Старата селска къща

  • 6 485
  • 28
  •   1
Отговори
24 юни 2012, 10:45 ч.
  • Мнения: 134
Обичам старите селски къщи. Но сега не става въпрос за нещо положително. Попаднах на един разказ в един сайт. Тъжна и позната история. Мен успя да ме разплаче.


http://www.bglog.net/blog/goldie/site/posts/?bid=71486

# 1 24 юни 2012, 13:44 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
И мен ме развълнува този разказ. Имам стара къща (на повече от 400 години), която сега се опитвам да възродя, за да се чува отново смях и глъч в нея. За съжаление, обстоятелствата  ни принудиха да не можем да отсядаме там, но се надявам да не е за дълго това положение.

Интересно е, че когато вляза вътре и все едно се сливам с дедите си. Все едно енергията им (те) са още там и ги чувствам с душата си. Изникват ми образи, чувства, емоции. Странно усещане е.

Харесвам, че ние българите има чувство за любов и принадлежност към дом. Дано се запази, а не да станем като западните народи в това отношение. Ако хората имат финансова възможност, биха възродили наследствените си къщи, така че да се молим и това да стане един ден.

# 2 24 юни 2012, 15:30 ч.
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
Да ревем ли сега или
да похвалим автора?

# 3 24 юни 2012, 19:35 ч.
  • out of space
  • Мнения: 8 573
Хубав разказ.

Това е съдбата на всички стари къщи. Имаме си и ние една такава, пред нас.
Защо не й взех ръчно тъканите черги, когато ме развеждаше, когато още беше жива? Не знам, от глупост и надменност може би. Мила бабичка беше.
Е, сега стопанката е мъртва, къщата също отива натам.  Confused

По-лошото е, че знам коя ще я последва, моя си е, но никак не ме вълнува.

# 4 24 юни 2012, 23:39 ч.
  • София
  • Мнения: 2 217
Винаги съм гледала с тъга как хората изоставят селските си къщи...Защото аз никога не съм имала и смятам това за безценно....

А описаното от Калинка съм го усещала и аз, когато ходя на гости на такива места...Нищо, че не е мое или роднинско....

# 5 25 юни 2012, 00:21 ч.
  • Мнения: 1 761
Хубав разказ, но прекалено много лирични отклонения в негативна светлина.

Харесвам мириса на селския хляб,особено поръсен с домашна шарена сол.
В старите селски къщи винаги има много работа,непрекъснато, от ранни зори до късни доби.
За градско чедо, с градски болежки,една такава селска къща би била приемлива само за почивка.Т.е.ако има някой друг,който да живее там и да се занимава с метенето на двора сутрин,доенето на козите и кравата,чепкането на вълна и тъкането на черги,кладенето на огнището,за да сготви селска манджа и цепенето на дърва през зимата.
Наистина,там за три дни се наспиваш и наистина зареждаш батериите....ако живееш в града наблизо или разполагаш с всички екстри за добър живот-баня,тоалетна в къщата, а не в края на двора,кола на разположение,занимание,което е по силите ти и хора,които ти/те харесват.

Аз съм прекалено мързелива и погражданена,за да искам да живея на такова,иначе много здравословно и натурално място.Опитвала съм,все едно бях наказана след три дни престой.Като разбрах,че мога най-накрая да си тръгна почнах да пея.

# 6 25 юни 2012, 07:33 ч.
  • Мнения: 2 898
И мен ме развълнува това разказче. Обожавам тези къщи. В тях има някаква атмосфера, която ние, в нашите модерни жилища с хиляди удобства, не бихме могли да постигнем. Замислих се къщата на баба ми, която сега принадлежи на чужди хора, колко ли неща помни.... Тъжно е. Когато за последно влязох там, баба вече я нямаше,  но имах усещането, че ей сега ще чуя гласа и. Замислих се и дали тези, които сега живеят там, си мислят понякога какви неща са се случвали преди тях. Едва ли. Те са модерно семейство с бизнесменски нюх. Много е тъжно като минаваш през някое китно селце и като видиш празни, изоставени уютни стари къщички.

# 7 25 юни 2012, 09:00 ч.
  • Мнения: 12 665
Цитат на: Labrador в нд, 24 юни 2012, 15:30
Да ревем ли сега или
да похвалим автора?

При такова бездарие, аз бих поплакала.

# 8 25 юни 2012, 09:13 ч.
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 237
На село бих живяла, ако имам голям месечен доход. Да си купувам храната. Единствените животни биха били куче, котка, котарак и котенца. А, и един петел да ми кукурига.

# 9 25 юни 2012, 09:38 ч.
  • Мнения: 3 929
Много мъчно ми стана. Така на практика се случва с къщата на родителите на свекърва ми. Баба ми - майката на свекърва ми, по същия начин миналата година я изведоха от дома й с линейка, докараха я в София в болницата, където почина и не се върна жива в къщата си.
Сега, заради ламтенето на някои хора, къщата се е напукала и вероятно ще я последва съдбата на къщата в разказа, ако роднините не се разберат помежду си.
Последният път, когато ходихме с мъжа ми до там, беше в началото на месеца, в гърлото ми беше заседнала буца. Дори не искахме да влезем вътре. Стояхме в градината прави и мълчаливо съзерцавахме къщата и всеки от нас тайно си мечтаеше да ни "паднат пари от небето" и да я купим.

# 10 25 юни 2012, 13:25 ч.
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Хич не ме трогна, защото нямам такава къща, такъв спомен, такава фурна и т.н.
И панелните блокове се рушат във времето, споко.

Но... имам градска такава къща... ано успея да се грижа за нея.

# 11 25 юни 2012, 15:03 ч.
  • Мнения: 3 154
Факт е, че разказа е написан леко нескопосано. Но е факт също, че въпреки нескопосан ме жегна в сърцето...
Пренесох се в Дряново, в къщата на баба ми... Помня стаите, лятната и зимната кухня, пещта, големият чардак, каменните плочи по покривите, дърветата, люлката, която дядо ми беше вързал... Всяко лято прекарвах там. Помня децата, с които тичахме по цял ден я в някой двор, я по улиците. Когато баба и дядо вече не можеха да пътуват и да се грижат за къщата я продадоха.
Минах през града преди няколко години. Отбихме се на същата тази улица, до същата тази къща от моите спомени....
Улицата беше пуста. Нямаше ги децата. Нямаше я и онази къща, която аз помнех. Видях само двор, обрасъл с висока трева, покрив срутен на половина и погинали дръвчета...

П.П. Къщата между другото е строена от Колю Фичето, но поради някаква причина не е призната за паметник на културата. Още по-тъжно ми става като се помисля какво е отношението на тези нови "собственици" към труда на майстора.

# 12 25 юни 2012, 17:06 ч.
  • Мнения: 2 898
Цитат на: Сънчи - Пънчи в пн, 25 юни 2012, 15:03
Факт е, че разказа е написан леко нескопосано. Но е факт също, че въпреки нескопосан ме жегна в сърцето...

Ясно е, че темата не е качеството на разказа, а за темата му. Не обсъждаме колко скопосано е написан разказа.

Шани, сравнението с модерната градска къща е съвсем не на място.С панелните блокове - също.

# 13 26 юни 2012, 10:26 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 364
Много трогателен и истински разказ.  Cry
Нямам села - и нашите, и аз, и бабите и дядовците ми бяха градски хора. Може би затова цял живот си мечтая за къща като от разказа. Изобщо цял живот мечтая да живея в къща с двор и висока зидана ограда, да имам животни, но и всички модерни удобства. На времето нашите също от такова желание купиха стара селска къща, бутнаха я и построиха нова, но не успяха да я довършат - трудно е, трябва си сериозен финансов и времеви ресурс. Дано аз успея един ден да си имам къщата, за която мечтая.  Praynig

# 14 26 юни 2012, 10:35 ч.
  • Мнения: 46 518
Такъв е животът, няма нищо вечно Simple Smile

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата