Тръгнах си със свито сърце.....
Малкото неща, които бях подбрала- взели работниците и ги изхвърлили #Cussing out

Препоръчани теми

Приятелство между мъж и жена

Има ли любовта срок на годност?

Защо искате деца ?

Психически нестабилен и агресивен член на семейството

Причина:

Причина: