Мила,могат да се дадат много примери за това.
Нитратите,диоксините,Е-тата/разбирай консервантите/,изобщо всички отрови в малки дози.
После-в психологически план-всеки стрес,всяка болка,всеки сериозен проблем-всичко това взима от нас по нещо,докато някой по-слаб психически вземе та полудее.А по-силните всъщност стават безчувствени.Умират им емоциите,узмивките.Падаме,ставаме,изправяме се...Може да изглеждаме по-силни,но всъщност сме ограбени души!
На такава цена не бих искала да съм силна,следователно не искам разни тестове и изпитания,само за да стана по-силна.Защото след всяко голямо изпитание се скапвам-колкото и да изглеждам силна
Прозвучах тъжно май,а не исках
Нитратите,диоксините,Е-тата/разбирай консервантите/,изобщо всички отрови в малки дози.
После-в психологически план-всеки стрес,всяка болка,всеки сериозен проблем-всичко това взима от нас по нещо,докато някой по-слаб психически вземе та полудее.А по-силните всъщност стават безчувствени.Умират им емоциите,узмивките.Падаме,ставаме,изправяме се...Може да изглеждаме по-силни,но всъщност сме ограбени души!
На такава цена не бих искала да съм силна,следователно не искам разни тестове и изпитания,само за да стана по-силна.Защото след всяко голямо изпитание се скапвам-колкото и да изглеждам силна
Прозвучах тъжно май,а не исках
. Не се бях сещала за физическия план на нещата, там няма да говоря... Сигурно гледната ми точка ще прозвучи еретично, а не искам това.Но в психологическия план, има и друга гледна точка. Дребните стресове са полезни за организма, раздвижват метаболизма, адреналина и т.н. , доколкото са в количество, че човек се справя ежедневно с тях. Всъщност, повечето неща са си стресори, всяка промяна - също, дори когато е положителна. Но докато основата е здрава, организмът, психиката и т.н., тези проблеми са решими и не те "скапват". В този смисъл, чрез преодоляването на всяко едно от тези неща ставаме по-силни, така го разбирам аз. Дори, като помислиш, един спортист, който тренира за олимпиада - през колко болка, умора и т.н. преминава - но в резултат, става по-добър и по-добър.
Скапването идва, когато нещата ни идват в повече. Когато не успяваме да се възстановим, когато се пречупим. Така мисля аз поне.
но пък има около мен хора,които са го постигнали и това ми дава голям кураж.
