И така, да си споделя аз, нали почнах с иконата, минах през смирението, да разкажа поуката от цялата история. Потърсих икона, водена от порив да получа отговор, знак за определена ситуация, която много ме натовари. Открих, както казах Призри на смирение. Извън всички ужасии за брутално себеотричане и търсене на тормоз, за да се смириш, едно от наистина нормалните и според мен истински неща е мълчанието. Да замълчиш, когато си силно емоционално въвлечен в нещо, когато ти се иска да изригнеш, да викаш, да се гневиш и т.п., сещате се. Е, аз не го разчетох точно този знак. Започнах твърде отдалеко, твърде глобално да размишлявам над нещата, отдалечавайки се от много простичкия факт, че не съм търсила нещо кардинално като послание, а съм искала да получа простичък, конкретен знак какво да предприема. Е, след като вчера си затраях, щото нали ужким знак чаках, днес просто не се въздържах, та си отворих устата и...иииии...оооо..... Колко смешно!!! Човекът рече:"аха, знаех си, че ще реагираш, знаех си, не ти казах цялата истина, спестих ти най-важния факт, защото знаех, че ще реагираш. Ето, значи съм прав за теб...."
НЕ, не е нещо ужасно, нито кой знае каква драма, даже хич. Обикновено нещо. И аз отговор съм получила, но тази моя склонност да окрупнявам нещата, да ги анализирам, ме отдалечава от някои наистина ужасно прости истини. Даже чудеса, бих казала. Та аз съм получила ужасно прост и конкретен отговор"Мълчи!!!" Ако го бях "чула", днес щях да се похваля с нещо доста приятно. НЕ че ми е супер важно, но...
Е, казах си - има разни начини да получиш конкретен отговор, но и безкрайно много начини да не го чуеш.